ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МEГЛЕНА КУНЕВА

Уважаема г-жо Кунева,

Казвам се Владимир Брезоев, доктор съм по философия и гордо, но много трудно правя биография (не кариера) на неконюнктурен политолог. Човешкият живот, като висша ценност, индивидуалните права на гражданите и ролята на държавата за тяхната защита, са приоритет на научната и на политическата ми ангажираност. Пиша Ви отворено, за да мултиплицирам това, което, убеден съм, вълнува много хора. Искам, да провокирам мислещите и активните граждани за разумна и резултатна политика. Пиша до Вас, защото имате впечатляващи резултати на президентските избори. Защото учредихте сдружение “България на гражданите”. Но главната причина, е моето рационално колебание. Не Ви вярвам. Подчертавам, не става дума за емоция, лично сте ми много симпатична. Не Ви вярвам аналитично – исторически, морално и политически! И на другите, около Вас. И не само аз!

Питам Ви, действително ли сте за утвърждаването на автентична гражданската философия и какво точно влагате в гражданската алтернатива? Дали гражданското ни общество се нуждае от това, което казахте на последната  пресконференция: „работата на гражданските сдружения е, да се направи един чек-лист, списък с въпроси – кой как би ги решил. Това, което ние наричаме иначе “национален приоритет”. Кои са въпросите, на които искаме да имаме отговор, за да ни интересува наистина политиката. Данъци, политика по отношение на семейството – все важни въпроси….Хората искат да видят политика, която ги интересува”!
Моля, върнете публичен отговор. Надявам се, да Ви улесня като изразя идеи (осмислени в многократни научно-практически дискусии и в практиката на няколко проекта на граждани), като посоча техните слабости и Ви поставя конкретни въпроси. През 2006 г. инициативен кръг от граждани, граждански организации и партии издигнахме арм. ген. Любен Петров, за независим кандидат за президент. Проектът беше граждански, нашият кандидат „чиста проба” мажоритарен и  независим. Нямахме съмнение, че ще е нужният за гражданите президент. Че ще е свободен и ще се ръководи единствено от своята съвест. И ще бъде избран. Убедени бяхме, че хората ще повярват на хуманните ни намерения и ще ни подкрепят. Нищо подобно, получихме 15 000 гласа. Причините? Неудовлетворението от несъвършения живот и желанието ни, за своевременното му подобряване, подмениха реалностите. Стотиците активисти, които искрено ни подкрепяха и окуражаваха, ни се привидяха като милиони избиратели. Не оценихме вярно конформизмът на българина, като средство за оцеляване. Не отчетохме противодействието на партиите и на мафиотския капитал. Конкретното ми питане: ръководите ли се от научни методи? Въпросът е ключов! Чувствата и ползите много често ни подвеждат. Особено, когато романтичните ни представи за по-добър живот, препятстват разбирането на обществените отношения.
През 2007 г. формат от граждани направихме опит, да издигнем независим кандидат за кмет на София и 8 независими кандидати за съветници, които обаче не бяха съперници, а споделяха възгледите си за управлението на града. Уникален модел, за една предизборна конфигурация, който предопределяше тяхната независимост. Не успяхме, дори да се регистрираме. В изборите за парламент, през 2009 г. и за местна власт, през 2011 година, макар и с формални мандати на партии,  издигнахме непартийни кандидати. Целта – независими и свободни граждански представители. Причините да не успеем, които вече посочих, са много поучителни.
Голямата грешка на повечето граждански инициативи е, че не разбират примата на индивида. Заблуждават се, че проблемът за неразвитостта на гражданското общество, е в несъвършенството на неговите организации. Всъщност, драмата на българския преход, е в принизяването на  гражданското общество, като философия. Вместо отделния гражданин да превърне държавата в свой инструмент, тя се обсебва от отделни партии. Не си даваме сметка, че за гражданско съзнание, е нужна радикална смяна на идеите – за примата на държавата и на обществото, с такива – за ценността на рационалния индивид. Колкото и „уникални” граждански организации да създадем, те нямат шанс, поради философска несъстоятелност. Докато формата не се изпълни с адекватно ценностно съдържание, нито една организация (както и да се нарича: гражданска, държавна, интернационална и дори космическа), няма да доведе до подобряване  на живота.
Гражданското общество е сбор от мислещи и активни индивиди. То е функция от нивото на осъзнаване от отделните граждани, на ролята им на субект на своя живот. Но животът, е зависим от политиката на държавата. Разбирането  на огромното влияние (значение) на общите политически условия, е минимално необходимо условие за адекватна обществена активност, за превръщане на държавата в „сборна сила” (1) , която всеки един да използва, когато не може да се справи сам.
Решаването на такава задача не е проста работа. Тя е по силите само на:  интелектуалците (в смисловия контекст на нобеловия лауреат Фридрих Фон Хайек (2) ) – които имат потенциал, да убедят обществото, което пък реално може, да избира и да контролира политиците; интелектуалците (в смисъла, който влага най-четения автор в САЩ – Айн Ранд) –  че всеки активен гражданин би могъл да изиграе ролята на (нов) интелектуалец, който да убеждава другите, че те са суверенната (върховната) власт и е време да „встъпят” в своите правомощия; и задължително, съвременният елит, който имплицитно е интелектуален и способен, да създава условия за икономическа и житейска инициатива, и реализация на гражданите. Какво още трябва да се случи, за да се осъзнае, че една общност може да е успешна, единствено, ако се ръководи от своя автентичен елит. Научното съответствие на общностите е: в авангарда – елита (с елитни идеи), в ариергарда – най-неподготвените, между тях – средните стойности. Всякакъв друг ред е вреден. А когато аномалиите са фрапантни, положението на общността е фатално.
Разбира се, за да се извърви трудният път на масовото осъзнаване, е необходима организираност и консолидация. Елитни организации, за научно-методическо и организационно-политическо подпомагане на широкото гражданство и на техни организации. Иначе казано, необходими са граждански флагмани за правене на политика и на политически проекти на гражданите. Организации за организиране! Вие приемате ли такава позиция, искате и можете ли, да играете подобна роля? Трябва да предупредя, че такава висока кауза, не е лесна. Например, Националният съюз за Нова България, които бе учреден по инициатива на проф. Димитър Иванов*, именно, за да създава  политически условия за преодоляването на партизанщината, не можа да се превърне в средство за избор на автентичния елит. Може би е време, организации, които имат ясни граждански мотиви и визия, да обединят своите усилия и да генерирират и  постигат реалистична политика и цели.
Тук ми позволете, да оспоря като неподходящи за гражданите, задачите, с които вие се ангажирате: България да има позиция по функционирането на ЕС и за бъдещето на еврозоната; да прави  реформите, които са  необходими; да преодолее икономическата криза; да има правов ред и да се води борба с корупцията; да се проведе дебат за национална кауза и за национална цел. Не отричам необходимостта, а несъответствието им. Задачите, които очертавате, са държавно-политически. Те са задължение на държавното управление.
Но да се върнем на най-главните, собствено граждански въпроси – легитимирането и контролирането на властта. По първия – изборите, ще изразя методологическо и технологическо виждане, а по втория – само, че  е логично следствие от първия. Както сър Карл Попър (3)  е заключил – нашите представители  трябва да се контролират ефективно. А това е възможно, само чрез институциите на държавата, които ние гражданите конструираме на избори. Вие не сте ли съгласна, че всичко зависи от нашият избор? Защо подценявате изборите? Те не са „само инструмент”. Не знаете ли, че изборното законодателство е партиен монопол. Че делегирането на правомощия от страна на мнозинството, се прави по неправилни правила. Че изборите само изглеждат демократично, но се провеждат тоталитарно – те тотално се партизират и се минимизира ролята на гражданите. Подменя се тяхната суверенна воля. И се съхранява властта на партиите. За да се принизи политиката, до няколко партии на властта и на бизнеса. Явление, познато още от древността, като олигархия и актуализирано днес, като мафия.
Изходът ли? В незабавния старт на широка обществена дискусия, за демократизиране, прецизиране и привеждане в съответствие с Конституцията, на законите за изборите и за партиите:
– за практическо гарантиране на конституционното право на гражданите, да избират и да бъдат избирани;
– за равни права при издигането, регистрацията и участието на всички политически субекти – независими кандидати, граждански организации и партии;
– за законова (медийна, финансова и материална) равнопоставеност и осигуреност на всички кандидати, от страна на държавата.
Който иска да работи за гражданите, е време да осъзнае, че обществото трябва да си върне държавата от партиите. И да работи за консолидация  на цялото общество, около идеи, които имат смисъл за всеки един индивид. Ето това е главното! Както вече подчертах, съзнателните и активни граждани, аксиоматично трябва да се борят против партиите като управленски субекти. Партиите в управлението са вредни! Те закономерно защитават своята частна същност. Затова, без изключение злоупотребяват с властта. Навсякъде по света. А у нас, е върхът! Но не, защото ни е лош „материалът” или  „чипът”- за смяна. Просто сме изостанали и окрадени от партиите – много бедни. Затова трансформирането на автентична гражданска организация в партия, е нонсенс, абсурд. Направиха го НСДВ и ГЕРБ, за да се скрият, зад прекрасната  гражданската фасада. Кажете го на Иглика Горанова, която единствена сред вас изглеждаше искрена, когато бе затънала в дълбокия екзистенциален проблем, да или да не ви последва, ако направите партия?  Знайте го и вие ( с Даниел Вълчев), които произхождате от партията на Царя. Дължите съвсем ясен отговор, къде се намирате, в гражданското или в партийното пространство!
Ако питате, как без партии, моля, четете внимателно. Чрез фактически и юридически равнопоставени инициативни комитети на граждани ( които могат да не са организирани формално, да са от организации, от партии и дори от коалиции от партии). Същественото тук е, че инициативните комитети са водещи (съгласно закона, който ние гражданите ще заставим партиите да променят). И именно те, ще формират листите при пропорционалните избори и ще издигат кандидати при мажоритарните. И при всички случаи (без значение каква е  партийната принадлежност на техните членове), ще минимизират партийния контрол върху избраните. И народните (и другите мажоритарни) представители, ще  са зависими само от избирателите. В отличие от партиите, които правят парламентарни и общински групи и контролират техните членове, инициативните комитети ще приключват своята дейност с избора и техните избраници ще са свободни, да работят по съвест и убеждение. Както постулира Конституцията.
Превръщането на изборите в главно средство на гражданите, произтича от научната методология на съвременния политически процес. Това изисква преди всичко съвършенстване на законите за изборите. Избирателният кодекс е партийна пародия. Партиите не  участват в обща „мирна конкуренция” за спечелване на властта, а монополно си я поделят. Изводът, които непременно трябва да се направи е: изборите да се реабилитират, като "политически и социален акт"! Тук бързам да изпреваря предвзетия високомерен, но много примитивен въпрос: как си представяте, че ще стане това на практика (пита бюрократът псевдозаконодател)!  Елементарно, със  закон за изменение и допълнение. Прави се в 2 четения, за 15 – 20 дни.
При тази наша позиция, има ли място за изведените от вас задачи? Да, ако действително бъдете автентичния глас на хората и дадете друг тон на политиката! Вие имате възможности да ползвате, недостъпните за широкото гражданство, средства за масова информация. Няма да питам защо, но напомням, че свободното слово е ефикасно средство в съвременния свят, само когато е правдиво. В политиката и управлението това означава, казаното, да е рационално обосновано и приемливо за гражданите. Когато защитава най-главното – основната цел (ценност) – човешкият живот и индивидуалните права. Тук гласността е панацея, тя помага за решаването на множество конкретни несправедливи случаи. В същото време, както утвърждава Юрген Хабермас (4) , когато прикрива слабостите на управляващите словото е безполезно и вредно.
Г-жо Кунева, в заключение отново ще поставя ударението на гражданските формати. Анализът показва, че днес българинът би могъл, да подкрепи граждански кандидати. Организации, които биха предложили кандидати с безупречна професионална репутация, способни и честни, необвързани с партиите на властта и биха им направили подобаваща кампания, неминуемо биха спечелили. Вие имахте успех на президентските избори, защото се регистрирахте и афиширахте като независима и си направихте солидна кампания. Но, представата, че самостоятелно, отделни организации могат да спечелят доверието на гражданите, е груба грешка. Необходим е мощен потенциал, който може да се набере само от  цялото общество. В този смисъл, обединителните процеси около общогражданската кауза, за защита на индивидуалните права, нямат алтернатива.
 
Владимир Брезоев
София,  12 януари 2012 г.                      

Бележки:
1.Вж. Фредерик Бастиа: Държавата
2.Вж.Фридрих Фон Хайек; Пътят към робството, ИК ”Мак”,С.2004, с.28.
* Вж. Научнополитологически анализ (мой-ВБ), www.obshtestvo.net , С. 2012.
3. Вж. Карл Попър: „Отвореното общество и неговите врагове”, С. 1993, изд. „Златорогъ”.
4. Вж. Юрген Хабермас:

 
 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ГРАНИЧНАТА ДАТА 9-ТИ СЕПТЕМВРИ – ДИСКУСИЯ ЗА ВИНАТА, СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО – доц. д-р Момчил ДОЙЧЕВ
  

ЗАЩО МОСКВА И АНКАРА УБИХА НАБУКОСтанислав ТАРАСОВ
 

ЛЪЖИТЕ НА ПАЗАРНИТЕ ФУНДАМЕНТАЛИСТИпроф. Иван Ангелов

НЕ ПРОЕКТИ ИЛИ ПРИОРИТЕТИ, А СЪВРЕМЕННИ ПРИОРИТЕТНИ ПРОЕКТИ Владимир БРЕЗОЕВ
 
 

ДЪРЖАВНИТЕ ГРАНИЦИ СА СТАНАЛИ ЛИНИИ НА КАРТАТА МАРКИРАЩИ НЕЩО КАТО РАЗГРАДЕН ДВОР – д-р Калоян Методиев

НАУКА В БЪЛГАРИЯ – ДА, НО МОДЕРНА, ЕВРОПЕЙСКАдоц. д-р Любима Йорданова

БАН – ВМЕСТО ПРОТЕСТИ, УЧЕНЕ И УЧАСТИЕ В ЕВРОПЕЙСКИ ПРОЕКТИ – доц. Любима Йорданова

СТАНЧО ТОТОВ: ЗА РОДИТЕЛИТЕ НАЙ-ПРОБЛЕМЕН Е СБЛЪСЪКЪТ СЪС ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

МАРИ ЛЬО ПЕН: АМЕРИКАНСКИЯТ МОДЕЛ Е НЕПРИЛОЖИМ ВЪВ ФРАНЦИЯ

МИХАИЛ ГРУЕВ: В СЪРЦЕВИНАТА НА СОЦНОСТАЛГИЯТА ОСТАВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЖИВКОВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4243

Posted by on ян. 16 2012. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.