АЛЕКСАНДЪР ВУЧИЧ: ВСИЧКИ СА ЗА РЕФОРМИ, НО НА ЧУЖД ГРЪБ

Alexander VucicАлександър Вучич е министър-председател на Сърбия от април 2014. Роден е на 5 март 1970 година в Белград. Завършва право. Дълги години е генерален секретар на Сръбската радикална партия (1994-2008). Министър на информацията (1998-2000). Министър на отбраната и първи вицепремиер (2012-2014). Основател и председател на Сръбската прогресивна партия (от 2012), която спечели изборите през март 2014. Интервю за Йелена Вукич и Даниела Лукович за в. Курир (със съкращения)

Министърът на икономиката, Душан Вуйович, обяви намаляване на заплатите и пенсиите. Как ще стане това?
Вуйович обясни тежката ситуация в която се намираме заради бившите престъпници и безотговорни управления, които се отнасяха арогантно към собствения си народ, купуваха гласовете на хората, като без икономически резон увеличаваха заплати и пенсии, тласкайки Сърбия към дългово робство. Тяхната безотговорна политика доведе Сърбия до ръба на пропастта и банкрута. Ясно е, че са ни необходими мерки за фискална консолидация, а какви ще са те, ще реши правителството най-рано през септември.

Как ще стане това?
Още в предизборната кампания съм казал, че ни предстоят тежки мерки. Единствен казах, че няма да махаме данък солидарност, бях единственият, който не лъга народа. От 11 неща, които съм обещал – десет сме изпълнили. Само едно не сме, а то е намаляване на заплатите в публичния сектор. Изпълнени са 92 % от плана, и то въпреки наводненията, които ни се стовариха и чиите последици са разрушителни за икономиката – взимат ни 1 % от БВП, намаляват разтежа, вкарват ни в рецесия: критикуват ни че задлъжняваме. Задлъжняваме, трябва да кажа за тези политически несполуки, затова защото сме вдигнали пенсиите и заплатите със 73 и 23 на сто, защото така се купуваха гласове, защото по друг начин никой не иска да гласува за вас. Някой трябва да плаща милиарди за тези купени гласове. А аз няма да купувам гласове, искам да купувам доверието на хората.

Нима не е купуване на гласове това, че пенсиите и заплатите не са намалени с 25 %?
Кажете ми която е тази южноевропейска страна, която намали и 1 %, покажете ми я.

Да използваме вашия аргумент – защо ние да не сме първи в нещо?
Ще бъдем първи. Но мисля, че не можем да намалим 25 %, защото хората не могат да го преживеят. Ето, по това се различаваме. А това не е политическа демагогия, а житейска реалност.

Откъде въобще дойде тази идея да се намаляват пенсиите? Имахте ли морална дилема?
Не е въпрос на морална дилема, най-лесно е да кажете – хайде да увеличим със сто на сто. Сърбия не може да го издържи – харчим повече, отколкото заработваме. В нашата страна всички говорят за криза, а никой не предприема нищо да се излезе от нея. Всички чакат нещо да падне от небето, а оттам нищо няма да падне.

Не сте отговорили, откъде дойде идеята пенсионерите да ни изкарват от дълговете?
Мисля, че не трябва. Не е въпрос за пенсионерите, всички слоеве от обществото трябва да понесат своята тежест от кризата. Всички са за реформи, но на чужд гръб.

Една от критиките в новия Закон за труда е, че с него се улеснява уволняването на служителите?
Ама недейте да критикувате, като от 2005 до 2012 са уволнени 350 000 човека, и всички от частни фирми. Какво сме пазили, само синдикални право, а какво става с работниците? Ето, казвам ви, в следващите 7 години няма да има 350 000 предизвестия. Хората не разбират, че в тази страна трябва да се държат пазарно, което и Ангела Меркел ми повтори няколко пъти – пазар, конкуренция!

Може ли синдикален лидер със заплата от 380 000 динара (около 2300 евро) наистина да защитава правата на работниците?
Уважавам синдикалните лидери и тази история не ме интересува (Скандал в Сърбия, когато стана ясно, че лидер на водещ синдикат взима повече от премиера. Бел.ред.) Интересува ме само бъдещето на Сърбия. Не може да е по-добре от мене този, който работи 3 часа, а аз работя 14 часа.

Споменахте задлъжнялостта, гражданите гледат листа на данъчните длъжници, между които са най-богатите сърби, докато обикновените хора редовно си плащат данъците. Как го обяснявате?
Ще има жестока акция против сивата икономика, против тези, които не плащат ДДС и на работниците, и малки и големи.

Отдавна го повтаряте.
Не повтарям… Преди 20 дни е приет е Закон за данъците и вече е в сила. Днес или вчера отиде екип в Нови сад и 30 обекта са затворени. В нашата страна няма съзнание за значението на плащането на данъци, но и как иначе като тук и сега се краде ток. Па 22 или 23 % от ресторантите в Белград крадат ток. Не да не си плащат, а крадат.

Защо се позволява това?
Защото системата е такава, по-рано се позволяваше, но сега вече не. Знаете ли, че когато работниците от енергото отидат при някои от големите работодатели в Белград, те им вадят пистолет и не им дават да изключват тока. Сега вече с работниците ходят специалните части, за да изключват тока. И олигарсите и големите данъчни длъжници са принудени да плащат и ще плащат данъци. Всеки трябва да си плаща данъка. Защо ме карате да се радвам, когато пред „Мак Доналдъс“ виждам повече хора отколкото пред сръбската будка, която продава плескавици, защото знам, че „Мак Доналсд“ плаща данък, а нашата будка не, или рядко плаща.

Кой кара Мак Доналдс да си плаща данъците?
Чуждите компании имат съзнание за плащане на данъци към държавата.

Колко още такива има и кога планирате да решите въпроса?
Много са. Решаваме го чрез увеличаване на контрола. Този, който не си плаща тока, където и да живее, няма да може вече да ползва без да плаща. Същото важи и за данъците. Прехвърлихме 400 човека от администрацията в данъчната инспекция – дошколовахме го, обучихме ги и сега отиват на терен. В град Бор (близо до Видин. Бел.ред), например, имаме само един трудов инспектор. Как сам да провери кой си е обявил работниците и кой не е?

Как въобще е възможно данъчните задължения на някой да стигнат милиони и това неплащане да се толерира толкова дълго?
Живеехме в страна в която силните на деня и олигарсите викаха директора на банката и му казваха: „Ще останеш директор на банката ако ми платиш 5 млн. евро!“, а гарантирането на кредита е лична полица, тоест – нищо. Олигарсите бяха във връзка с политиците. Сега вече никой не може така да плаща данък. Затова сега тези олигарси започнаха да разпродават самолети, яхти и друго имущество, защото вече не са под чадър. Това, което имат не е от здрав бизнес, а е взето от държавата, защото на нея не трябва да се връща. Е, сега държавата казва – на държавата държавното, и данъка, и тока. Плащаме най-евтиния ток, а имаме катастрофална електроенергийна ситуация.

Намеквате за повишаване на цената на тока?
Токът няма да поскъпва, поне докато не решим останалите проблеми на сръбското електроснабдяване, а това са 18 % открадната електроенергия, 15 до 20 % неплатени сметки, 600 директора в електрическата компания.

Няма ли този брой поне да се преполови?
Ще, скоро.

Откъде ви хрумна идеята, че ще изгубите изборите?
Защото познавам добре своя народ – сърбите лесно приемат всеки, но още по-бързо се отричат от него. В края на краищата, вижте всички, които са правили сериозни реформи и как са свършили в Сърбия. При това няма предвид Зоран Джинджич, говоря в политически смисъл.

Напоследък сте в дипломатическа офанзива, дали ви посрещат еднакво и на Изток и на Запад? Къде се чувствате по-добре?
Сърбия е уважавана, това е важно за мене. И начинът по който се отнасят към мен и в Париж, и в Берлин, и в Москва… Получих официална покана от китайския премиер да посетя Китай от 10 до 12 септември, което говори за значението на Сърбия. Сърбия придоби своя тежест – когато кажем нещо, правим го.

На Сърбия сега се гледа като на сигурен партньор, така ли?
Да, защото думата ни, за разлика от думите ни някога, се цени, важна е и нещо значи. Това е голямо нещо. Мислите ли, че ми е било леко да разговарям с представителите на ЕС за Южен поток? Мислите ли, че е лесно да се говори с руснаците за териториалния интегритет на Украйна? Не е, но такава е нашата политика. Или ни уважавайте, или нека народът избере други. Като ходя в Москва, аз и пред Путин и Медведев казвам, че Сърбия е на европейския път, а във Вашингтон или Брюксел казван, че Сърбия иска да има добри отношения с руснаците. На никой не се стремя да се харесам.

Ако можете да избирате, дали бихте искали да ви запомнят като Ахила или като Робин Худ?
Бих искал да говорят за мен като за някой, с който не са се съгласявали, но е направил много важни неща, например, като Герхард Шрьодер или като някой, който е направил важни реформи, като Ли Куан Ю, който е издигнал Сингапур от тресавищата. Аз съм малък човек по отношение на всички тях, но ако направим всичко, което сме планирали, може да загубим изборите, но някой някога ще се сети, че сериозните основи са положени.

Общество.нет (цитирането и активните линкове са задължителни)

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=10013

Posted by on юли 27 2014. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

  AUD =   лв
  CHF =   лв
  EUR =   лв
  GBP =   лв
  RUB =   лв
  USD =   лв

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.