Успешно приключи поредния сезон на Комедийно-драматичен и куклен театър “Българско футболно първ.“

Успешно приключи поредния сезон на Комедийно-драматичен и куклен театър “Българско футболно първенство”

На 31 май 2006 г. най-накрая свърши сезон 2005/2006 г.на Комедийно-драматичен и куклен театър “Българско футболно първенство”. Каквото и да кажем за нашето мило, родно първенство, пропито със скандали, съмнения за корупция, побоища, уредени и какви ли още не футболни постановки ще бъде малко.

За което биха ни завидели и най-големите сценаристи, режисьори и постановчици не само на нашето време, но и в цялата история на човечеството.

Не е никак случайно, че зрителите на стадионите намаляват с геометрична прогресия всяка година. Но по странното в случая е смехотворното обяснение на футболните ръководители в България, според тях при наличието на толкова много мачове по телевизията е логично да няма публика, получавало се пренасищане. Да, ама не. Защото такъв синдром не наблюдаваме в Англия, Германия или Испания. Няма човек интересуващ се от футбол и да не предпочита да гледа мач на стадиона. Атмосферата е много по-различа, ставаш част от играта, емоцията и преживяванията са неописуеми. Едно е да бъдеш на стадиона и да преживяваш всеки миг с любимия ти отбор, а съвсем друго е вкъщи пред екрана и да пиеш бира и да хапваш соленки. Единственото и безспорно предимство на телевизията е, че можеш да гледаш повторение на спорните моменти и головете.

Няма да има публика, защото като се почне от “А” група мине се през “Б” и “В” и се стигне до  най-ниските нива на окръжните групи е пълно с уговорени мачове и безброй скандали. Стига се до положение в мачовете между юношеските и детските отбори да се опорочават, до тяхното прекратяване. Как ще завършат дадени срещи се знае едва ли не още в началото на сезона. Дали ще бъдат някакви сателитни връзки, бизнес отношения и интереси, роднински и какви ли още не, няма никакво значение, но това си е абсолютен и неоспорим факт. Които единствено БФС не ги забелязва. Ние имаме пряко срастване на лични и бизнес отношения с футболни. В България футбола и икономика не си партнират, а напротив икономиката е над футбола. Като чели това е една нормална практика. И в Европа има близки отношения между един и друг отбор, помагат си, но такъв цирк какъвто е в България няма. Как родителите да си заведат децата на футболна среща?

Не стига, че не е никак безопасно мястор, но нямат и  какво да видят, от кой да вземат пример за подражание и поведение. От ултрасите, които хвърлят бомбички, димки и крещят непрекъснато обидни думи и псувни било срещу полицията, съдията или противниковия отбор. Или от “любимите” ни футболисти, които спорят със съдиите за щяло и нещяло, ругаят ги, готови са във всеки един момент да му се нахвърлят на бой. Да не говорим за сблъсъците и побоищата между самите футболисти. Българските фен клубове приличат в момента едва ли не на добре организирани групи за създаване на безредици и побой с полицията или по между си.

Практика е да се пускат и играят футболисти без доказани качества. Това се забелязва още в срещите между детско-юношеските състави. Дава се предимство и се налагат футболисти със съмнителни качества. В миналото така се поощряваха децата на номенклатурата, а сега децата на бизнесмените, на колеги футболисти, на приятели и роднини. Този синдром вместо да остене в миналото се разрастна лавинообразно. Така се убива желанието на младите и кадърни таланти, които скоро се отказват да тренират и да се занимават с футбол, като им е убито тяхното желание. Това за съжаление се наблюдава и в другите ни спортове. Повече от 20 години България не е класирвала отбор на юношеско и младежко ниво на финали на европейско или световно. Те нямат реален допир с техните връстници, така и неможе да се разбере на какво равнище сме в тази въраст. Стигнахме до ситуации в последните квалификации на младежкия ни национален отбор футболни специалисти да показват публично фишове, че са играли срещу нашия отбор и то като домакин. На въпроса, защо са го направили те отговарят, че това не е национален отбор от най-добрите ни младежи, а е сборен отбор на мениджърски и лични интереси на клубните босове.

Не можем да не споменем някои основни момента от изминалия сезон. Още след втория кръг започна със скандал. Когато от “А” група беше изваден Пирин (Благоевград) и пратен във “В” югозападна група, поради задължения към НОИ. Никой обаче не даде отговор на въпроса какви и колко са задълженията на останалите клубове към институциите на държавата. Защо законите важат за едни, но не и за други. Обществена тайна е, че по-голямата част от професионалните ни клубове имат огромни задължения, които трудно биха ги погасили, разчитайки на приходи от билети и реклама. Не е ясно как отбори с огромни задължения като Берое Стара Загора, Ботев Пловдив, новият член на “А” група Спартак Варна и т.н. имат изрядни лицензи, а други нямат. Необходимо е да се въведат ясни критерии за лицензирането на клубовете и тяхната финансова обезпеченост и стабилност.

Трудно можеш да убедиш футболните запалянковци, че есенното дерби между Левски-ЦСКА 1:1 не  е уредено. Защото на всички бе видно, че ЦСКА игра по един начин докато поведе в резултата и по коренно различен след това. Футболистите на ЦСКА все едно спряха да играят. Пък ела обяснявай след това, че нямало как да има уговорка между двата вечни съперника. А какво да кажем за сблъсъците на агитката на Левски с органите на реда по време на мача и след това. От БФС вместо да вземаха най-строги мерки отново решиха да си измият ръцете с финансови наказания. Така поощриха безнаказаността на нарушенията и пренебрегнаха собствените си наредби и правилници.

През октомври месец миналата година кормилото на БФС след 10 годишно управление на Иван Славков пое Борислав Михайлов. Новия екип включваше една част от златното поколение на българския футбол от САЩ 94, част от старите муцуни и новозавърнали се известни футболни деятели, като Наско Сираков и Христо Порточанов. Независимо от промяната в състава на изпълкома на футболния съюз е видно, че в него отново се гледаше да се запаси някакъв баланс на интересите на двата големи гранда Левски и ЦСКА, преди всичко за сметка на отборите от провинцията. Надеждата, че нещата ще се променят към добро, започнаха бързо да се опровергават.  Още в самото си начало новото ръководство на БФС беше поставен пред казуса на мача Родопа – Левски, които се игра до гол в полза на сините. Тази драматична комедия с невероятен обрат за броени секунди бе видна на целия български народ. Нищо обаче не последва от страна на БФС, както се казва срещу силните на деня не се скача. Типично по български стил щом има оплакване го отнасяха съдиите, независимо от това дали има или няма основание. Обикновено ги наказват да не водят няколко мача или за определен период от време ги изваждат от наряд в професионалния футбол.
Когато есенния сезон завърши с разлика от 7 точки в полза на ЦСКА пред Левски и най верните привърженици на сините не вярваха, че ще станат шампиони в края на сезона. Но драмата се случи или по-точно трагико-комедията за армейците .ЦСКА сами са си виновни, още през есента се разбра, че нещата в отбора куцат, независимо от победата над Ливърпул и двете победа над Байер Леверкузен. Лампичката започна да свети още през октомври на ст. “Българска армия”, когато ЦСКА победи Локомотив 1936 с 4:3, след два спорни гола, единият бе подминато явно нарушение срещу вратаря на гостите, а другият от засада. Малко след това ЦСКА изигра най-слабия си мач от години насам в евротурнирите, когато загуби с 4:1 в Прага от местната Славия.. На всички футболни експерти им беше ясно, че трябва да се вземат сериозни мерки, защото има опасност ЦСКА да влезне в криза. Но в ЦСКА  Йешич беше боготворен тогава. Поредното доказателствор че нещо не е както трябва  беше мача в Монако, когато ЦСКА така и не направи нещо смислено и съвсем закономерно отпадна от турнира за УЕФА. Кризата стана факт през пролетта, отбора едвам завърши наравно като домакин с Беласица Петрич, благодарение помощта на съдията. Загубата с 1:0 в Пловдив от Локомотив 1936 и то след като си играл повече от 60 минути с човек повече на терена, доведе до стопяване на аванса на червените пред сините. А това което стана в дербито с Левски, да не може да направиш и една смислена атака, да играеш толкова плахо и демотивирано, разочарова всички привърженици на ЦСКА. Смяната на Йешич след това беше закъсняла, тя трябваше да е факт още през декември месец. Промяната в ЦСКА трябва да продължат. Не са  случайни исканията да си ходят Стефан Орманджиев, Лазар Василев и дори Васил Божков. Привържениците няма да им простят за загубената шампионска титла и едва ли ще ги стопли спечелването на купата на УЕФА през следващия сезон. Издигнатия транспарант на финала за купата в сектор Г –  “Вие се радвате на купата, а ние питаме къде е титлата”, отразява в най-пълния смисъл болката. Защото сезонът за ЦСКА беше в шампанско и сълзи. Шампанско за Купата на България и сълзи за титлата.

Сезон 2005/2006 г. безспорно е сезонът на Левски. Не само, че отборът се възползва по най-добър начин от грешките на вечния им съперник ЦСКА, но успя да направи пробив в евротурнирите, какъвто сините нямаха години наред. Направиха рекорд от най-много изиграни мачове в евротурнирите от българските отбори. Дори когато имаха много по-силен отбор с изявени и добри футболисти те не направиха нищо кой знае какво значимо. Доведоха до положение сините фенове да сънуват финал.Той бе близо, но една груба съдийска грешка в мача срещу Шалке 04 в София попари сините мечти. За разлика от миналите години Левски съумя да изгради и колектив, трябва да признаем, че имаше и късмет, както в мача с Динамо Букурещ в София. Но без едно от неписаните правила във футбола е, че  без късмет неможе. За да покаже, че това не е случайно Левски трябва да влезне в групите на Шампионската лига.

Да безспорно българските отбори направиха силно представяне в евротурнирите, но националния ни отбор не се класира на световното първенство. Христо Стоичков трябва да разбере, че националния отбор не е училище и място за експерименти. Там няма място за симпатии и лични предпочитания, за угаждане на мениджърски интереси. Националната фланелка трябва де се облича от тези, който я заслужават и са в най-добра форма в момента. Да обвиниш шефа на УЕФА, че оказва натиск върху съдиите е признак на слабост и опит да  обвиниш някой друг в загубите ти. Вместо да потърсиш първо грешките си в себе си и футболистите, които играят на терена. Доверието към него, което все още съществува може много бързо да се  изчерпи. Един лош старт в квалификациите за европейското, ще доведе до неговата смяна, като старши треньор на националния отбор и това ще бъде съвсем закономерна и правилна постъпка.

Това което се случи на финалния мач за купата на страната сблъсъка между двете агитки на ЦСКА и Черно море. Добре, че беше бързата и навременна реакция на полицията, защото последиците можеха да бъдат огромни. Но това показа за пореден път, че не сме дорасли да гледаме мачовете както в Европа. Далеч сме още от този манталитет. Страстите при нас все още взимат връх и надделяват. Подадената оставка от страна на Валентин Михов е логична. Но това поставя и въпроса, как ще искаш да организираш първенството след като ти неможеш да организираш като хората и един финал за купа. Тогава ще заприличаме на Бейрут и Багдад взети заедно. БФС за кой ли път подмина тези сцени и наложи финансови наказания на ЦСКА и Черно море. Очевидно е, че трябва де се смени модела на работа в съюза. Принципът да решаваме нещата без много шум отлага проблемите и ги задълбочава. Докато не почнат да се налагат най-строгите наказания съгласно наредбите и правилници беззаконията ще продължават с пълна сила. Като няма значение дали ще е Левски, ЦСКА или някой друг клуб, нещата ще протичат по този объркан сценарии и все по-малко зрители ще наблюдаваме по стадионите. 

Какво би станало ако в България някой иска разсекретяване на телефоните разговори между съдиите, техните шефове и футболните босове у нас. Дори и децата в детската ясла ще кажат, че скандалът в Италия ще изглежда като прашинка в пустинята Сахара.

Борислав Михайлов и неговия екип не трябва да се заблуждават, че да ръководиш футбола е да откриваш тук и там някоя и друга площадка за футболно игрище, да ходят по ревюта и светски събития, като се правят преди всичко на политици. Лесно е да искаш от държавата на национално ниво пари и подкрепа, а на местно от общините. А същевременно с това да пътуваш в луксозни джипове и лимузини, да ходят многобройни делегации на турнетата и срещите на различните ни гарнитури в чужбина. Футболът изисква стратегия с ясно изразена, конкретна и целенасочена работа. Борба с корупцията, с уговорените мачове, изкореняване на подкупното съдийство. Ясна полтика за развитие на детско-юношеския футбол. Реални стъпки в тази насока ние не наблюдаваме. Очевидно е, че трябва да се прекрати практиката хора с функции в изпълкома на БФС и неговите комисии да имат пряка или непряка връзка с клубовете. Не  само да са част от управителните или контролните им съвети, а дори и да бъдат акционери там.

От октомври досега Б. Михайлов, Й. Лечков, Наско Сираков, Христо Порточанов и сие доказаха, че по-скоро немогат и неискат да спрат пародията в родния ни футбол и да предприемат конкретни мерки. Смени се водача, но цирка продължава по-старому. Ако и следващия сезон започнем да наблюдаваме поредното турне на Комедиино-драматичния и куклен театър “Българско футболно първенство” с уредени мачове, корупция, скандали, съмнения за продадена титла и какво ли още не по-добре е тези хора да напуснат и да се насрочи нов конгрес на БФС. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Защото тогава обикновените запалянковци отново ще гледат голямо първенство без българско участие. И едва ле ще има кой да вярва на оправданията им, че ние сме малка и бедна страна, нас никой няма да ни допусне до баницата на големите. Ръководството на БФС стига се е държало като щраус скрил си главата в земята, а нека да се захваща за работа.

 

 Борислав Ангелов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=323

Posted by on юни 1 2006. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24814 лв
 CHF =  1.72502 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.18346 лв
100  RUB =  2.5461 лв
 USD =  1.717 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.