ХЕЛМУТ КОЛ: АКО ИСКА ДА ПОСТИГНЕ УСПЕХ ЧОВЕК ИМА НУЖДА OT ХАРАКТЕР И ГОЛЕМИ РЕШЕНИЯ

ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗМЕРВА ПО РЕЗУЛТАТИТЕ

Интервю на бившия канцлер Хелмут Кол, който управлява в продължение на 16 години и постигна обединението на Германия, с журналиста от вестник „Билд” Танита Кох.
 

Г-н федерален канцлер, искаме да направим интервю с Вас по темата за величието. Нека започнем с германската външна политика, кое е голямото послание на интервюто, което дадохте наскоро – смъмряне, напомняне, предупреждение, разплата, или дори скептицизъм към еврото и Европа?
Да и не. Да, дотолкова, доколкото съзнавах, че ше бъде обърнато специално внимание на някои изрази в интервюто. Не, дотолкова, доколкото посланието ми не е точно негативно, аз със сигурност не съм станал скептичен към Европа или еврото. Обратното е вярно: за нас Европа остава без алтернатива, Европа е нашето бъдеще. Моето интервю, разбира се, не е разплата. Никога не съм имал интерес от това, с това няма и да започна сега, на 81 години. С интервюто си искам да поставя един положителен знак, да разпространя оптимизъм. Посланието ми е твърдо „Да” за бъдещето на Германия, т.е. на страната ни в Европа.

Нека отправя един от така наречените малки въпроса: Колко сте висок?
1.93 м – най-малкото така е отбелязано в паспорта ми. Предполагам, че през годините съм станал с 2 см по-нисък.

Това прави ли Ви вече голям политик?
Не, разбира се. Физическият ръст не изразява абсолютно нищо от величието на един човек в смисъл на значение и личност – както изобщо количеството рядко е критерий за качество.

Какво отличава големият политик, какво отличава голямата политика?
Отличава го същото нещо, което отличава един голям човек: сила на характера, издръжливост, човечност – без тези качества човек е жалък клетник и в крайна сметка няма да има успех. Голямата политика също трябва да се измерва по резултатите. И тук също е в сила правилото: мащабът трябва да бъде човекът. Това включва също съхраняване на творението.

Кое е най-голямото предизвикателство за един шеф на правителство?

Най-голямото предизвикателство сигурно е да не загуби компаса си, с който е тръгнал. Да остане верен на себе си и предвид властта, която е получил от хората, да не загуби смирението си. Да останеш верен на себе си, това не означава, че заради мнозинството понякога не можеш да се отклониш от пътя – доколкото не изпускаш из очи целта си и упорито продължаваш по пътя напред. Ако съхраниш това, имаш шанс да постигнеш целта си и да бъдеш добър шеф на правителство.

Трябва ли да вземаш големи решения, за да бъдеш голям политик, или е достатъчно да покажеш сила на характера?

Човек има нужда и от двете, ако иска да постигне успех: характер и големи решения. И в общи линии двете са неразделно свързани. Шеф на правителство без сила на характера винаги ще се провали в длъжността си – със или без големи решения. А шеф на правителство само със сила на характера – или тогава е по-добре да се каже с мнима сила на характера – , който не взема големи решения, просто е пропилял шансовете си. Защото за една длъжност с власт големите решения винаги са възможни, да, те дори са дълг, и е необходимо само да видиш възможностите си и да ги възприемеш, да искаш да ги възприемеш, като шанс.
В тази връзка винаги съм обичал да казвам: историята не е нещо неизбежно. Историята не се случва случайно. Историята се прави. Историята е резултат от действията на хората.

Как се вземат важни решения?
Усамотено и в общност. Това не е противоречие, двете се обуславят взаимно. Особено в длъжност, натоварена с власт, трябва внимателно да се взема предвид кой как и от позицията на какъв интерес съветва някого. Добре е да се преценят възможните решения в предварително обсъждане с много различни хора. Естествено, накрая трябва да вземеш решението сам и да отговаряш – това обикновено е един много самотен момент.

Може ли като политик човек да си позволи големи чувства? И голям страх?
Да. Страхът никога не е добър съветник. И също така големите чувства обикновено пречат на необходимия трезв анализ. Това не означава по аналогия, че не трябва да се влага страст в нещата и човечност в общуването с другите и в оценката на своите цели.

От какви големи таланти има нужда големият политик?
Заедно с вече казаното по-горе – сила на характера, издръжливост и човечност – един голям политик има нужда преди всичко от способност за схващане и невъзмутимост – в смисъла, в който папа Йоан XXIII каза: „Джовани, не си придавай такава важност”. Големият политик освен това трябва да понася натоварване във физическо отношение, иначе няма да може да се справи чисто физически със задачите на длъжността, ако се абстрахираме от всичко останало.


„Величието, което търсиш, ще те смаже”, казва Шекспир. Политиците трябва ли изобщо да се стремят към величие? Много от политическите фигури в историята нанесоха голяма вреда, защото се стремяха към величие.
Считам стремежа към величие изцяло за незаслужаващ усилията. Той може твърде лесно да изкриви погледа за същественото.

Къде дебнат най-големите опасности за един политик?
В самонадценяването и в загубата на чувство за реалността .

Кое е най-голямото благоволение за един политик?
Смирението.

Имахте ли чувството при падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. или при обединението на Германия през октомври 1990 г., че сте направили нещо голямо?
Нека по-добре да кажем, тогава имах по-скоро чувството, че заедно със съмишлениците си мога да участвам в нещо грандиозно. Истина е, че като федерален канцлер получих великолепен шанс да осъществим обединението на страната ни в мир и свобода. Също така е вярно: по онова време използвах шанса като преодолях различни съпротиви, днес това се забравя. Пътят до падането на стената беше каменист и изпълнен с пречки, пътят от падането на стената до обединението също. Всичко това можеше да се развие – дори и след падането на стената – по съвсем различен начин. Нека винаги мислим за това: обединението на Германия през 1990 г. беше възможно, но в никакъв случай сигурно. Постигането на обединението в мир и свобода и до днес е едно великолепно чувство.

Кой беше най-великият момент в живота Ви като политик?
Един от най-великите моменти, може би най-великият момент в активния ми политически живот, беше, когато външните министри подписаха договора Две плюс четири на 12 септември 1990 г. в Москва. С него разделянето на страната ни и Студената война приключиха и Германия беше суверенна в мир и свобода.

Може ли в настоящето да се прецени, колко голям е един политик? Или това се проявява чак в историята?
Образът на един политик става по-ясен от дистанцията на времето спрямо периода на неговото управление, когато фактите се оценят без емоционална близост и емоционално натоварване и решенията са показали резултатите си. Това впрочем важи и в двете посоки. Политик, който ни изглежда в момента велик, не е наложително да остане в историята като велик, както и обратното.

Какво формира в политиката повече: големите победи или големите загуби?
Трудно е да се каже, нещата зависят също и от общата ситуация.

Кое беще най-голямото предателство в историята на германската политика?
Към това очевидно спада изказването на председателя на Държавния съвет на ГДР Валтер Улбрихт през юни 1961 г., само няколко седмици преди построяването на Берлинската стена: „Никой няма намерението да строи стена около Берлин!”

Западният свят е изправен пред големи икономически проблеми. От какви качества се нуждае един политик, за да се справи с подобни кризи?
В допълнение към вече казаното, преди всичко знания, както и детайлни знания, житейски опит и именно кураж, за да взема необходимите решения в точния момент.

Трябва ли да има големи кризи, за да се появят голяма политика и големи политици?
Не, това е само една често срещана заблуда. Някои големи решение в световната история все още не се оценяват като такива, просто защото са станали без кризисен сценарий. С две думи: колкото по-безшумно се решават решаващите неща, толкова повече не се оценява трудността или – както Вие казвате – величието на едно решение.

Коя беше най-голямата почит на Вашия живот?
През моя живот ми беше оказана почит на много официални чествания и посредством много приятелски жестове. Всяко едно от тях има своето лично значение.

Г-н канцлер, една дума за големия финал: Кое е голямото на Германия?

Шансът за едно добро бъдеще. Имаме го. Само трябва да го използваме сърцато и изпълнени с твърда увереност.

 
 
Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Билд; публикувано в www.cao.bg
*Заглавието е на Общество.нет


Последни публикации:

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: БЪЛГАРИЯ СЕ ПРОДАВА

ГЕОРГИ ИВАНОВ: БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦЪРКВИ В САЩ Е ЗАСТРАШЕНО

ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕЦветозар ЦАКОВ
 
 

БЕЗ АЛКОХОЛ ПОД 21 ГОДИНИ Лаура ШЛЕЗИНГЕР

РОКО БУТИЛЬОНЕ: НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ ЕВРОПА ВЕЧЕ НЕ Е ХРИСТИЯНСКА

ЗАТВОРИТЕ КАТО САНАТОРИУМИСюзън ЕСТРИЧ
  

ТИМБИЛДИНГЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА – Даниел ПАНЧЕВ

СЪЗДАВА СЕ НОВ ВОЕНЕН СЪЮЗ В ЕВРОПА ИНИЦИРАН ОТ ВАЙМАРСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК

В КРАК С ВРЕМЕТОЦветозар ЦАКОВ
 

ЧЕТИРИ ВОЙНИ ПО СРЕДАТА НА ИКОНОМИЧЕСКИ УПАДЪК – Едуард КОХ

ПОЛИЦЕЙСКАТА КОМИСИЯ НА ЛОС АНДЖЕЛИС ГЛАСУВА ЗА СПИРАНЕ НА КАМЕРИТЕ ПО КРЪСТОВИЩАТА

БЕН ЩАЙН: ПАРИТЕ СА ИЗВЪНРЕДНО ЕМОЦИОНАЛЕН ВЪПРОС

ТЪМНАТА СТРАНА НА ТЕЛЕВИЗИОНАТА РЕКЛАМА

ШВЕДСКИТЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ ИСКАТ ПРОМЯНА В НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАЗНИЦИ В ПОЛЗА НА МЮСЮЛМАНИТЕ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4175

Posted by on Дек. 5 2011. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.