OБЩЕСТВЕНАТА ПОДКРЕПА ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗАВИСИ ОТ УСПЕХА НА НЕГОВАТА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА

ИНТЕРВЮ С Д-Р ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ – ГОСТ ПРОФЕСОР В ХЕЛЗИНКСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Професор Цачевски, ясни ли са вече приоритетите и основните цели  в икономическата политика на новото правителство ?
Да, те бяха първоначално очертани в обявената през август макрорамка на държавния бюджет за 2010 г. и следващите три години до края на мандата на управляващите. Насоките в дейността на правителството се съдържат по-обстойно в публикуваните месец по-късно на интернет страницата на Министерството на финансите „Краткосрочни икономически приоритети за възстановяване на българската икономика”.
Акцентът в документа е поставен върху мерките за преодоляване на икономическата криза, но тяхното реализиране ще бъде в контекста на усъвършенстване механизма на управление, повишаване ефективността и положителния социален ефект от развитието на българската икономика.  В това отношение са формулирани четири основни приоритети – активен диалог с ЕС, насочен към синхронизиране на усилията, предотвратяване на грешки и преодоляване изоставането в практическото изпълнение на програмата от 57 мерки за усвояването на средствата от еврофондовете, установяването на взаимодействие на правителството със синдикатите, съсловните и бизнес организациите, извършването на реформа в държавната администрация, оптимизиране на управлението и приемане на ефективно законодателство, позволяващо провеждането на устойчива политика.

Как оценявате първоначалните действия за реализиране на посочените приоритети ?

Бих искал да кажа, че правителството се придържа към тези приоритети още когато получи мандат от Народното събрание. Естествено главно внимание бе отделено на предприемането на спешни мерки за смекчаване на негативния ефект от икономическата криза. Както можеше да се очаква, те се изразиха в максимално възможно съкращаване на държавните разходи и създаване на условия за увеличаване приходите в бюджета с основна цел недопускане финансова дестабилизация в страната. Разходната част на бюджета бе намалена с 15 %, което бе съчетано с предприети действия да се оптимизира дейността на министерствата, митниците, данъчните служби. Преустроен бе механизмът и създадени нови структури в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Първият съществен резултат от тези действия бе значителното намаляване на дефицита в платежния баланс. Докато през юли той бе 564 млн. лева, което бе най-високото месечно равнище през годината, през следващия месец намаля около пет пъти и възлезе на малко повече от 92 млн. лева.
Според финансовия министър Симеон Дянков мерките на правителството в тази насока ще продължат и имат за цел да доведат до балансиран платежен баланс в края на  2009 г. Това обаче ще бъде много трудно да се постигне. Лично аз споделям прогнозата на експертите от Международния валутен фонд (МВФ), които на място се запознаха с финансовата ситуация в страната. Според тях бюджетният дефицит през тази година ще възлезе на около 0.5 % от брутния вътрешен продукт (БВП).
Но дори и в такъв случай, това ще бъде успех за правителството, още повече, че за разлика от редица други страни в Източна Европа, България има шанс да запази вътрешната финансова стабилност, без да прибягва до заеми от МВФ или други финансови институции. Все пак рискът от евентуално влошаване на финансовото положение в България не е напълно отминал, поради което С. Дянков не изключи вероятност, страната ни би могла да поиска кредит от МВФ в началото на следващата година.
В това отношение България е сравнително по-добре от мнозинството страни членки на ЕС, в които през 2009 г. държавните разходи, следствие на предприетите мерки за стимулиране на икономиката, силно нараснаха и доведоха до голям бюджетен дефицит. В Германия, Франция, Италия и други държави той достигна най-високите си стойности след Втората световна война. Да не говорим за САЩ, където през финансовата 2009 г., която завърши на 31 септември 2009 г., дефицитът във федералния бюджет регистрира исторически максимум – почти 1.4 трилиона долара.

Означава ли това, че България е по-слабо засегната от световната икономическа криза, отколкото съседните страни в региона, и какво влияние е оказала провежданата политика на предишното правителство?
Предишните управляващи твърдяха, че България е по-добре подготвена, за да се справи с негативните последици от кризата, което не бе вярно, въпреки че някои от предприетите действия от правителството имаха известен ефект, особено за задържане бързото увеличаване на безработицата. Истината обаче е друга – България не само че не бе по-добре подготвена от повечето други източноевропейски страни да посрещне кризата, но вече е ясно, че антикризисните действия закъсняха и бяха недостатъчни. Това е основната причина кризата в България да се окаже по-продължителна.
Внимание заслужава сравнението на икономическата ситуация в България с тази в съседните страни. Общото е, че през 2009 г. почти всички те ще регистрират спад на БВП. За България той ще бъде около 6.5 %, а прогнозата за съседните страни е по-песимистична само за Румъния – около 8 % , докато за Турция икономическият спад се очаква да възлезе на около 4 %, Сърбия – между 3 и 4%, Република Македония  – около 2 %, докато Гърция, в която през второто тримесечие той бе фактически преустановен, може да не регистрира годишно съкращаване на БВП. Необходимо е да се има предвид също, че, макар и значително по-слабо проявена, тенденцията на икономически спад в България ще продължи и през следващата 2010 г.
Според последната оценка на МВФ от началото на октомври тази година, световната икономика вече е започнала да излиза от най-тежката криза след Втората световна война. Прогнозата на Фонда е, че още през 2009 г. страните в еврозоната ще постигнат, макар и символичен, икономически растеж от 0.3 %. Той ще бъде значително по-висок през следващата 2010 г., когато световната икономика се очаква да регистрира ръст от 3.1 %. По-нисък ще бъде  растежът (1.8 %) в европейските страни с формиращи се пазари. В тази група е и България, но според експертите на МВФ, страната ни няма да излезе от рецесията и ще отбележи спад на БВП от 2.5 %.

А какво е положението в социалната област ?
По отношение на безработицата моментното положение в България е по-добро в сравнение с мнозинството страни в региона. Последните данни потвърждават започналата в началото на годината тенденция на бавно, но трайно увеличаване броят на безработните, чийто дял в трудоспособното население достигна през август 7.9 %. Това са официалните данни, но според  оценката на синдикатите те са значително по-неблагоприятни – още през лятото процентът на безработните е надвишил 10 %. Според официалната статистика, по този показател България е по-слабо засегната от икономическата криза в сравнение с всички други съседни страни, с изключение на Румъния, където в момента делът на безработните е около 6.5 %. В Гърция той е почти 9 %, Турция – близо 15 %, Сърбия – 18 %, а в Република Македония  – над 35 %. Равнището на безработицата у нас е по-ниско също от средното в ЕС, където  през септември то е било 9.1 %.
Перспективата обаче не е оптимистична, тъй като броят на освободените от работа ще нараства до края на сегашната и през по-голямата част от следващата година, когато според бюджетната макрорамка ще достигне официално 10 %. Това ще бъде основният проблем не само за все по-голям брой българи, но и в правителствената политика. Негативните социални измерения на кризата се обуславят също и от фактическото замразяване на растежа на заплатите и пенсиите, поне до средата на 2010 г., когато, при благоприятна промяна в стопанската конюнктура, би могло да се пристъпи към тяхното увеличаване. Натискът в социалната област ще засили също поради отлагане реализирането на редица проекти със социално значение, поради невъзможност да бъде осигурено тяхното финансиране. Така например в Министерството на регионалното развитие и благоустройството инвестиционните разходи бяха съкратени с около 65 млн. лева за сметка на временното замразяване на над 40 проекти. В редица производства се извършват големи съкращения на персонала и това ще продължи, каквото е положението в БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура”(НКЖИ), където бе съобщено, че до края на годината ще бъдат съкратени допълнително 4000 души.
В обявените от правителството краткосрочни икономически приоритети  за възстановяването на икономиката проблемът за запазването и разкриването на нови работни места в отраслите със стратегическо значение за страната бе поставен на първо място. Но постигането на прогрес в неговото решаване може да стане чрез успешното осъществяване на предвидените други мерки, каквито са намаляването на ограниченията и бюрократичните пречки за развитието на бизнеса и стимулирането на чуждестранните инвестиции, извършването на реформа на публичния сектор, особено образованието и здравеопазването, изграждането на националната пътна и социална инфраструктура, реформирането на икономиката, модернизацията на традиционните отрасли, развитието на информационните и другите съвременни технологии и използването на нови енергийни източници. Като приоритети в държавния бюджет за 2010 г. бяха определени образованието, екологията и строителството на новите магистрали.
Постигането на съществено прогрес във всяка от посочените области ще изисква време, за да се извършат необходимите реформи. Ще бъдат потребни също големи инвестиции, които, в условията задълбочаващата се икономическа криза, е трудно да се осигурят. В това отношение правителството вече предприе някои действия за стимулиране и подпомагане на българския бизнес. Едно от тях бе законодателната промяна на изискуемия капитал при регистрацията на ЕООД, който от досегашните 5000 бе намален на символичните 2 лева. Ускорени бяха процедурите за връщането на ДДС, чиято ставка ще бъде понижена след 2010 г. на 18 и дори 16 %. Ще бъде също запазен плоският данък, чиято цел според финансовото министерство е да извади наяве сивата икономика.
По отношение на данъчната политика считам, че правителството би могло да приеме допълнителни мерки, които да подпомогнат малкия и семейния бизнес, както и най-бедните слоеве от населението. Необходимо е да се прояви по-голяма социална солидарност в поемането на негативния ефект от кризата като се използва опита в други страни. Във Франция например бе въведен т. нар. данък активна солидарност – чрез облагане на доходите от наеми и застраховка живот бе създаден фонд за подпомагане на бедните хора
Големият проблем е обаче намирането на необходимите инвестиции за стимулиране на стопанската активност. В това отношение правителството разчита на оптимизирането на разходите и осигуряване на допълнителни финансови приходи. То предприе мерки за увеличаване събираемостта на ДДС, ограничаването на контрабандния внос на стоки и горива, който възлиза на близо 2.5 млрд лева годишно и увеличаването на някои акцизи. Финансовото министерство обяви, че ще увеличи значително данъка върху цигарените изделия, което ще осигури приходи в държавния бюджет на стойност над 225 млн. лева. Въпреки това недостигът на финансови средства е голям. За това допринесе силно намаленият приток на преки чуждестранни инвестиции, чиято стойност през тази години ще бъде два пъти по-малка в сравнение с 2008 г. С близо 30 % са спаднали валутните приходи в туризма.

При това положение може ли България да се справи с кризата без външна помощ?
Това няма са бъде възможно, още повече, че в икономическата програма на правителството са предвидени не само мерки за противодействие на негативния ефект на кризата, но и извършването на мащабни реформи и реализирането на големи проекти, които са от важно значение за страната. Считам че тази стратегия е правилна. Това се отнася по-специално за ускоряване изграждането на пътната инфраструктура в страната, както и на големите енергийни проекти. Обявените намерения на правителството дават основание да се счита, че тази насока ще бъде една от основните през неговия мандат. Премиерът Бойко Борисов декларира като приоритетна цел на сегашната изпълнителна власт да се строят по 65 километра годишно пътни магистрали, а не по средно 11 километра, както беше при предишното правителство. Намеренията са до 2013 г. да бъдат завършени поне три магистрали ( „Тракия”, „Люлин” и „Марица”).
Постигането на тази цел обаче ще изисква инвестиции от най-малко 1.2 млрд. евро. Големи финансови средства са необходими също за строителството на АЕЦ „Белене”, нефтопровода Бургас – Александруполис, а, макар в по-малка степен, на преминаващите през българска територия газопроводи „Южен поток” и „Набуко”. Вече е ясно, че появилите се първоначално съобщения в  български и чуждестранни медии, че новото българско правителство ще се откаже от участие в някои от тези проекти, са неверни. Истината се оказа друга и се отнася за необходимостта от максимално гарантиране на националния интерес и безусловното съобразяване с екологическите и други изисквания за сигурност. Разбира се, икономическата криза направи още по-актуален въпросът за икономическата целесъобразност на споменатите енергийни проекти.
В това отношение България, освен ефективното използване на националните ресурси, ще разчита също на увеличаване на външното финансиране, в което решаваща ще бъде ролята на очакваните средства от фондовете на ЕС. По време на посещението си в Брюксел в началото на септември премиерът Б. Борисов получи кредит на доверие от ЕС, но той трябва да бъде оправдан с бързи и резултатни действия за изпълнението на поставените 21 изисквания към България в последния доклад на Европейската комисия. Правителството ще трябва в период от шест месеца да покаже, че има политическа воля за това.
Икономическата ситуация и поставените амбициозни цели в правителствената програма налагат обаче да бъде потърсено допълнително външно финансиране. Тези дни бе съобщено, че България ще поиска заеми на обща стойност 2 млрд. евро, съответно от Европейската инвестиционна банка, която ще подпомогне съфинансирането на оперативните програми, и от Световната банка, която ще съдейства за реализирането на приоритетите в програмата на правителството. Тази мярка е принципно правилна, но, преди да бъде предприета, трябва да бъде извършен прецизен анализ на условията на получаване и ползата от използването на заемите в близка и по-далечна перспектива.
В заключение ще подчертая, че до края на 2009 г. и през по-голямата част от следващата година държавната политика ще бъде провеждана в трудни вътрешни и външни икономически условия. Правителството обаче се ползва от силна обществена подкрепа, която ще го улесни в предприемането на необходимите, включително някои непопулярни мерки. Сегашните управляващи са изправени пред сериозно предизвикателство, но имат реален шанс да осъществят структурни, законодателни и административни реформи, които са от полза за България и чиито икономически и социален ефект ще бъде почувстван още в началото на следващото десетилетие.   

 

 ПОСЛЕДНИ СТАТИИ

ПОЛША ВЪВЕЖДА ХИМИЧЕСКА КАСТРАЦИЯ ЗА ПЕДОФИЛИЯ

ЮЛИЯНА ДОНЧЕВА: БИТОВАТА ПРЕСТЪПНОСТ ИЗЛЕЗЕ ОТ КОНТРОЛ

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВЕН ИНФАНТИЛИЗЪМ – Kалоян МЕТОДИЕВ

ЦВЯТКО БАРЧОВСКИ: НЯМА ЛОША ДУМА ИМА ЛОШО СЪДЪРЖАНИЕ

МОНИКА ПАНАЙОТОВА: МЛАДИТЕ ИМАТ ДРУГ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТА

ИЛИЯ БОЖИНОВ: БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА Е ЗАЩОТО БРЮКСЕЛ ГО ИСКА И ТАКА СМЕ ОБЕЩАЛИ

ПРЕСТЪПНОСТТА В ЕС НАРАСТВА

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПАРЛАМЕНТА НЕ Е ДОМАКИН

БЪЛГАРИЯ СЕ ПРЕДАВА – „НОВО КОСОВО” НАДЕЖДАТА НА БАЛКАНИТЕ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2564

Posted by on окт. 4 2009. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.