Албанците от Долината на Прешево искат да бъдат включени в преговорите между Косово и Сърбия

Интервю с г-н Шаип Камбери, депутат в парламента на Република Сърбия
Шаип Камбери е юрист по образование, два мандата е бил председател на Общинския съвет в Буяновац, а от 2020 г. е депутат в сръбския парламент
Може би най-големият проблем на албанците в Долината на Прешево (включва общините Прешево, Буяновац и Медведжа) е обезлюдяването. Кои са стимулиращите фактори за този процес?
Ш. Камбери: Без съмнение, един от проблемите, с които се сблъскват албанците от Долината на Прешево, заедно с по-ниското представителство в публичните институции и липсата на икономическа перспектива, е въпросът за обезлюдяването на това географско пространство от много албанци. Този процес започна през 1999 г., когато, след оттеглянето на своите сили от Косово, Сърбия ги разположи в Сухоземната зона за сигурност (линията от 5 километра от границата с Косово във вътрешността на Република Сърбия). В една ситуация на страх и несигурност, причинена от военните сили, които бяха извършили военни престъпления в Косово, албанското население в селищата на Сухоземната зона за сигурност емигрира по посока на Косово и страните в ЕС. В тази акция през първите месеци на лятото на 1999 г. бяха преселени в Косово или страните от ЕС около 150 албанци от селата в Карадак на община Прешево, 3000 от 6 албански селища от община Буяновац и около 3000 от Медведжа.
Въпреки това, до миналата година, тези жители бяха успели да запазят местожителството си в общините, откъдето бяха изгонени, и заради факта, че не бяха успели да уредят гражданското си положение в Европа. За да „легитимират” етническото прочистване през 1999 г., от 2018 г. Република Сърбия започна с процеса на „премахване на местожителството” за всички тези жители, които понастоящем не се намират в своите домове. В много случаи, в Медведжа например, този процес се разпростира и върху тези албанци, или най-малкото върху някои членове на семействата, които понастоящем живеят в тази община.
Това е един перфиден метод за изкуствена промяна на етническата структура на тези общини, който се реализира в Медведжа. Като последица от тази политика, в Медведжа представителството на албанците в Общинския съвет падна от 8 представители на само 3, защото от избирателните списъци бяха отстранени над 1500 албанци.
За първи път от Долината на Прешево са избрани трима депутати в парламента на Сърбия. Имат ли те реална възможност да защитават интересите на албанската общност или се сблъскват с пречки от сръбската държава?
Ш. Камбери: Независимо от увеличаването на броя на нашето представителство в централния парламент по отношение на миналия мандат (от 1 депутат сега имаме 3), в Белград няма политическа воля за третирането на албанците като партньор в разрешаването на жизнените им проблеми, разрешаването на които се протака с десетилетия. Мандатарят за съставяне на правителство Ана Бърнабич разговаря с всички парламентарни представители, освен с нас, относно съставянето на новото правителство. Това е ясно свидетелство, че албанците остават нежелан елемент. Затова, при такива обстоятелства, нашата роля като опозиционни депутати се ограничава до запознаването с проблемите на албанците, особено в мълчаливото осъзнаване на Международната общност, която сякаш става безразлична спрямо дискриминацията, която се прилага към нас.
Косово и Сърбия предприеха нови стъпки, за да подпомогнат албанците от Долината на Прешево, създавайки и нови органи. Очаквате ли положителни резултати от тези инициативи и институции?
Ш. Камбери: Република Косово одобри решението за отварянето на Бюро за Долината на Прешево, докато двете правителства (в Тирана и Прищина) приеха решението за създаването на Общия фонд за Долината на Прешево. Като прогресивни решения ние ги приветстваме. Надяваме се, че това ще а първите стъпки към поемането на институционална отговорност и от Прищина, и от Тирана, за да помогнат на албанците от този район. Въпреки това, остава да видим с какъв капацитет ще функционират тези две инициативи. Ще има ли нещо конкретно или ще останат инициативи на хартия.
Как стои въпросът с позволяването на албанските учебници в образователния процес и признават ли се дипломите от косовските университети от сръбската държава?
Ш. Камбери: Има напредък. Албанският национален съвет (АНС) успя през тази година да снабди децата от началните училища с учебни текстове, внесени от Албания с позволението на Министерството на образованието в Белград. Но, трябва да се каже, че за да се случи това, беше нужен един неспирен ангажимент на АНС още от 2010 г., за да се реализира тази необходимост за децата от началните училища. Пред нас остава отворен въпросът за снабдяването с учебни текстове на децата от средните училища. Надяваме се да не са необходими още 10 години.
Продължава ли сръбският политически, административен и полицейски натиск върху албанците от Долината на Прешево и можете ли да дадете някакви примери?
Ш. Камбери: Албанците остават по-слабо представени в публичните институции, полицията, съдебната система. Използването на нашите национални символи, като елемент на нашата идентичност, е забранено. Който ги използва, дали като ръководител на политическа партия или като представител на АНС, се наказва от сръбските съдилища. Една агресивна кампания на националните медии и дори на министри от правителството в Белград (Александър Вулин) продължава с публичните обиди срещу албанците. В района има големи военни и полицейски сили. Създавайки образа на извънредното положение, тяхното присъствие влияе върху липсата на чужди инвеститори. Това, заедно с криминалната приватизация на икономическите предприятия от времето на социализма прави нашия район най-неразвития в Сърбия. Следователно, албанците живеят в една атмосфера на пълна политическа и икономическа несигурност.
Има ли възможност въпросът за албанската общност в Сърбия да се включи в преговорите Сърбия – Косово?
Ш. Камбери: Лично смятам, че това е единственият път и последната възможност да се подобри положението на албанците. Ние се намираме в един политически процес с Белград, в един диалог – понякога тромав, понякога прекъснат – какъвто е случаят от 2013 г., в който нямахме възможност да подобрим позицията на нашия народ. Всички правителства на Сърбия действат в нашия район само, когато имат международен натиск. В този период, когато международният фактор не е насочвал своето внимание към Долината на Прешево, когато, както изглежда на тях им харесва повече стабилокрацията отколкото демокрацията, се развиват и тези процеси, които застрашават да обезлюдят Долината на Прешево от албанците.
Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)
Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук; Туитър и Телеграм
Коментари
Short URL: https://obshtestvo.net/?p=16828