ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ:ПАРТИИТЕ СЛЕД 10-ТИ СА РОЖБИ НА БКП И БСП, ГЕРБ ПОВТАРЯ ОБРАЗУВАНЕТО НА СДС

“Десети ноември е нищо. Един пленум. Свалили Тато.  Дошъл Петър Младенов. Те си мислеха, че ще вървят без Тато по татовски. Е, нямаше как без Тато по татовски”, спомня си Цветков.

– Кога и как започнахте работа в МВР?
– Започнах в МВР на 10 октомври 1968 г, като преди това една сутрин директорът на Института по строителна кибернетика, в който работeх, ме повика и вика: Цвятко, тука един другар от ДС те търси. В тоя момент душата ми слезе в петите, защото през ума ми започна да преминава всичко, което съм правил в последните месеци, години. И не можах да намеря нищо укоримо у себе си. Въпреки, че аз съм общо взето един свободомислещ човек и в общуването ми с приятелите винаги сме се стараели да оценяваме нещата по-дълбоко от обикновения трафарет, който вървеше и тогава. Но се оказа, че ме канят на работа. И така на 10 октомври подписах клетвения лист и ме заведоха при тогавашния директор на института с изчислителен център Милчо Германов. И започнах работа в сферата на информационните системи на МВР. А  те бяха и първите в България.
– По-нататък кариерата ви как се разви?
– По-нататък 28-30 години в МВР. Преминал съм през различни структури. Както казах – института и системите, които създадохме, работят добре и до днес и се харесват като софтуер от всички, които са ги гледали, включително и американците. Доколкото имам информация те даже са закупили тази първа система, която се казва СКРЕЧ. После съм минал през различни поделения. Бил съм и комсомолски и партиен работник в МВР, включително и на ниво първи секретар на Комсомола. Работил съм в 6-то управление, стигайки до високото за ДС равнище зам.- началник на управлението. Бил съм първи зам. на управление кадри и на ЦИОУ (централно информационно-организационно управление). Бил съм 3 месеца зам. началник на ВГУ-ДС (контра-разузнаването).
– Къде ви завари 10 ноември?
– Зам.-начлник на Шесто управление на ДС. 10 ноември е нещо по-сложно от това, което се мъчат да представят и за което до сега са писали, коментирали и разказвали. Аз, разбира се, не искам сега да кажа, че това, което се наричаше перестройка и беше започнато от Горбачов, не се използва добре от замислилите я. Не се използва много по-добре от онези, които имаха и цел и изгода да се разруши тази социалистическа система и фактически да се разруши света на двата свята. Хелзинки 75 беше успех, защото доведе до една конвергенция по главния въпрос, който тогава се обсъждаше в геополитически план: въпросът за войната и мира. Имаше няколко въпроса, които се изследваха от всички политолози, политици, военни, специални служби и т.н. – въпросите за войната и мира, енергийния въпрос, той и сега седи, продоволствения въпрос,  въпроса за човека и неговото развитие и отношение към системите и екологичния въпрос. Тогава донякъде се реши въпросът за войната и мира.
            Второто около 10 ноември е предвиждането, че ще се случи. Не е вярно, че ДС и спецслужбите на бившия соцлагер са проспали това нещо. Както и не е съвесм вярно, че отатък спецслужбите, особено ЦРУ, англичаните, французите са били изненадани от начина, по който се разви перестройката и колко бързо се срути системата. Големите им умове в спецслужбите разбираха, че може да се доведе до това бързо срутване, но и ние знаехме какво се цели. Веднага давам 2 примера. Още 1982 или 1983 г. излезе анализ на американската разузнавателна общност, която включва освен разузнавателни служби и редица институти, големи учени. Тогава още в този анализ се виждаше, че е заложено онова, което се случи. Но разбрира се човек трябваше да чете, да мисли, да вниква между редовете. Излезе и една книга на Запада, не мога сега да си спомня дали авторът беше Зиновиев, но в тази книга, тя излезе преди Горбачов, се описваше това, което се случи в Съветския съюз. Почти на 80% – описано със заседанията на Политбюро, това, което ще се говори и ще се случи. Аз тогава я дадох на един друг книголюб да я прочете – ген. Коцалиев, който тогава беше началник на Главно следствено управление и досега не ми е върнал тази книга и не мога да му простя тая работа.
            Освен това се виждаха някои неща от процесите, които се развиваха в нашите страни. Появата на различни мнения. Първо в партията. След това в някои дисидентски движения. В България такова нямаше реално, но в Чехия, в Полша, Унгария, големите руски дисиденти. Между другото понякога, правя едно отклонение, което е съществено, в разсъжденията на учени несвързани с  политиката, политологията, социологията, историята, а в умове, които са в друи сфери, може да се усети оттам това, което се случи. И един от тези умове, които аз много уважавам, беше акад. Николай Амосов – известен съветски кардио хирург, който оперираше до 80-годишна възраст. Но той беше и публицист и пишеше неща свързани с човека, обществото. Голям мислител.
            С други думи ние виждахме накъде върви работата. Третият момент е за хората, които направиха Десети ноември. Някои ще кажат ДС не знаеше. Нищо подобно! Сега ще кажа нещо, което може би не съм го казвал и не е излизало в публичното пространство. Къде се събираха, ние знаехме. Това беше една вила в околностите на София, където се събираха и Георги Атанасов, и Луканов, и някои други. По простата причина, че един мой приятел возеше Луканов на тия срещи. Щеш не щеш той беше приятел с Луканов, един превъзходен лекар в една от областите на медицината. Ще си позволя да запазя името му за себе си. Знаехме за техните срещи и за тематиката им. Знаехме за срещи на хора от  западните посолства, от руското посолство със средите, които искаха и готвеха промяната в България. Много от тези, които се наричаха дисиденти, да вземем един Желю Желев. Тези, които по-късно ги кани Митеран на закуската. Писатели, културни дейци, в по-малка степен учени – те бяха постоянно на разни срещи с американско посолство или с френското културно аташе, с англичани, руснаци. Много по-малко с германци. Те бяха предпазливи. Няма разузнаване в света, което да не се старае да разбере тази работа. Знаехме какво се случва на тези срещи. Сред тези прочути дисиденти ние си имахме източници. Никъде не беше спряло и използването на СРС. А и друго: това вече мога да разсекретя. Имахме един материал. Няма значение откъде сме го получили, в който беше описан сценария на извършването на нещата, които се случиха в нашите страни. Американски сценарий, само че го имахме на база на замисъла да бъде приложен в една Балтийска република. Имахме го разписан по етапи. Той сега се прилага в Средноазиатски държави от рода на Таджикистан и други. Приблизително бе използван в Грузия, Украйна и Беларус.
ДС много честно и почтенно даваше своите анализи на ръководството тогава, но то можем да кажем , и това си си позволявам да го кажа доста смело , беше склерозирало. То не можеше вече да улови хода на процесите, нито степента на  онова, което се развиваше в тези процеси. Те живееха години назад. Много хора с по-напредничево мислене бяха отстранени. Да вземем един Александър Лилов. Те го изпратиха в Института за съвременни социални теории. И там правеха анализи, които подсказваха голяма част от процесите. Например излезе една книга под името на човек, но зад тове се криеше колектив – “Обществено политическите кризи при социализма – генезис, развитие, причини и какво да се прави”. Ето как това ръководство не можа предвиди, да усети,  че се извършва коренен поврат в развитието на света. Да вземем един Луканов. Той се правеше на основен перестройчик, но и в неговата глава не беше ясно по никакъв начин какво трябва да се  прави след Десети ноември. Той беше направен без никаква конструкция как ще се развива държавата в политически, икономически, социален, държавнически план. За да не се стигне до всички идиотщини през т.нар. преход вече 16 години. И това беше така, защото българските перестройчици бяха потиснати от онази система и старците, да ги наречем  аятоласите на Политбюро.
Десети ноември е нищо. Един пленум. Свалили Тато.  Дошъл Петър Младенов. Даже аз се шегувах, те си мислеха петорката, която след Дести решаваше съдбините на България и се събираше всяка вечер в Бояна, че ще върви без Тато по татовски. Е, нямаше как без Тато по татовски. Тато беше един блестящ интуитивник. България за съжаление е управлявана от интуитивници, които са събрали в себе си концентрат от българския манталитет. От хора необразовани достатъчно. Рядко български държавници са съчетавали висока образованост, опит и управленческа интуитивност. И затова България стигна до това дередже. Мене много ме боли, че бяха разрушени по безумен начин спецслужбите. Един Луканов е най-виновният за това. Той си мислеше, че ние от службите сме тъпоглави татовци. Това беше една груба грешка.  Луканов беше невероятно обрзован, но не беше нито интуитивник, нито апаратчик. Плетеше схеми и мрежи, но се оплиташе в тях.
    – В правителството на Жан Виденов бяхте секретар на МВР?   
– Аз се шегувам, че бях важен секретар. По сегашните разбирания зам.-министър. Преди да се направи първия закон реформиращ МВР. Този закон беше дело на министър, Бог да го прости, Христо Данов. Един човек, който аз много уважавам. Та при него се въведоха секретари вместо зам.-министри. По френски опит, който трябваше да се приложи в цялата администрация. Но не стана. Месец и половина след като Любомир Начев стана  вътрешен министър ме извика Жан Виденов и  вика “Трябва да отиваш, защото май там се затъва, да помагаш на Любомир Начев”. Аз викам: “Жан, щом ти казваш ще отида, но имай предвид, че още утре ще поставят 2 въпроса публично, на които ти трябва да отговориш”. “Какви са?”  “Ами първо, че съм бил в Шесто управление и второ, че съм бил свързан по някакъв начин с Мултигруп”. И той каза “Аз поемам отговорност. Отивай!” Аз съм благодарен на Жан Виденов. Мнозина го познават твърде еднопланово. Аз съм му благодарен в личен план, но мисля, че той умееше да поема отговорност. Дори да е бъркал в част от отговорностите, които е поемал и затова да са създавани проблеми, но той умееше да поема отговорност. За един ръководител е много важно да умее да поема отговорност, а не да се скатава и да бяга от отговорност. Какъвто случай имахме със Симеон. Той не поемаше отговорност за нищо. И Жан пое отговорност и на другия ден лицето Йордан Соколов зададе същите два въпроса, на които беше отговорено прилично. Ако аз съм бил главен анализатор на Мултигруп, сега щях да съм богат човек, а аз не съм. За Шесто управление не се срамувам от това, че съм бил зам.-началник. Ако беше оставено то като специална служба за вътрешна сигурност, нямаше да се стигне до такова развитие на организираната престъпност, нито до такава корупция и разграбване. Икономиката е българска. Не е на Тодор Живков. Активите са български. Същото се отнасяше и до ІV управление – икономическото контра-разузнаване.
 – Политиката и БСП?
– Не може да се каже политиката и БСП. БСП е вътре в политиката. Съществена част от нея. В много отношения водеща. Аз никога не съм излизал от БСП.  Бил съм член на БКП. С преименуването – в БСП разбира се. Това применуване не е само формален акт, стартираха процеси.  Които започнаха полека, плахо нужните реформи на тази партия, защото най-малкото едно е да съществуваш като едноличен владетел на държавното управление, съвсем друго да се конкурираш с други. Най-малкото това иска реформи. Междудругото като изключим старите партии, които бяха преустановени малко след 9 септември 1944 г. – Демократическата партия на Стефан Савов, Социалдемократичеката на Москов – Дертлиев, радикалдемократите, земеделците, които  се възродиха след 10 ноемвери, всички други са рожби на БКП и БСП. Не на нещо друго. Петър Дертлиев беше един широко скроен човек. С него можеше да се говори без никаква неприязън, която изкривява диалога. Сега например ГЕРБ повтаря образуването на СДС.
Аз никога няма да забравя тая болка, която ме порази в един разговор с бай Христо Данов, когато той ми каза: “ Цветков, не знам какво да правя , аз вече знам какво можеш, опознах те, но какво да правя като и твойте не те искат  и ония не те искат!” Като ми каза и твойте не те искат  ме съсипа. А тогава от мойте зам.-председател на Министерския съвет беше Александър Томов. Имаше и такива мои и в самото МВР, но не искам да споменавам имена сега. Това е минало. Аз на тия хора съм им простил, защото те не са достатъчни мислители, за да мога да хвърлям вина върху тях. А са следващи събитията. Тресчици, които се движат с водичката на събитията.
 – Споменахте ГЕРБ. Кой стои зад тях?
–  Аз споменах за ГЕРБ, което като партийно образуване напомня образуването на СДС. Защото сега от всякакви съществуващи партии, дали членове, съмишленици, симпатизанти не е от голямо значение, почнаха разни тънки струйки да вървят към ГЕРБ. По същия начин от БСП вървяха струйки, когато се образуваше СДС, защото на Десети ноември БКП имаше милион членове. И изжеднъж се появиха разни партии, около които започнаха да се въртят разни перебешчици, кариеристи, авантюристи, хамелеончета от политически вид, всякакви такива трътльовци. Сега по същия начин горе-долу върви въпроса с ГЕРБ. Кой седи за тях? Тука въпроса е много сериозен. Много хубав. За мен зад ГЕРБ са няколко типа хора и групи. Първо това са хората на българския бизнес бекграунд, на българския капитал, който седи зад партиите, но има изключително голямо значение. Тези хора, финансирайки и общувайки с партиите, защитават интересите си. А интересите на този бекграунд, аз така го наричам, е в две посоки: като да се раздаде това, което има да се дораздава и се раздава ежегодно, ако щете само с бюджета и с ония дейности, които той финансира. И онова, което сега им е легнало на душите и си въобразяват, че някой ще им го даде като баница, както на Десети ноември дадоха българската баница на егоисти, а не на българи. Това ще са парите от Европейския съюз за България. Около тия 11 млрд. за първите 5 години в ЕС сега е апетитът на политици, на бекграунда и на всякакви други фактори, които изграждат пирамиди на клиентели. Част от тия хора са свикнали да са зад и с всяка власт. Те бяха с Луканов. След това се присламчиха към Костов. А да не говорим, че доста взеха от управлението на Попов и Беров. Първото коалиционно управление е на Димитър Попов, не на Доган и Царя. После бяха с Царя. Сега се мъчат да бъдат със Станишев една част, а една част се подготвят да бъдат с Бойко Борисов. Защото си мислят, че обстоятелствата, развитието на процесите могат да го изтикат начело на изпълнителната власт, когато се правят нещата около тези 12 млрд. И веднага споменавам нещо, което забравихте, не го изследвате или то самото взе да избледнява, но може да избледнява като обществена структура, но съвсем не избледнява като връзки, които обвързаха тези хора при създаването на тази структура “Глобална България”. А в идеята стои Цветелина, съжителката на Бойко и нейния гуру в банката Божилов, който беше и в “Турист спорт банк”. Едно умно момче, което се прави на седесар, но което си гледа интересите. За Светослав Божилов говоря. Това са една част от хората, които стоят зад ГЕРБ.
 Второ, зад ГЕРБ стоят една част от хората на статуквото, което се създаваше в България през тия години. Това са една част от хората в сянка, които участват в управлението.  Там сплавта е малко по-широка от бизнеса – бивши и действащи политици, нашего брата военни, спецслужби и бизнеса – действащ, по-малко бивш, които искат, ако може да запазят статуквото и себе си в него. Заради което беше доведен и Симеон. Той беше доведен от същата тази сплав,  за да спре конфронтационното развитие на статуквото при Костов. Опита на Костов да вземе всичко под свой контрол. Един прост пример: Илия Павлов. Костов го подгони като диверсант. Искаше да го срути, а Илия Павлов е типичен пример на тази сплав. Костов искаше да обсеби, да ръководи и да подчини статуквото. Е , за това дойде и Симеон. При Симеон се създаде едно неконфротационно статукво. Статукво, при което хем се запазваха позиции на тези, които вече бяха взели част от баницата, хем се раздаваше на новите. Видяхме колко взеха самият Симеон, юпитата и други. Сегашнто управление също не е конфронтационно. То е коалиционно балансиращо. Такива ще бъдат следващите управления на България. Дву, три, даже четири партийни. Много рядко ще се върнем на двупартийни. Двупартийно може да бъде управлението ако БСП вземе достатъчно и ГЕРБ вземе достатъчно и си направят 140 депутата и да управляват заедно.
–  Значи според вас ГЕРБ има политическо бъдеще?
– Ако ГЕРБ продължи да се развива така и ако Бойко Борисов не стигне до Волен Сидеров. Опасностите от един балон, който се надува, е в един момент да даде теч. Волен Сидеров вече даде теч. Той опря тавана. С личното си поведение и с деформациите, които започват да спохождат слабия човек, когато започне да се чувства голям лидер. А той не е силен човек. Той е използвач на ситуации. Това е много страшно. Да си въобразиш, че си голямо нещо. Ако това не се случи с Бойко Борисов, десетина процента, даже петнайсе при избори може да вземе, което прави 40 – 50 депутата. Вдясно имаме трагично положение. Вдясно може да остане само Костов. Говорим условно за дясно. Ляво – дясно в България е мамата си трака. Кой ли не се мъчи вече да прави партия. В България станаха 370 партии. За нашата мила България толкова партии му идват на човека много. От преяждане с партии има голямо политическо повръщане. На хората от партии им дойде до гуша. Това го използва Борисов. Гледайте какво човече е. Той понякоа не се усеща. Скоро в изявленията си като кмет и като “голям политик” говори срещу партиите.  И същевременно образува партия, защото разбра, че във властта без партия не може да влезе. Няма как еднолично да гласува народа за Бойко Борисов, освен ако не се кандидатира за президент. Аз мисля, че той няма да се кандидатира за президент. Освен, ако неговите умове изчислят, че изборите са 2009 година и той може и да избледнее. Сега са ярки краските, но времето може да ги избледни. И други причини има. Бойко Борисов е сложен елемент в развитието от силови структури и мутри до главен секретар на МВР.  Този път е сложен, не е равен, не е еднозначен. Родилните петна на българската мутра избиват и у Бойко. И той е силен интуитивник.
– Как виждате президентските избори?
– Както се развиват сега нещата. Както се развива политическият процес и ситуирането на силите в България засега Първанов няма конкурент. Това е и хубаво, и лошо. Но все пак Първанов е част от успокояването на статуквото и за България е добре, ако той получи още един мандат. Това ще е още една крачка към европейското начало. Въпреки че българският президент има манекенска власт. 
–  Пишете книги?
– Да кажем, че пиша книги. Две със стихове и една с публицистика излязоха. Аз отдавна пиша по българските вестници, списания, по медиите. Аз имам вече над 500 статии за тези 15 г., интервюта. Стиховете са ми стара болка. Още от ученическите години. Мисля, че в стиховете съм постигнал нещо. Ще ги прочетете, ще видите. Не се правя нито на писател, нито на поет. Аз съм един човек, който по някой път своята чувствителност я прекарва през своите стихове. Напоследък пиша афоризми, главно сутрин, когато се разхождам с кучето. Ето например (ще кажат полицай –  полицейски афоризъм), но като се замислиш малко по-дълбоко може би ще откриеш и нещо неполицейско: “Умният събира информация за всичко,  мъдрият за всеки”.
– На тези години много от вашите колеги вече издават спомените си. Вие?
– Мемоарите и спомените са средство да погалиш самолюбието си и да се появиш на бял кон, представяйки нещата такива каквито би искал да са за себе си и по различен начин за другите. Аз бих могъл да напиша много интересни неща, свързани с периода малко и непосредствено след Десети ноемвр, но нямам засега никакви намерения да пиша спопени и мемоари. И мисля, че няма смисъл. Рано е. Не съм настроен да вървя към това. Ако започне да ме сполетява склерозата, може и да се съглася да издиктувам нещо, за да остане още една малка частица в историята на развитието на България в последните двайсетина години. Има много мемоари, но никой не ги чете. Аз съм си купил всички мемоари на политици след Десети ноември. И попрочитвам. Но се чудя дали четат историята тези, които се силят днес да правят българската история. Малцина сред тях са четящи, още по-малко са много четящите, като Станишев например. Повечето са чукчи – пишат.
– Какви книги четете? 
– Аз съм книголюб. Моята библиотека и при майка ми и сега, където живея и по мазета, и тавани е пракалено голяма, въпреки че съм я прочиствал няколко пъти. Аз чета много. Като бях млад четях всичко. Много художествена литература на различни народи. Новите течения. Недоволните млади в Англия, немските течения, тези които се развиха във времето на Волфганг Борхерт. Четях испанците, американците. Четях Габриел Гарсия Маркес. Четях историческа литература. Аз много обичам автори, които се занимават с художествено описание на историята. Събрал съм целия Валентин Пикуул, Юлиян Симеонов и други. Имам всички книги за развитието на историята около Октомврийската революция до и след. За Втората световна война. Събрал съм огромна библиотека и твърдя, че може би е най-голямата свързана с дейността на специалните служби, мафията и борбата с организираната престъпност. Имам вече около 500 тома по тези теми. Чета и някои съвременни книги, но вече имам много малко време. Има една голяма приказка на Шопенхауер, този стар философ и в едно есе за книгата казва нещо забележително: “Ако можеше заедно с книгата да си купиш и времето за нейното прочитане колко хубаво би било”. Но е страшно като си помисля, че четенето се заменя от бигбрадърщина и човеците се манипулират, за да се превърнат в зомби-роботчета.

18 април 2006
София

ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Надежда Михайлова: Не виждам перспектива пред СДС, ако продължава по този път

АТАНАС АТАНАСОВ:В МВР са нужни кадрови чистки

Емил Кошлуков: ДПС се превърна в синоним на корупция, царят опропасти политическия център

Нели Куцкова: Управляващите винаги са се опитвали да кадруват в съдебната система

Бъдещето на Европейския съюз е мрачно

Коментари

comments

Short URL: https://obshtestvo.net/?p=139

Posted by Общество. Нет on апр. 16 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry