ЕДНА ПРИЧИНА В ПОВЕЧЕ ДА КАЖЕМ “HAPPY THANK YOU MORE PLEASE”

(РАДВАМ СЕ БЛАГОДАРЯ ОЩЕ МОЛЯ)

Има филми, които не са тръгнали да завладяват света със своята претенциозност, амбиция, дори може да го наречем самохвалство, че представят история различна от всяка друга. От онези филми крещящи ти в лицето с грамадната идея, че ако не ги гледаш едва ли не ще изпуснеш много, в ущърб на кино-културата си, на която така държиш. Разбира се, от последния споменат тип преобладават в боксофисите, класациите изстрелват от тях в огромни количества всяка нова седмична програма.
Ние продължаваме да гледаме ежедневно филми за супер-хора, които побеждават светове и дори вселени. Обикновено, не, даже винаги са готини, а около тях се намират врагове, достойният и лош еквивалент на сякаш равностойният еквивалент на „герой“, злодеи, във всяка съответна история. Където ако не е замесена опасност за каузата за спасението от апокалипсис, със сигурност играят много пари, цифри с точно толкова прикрепени нули към тях.
Разбира се не съм тръгнал да критикувам подобни филми, защото на супер-героите мястото им е именно във филмите, тъй като добре знаем, че в живота човечеството все още не може да се похвали с хора надмогнали човешкото в себе си навявайки ни спомен на рисувания и може би в същност най-популярен комиксов любимец сред подрастващите и вече пораснали, Супермен.
Но има и филми, които не са самохвални, скромни и междувременно доказващи, че скромността им всъщност само може да работи в тяхна полза. Така, че кой е казал, че скромността е за тези, които не притежават други качества?-може би се отнася за балоните, които само при един лек допир с игла веднага се разбира, че са просто въздух под налягане. Но балоните сега на страна. Говорим за филми.

През март месец предстои премиерата на американския  “Happy Thank You More Please” („Радвам се Благодаря Още Моля“) под режисурата на Джош Раднър. Не ме питайте как се сдобих с него месец преди премиерата и можем спокойно да продължим. В ролите са Джош Раднър, Малин Акерман, Зое Казан, Майкъл Алгиери, Джейкъб Апелман, Брам Бару, Дана Барън, Съна Билстед, Николина Капитанио, Лина Кароло, Тод Дикирсио, Джими Гари младши, Лари Гевирц, Ричард Дженкинс, Тони Хейл и други. Съобщавам имената не защото за мен те имаха някакво значение при избора да го гледам, а защото из между тях току виж сте открили за вас, самите, някой от персонажите, на когото сте симпатизирали от предишни продукции.
Например, Джош Раднър е известен предимно с ролята си в сериала „Как Се Запознах С Майка Ви“, а Малин Акерман също е позната от телевизионния екран с участието си в комедии ( за подкрепа на твърдението бихте могли да си спомните за „Хем Боли, Хем Сърби“ или „Братята Соломон”). Затова не е чудно как всички заедно са попаднали именно в настоящата нова комедийната драма под името “Happy Thank You More Please” („Радвам Се Благодаря Още Моля“).
Първото с което ме впечатли той е добрата актьорска игра. Изглежда актьорите без проблем са се сработили на сценичните снимки. Свежо, на моменти смешно, приятно и пак… свежо излъчване през цялото, точно преброено 100 минутно действие. Наистина много свеж филм, който още преди да сте се запознали с него, за това издава самата му опаковка, постерът с шарените си цветове и игриви тонове. Със сигурност  тук не става въпрос за онези комедийни драми, които са толкова блудкави, че нито ти се смее, нито ти се плаче, а гледаш в екрана, докато не ти писне и оправдано се предаваш още преди да е потекъл водопадът от финалните надписи.
Но нека кажем накратко за какво иде реч. Филмът ни отвежда в апартамента на Сам (Джош Раднър), около 30 годишен млад писател, който се събужда и с ужас осъзнава, че закъснява за важна среща с предприемач от издателска фирма, на последния възлагащ надежда за отпечатването на романа му. По пътя си, в метрото забелязва малко чернокожо момченце (Майкъл Алгиери), което е изгубило родителите си. Двамата стават приятели, когато невръстният и с непознато минало Рашийн моли да остане при него, а срещата с органите на реда, където да се погрижат за него се отлага за малко. Защото и без друго Сам е привлечен от млада и красива певица в кабаре. Още от запознанството с Мисисипи (Кейт Мара) се ражда романс чието развитие е несигурно, както какво ще се случи с малкия нов другар и дали в последствие ще успее да го осинови, както ще опита, вместо да го предава в дом за изоставени деца, защото се привързва достатъчно силно. А и вижда в Рашийн таланта на художник-решавайки да стимулира вродената дарба. В същото време неговата приятелка Ани трудно се обвързва заради последната неуспешна връзка зад гърба си с пропадналия, бивш китарист на група, Айра (Петер Скаванино). Междувременно младата жена се опитва да разкара досадния колега Сам 2 (Тони Хейл), който в работата не пропуска момент да й досажда. В ролята на Ани е красивата (и иначе в живота блондинка) Малин Акерман, бившият модел с швейцарски корени, която в лентата виждаме без коса заради имунно заболяване на героинята й. Тя носи чалми на главата си за да го прикрие, но напротив-е не по-привлекателна със своя интересен стил на обличане. Запознаваме се и с техните приятели Чарли (Пабло Шрайбер) и Мери Катрин (Зое Казан) със подобна надвиснала несигурност пред  двамата влюбени, защото младостта винаги извиква многобройни въпроси.
Връзката им започва да търпи търкания заради възможността появила се пред Чарли да се реализира в Лос Анджелис, с която иска да се възползва, но партньорката му Мери нехаресваща града вече започва дори да го ненавижда. И изобщо не се свени да чува и дума за идеята да се преместят тъй като при това е силно обвързана с дома и сигурността за нея означава само едно: „Камъкът си тежи на мястото“.
Като епизод от сериал обаче до края няма да изникнат отговорите на всички въпроси, които терзаят участващите в историята и в частност-зрителя. Не, че няма да има отговори разбира се, но те ще се появяват ненадейно като гъби след дъжд в комплект с новите въпроси прикрепени един към друг в едно неразривно цяло. А накрая филмът ще свърши с отворен край, което може и да подразни, а може и да даде повод за размисъл човек сам да реши какво би било тяхното бъдеще.
И така…
Съвсем скромна, бих казал малка ала в същото време толкова благородна заради простотата си мила и интересна история, която се преплита в приятелски и любовни отношения на другари от големия град (Ню Йорк). Направи ми впечатление как при всичко тези симпатяги през цялото време бяха концентрирани върху изпълнението на съвсем нормалните планове стоящи пред вратата на младия човек. Как да задържим половинката до себе си. Ами ако той/тя замине да работи в друг град, какво ще се случи с нашата връзка. Или: Защо попадаме винаги на неподходящи партньори. Щом е така явно не заслужаваме да бъдем истински обичани. Какво е приятелството. И всички ли случайни срещи са наистина случайни.


При главоблъсканицата от главоболията или аспирина от дребни радости, на героите е съсредоточено вниманието към обикновените неща. Но обикновените неща са най-важни, затова и върху тях е най-силно концентрирано времето на лентата. Грандоманските мечти-не, няма ги тук. Никой не се вживява в амбицията да стане известен, богат или и двете накуп. Дори главният персонаж, макар да е начинаещ писател, който се опитва да си пробие път в кариерата. Тя е на по-заден план от емоционалния аспект. Всичко в живота им се преплита в обхвата на съвсем нормалната необходимост от сигурност охарактеризена в търсенето на щастието да обичат и бъдат обичани. А ако я има материалната страна на нещата, то тя е изведена на по-заден план. Е представена в практичния си аспект, а не в някаква неконтролируема болна амбиция. За пример посочвам и Чарли. Няма как да не признаем за добрите диалози и забавните, понякога принесени със стръгче тъга моменти в живота на въпросните приятели. За фон, за да е още по приятно е използвана музиката на американската етно-рок певица Jaymay.

Ето затова уверено казвам браво на филма и неговите създатели, че са направили “Happy Thank You More Please” („Радвам Се Благодаря Още Моля“) един щастлив факт. Защото напук на материалния свят, който се пренася върху филмите, свят изграден предимно от консуматорството на времето си. Свят затънал в наркотици, лицемерие, безразборен секс и търсенето на щастието и обичта в цената на външната опаковка и властта на парите сред обществеността, сякаш нормалните истории вече ги няма и не са интересни. Нито е вярно едното, нито другото.
Малко или много на мен ми омръзна да гледам филми залитащи в двете крайности. За отчайващата бедност и мизерия във физически и духовен аспект или обратното. Затова търсеният и постигнат баланс на продукцията на Джош Рандър заслужава поощрение. При това не е захаросана и блудкава комедийна драма с много пудра и горчиви сълзи.
Мисля, че на хората ще им дойде добре да изпият тази ободряваща напитка. Тя може и да им помогне да прошепват по-често в себе си и на света Happy (Щастлив), Thank You (Благодаря), и така oще (more) Please (Моля).

Линк към трейлъра:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=CyVE_-JxIRk

 

Вл. Домозетски, 31/01/2011

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ОБЕДИНЕНИ В ОМРАЗАТА

ИЗЛОЖБА ПО СЛУЧАЙ 25 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА МАРК ШАГАЛ

НОВАТА КНИГА С РАЗГОВОРИ С ПАПА БЕНЕДИКТ ХVІ

ОТКРИВА СЕ „МЕСЕЦ НА НЕМСКАТА КУЛТУРА“ В СТОЛИЧНА БИБЛИОТЕКА

ШЕГИТЕ НА ДЯВОЛА ИЛИ МАЛКАТА ТЕРЦА НА САТАНАТА

СОФИЯ ДИША

МЛАДЕНКА ЛАНДЖЕВА: ИКОНАТА Е СВЯТ ОБРАЗ

ОНЯ ОТ ШЕСТО

АНА ПАПАДОПУЛУ: ЧУВСТВАМ СЕ КАТО В РОМАН НА ДОСТОЕВСКИ

ЛЮБОМИР НЕЙКОВ: ХУМОРЪТ НИ ОТИДЕ НА КИНО – В КИНОСАЛОНИТЕ С ФИЛМА “МИСИЯ ЛОНДОН”

РЕСТАВРАТОРИ ОТКРИХА КОЛЕКЦИЯ ОТ 300 ГОДИШНИ ОБУВКИ В СТЕНА НА ГОТИЧЕСКИ ЗАМЪК

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3641

Posted by on февр. 1 2011. Filed under Култура. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “ЕДНА ПРИЧИНА В ПОВЕЧЕ ДА КАЖЕМ “HAPPY THANK YOU MORE PLEASE””

  1. КРЕТЕНА

    Много жалко. Защото аз знам за човек и то българин, пред който Супер Мен е вчерашен лигльо. Името на този българин е Васил Левски! И на нас не ни е нужно да измисляме герои те просто са част от нашата история.
    Иначе за филма съм на сто процента! Непретенциозен и истински и коментара ме грабна!

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.32473 лв
 CHF =  1.80244 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22747 лв
100  RUB =  2.9337 лв
 USD =  1.7505 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.