ЕДНИ ОСМАНСКИ БАЛКАНИ ПРЕЗ XXІ ВЕК

Представяме ви речта на турския външен министър Ахмет Давутоглу, озаглавена „Едни османски Балкани през XXІ век”, произнесена на 23 октомври 2009 година в Сараево на конференцията „Османското наследство и мюсюлманските общности на Балканите днес”:
 

Географската позиция и нейните исторически връзки с тази география са една отличителна характеристика на Балканите. Могат да се идентифицират три характеристики на Балканите. Първата е, че районът на Балканите е една средищна зона в геополитически смисъл. Обикновено се разглежда като една посредническа транзитна зона от Европа в Азия, от Азия в Европа, от Балтика в Средиземноморието, дори и към Африка, от Севера към Юга, от Изтока към Запада, една посредническа геополитическа зона. Ще обясня какъв смисъл има, защо е толкова важна и защо тази характеристика е имала влияние в историята на Балканите. Втората характеристика е геоикономическата. Балканите са били един кръстопът в геоикономически смисъл. Още от времето на гръцката цивилизация, от древни времена до днес, Балканите са били район на икономически маршрути от морето към сушата, по сухоземните коридори на Източна Европа, от Изток на Запад. Били са и остават и днес един маршрут в областта на геоикономиката. Третата характеристика е, че Балканите са един район на геокултурно взаимодействие. По този начин, различни култури са си взаимодействали на Балканите. С миграционните вълни, много народи са дошли и са се смесили едни с други. Един район с тези три характеристики, една средищна геополитическа зона, с геокултурно взаимодействие и геоикономически транзит, има две алтернативи в историята. Едната съдба е да станеш център на световната политика, или да станеш жертва на световната конкуренция, което ще каже, че трябва да станеш периферия на една друга власт. Затова, историята на Балканите е или история на успех, или история на провали и жертва на конкуренцията. Днес, например, когато ние говорим за Балканите, обикновено смятаме, че Балканите са периферия на Европа, не център на Европа, а периферия на Европа. Така ли е? Наистина ли е периферия районът на Балканите? Не. Фактически, Балканите са един от стратегическите центрове на Афро-Евро-Азия. Защо са се обърнали така нещата, т.е. в периферия? Защо я имаме тази концепция на периферия? Ако вие попитате например Мехмед Паша Соколович (1) , той не би казал, че Сараево или Солун са периферия на османската държава или периферия на Европа. Той би смятал, че те са били именно центъра на всичко, както и историята на Настрадин Ходжа. И би имал право. Нека да хвърлим едно око в историята. Първата голяма държава, имперска държава, която се появява на Балканите, е била империята на Александър. Родена от Балканите, макар че центърът на империята на Александър не е бил на Балканите. Всички големи градове на империята на Александър са били в Анадола, в Египет, в Иран, в Афганистан. Тази империя се ражда на Балканите, но нейните имперски центрове не са били на Балканите. Римските императори вземат под внимание Балканите, само когато решавали да подготвят военни действия към Азия. Така, те не са гледали на Балканите като на център. Единственото изключение през историята, едно позитивно изключение, е османската държава. По време на османската държава, Балканите са станали център на световната политика през XVІ век. Това е златното време на Балканите. Не го казвам това, защото ние пренасяме османското наследство тук, а защото това е един исторически факт. Кой я е ръководил световната политика през XVІ век? Вашите предци. Те не са били всички турци, някои са били от славянски произход, някои с албански произход, някои дори са били с гръцки произход, но те са ръководили световната политика. Така, Мехмед Паша Соколович е един добър пример. Ако не беше османската държава, Мехмед Паша би бил един беден сърбин, който е щял да живее, за да има една малка ферма или нещо друго. Благодарение на османската държава той се превръща в световен политически лидер. Затова османската история е една история на Балканите, една история на централния характер на Балканите в световната история. По това време всички главни пътища на търговията са били на Балканите. Солун е бил центъра на икономическата дейност. Преди това, Солун е бил само един малък град. По време на османския период, Солун се превръща в главен център на икономическата търговия. Цялата търговия на Средиземноморието е ставала чрез Солун. Ако проследите миграцията на евреите, ще можете да разберете движението на парите. Защо в Солун е била най-голямата еврейска общност от XVІ до XІX век, дори и през XІX век? Една голяма част от населението на Солун са били евреи. Какво са правили те там? Те са наблюдавали и извършвали цялата търговия от Солун към Севера, към Евразия. Икономиката на Средиземноморието към Евразия се е управлявала чрез Солун и Истанбул. За сравнение, Белград е бил едно село или едно градче през XІV век. По време на османската държава, Белград е станал централен град, един ключов град на Дунав и на Централна Европа, от икономическа и културна гледна точка. Имал е стотици църкви и джамии. Сараево е едно чудо, като една миниатюра на това наследство. Защото, както се казва, ако разбереш един човек, можеш да разбереш неговия век. Както Хегел, например. Ако разбереш Хегел, си разбрал германската менталност през XІX век. Той е прототипът на тази менталност. Подобно, Сараево е прототипът на османската цивилизация. Сараево е прототипът на блясъка на Балканите. Такъв през XІX век е бил и Мехмет Али Паша. Той е бил албанец, но той е станал не само една ръководна фигура на османската държава, но и основателя на модерен Египет. Ако не беше имало една османска традици, египтяните не биха видяли нито един албанец през целия си живот. Мехмет Али Паша би бил най-много Мехмет Али Бей, един умен човек, който живеел някъде на Балканите. Следователно, ръководните фигури са прототипите на една цивилизация. Какво можем да научим от това? Районът на Балканите има една съдба като последица на геополитическите, геокултурните и геоикономическите характеристики. Районът на Балканите, или ще бъде център на всичко, или ще бъде жертва на всичко. Защо Балканите са били разделени от XІX век до ден днешен? Колкото пъти говорим за Балканите, говорим за разделение, сблъсъци, етнически сблъсъци, не за цивилизация. Отсъствието на геокултурно взаимодействие ще рече културен сблъсък. Липсата на геоикономически взаимодействие, ще рече икономическа стагнация. Липсата на политически авторитет ще рече превръщане в една средищна зона на всички конфликти. Сега е времето да оставим всичко това. И след това ще разкрием духа на Балканите. Какъв вид политика трябва да се приложи за постигането на това? Първо, с цел да се предотврати един характер на „геополитически тампон” за Балканите, какво прави Балканите жертва на конфликтите, ние трябва да създадем едно ново разбиране на единството на района. Ние трябва да усилим чувствто за принадлежност към района и да стимулираме едно общо разбиране. Ако разгледаме историята, ние сме човешки същества и не живеем в рай. Човешките същества са сиви, както историята, или историята е сива, така както човешките същества. Ние не сме ангели, но не сме и животни. Отива ни ние да решаваме да правим нещо. По подобен начин, историята се представя сива. Зависи коя част от историята избирате, за да я коментирате днес. Историята на Балканите не е само една история на конфликти. През вековете, от XV до XІX век, историята на Балканите е била една история на успеха. Ние можем да повторим този успех. Можем да го повторим посредством създаването на едно оригинално чувство за принадлежност, създавайки едно ново съвместно  многокултурно съществуване и определяйки една нова икономическа зона. Съвместното многокултурно съществуване е много важно, защото развитието на една цивилизация може да се разбере само, ако се анализират структурите на градовете и културния живот в тези градове. Ако един град е еднообразен, ще рече, че цивилизацията не е многоизмерна. Това е един вид обърната гледна точка спрямо обществото. Първоначално, град Рим се е населявал само от римляни. Но, след това, със създаването на Римската империя, градът Рим става един космополитен град. По подобен начин с Рим, по-късно и градове като Истанбул и други балкански градове, са били многокултурни. Ние сме живеели заедно и като последица от това силно културно богатство, е имало едно увеличение на взаимодействието. Изостаналостта се свързва с прочистванията, които се случват през 90-те години. Тези, които организираха убийствата в Сребреница, в Източна Босна, са варвари, които не са искали да толерират културните различия. Духът на Сараево е дух на съвместно съществуване, духът на съвместния живот. И как се представя ролята на Турция на Балканите? Ние искаме да имаме един нов район на Балканите, основан върху политическия диалог, върху взаимната зависимост и икономическото сътрудничество, върху интеграцията и културната хармония и толерантността. Такива са били османските Балкани. Ние ще построим тези Балкани. Хората ме наричат неоосманист, затова аз не искам да се позовавам на османската държава като едно образувание на външната политика. Това, което подчертавам, е османското наследство. Османските векове на Балканите са били история на успеха. Сега ние трябва да го пресъздадем това. Защо дойдох в Босна за по-малко от 24 часа? Защото Босна е в една много важна фаза на трансформация през тези дни. Искам да покажа солидарност с Босна и Херцеговина. Искам да покажа, че сме тук. Ние сме с бошняците и ще продължим да бъдем с бошняците. Защо е важен този преход? Защото териториалната цялост и политическото единство на БиХ трябва да се защитават с цел да има сигурност в района. Ако БиХ не е сигурна и стабилна, не може да имаме сигурност и стабилност на Балканите. През 90-те години се изправихме пред много трудности в БиХ, Косово и Македония. Когато тези затруднения се случват, към кого се обръщат очите на бошняците, албанците, турците, Македония и Косово? Към Турция. Това е едно историческо отношение. Позволете ми да ви дам един пример, за да направим аналогията от началото. Тази геополитическа зона с омекотен посреднически характер, културно взаимодействие и икономически трансфери, е със същите характеристики като Ирак и Афганистан. Защо имаме проблеми в Югославия, БиХ, в Ирак и Афганистан? Защото тези държави са миниатюрен модел на съответните райони. Босна е едни малки Балкани. Имаме мюсюлмани, католици, православни, сърби и хървати, които живеят заедно като една миниатюра на Балканите. По подобен начин, Ирак е един малък Близък Изток: араби, кюрди, турци, шиити и сунити. Афганистан е един малък субконтинент в Централна Азия с таджики, пущуни и хазари. Така че, тези страни са критични страни. Ако ги управляваш както трябва, можеш да управляваш районите. Ако не можеш да управляваш тези страни както трябва, ще имаш една регионална криза. Какво е Турция? Турция е едни малки Балкани, един малък Близък Изток, един малък Кавказ. Повече бошняци живеят в Турция отколкото в Босна. Повече албанци живеят в Турция отколкото в Албания, повече чеченци отколкото в Чечения, повече абхазци отколкото в Абхазия. И имаме кюрди, араби и турци заедно. Защо е всичко това? По причина на османското наследство.

–––––––––-
1. Велик везир на Османската империя през XVІ век. По произход е сърбин от Херцеговина.

Превод от албански език: Антон ПАНЧЕВ

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЮЖНАТА ГРАНИЦА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЛЕГАЛНИТЕ ЕМИГРАНТИ И ШЕНГЕН – Калоян МЕТОДИЕВ

ОБЯВЯВАНЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ АГЕНТИ ОТКРИВА ШАНС ЗА ПРОМЯНА В БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

КАК НАЧИНА НА ЖИВОТ ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДЪЛГОЛЕТИЕТО – ЕДНО ФЕРМЕРСКО СЕМЕЙСТВО И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ

ВАСИЛИАННА МЕРХЕБ – САРА: КЪДЕТО ИМА КОМПЮТЪР И МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН – ТАМ ВЕЧЕ ИМА ПРОБЛЕМ

ГЕРМАНИЯ И ФРАНЦИЯ ОТПРАВИХА ПОГЛЕД КЪМ ИНДИЯ

ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ: ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ Е В ДОЛНА МЪРТВА ТОЧКА

„ДОБРИТЕ“ ЖУРНАЛИСТИ СРЕЩУ „ЛОШИТЕ“ ЖУРНАЛИСТИ – 1-0

КРАСИМИР РАЙДОВСКИ: В СТРАНАТА В МОМЕНТА ЦАРИ ХАОС

НИКОЛАЙ ЦАЧЕВ: БРАЗИЛИЯ Е ДЪРЖАВА-СУБКОНТИНЕНТ

ВЛАДИМИР БРЕЗОЕВ: ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ДЪРЖАВАТА

ПРЕМИЕРЪТ НА БАВАРИЯ ПРИЗОВА ДА СЕ СПРАТ ЕМИГРАНТИТЕ ОТ ТУРЦИЯ И АРАБСКИЯ СВЯТ

ИЗОСТАВАНЕТО В РЕФОРМИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА ЗАБАВИХА ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3599

Posted by on ян. 19 2011. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31237 лв
 CHF =  1.71474 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.14943 лв
100  RUB =  2.80839 лв
 USD =  1.67022 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.