Албанските интелектуалци в Македония искат промяна на държавното устройство

Интервю с проф. Арсим Синани

Арсим Синани е университетски преподавател от Република Македония, политолог, ръководител на Центъра за международни отношения и балкански проучвания

Проф. Синани, Вие сте инициаторът за приемането на Меморандума на албанските интелектуалци в Македония. Намирате ли подкрепа сред мнозинството от албанските интелектуалци?

Аз съм от многото албански интелектуалци, които като виждат погрешното позициониране на албанските политически субекти във властта, оценяваме че трябва да се намесим по този въпрос от жизнен интерес за албанците в БЮРМ (Бивша югославска република Македония). Разбира се, подкрепата е нужна, тъй като нашите искания са цели и продължение на усилията на албанците в страната. Подкрепата е по-голяма от това, тъй като ние имаме интелектуалци навсякъде, които ни подкрепят, също така и една народна подкрепа сред албанската диаспора в Европа и Америка.

Как оценявате, има ли вероятност албанските политически партии да приемат този Меморандум в техните политически програми?

Албанските политически партии, особено тази на власт, нямат ясна визия във връзка с този въпрос и това е основният проблем. Казвам, че те смятат, че този въпрос ще премине от само себе си и, че те ще преминат без да се намокрят. В момента, когато нямат ясна позиция, това е проблем и ние сме тук, за да формулираме позициите на албанците. Не очаквам от партията на власт да подкрепи Меморандума, тъй като те са в една линия с другата славомакедонска партия, координирани, за да запазят своя политически интерес  който се свързва с властта.

Вие сте най-добрият експерт що се отнася до официализацията на албанския език в Македония, дори имате издадена и монография по този въпрос. Какви са Вашите оценки за Закона за езиците, който се прие преди няколко седмици?

Албанският език трябва да бъде официален език в БЮРМ. Без да се реализира едно такова нещо, проблемите ще продължат, тъй като казвам, че най-добрият начин за съвместно управление на БЮРМ е да се приемат всички искания на албанците, защото така се уважава езикът, културата, традициите един на друг и е сигнал за откриването на възможността за историческо споразумение между албанците и славомакедонците. Законът, който беше приет, е едно значително подобряване на позицията на албанския език, но не е пълна официализация.

Преговорите между Гърция и Македония за името могат да приключат с успех. На тези преговори не сме видели позицията на албанските партии по този въпрос. Устройва ли ги албанците предложеното име „Горна Македония” или някакъв друг вариант?

Необяснимо е как албанските партии не са формирали позиция, как подминаха този въпрос с мълчание. Затова ние реагирахме искайки да формулираме позиция и да събудим албанските партии. Що се отнася до имената, които са предложени за преговори от международния посредник Матю Нимиц, те са: Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Нова Македония, Република Вардарска Македония, Република Македония (Скопие). От тези предложения, имената с географско определение като: Република Горна Македония и Република Северна Македония за албанската страна са категорично неприемливи заради факта, че в оригиналния вариант и в преведения вариант засягат интересите на трета страна, териториалната цялост на две съседни държави – България и Албания. Името с географско определяне, Вардарска Македония, също така е неприемливо, защото с едно такова определение се подразбира контюинитета на сръбското влияние върху Македония, което подразбира включването на тази територия като сръбска бановина или казано накратко целта за сръбската доминация в страната.

Предложените имена, като: Нова Македония (което подразбира историческия аспект и възможността за предефиниране на държавата между албанците и македонците), докато Република Македония (Скопие) може да бъде приемливо за албанците при условие, че на преговорите за окончателното решение участват легитимни представители на албанската страна, работната група по този меморандум. Тези две имена, което и да се избере, не бива да смесва етнокултурната идентичност с държавната идентичност в името на държавата.

Новото име на държавата трябва да отразява културната, историческата и етническата реалност на Македония. Едно име, което би изключило албанците, ще бъде неприемливо за нас. Окончателното име, избрано от преговарящите страни, да се изписва във всички официални документи с международно посредничество както и в Конституцията на Македония и на албански език и неговата азбука.

През последните месеци се говори много за разширяване на правителството и на парламентарното мнозинство с нови албански партии. Ще се случи ли едно такова разширяване?

Настоящият министър-председател на БЮРМ има един есенциален проблем, защото отчуждава начина на управление. Той не беше способен да победи ВМРО, което по типология е близко със Сърбия, а постигна това с албанските партии, които изпратиха в историята тази политическа партия и нейната антиевропейска доктрина. Разширяването ще се случи, но министър-председателят се сблъсква с една компрометирана пред албанците партия какъвто е ДСИ. Другите партии, като „Съюзът за албанците” и Движение „Беса”, които реално подкрепяха управлението, останаха извън правителството и това е неприемливо, защото точно тези две партии реално доведоха на власт СДСМ. Влизането в коалицията на партиите, които до вчера бяха явно или тайно с ВМРО, би отслабило европейската мисия на настоящето управление в БЮРМ.

В главната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ има промени в партийното ръководство. Може ли да се очакват промени в неговата политика спрямо албанците и има ли вероятност албанските партии отново да си сътрудничат с ВМРО в рамките на тази легислатура?

Албанците няма да си сътрудничат с ВМРО, което е просръбско и защитава интересите на тази политическа философия. ВМРО трябва да влезе в една фаза на прочистване на партията от това течение, което е вредно за самите славомакедонци. Не е логично ВМРО да бъде по-близко с Белград, а да няма изобщо сътрудничество със София и българската политика. Това е един идеологически антипод и говори, че тази партия е обхваната от един сръбски, руски и друг манталитет. Албанците няма да си сътрудничат с представителите на Сърбия и техните съюзници.

Как виждате албанско-българските отношения?

България подкрепя силно Косово и албанците са благодарни за това. България е сред първите страни, които признаха независимостта на Република Косово. Ние го ценим и уважаваме. С българите мисля, че албанците трябва да си сътрудничат по-близко и това приятелство трябва да се подхранва. С този случай ние с голяма симпатия гледаме на основаването на българската партия в БЮРМ и казвам, че на българския народ в БЮРМ трябва да се създаде нужното пространство като на другите и те да изразяват своята културна, езикова, етническа идентичност.

По-долу се публикува пълният текст на Меморандума:

Тръгвайки от дълбоката продължителна политическа, икономическа социална, културна криза на албанците в БЮРМ, загубата на доверие и възмущението на албанците към избраните във властта представители, които са потопени в корупция, престъпност, контролирани от славомакедонската страна, участието във властта на БЮРМ я използват за прикриването на тяхната корупция и престъпност;

Тръгвайки от потъпкването, от непрекъснатото потъпкване на колективните права на албанците в БЮРМ във всички области;

Тръгвайки от изключването на албанците от всяко вземане на решение по важни въпроси за бъдещето на БЮРМ, каквито са понастоящем и преговорите за името,

Ние, една група албански интелектуалци, подписани по-долу, виждаме за необходимо формулирането на нашите притеснения посредством този:

МЕМОРАНДУМ

Точка 1 Смятаме за необходима промяната на Конституцията, на унитарното държавно устройство на БЮРМ, тъй като то е в противоречие с мултиетническата реалност в страната и се сблъсква с международните норми за мултиетническата държава, смятайки съществуващата конституция за незадължителна за албанците заради факта, че определя БЮРМ като „национална държава на славомакедонците”, където живеят и други етнически общности, сред които са и албанците. Смятаме за безполезен всякакъв вид възможен референдум, организиран в условията на унитарното държавно устройство на БЮРМ. Ние се ангажираме за един референдум, на който албанците да бъдат вземащите решение. Смятаме промяната на Конституцията и на държавното устройство от унитарно във федеративно или конфедеративно като единствената гаранция за реализирането на колективните права на албанците, като: официалната употреба на албанския език, на националните символи, справедливото разпределяне на бюджета, качествено образование, достоен културен живот, действието на администрацията в служба на всеки албански гражданин. Осъждаме като безполезни, злоупотребяващи, опасни, всеки вид дейност по интеграцията на албанците във властта, без да се осъществят гореспоменатите промени.

Точка 2 Смятаме за необходима промяната на името на БЮРМ и прекратяването на всякакъв вид по-нататъшна злоупотреба от който и да е народ или държава на наименованието „Македония” и на античните македонци. Албанците ще смятат всеки вид решение за новото име на БЮРМ без прякото и прозрачно участие на албанския фактор за решение, което не би представлявало етническата и историческата реалност на тази територия. Смятаме, че игнорирането на правата на албанците да вземат участие в разрешаването на въпроса за името е тежко нарушаване на правата на албанците. Всяко предложение за името от страна на албанските представители във властта трябва да бъде предхождано от публична дискусия. Каквото и да е име, което се одобри, трябва да се превежда на албански език и азбука. Смятаме, че името на страната не трябва да има добавки: географски и славянски. Бъдещето име на БЮРМ да не се идентифицира с името на един етнос. Етноцентричната идентичност на държавата за албанците има окупационен характер. Да не се изравнява държавната идентичност с националната идентичност на славомакедонците. На албанците не им пречи идентичността на славомакедонците, но им пречи идентификацията на името на държавата с името на етноса.

Точка 3 Подчертаваме необходимостта от интеграцията на албанците като нация за приоритетна, преди всякакъв вид друга интеграция, включително и тази на интеграцията в ЕС. Никой няма право да отрича на албанците правото за тяхната интеграция като нация, налагайки им други интеграции като замяна за това, включително тук и ЕС. Самият ЕС е едно доброволно обединение на национални държави, от което тези национални държави могат да се оттеглят, когато поискат, нещо, което показва, че ЕС не е гаранция за интеграцията на албанците и премахването на границите между тях. Нищо не оправдава културното, образователното, икономическото разпокъсване на нацията, нещо, което създава вакуум, който лесно се попълва от чужди влияния, опасни за идентичността на албанците в БЮРМ.

Точка 4 Отказваме категорично интересът на албанците да остава заложник на мира и стабилността на района. Да бъдат важен фактор за района, трябва да се преведе като възможност за напредък в преговорните позиции, а не като слабост.

Точка 5  Определянето на интересите на албанците, установяването на целите, приемането на стратегиите, не може да бъде изключително право на един човек или на една шепа политици, избирани веднъж на четири години, при спорни обстоятелства. Този процес трябва да бъде прозрачен и да изкарва наяве незаменимата роля на неполитическите организации, гражданското общество, диаспората, експертите и др. Затова окуражаваме тяхното включване и ангажиране в настоящите политически процеси, важни за бъдещето на албанците в БЮРМ и не само.

Точка 6 Осъждаме категорично и същевременно отправяме призив към славомакедонския министър-председател да прекрати незабавно злоупотребата с криминалните досиета на представителите на албанската политическа класа, включени в корупционни афери и престъпна дейност, които ги използват понастоящем, за да контролират политическите сили, които представят албанците и да ги публикуват пред обществото и да ги предадат на правосъдната система. Продължаването на корупцията, на престъпността, на убийствата, не само, че представят в истинската им светлина албанската политическа класа във властта и извън нея, но и реалното поведение и цели спрямо албанците на самия славомакедонски министър-председател.

 Точка 7 За чувствителността към техния език, която имат европейските нации, е достатъчно да приведем следния релевантен факт: Швейцарската конфедерация в аспекта на езиковите политики е един „чуден апарат”: седем милиона жители говорят 4 различни езика, с равен официален статус: немски, френски, италиански и реторомански. Дори, и за наименованията на страната се използва латинското Confederatio Helvetica като начин да се избегне фаворизирането на един от четирите официални езика в Швейцария. От това езиково решение, малка Швейцария не губи нищо, макар че няма един единствен официален език. Е, от друга страна, в Македония, също малка, с 2.2 милиона жители, където най-малко 1/3 от населението са албанци, има един закон само за употребата на македонския език като официален език на цялата територия на държавата, но няма закон, който и за албанския език да създаде един такъв равен статус.

С този Меморандум, ние, групата на албанските интелектуалци, изразяваме нашата решителност да настояваме за осъждането в бъдеще на всякакъв вид политика във вреда на албанците, както и търсенето на отговорност от отговорните за тази политика. Същевременно, изразяваме нашата готовност за пълното ангажиране с всички човешки и интелектуални ресурси за намирането на окончателно решение на албанския въпрос в БЮРМ.

19.04.2017 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат.

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=13676

Posted by Общество. Нет on апр. 19 2018. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry