IN MEMORIAM

Marko MarkovМАРКО МАРКОВ (1937 – 2015)

Трудно е да се говори за близък и скъп човек, на когото думата е отнета завинаги. Толкова по-трудно, колкото по-ясно е съзнанието за неговата човешка неповторимост и граждански мащаб.

С Марко ме свързва приятелство от студентските години. Това е повече от половин век. Сближи ни общото отхвърляне на сталинизма по време, когато Имре Наги беше екзекутиран, общият интерес към югославския опит, осъден като ревизионизъм. Предстоеше ни вграждане в Системата, при което можеш да загубиш себе си, а след това – Смяна на системата, при която този риск се удвоява.

След като един житейски път е извървян, проличава дали в него има линия, която му придава обществен смисъл, дали има следа, която е оставил.

Марко Марков не беше стандартна личност. Беше удивително цялостно скроен. А трябваше да се реализира в толкова фрагментирана епоха. Беше принципен и последователен, а влезе в професионална орбита, в която се преуспява с други качества.

Сега може да изглежда чудно, че антисталинистът Марков като посланик в Тирана е съдействал за подобряване на отношенията със сталинистка Албания. Или че социалистът Марков като посланик в Югославия и Босна/Херцеговина се е ползвал с доверието на демократа д-р Желев.

Няма нищо чудно, ако се вземе предвид политическата философия, скрита в цялата дипломатическа дейност на посланик Марков и открито изразена в статиите и коментарите на анализатора и публициста Марков. В центъра на тази философия е надрастването на балканските национални егоизми и идеологизирането на различията, консолидирането на исторически формираната балканска общност, добросъседството, което създава оптимални условия за развитие и изява на вътрешните демократични сили във всяка една страна. Албанският сталинизъм се втвърдяваше от конфронтацията и ерозираше от нормализацията. Същото важи за македонизма. Марков се застъпваше за дългосрочна външнополитическа стратегия, задължително национална, а не ограничено партийна, с изчистване, а не замазване на висящите въпроси, особено за българските малцинства. Не беше наивен доброжелател. Имаше точна представа за тъмната страна на международните отношения, за използването на нечисти средства. Но това не го правеше циник, а само уплътняваше неговия реализъм.

Да бъдеш дипломат с визия – в България, не е лесно, най-напред поради външните ограничения, налагани по-рано от Големия брат, по-късно от Големите партньори, а също и от ограниченията на вътрешното късогледство – по-рано еднопартийни, по-късно многопартийни.

И все пак, има поне един звезден миг в най-новата история на българската дипломация. Януари 1992 г. Югославия се разпада, появяват се пет нови републики. Европейското решение е да се признаят само Словения и Хърватия. Няма да мине много време и ще стане ясно: вместо европейска бариера се даде зелена улица на кървавия опит да се разкъса непризната Босна. Българската дипломация се оказа на по-високо равнище от европейската. България първа призна всички нови републики.

Имах удоволствието и честта да взема участие в авторитетен международен форум, на който беше изтъкнат българският приоритет и заедно с това личният принос на Марко Марков, по това време посланик в Белград. На ХI Международна конференция на Балканския политически клуб в Охрид през 2009 г. между участниците бяха премиерът Никола Груевски, първият президент на Македония Киро Глигоров, бившият премиер Люпчо Георгиевски, експрезидентите на Турция Сюлейман Демирел и на Румъния Емил Константинеску, Симеон Сакскобургготски и, разбира се, д-р Желю Желев… Неочаквано стана спор кой пръв е признал Македония и как е станало това. Посланик Стефан Тафров разказа за драматичното заседание на Министерския съвет на 15 януари 1992 г. и ролята на писмото-шифрограма, изпратена от посланика в Белград Марко Марков, за да се преодолее настояването на външния министър Ганев да се придържаме към европейското решение…

Марко Марков беше на държавна служба, но не беше чиновник, а обществен деец с държавническа визия. Може само да се съжалява, че неговата компетентност, умения и работохолизъм не бяха използвани по-пълно поради политическите страсти и личните интриги на т.нар. преход.

Остана ни не само споменът.

Казах в началото, че е трудно да се говори, когато на близък и скъп човек е отнета думата. Ще се коригирам. Марко Марков каза своята дума. Остана документирана неговата политическа мъдрост. Книгата „Западнобалканско време”.

…Това време продължава да тече. Пред очите ни западнобалканският възел продължава да се усложнява и заплита. Ще ни липсва онзи, който най-добре го разчиташе. Но той остави кода на политолозите и подаде щафетата на ново поколение български дипломати.

Разделяме се с един обичащ и обичан съпруг и баща, верен приятел, първокласен дипломат, проникновен преводач и публицист, с един достоен гражданин.

Сбогом, скъпи Марко.

Мир на праха ти.

Петър-Емил Митев

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=12653

Posted by on окт. 20 2015. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.33059 лв
 CHF =  1.76982 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1826 лв
100  RUB =  2.85034 лв
 USD =  1.67998 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.