ИЛИЯ ВРАБЧЕВ: ЛЮБОВТА Е СИРЕНЦЕТО В КАПАНА ЗА МИШКИ – част I

…..ВСЕКИ ДЕН ОТНОВО ДА ТЕ ЗАВОЮВАМ…

Д-р Илия ВрабчевД-р Илия Врабчев е роден на 14.07.1947 г. в Благоевград. Завършва медицина по собствено желание. Голямата му любов е психиатрията и сексологията. В момента работи в тази област. Обича професията си и, както той казва, преживява проблема заедно с пациента си. Женен. Има един син и две внучки, които смята за най-голямото си богатство. Обича джазовата музика и танците. Обожава природата и да се чувства част от нея.

Каква наука е сексологията?
Сексологията е една всеобхватна медицинска наука. Тя е наука за човешкия пол, но в два аспекта, в неговите нормални структурирани по отношение на анатомия, физиология, функция и съответно в неговите болестни въпроси, по отношение на функциите на половите органи на един мъж или една жена и болестни въпроси по отношение на отклонение на половото влечение, по отношение незадоволяването и болестни въпроси въобще, защото имаме хомосексуалност, имаме и хетеросексуалност, имаме и разни други дивиации и често заради тях се срещаме в съда, за съжаление, но сексологията не е от вчера, не е и от днеска. Няма скална рисунка на първобитен човек, където да няма сексуални елементи, защото сексът е нашето второ аз. Има две неща в този живот – производство на материални блага и средства да се произвеждат и производство на самия живот. Това става чрез секса. Все още. И тук е много важно да имаш познания за човешката култура, за човешката история, освен че си медик. Сексологията включва в себе си няколко други медицински науки, това е анатомия и физиология на половите органи, наука за строежа и функциите на мъжките полови органи, гинекологията – строежа и функциите на женските полови органи. Ендокринологията – това са хормоните, човешкото тяло и техните разстройства, неврология, включва и психиатрия – това е наука за душевните заболявания на човека, включва и психология. Тя е като звездобройството, звездите нямат чет, нямат брой, но трябва да ги знаеш. Къде са? Има ли ги? Няма ли ги? Това е сексологията, тя е много хуманна наука и е с много широк диапазон. Изисква много добра теоретична подготовка. Тя става още по-симпатична в практиката. Практиката е тази, която поддържа сексологията жива наука. Сексологията е автентична, няма друга такава наука като медицинска наука. Във всяка друга наука обекта е човека, който има проблем в дадена област със здравето – примерно боли ме ухото – отивам на ушен лекар и си капя капки. Когато има сексуално смущение, то е смущение на сексуалната двойка. Ето кое е специфичното. Това много колеги го бъркат. Искат да бъдат сексолози и лекуват само мъжа или само жената. Това е велика грешка, защото мъжът и жената в една полова двойка, да, има проблем, защото аз сам проблем си нямам. Това е което се изпуска. Напоследък има много сексуални хапчета за ужким сексуални проблеми при мъжа, аз винаги казвам – таблетката не може да замени жената. Няма по-добър сексолог от една обаятелна жена и няма по-добър сексолог за една жена от един търпелив и много старателен мъж.

Българите по-затворени ли са в сексуално отношение спрямо другите нации или по-разкрепостени?
 Мога да дам много примери от народното ни творчество, защото народното творчество – това е изворът, който съвременните хора пием, за да научим какви са били нашите деди и прадеди. От народното творчеството се вижда, че българинът винаги, през историческите години, от съществуването на българина като нация, като народност, е бил много еротичен, доста сексуален, в хубавия смисъл на тази дума и затова сме оцелели. Някога е имало три световни империи – говоря за Европа – Латинската, Византийската и Българската. От Византия и Латиния няма спомен, а България все още я има като държава и ще я има колкото и да са черногледи хората. Българинът е страхотно еротичен. Еротиката го свързва с природата, той никога няма да загине, въпреки че еди какво си, еди що си. А в народното творчество има големи истини, мъдрости. Дядо Петко Рачо Славейков, когато е бил учител в старозагорско, по време на турското робство, си е направил труда години наред да събира народни умотворения. Те са в две трети с еротика, с еротично съдържание. Най-хубавата мъдрост, която нашият народ е измислил някога и с това трябва българския народ да се гордее, е, че е нарекъл клитора на жената гъделичник. И хубавата дума пазва. Там е имало нещо белоснежно, хубаво. Изворът на белоногата спомняте ли си – белите крака на жената, на българката, тя е обоготворена от страна на българина, в народното творчество, но тя и сега си е най-хубавата жена в целия свят. Нашите българки са темпераментни като жени, чувствени, българинът и българката винаги са били открити към света. Те са с отворени ръце. Ако си спомним мадоните на Владимир Димитров – Майстора, те са толкова хубави, да не кажа, че и по-хубави от Мона Лиза. Това е нашата природа, човешката природа в нас. Ние сме отворени към света. Може да има някакви морални задръжки, религии и т.н., но те не са пречили българинът да се размножава, никога. Напротив, на първо място е стояло посланието на Дядо Боже – Любете се и се плодете. Това е българският народ.

Какво е любовта? И каква е връзката между любов и секс?
 Какво е любовта? Трябват ми сто часа. От гледна точка на лекар сексолог… Ние разглеждаме това нещо като една многоетажна сграда. В партера, в основата стои половия нагон, половото влечение, по нагоре стои харесването, привличането. Това е втори етаж – харесването на тези очи, на тези гърди, а еротиката вече е тези белези да те възбуждат сексуално, това е еротиката. Харесване плюс еротичното вътре, а по нагоре е обичта, тя се състои в привързаност, желание, влечение, но обичам този мъж, тази жена, а най-отгоре в мансардата е любовта. Асансьора се движи отдолу нагоре. Може да стигне до горе, може и да не стигне чак до горе. Любовта е нещо, което не може да се опише, но в него има нещо много интересно. Там става едно внезапно привличане, едно внезапно харесване, то няма начин да се опише кога ще дойде и кога ще си отиде. Баба ми казваше – сляпата неделя. Какво значи това? Изведнъж аз виждам един човек, една жена, тя ме вижда мен, между нас се разменят феромони, това са химически вещества, които се излъчват от нашето тяло и които летят. Феромони значи преведено пренасям възбудимост. И когато се приемат от рецепторите на съществото, което аз харесвам, то се възбужда от мен. Ако приеме моите феромони, те му въздействат и на двамата мозъчните клетки се къпят от хормона на щастието серотонин. Затова казват, че любовта е лудост, защото не забелязваш отрицателните неща. Една жена от висшето общество може да се влюби в един мъж от плебоса и обратното. Тук закони няма. Любовта е, както казва Пушкин, за всички възрасти присъща, и няма кога ще се влюбиш и кога ще се разлюбиш. Тя е сиренцето в капана за мишката, който майката природа е заложила. Има капан, за да мога да се влюбя в едно същество, за да мога да си продължа живота. Ако я нямаше обичта, обичта е нещо като дъното на айсберга, а най-високото, най-хубавото, най-красивото нещо е любовта. Ако я нямаше, ние нямаше да стоим тук и да си говорим.

Трябва любовта да бъде благословена, не случайно Господ е казал: „Любете се и се плодете.” А той е изгонил Адам и Ева не за друго, а защото са познали истината за любовта, изяждайки ябълката, когато змията е дала на Ева. Те са познали себе си и са познали любовта.

А каква е разликата между любовта и секса? Вижте, аз думата секс не я обичам, защото ние я употребяваме неправилно. Секс значи разцепвам, разделям на две. Едно същество е създало други същества, майката природа намира, че това не е най-рационалното размножаване, ето защо е създало още един пол. Това е мъжкия. Жените сте основния пол. Това е истината, ето – втори номер. Ние сме един мутант и благодарение на двата пола, се създават същества, които носят белезите и на двете същества, и на мъжа и на жената. Така възможността за приспособяване към околната среда е двойно по-голяма. А ние разбираме секса като половото сношение, ето едно неправилно разбиране. Неправилно, защото полово общуване не значи само полово сношение. Чукам се, така мога да го преведа, което не ми харесва. На мен ми харесват изрази като обичам те, желая те, имам те, ти също. Какво е сексът? Сексът има две страни – създаването на живота и даването и получаването на удоволствието. Защото половото удоволствие е вид човешко удоволствие. Но забележете кое сложих по-напред – даване. По принцип се стремим да получим удоволствие, няма такова нещо, за да получиш, преди това трябва да дадеш. А за да дадеш, трябва да го умееш, а умението се научава. За съжаление, сега в нашия живот се разчита само на практиката. В много страни майките учат дъщерите си как да обичат мъжете си. Навремето нашия еснаф е имал следната практика – предстои му на момчето да ходи войник и бащата запретвал воловете и го карал в близкия град в кафе „Шантан”, поръчва си една кана с мастика, бяло сладко и студена вода и викал мадама и казвал – ето ти го моя син, два часа да го обучи най-най-най. Брои и там колкото трябва жълтици. На следващия ден ще го прати войник, иначе няма да го прати. Това при нашите прадеди е форма на сексуално възпитание, на сексуално образование. Майката е говорела с дъщерите си като приятелка, говорила е не само за хигиената, а и за навиците на мъжете, предавала е своя опит, натрупан от практиката си. Не случайно поетът е казал – „кажи им майко, да знаят”. Тук майките не говорят на дъщерите си по този начин, било мръсна работа. Кое е мръсното, че сме създадени по този начин? Това мръсно ли е? Всяко нещо си има своето време и място, ако легна с кожух на плажа, ще кажат, че съм побъркан, същото ще стане и ако тръгна гол по улиците.

Кое е от първостепенна роля във взаимоотношенията при една двойка?
 Първо, много ти благодаря за думата двойка. В нашето общество се бъркат тези две понятия – двойки. Какви са те? Едната двойка е, когато има мъж и жена, аз я наричам еротично сексуална двойка. Защо? Харесват се, обичат се, любят се. Но когато застанат в една друга страна, в един друг прожектор, където тя и той са свързани с някакви битови, социални връзки, в смисъл брак, живот на семейни начела или религиозен брак, ние пак сме еротично сексуална двойка, но вече има ток, парно, вода, а където се намесват и финикийски знаци…, тогава това е социално сексуална двойка. При едното е мир и любов, при другото вече, където има огън, ще има и дим. Там, иначе, има проблеми, които живота ги налага и нещата не са чак толкова розови. Затова при тази двойка любовта не винаги е на първо място. Но някога, ето, пак се връщаме към нашите прадеди, те не са казвали „омъжи се за мен”, а са казвали „искаш ли заедно да направим нашият общ дом”. Думата ЗАЕДНО, наш, ОБЩ дом. Това не значи къщата, воловете, нивите или апартамента, колата, телевизора, това значи – аз и ти ЗАЕДНО. Както се казва – в добро и зло. Ако седнем на пейката и си държим ръчичката, ето това е нашия общ дом там. Трябва да бъдем партньори, както в любовта, така и в живота. Партньори, които са различни, но равнопоставени, за да бъдат равностойни. Ние не можем да бъдем еднакви, мъжът и жената са различни, но трябва да сме равнопоставени по отношение на едно добро партньорство. Да си помагаме, а не да си пречим. Да няма водещ. Водещ може да съм аз, мъжът в дадена ситуация, може утре ти да си жената водеща в друга житейска ситуация, но това да не ме обижда, че тя в момента е водеща. Това е един отбор, който играе и нападение и в защита заедно. Няма централен нападател, няма вратар, всички сме едно. Представи си една полянка, горе на Витоша и там и има 40 градуса минусова температура. Камък и дърво се пука. На тази полянка има две малки таралежчета. Тези таралежчета, за да оцелеят до утре сутринта, трябва да се гушнат. Но всяко едно има бодилчета. Какво е това? Характер. Особености. Предпочитание. Умението да бъдем добри партньори е да си дърпаме бодилчетата така, че да се гушкаме, за да се стоплим и оцелеем, но да не се нараняваме.

Кой си мисли по-често за секс? Мъжът или жената?
 Няма по-често. Всички си мислим еднакво често за секс, защото сме хора. Сексолозите казваме – сексът не е между твоите крака, той е между твоите уши. В това няма нищо лошо, въпросът е, че си мислим по различен начин. Жените винаги търсят мъжката опора. Мъжът търси и обича с очите си, да види, да хване, да пипне, да усети. Жената обича да чуе. Жената обича нежността. Първата ми пациентка в моята сексологична практика ми беше казала и тази реплика няма да я забравя докато съм жив – „Д-ре, кажи на съпруга ми, че аз не съм чушка за пълнене, да ме ръга, да ме блъска.” Нали казахме за гъделичника? Всяка жена има така наречената котешка точка, дълг е на мъжа да я открие, ако не може да я открие – жената да му я покаже, за да може чрез нея тя да се отпусне и да отиде на седмото небе.

Следва продължение….

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=609

Posted by on май 31 2007. Filed under За любовта. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.