АНТОН ПАНЧЕВ: СРЕД АЛБАНСКАТА ОБЩНОСТ В МАКЕДОНИЯ ТЕКАТ СИЛНИ ПРОЦЕСИ НА ОТЧУЖДЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВАTA

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ КОРУПЦИОННИ СКАНДАЛИ В КОСОВО СА СВЪРЗАНИ СЪС ЗАПАДНОЕВРОПЕЙЦИ

БЪЛГАРИЯ НЕ УСПЯВА ДА ИЗВЛЕЧЕ ЗНАЧИТЕЛНИ ДИВИДЕНТИ ОТ ПРИЗНАВАНЕ НЕЗАВИСИМОСТТА НА КОСОВО, КАЗВА ОЩЕ ПОЛИТОЛОГА АНТОН ПАНЧЕВ

Антон Панчев е Роден на 28 декември 1978 г. в гр. Пирдоп. Завършва политология в СУ “Св. Климент Охридски” със специализация “Външна политика и национална сигурност”, магистър по Балканистика. Докторант по Политология в СУ с тема „Албанския фактор в контекста на проблемите на сигурността на Балканите”. Говори свободно албански.

Какво е положението с изграждането на държавността  в Косово една година след обявяването на независимостта, господин Панчев?
Косово се развива в позитивна посока що се отнася до политическата стабилност и укрепването на държавността. Приети са 51 закона предвидени в Плана на Ахтисаари за институционалното изграждане и спазването правата на малцинствата. Създадени са всички основни институции и органи свързани с функционирането на една държава – Министерството и Силите за сигурност на Косово, Министерството на външните работи, Косовската агенция за разузнаване и др. По-различно стоят нещата с външно-политическото положение на страната. Косово е признато от 55 държави и това предизвиква сериозни притеснения в Прищина, защото там очакваха по-голям темп на признаване. Голям проблем, който подкопава крехката държавност на Косово, е и невъзможността на Прищина да установи никакъв контрол върху четирите сръбски общини в северно Косово и хлабавият такъв върху останалите сръбски анклави. Всички надежди в тази посока са съсредоточени в действията на EULEX, която трябва да установи единни стандарти в областта на правосъдието и вътрешните работи в цяло Косово.
Косово често е обявявано за мафиотско квазидържавно формирование, което съществува от различни престъпни дейности, като трафик на дрога, крадени коли, оръжие… Има ли според вас почва подобни обвинения?
Косово има сериозни икономически и социални проблеми, които са свързани и с големия дял на сивата икономика. Общодоказан факт е, че видни косовски политици са обвързани с престъпни групировки. Пресилено е обаче да се говори, че Косово е мафиотско образувание. Не бива да се забравя, че EULEX има над 1500 служители, които надзирават полицията, митниците, съдебната система. Макар че, от друга страна, най-големите корупционни скандали в Косово са свързани именно със западноевропейци. 
Как виждате бъдещото съжителство на сърби и албанци? Много анализатори, а и самите сърби казват, че никога няма да има такова?
Сърбите живеят в изолирани анклави, в свое паралелно Косово и са свели своето общуване с албанците почти до минимум. Наблюдава се голяма етническа дистанция и недоверие между двата етноса. През следващите няколко години не може да се очаква някакво видимо подобрение в техните отношения, но е невъзможно това да продължава десетилетия.
Има ли разлика между Косовските Албанци и албанците в Албания, според Вас? Имам предвид като манталитет, култура…
Да, има. Все пак, от 1912 г. насам албанците в Косово и тези в Македония са живеели в различни държави, в различни политико-икономически системи дори. Езикът на косовските албанци е различен от официалния стандарт приет от Тирана. Албанците в Косово са имали възможност да пътуват и работят в Западна Европа, където се установила 40-годишна албанска диаспора. Косовските албанци смятат себе си за по-трудолюбиви, а албанците от Албания смятат себе си за по-образовани. Косово се опитва да измести Албания като център за албанските общности в Македония и Черна Гора, т. е. появява се и едно съперничество в тази посока.
В Косово се появи партия, която иска обединение на всички албанци в една държава. Кой, освен Албания разбира се, на международно ниво би имал интерес от едно такова ново формирование?
Няколко са партиите в Косово, които декларират като своя основна цел обединението на албанците на Балканите. Те събират около 3-4% на избори и нямат реално значение в политическия живот на страната. Към момента най-голяма скорост от тези формации в Косово набира Движението за обединение, но то също не е сериозен фактор. Никой няма интерес от опити за създаването на Велика Албания, най-малко самите албанци, защото ще загубят почти всичко извоювано през последните две десетилетия – в икономически, политически, предстоящата им интеграция в евроатлантическите структури. Косово и Албания свързват своята пътна и енергийна инфраструктура, развиват активно икономическото и културното си сътрудничество, дори напоследък говорят за създаването на техен Шенген, към който да се присъединят и Македония, и Черна Гора.
Вие следите отблизо развитието на албанската диаспора и в Македония. Бившия премиер Любчо Георгиевски преди време написа, че Макденония има бъдеща само ако се раздели на 2 и албанци и македонци заживеят отделно. Вашето мнение?
Албанското население в Македония гласува за няколко албански партии, между които има голямо противоборство. Всички албанци обаче, са неудовлетворени от развитието на събитията в Македония. Те смятат, че са дискриминирани от македонските власти в икономическата, социалната, културната, образователната сфера. През последните месеци се наблюдава голямо недоволство сред албанците от външната политика на страната и опитите за изграждане на македонската идентичност за сметка на съседите. Албанците желаят Македония да стане член на НАТО и да започне преговори с ЕС. Албанските партии не приемат културно-историческите спорове с Гърция относно името и античното наследство като релевантни. Те не се интересуват от конкретното наименование на Македония и искат да видят страната интегрирана в евроатлантическите структури. Започват да се чуват и директни предупреждения от албански лидери, че ако до средата на 2009 г. тези проблеми с македонската интеграция не бъдат разрешени, албанското население ше предприеме опити за сецесия, тъй като те не искат да живеят в изолирана и бедна държава. Едва ли ще се стигне дотам, но сред албанската общност в страната текат силни процеси на отчуждение от македонската държава.
Какъв беше българският интерес от признаването на независимостта на Косово? Какво трябва да направим в този смисъл в бъдеще?
България имаше определен интерес от признаването на Косово, но не успява да извлече значителни дивиденти от независимостта на най-новата балканска държава. Напротив, наблюдава се сериозен срив на икономическите и търговските контакти с Косово и нашата страна, която беше на 5-6 място в търговския обмен с Косово се смъкна доста надолу. България не се ангажира с развитието на събитията там и изостава чуствително от другите балкански страни. Дори Гърция, която не е признала независиомостта на Косово, бележи добър ръст на търговията с Косово. България има немалък принос в стабилизирането и развитието на Косово посредством българските контингенти и представители в международните организации функциониращи там, но е време да провежда и по-активна двустранна политика с цел развитието на политическите, икономическите и културните контакти, защото само така нашата страна може да извлече максимална полза за своите интереси. България трябва да развие пакет от мерки и инициативи за развитие на сътрудничеството с Косово, защото само с активната подкрепа на демократичните процеси в най-новата държава на Балканите може да се постигне трайна стабилност и просперитет в региона. Подобни действия изискват голяма степен на координация от различни държавни институции, които трябва да бъдат подплатени и с необходимия финансов и кадрови ресурс.   
Как виждате ролята на Гърция в региона и в частност в политиката и по отношение на албанците?
Гърция, донякъде с право, има самочувствието на регионален лидер и основен фактор в развитието на Балканите. Гръцкото правителство използва своя немалък ресурс, за да влияе върху различните процеси протичащи в региона на Западните Балкани. В гръцкото общество има силни антиалбански настроения, което се дължи на масовата нелегална албанска имиграция през 90-те години, периодично повдиганите от чамите (изселници от северозападна Гърция след края на Втората световна война от албански произход) имуществени въпроси свързани с исканията за тяхното обезщетяване, проблемите с гръцкото малцинство в южна Албания. Въпреки тези проблеми в отношенията с албанците, Гърция подкрепя членството на Албания в НАТО. От Гърция идват сигнали, че страната може да признае Косово.


ПОСЛЕДНИТЕ 5 СТАТИИ:

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: СЛУЧАЯТ МУРГИНА И КРАХЪТ НА ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА

ВЛАДИМИР ШОПОВ: ЗА ВСЕКИ ГОЛЯМ ПРОВАЛ СЕ „ОТВАРЯ” ЕВРОПЕЙСКА „ПИСТА”

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ: ДНЕС ВСЕ ОЩЕ СЕ ДЕЙСТВА ПО СТАЛИНСКИ

СТЕЛА БАНКОВА: ЛЕКАРСТВАТА У НАС СА НАЙ-СКЪПИ В ЦЯЛА ЕВРОПА

ГРЪЦКАТА ОРИЕНТАЛЩИНА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2057

Posted by on февр. 20 2009. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.