Warning: file_get_contents(): http:// wrapper is disabled in the server configuration by allow_url_fopen=0 in /home/obsht/public_html/wp-content/plugins/valutni-kursove/valutni-kursove.php on line 75

Warning: file_get_contents(http://cdn.wms-tools.com/bnb.php?v=unk): failed to open stream: no suitable wrapper could be found in /home/obsht/public_html/wp-content/plugins/valutni-kursove/valutni-kursove.php on line 75

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/obsht/public_html/wp-content/plugins/valutni-kursove/valutni-kursove.php:75) in /home/obsht/public_html/wp-includes/feed-rss2.php on line 8
Утре – obshtestvo.net http://obshtestvo.net obshtestvo.net - Общество.нет -блог Fri, 13 Mar 2020 22:42:13 +0000 bg-BG hourly 1 Илияна Йотова: Извънредното положение не е, за да всява паника, а за да спасява от паника. http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%b9%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8/ http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%b9%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8/#respond Fri, 13 Mar 2020 20:27:00 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16648
Илияна Йотова снимка: Фейсбук

Общество Нет публикува статуса на вицепрезидента Илияна Йотова във Фейсбук относно приетото от Народното събрание извънредно положение в борбата срещу разпространението на коронавируса:

Днес Министерски съвет правилно реши да предложи на Народното събрание въвеждането на извънредни мерки. НС правилно реши да ги гласува. Министърът на здравеопазването правилно издаде заповед да влязат в сила. За неопределено време ще живеем различно, с други правила и трябва да свикнем с тази мисъл.

Спорът не е дали страната трябва да бъде в извънредно положение, а как то да даде най-добрите резултати. Извънредното положение не е, за да всява паника, а за да спасява от паника.

Подкрепям извънредните мерки, защото:
* Страната е в криза, чийто край трудно може да се предвиди.
* Защото изходът са верните и навременни решения за справяне в конкретната ситуация.
* Защото още по-важно е управлението на кризата от всички страни – от предотвратяване на нови огнища на зараза до лечението на вече пострадалите.
* Защото синхронът на институциите е задължителен, да работят заедно и да взимат силни и смели решения.
* Защото сега най-ценни са лекарите, сестрите, медицинските служители. Хората в бели одежди ще се справят с вируса. Познавам ги и им вярвам. Няма здравна система, която може да издържи в такава криза, ако не я защитим със собствената си отговорност.
* Защото извънредните мерки трябва да стигнат до най-малкото село и да се гарантира здравна сигурност на всеки български гражданин и всеки да има достъп до здравна помощ.
* Защото местните власти са решаващи за ограничаване на кризата.
* Защото специални мерки са необходими за най-слабите, най-уязвимите. Самотни възрастни хора, хора с увреждания, хора в отдалечените райони.
* Защото от още повече внимание се нуждаят семействата на заразените пациенти и те трябва да знаят, че не са сами.
* Защото за мнозина българи всеки неработен ден намалява драстично доходите. Затова е наложителен национален фонд за подпомагане на най-засегнатите.

Защото сме българи. Защото можем да бъдем единни пред лицето на кризата.
Защото можем да се справим!

13 март 2020 г.

Назаем от https://www.facebook.com/IlianaIotova/posts/3344262218922678

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd%d0%b0-%d0%b9%d0%be%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8/feed/ 0
Румен Радев: Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%b2/ http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%b2/#respond Wed, 19 Feb 2020 21:15:13 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16610
Румен Радев снимка: president.bg

Общество Нет публикува словото пред Паметника на Васил Левски на президента Румен Радев.

„На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави пред Левски.

Но Левски не обича склонени глави.

Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук!

Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях. Нашата битка за идеала на Апостола е сега.

Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?

Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта.

„Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го спре да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Неговата смърт му само ще ускори пътя към Освобождението.

И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство.

Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас.

Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им.

Да живее чистата и свята република!

Да живее България!“

19 февруари 2020 г.

Назаем от: president.bg

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%ba%d0%b2/feed/ 0
Корнелия Нинова: Очевидно премиерът в безсилието и паниката си губи връзка с реалността http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%b2/ http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%b2/#respond Fri, 03 Jan 2020 21:02:51 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16571

Днес, в паниката си от ескалиращата криза с водата и боклука, министър – председателят Борисов откри “Белене “, но не атомната централа. Той каза: “Ако има хора, които са нарушили закона, тук наблизо е Белене, където да завършат кариерата си. Това е борба с корупцията”. Очевидно премиерът в безсилието и паниката си губи връзка с реалността и тръгва на хаотична саморазправа с цел собственото си спасение и прехвърляне на отговорност. Разрешенията за внос, складиране и преработка на боклук са отговорност на Министерството на околната среда и водите чрез неговите агенции. Ето ви един виновен министър. ВиК дружествата се управляват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството- втори виновен министър. Третият май трябва да е самият премиер. Защото: “министър-председателят ръководи общата политика на правителството и координира дейността на членовете на Министерския съвет по нейното осъществяване.” Тоест, имаме поне трима кандидати за новия ”курс” за борба с корупцията.

Корнелия Нинова

3 януари 2020 г.

Назаем от Фейсбук страницата на Корнелия Нинова

Днес, в паниката си от ескалиращата криза с водата и боклука, министър – председателят Борисов откри “Белене “, но не…

Публикувахте от Корнелия Нинова в Петък, 3 януари 2020 г.

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%be%d1%87%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%b2/feed/ 0
Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя (2.0) http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%ba%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be/ http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%ba%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be/#respond Fri, 30 Aug 2019 10:49:45 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16495
Томислав Дончев


–      Как си, кмете?

–      Кметът винаги е добре!

Първият наръчник за избор на кмет, който може да откриете тук: http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=868  беше публикуван преди четири години и пожъна успех сред всички пасивни жертви на местните избори. Само не знам дали e влязъл в ролята на „кметоводител“ и  дали е помогнал някому да се ориентира в гъстия планктон от стонове и копнежи преди изборите.

Въпреки че местната власт е един от непреходните устои на държавността в страната, а  текстът е все така актуален, световната, европейската, националната и локалната динамика на политическите процеси и обществени страсти предполагат актуализация и допълнения. Редно е не само да проследим основните категории градоначалници, както сторихме в предишния текст, но и да вторачим сетива в прото- фазата, където се зараждат всички тези вълнуващи проявления, а именно, да обърнем внимание на кмета в генезис т.е. на кандидат- кметовете.

Този път задачата ни е много по- дълбока и сложна. Докато типовете кметове са ограничени от норми, институционални лимити и обществено- политически реалности, то видовете кандидат-кметове са подвластни много повече на персонални копнежи, стари нерешени сметки, а често и на меланхолични реминисценции или на шеметен полет отвъд гравитацията на разума.

Според разпоредбите на изборния кодекс, един мирен гражданин се превръща в кандидат- кмет след регистрация в съответната Общинска избирателна комисия. Но преди да се стигне до този вълнуващ миг, обичайно протичат редица събития.

Да кажем, че започваме с търсене на кандидат- кметове, което неизбежно отключва  у някои идеята за самопредлагане. Понякога има нужда от увещаване (обикновено не продължава дълго), за да стигнем до  финалната фаза- обещаване.  Това, както виждате, е сложен процес на гонене и съешаване между партии и коалиции, от една страна, и политически изкушени граждани, от друга.  Сложна и драматична работа. Пред обратите и похватите, характерни за този процес, бледнеят и най-дълбоките любовни драми, срещани при мъжко- женските отношения. Колебанията, изкушенията „искат ме от две страни”, „никой не ме иска”, „нямаме подходящ човек”, „отиде при друг”, са само част от повърхностните аналогии.

Теоретично всяка партия иска да има кмет и мнозина граждани биха станали кметове, но на практика, както обикновено, не се получава така лесно.

Процесът е наситен с драматични обрати и напрежения- неравноправни отношения (когато партията или кандидатът счита себе си за несравнимо по- ценен от другия), изневери (дори разводи, когато действащ кмет смени партията). Напреженията кой на кого ще стане кандидат- кмет, могат да се сравняват по патос и емоционален резонанс с любовните драми на звездите в светските издания.

Но и това не е началото на процеса.  Началото е, когато в нечия душа, понякога и разум, се появи въпросът „А защо не аз?”. Това много често не е рутинен житейски избор. Много от българите на са мобилни, въпреки че мнозина от тях работят и живеят зад граница. Светът при тях е разделен на „големия свят” и „моя свят”. Големият свят е чужд и далечен, докато моят свят е общността, в която не само живея, но и търся своето място. Често победата и постиженията в „моя свят” са всичко.

И така, ето неизчерпателната, условна категоризация на видовете кандидати. Уточняваме, че както видовете темперамент невинаги се срещат в чист вид, така е и с кандидатите. Възможни са всевъзможни комбинации.

Професионалист

Това е най- скучният, от литературна гледна точка, кандидат. Опитен, вероятно действащ кмет, описан в детайли в първата част на текста.

Предимства– знае какво прави, знае кое може и кое не може. Рядко говори глупости, освен ако това не се е превърнало в консенсусна рутина между него и гражданите.  Светът на мечтите му може и да е по- тесен, но широката му социална окръжност включва министри, евродепутати, национални медии, дори и някой гост държавен глава.

Недостатъци– често има закърняла фантазия, а  както знаем, откривател е този, който не знае, че нещо не може да стане.

Носи на здравия си гръб (символно, плещите може и да се крехки) всички успехи и постижения. В същото време е перманентно виновен за всичко, за всеки квартал, улица, дупка или плочка.

Като цяло устойчив, доминантен вид. Почти винаги усмихнат и любезен, мил и грижовен. Строг, но справедлив J

Като опитен военачалник охранява крепостта си от вероломни нашественици. Готов да преговоря, увещава и да води война с всички, с които се наложи.

Рецидивист

Бил е кмет. Отдавна. След края на мандата, животът му се свежда до осмисляне и реминисценция на славните години, когато е движил общинските дела. Има визитка с герб на града и длъжност кмет (в скоби са уточнени годините- напр. 1999- 2003). Явява се системно на избори, въпреки че кръгът от подкрепящите го, отдавна е по- тесен от семейния.

Вечна тема са онези 4 години, какво е станало, защо е така е станало, а не инак.  Живеещ в плътната орбита на собствените спомени, неразбран от останалите и неразбиращ останалите.  Миналото е героизирано, пълно с големи битки и славни победи, явно и с тежки предателства. Очевидно е, че всичко, което се случва сега, е започнало тогава.

Има имунитет срещу репликата „Ти съсипа, ограби и т.н.”, защото далеч по- тежка обида е да не  знаеш кой е.

Млад претендент

Не е задължително да е млад, достатъчно е да е нов. Това са трогателните фигури, които за първи път излизат на тепиха. Предизборните времена на анализ, планове и очаквания са съпътствани от драматична трансформация в самата кампания. Налага се да говориш пред хора, да даваш интервюта, което може и да е травмиращо, ако не си го правил преди. Затова младият претендент често има или смутен вид, или се опитва да излъчва престорена решителност. Носи предимството да не е отговорен за нищо случило и неслучило се  и понеже невинаги знае  кое може, и кое не, има склонност да обещава с лекота.

Младите претенденти биват сериозни или маргинални. Сериозните могат да се превърнат в професионалисти (виж- по- горе), а маргиналните претенденти могат да се превърнат в сериозни. Любопитен феномен е ситуацията, когато някой се кандидатира за сериозна политическа позиция, а няма способността да направи примитивен политически анализ за безнадеждността на собствената си кандидатура.  Младите претенденти безспорно обогатяват политическата фауна, не само  променяйки релефа, но и вкарвайки нови идеи. В най- лошия случай, активното участие в избори повишава политическата култура на гражданите. От личностна гледна точка, участието в избори е много добра възможност да научиш неща за себе си, за които не си и подозирал.

Facebook гуру

Всичко, което се случва, е в сини рамки.  Светът е фрагментиран до снимки, кратък текст и къси клипчета.  Нивата на серотонин  и обществена гравитация се определят от броя на харесванията и споделяниета на всяка on- line мъдрост.

Нов вид. Първообраз на хората, които лека полека скъсват тягостните връзки с физическия свят и изцяло заживяват в мрежата. Но избори в мрежата  не се организират (изключваме по- ранните версии на  Foursquare, където човек можеше да стане кмет на някоя локация), затова след инфлуенсърския триумф във виртуалния свят, някой събират оф лайн смелост и се хвърлят в изборните битки.

Това понякога е тежък конфликт, защото както е известно, мрежите отдавна не отразяват реалния свят, а само представата ни за този, който бихме искали да имаме.

Ако сте достатъчно чаровен в мрежите, ако сте упорит и сладкословен, ще намерите поддръжници за всичко. Стига да възродите някой копнеж, страх или стара травма. Създайте например фейсбук група „За спасяване на пернишката ликорна“. Там, с убедителни текстове и размазани снимки, развивайте версията, че из пернишките села скита красив бял еднорог. И ако сте упорит, скоро ще имате последователи, коментатори, дори  романтични граждани ще започнат също да публикуват снимки на еднорози. За критичен посетител, отвъд „балона“, това може да са си сърни или кози, но за всички членове на групата ще са си еднорози. Да, точно така, еднорогът не е един. Той вече си има и малки.

Същото е и с политическите еднорози.

Агитацията тече от години. Добрите новини не се толерират. Ако нещо е сторено, то е излишно, глупаво, скъпо, ако нещо е построено, то е некачествено, парите са откраднати  и т.н. Всички поддръжници  задължително трябва да коментират емоционално: „изрУди“, „пУмияри“ и „престанете да крадети“, естествено се прокрадва и лайтмотивът „съсипаха я тази държава“, известен още като „SASIPAHA IA TAIA DАRZAVA“.

Дупка в асфалта, счупена плочка, пълен контейнер с боклук брандират безмилостно човеконенавистното управление.  Бурните емоции се хранят и от действия, които много трудно могат да бъдат причинени от която и да е институция. Позитивна развръзка е невъзможна. Например:

  1. Направете нещо, комарите изядоха хората покрай Дунав
  2. Ще пръскат срещу комарите!!??? А кой ще понесе отговорност за другите избити насекоми!!???
  3. Кои насекоми?????
  4. Ми кои…
  5. Пчелите!
  6. Има обявен график на пръсканията и пчелите на бива да се пускат на паша.
  7. А какво ще правят пчелите в кошерите при тази жега!!???

Facebook гуруто, ловко поддържа стихиите от катастрофични настроения и си е истински водач на on- line съпротивата. Може да има травматични акцентуации върху някоя тема (публични финанси, ценообразуване, енергетика, екология- сфери, в които може да обясниш каквото искаш, на когото искаш), може и да няма. Толерират се въпроси с завишена честота на обществени вибрации- преходът от бордюр, корупция, птичи грип, коза, прасе до външна политика, или обратното, е съвсем естествен.

При толкова енергия е логично такава сила да се опита да напусне мрежата за малко и да посети Общинската избирателна комисия.

Проблемът тук е, че връзките между мрежите и външния свят са неясни и невинаги мрежовите емоции се превръщат в политическа подкрепа. Поне засега.

А да. И понеже общността от поддръжници също е виртуална, на дигиталния си предизборен плакат може да си сложиш една яко фотошопната снимка.

Вълшебник / Фея

На такива кандидати, едно време им викаха популисти, но образът има и нови метаморфози.  Популистът обещава неща, които са невъзможни или имат неблагоприятен ефект, но пък звучат много хубаво. Някои популисти са убедени в това, което говорят, някои хладнокръвно лъжат. Някои са опитни политически партизани, някой са млади претенденти.

И ако флиртът с общественото мнение е широко използвана политическа технология, то целенасоченото заблуждаване на хората с добре звучащи тези си е токсин на демокрацията.

Вълшебникът или феята (зависи не само от пола), използват целия инструментариум на популистите, но към него добавят едно особено внушение за чудодейност. Те се появяват навсякъде, където има напрежение, възможност, стон или въздишка. В състояние са да се заемат с всяка кауза, тема и искане, стига да са попаднали в обектива на камерите.

И точно както квантовият обект може да е и вълна и частица, в зависимост от това, как го наблюдаваме, така и вълшебникът може да се ангажира с взаимоизключващи се каузи. Например да настоява за намаляване на данъците и в същото време за драстично увеличаване на разходите.

Феята ги може всички тези неща, но тя може и още. Да положи длан върху отрудената ти ръка и да ти даде сила и енергия, да те гушне и разсее горести и нерадости, дори да те превърне в нещо друго само чрез докосване с химикалката. Ако не от Пепеляшка в принцеса, то поне в герой от предаване по телевизията.

С мантията на вълшебник/ фея се намятат опитни политически играчи.  Поведението им след тяхното избиране може да остане магично и чудодейно, но може и да влезе в позната роля на професионалиста.

Следва продължение…

29 август 2019 г.

Назаем от личния блог на Томислав Дончев – http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=1015

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bc-%d0%ba%d0%bc%d0%b5%d1%82-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be/feed/ 0
Румен Радев: След като договорите за нови изтребители не са публични, парламентът трябва да информира обществеността за поетите задължения и отбранителните способности http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%be/ http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%be/#respond Wed, 24 Jul 2019 19:36:30 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16430
Румен Радев снимка:president.bg

Блогът Общество Нет публикува цялото обръщение на президента Румен Радев към нацията във връзка с договора за закупуване на самолетите ф-16.

Уважаеми сънародници,

Преди броени дни българският парламент ратифицира международните договори за покупка на нови изтребители Ф-16. Това е дългоочаквана и необходима стъпка от модернизацията на Българските военновъздушни сили за отбранителните способности на страната. Но тя не може да става за сметка на  интересите на българските граждани и достойнството и суверенитета на България. Затова се възползвах от конституционните си правомощия и наложих вето на закона за ратификация.

Решението на правителството тези международни договори да не стават публично достояние задължава народните представители да информират обществеността за характера на поетите задължения и получените срещу тях отбранителни способности. Задължителен е нов дебат в Народното събрание, който да даде ясен отговор как са защитени българските интереси по отношение на: Цената за придобиване от 2.2 млрд. лева без ДДС при 100% авансово плащане; Срока за доставка на самолетите най-рано след 4-5 години; Орязания пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, при който самолетът остава с ограничени способности; Скрити и неуточнени разходи, които България ще плаща впоследствие по отношение на инфраструктура, транспорт, въоръжение, оборудване, обучение, услуги, данъци и такси; Промяна на клаузите на договора едностранно от изпълнителя без съгласуване с българската страна по отношение на цени, срокове и обем на доставки и услуги; Неустойки на неизпълнение.

Поемането на задължения, свързани със скрити и неясни разходи, въвлича за десетилетия напред българските правителства в значителни финансови задължения. Освен това – разходите по придобиване, постигнати включително и с емитиране на нов дълг, поставя под въпрос възможностите за навременно осигуряване на липсващите способности.

Държа да подчертая – не конкретният тип самолет сам по себе си, а наличието на реални способности определя авторитета и бъдещето на Българските военновъздушни сили и нашата евроатлантическа принадлежност.

Изграждането на съвременни отбранителни способности изисква всеобхватен подход и дългосрочно планиране, а в случая, при колосални за България разходи, липсва дори дебат по изключително важни въпроси относно националната и колективна сигурност – Кога ще придобием пълния необходим пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, който гарантира многофункционални способности на самолета; Кога ще придобием способности за пълноценна техническа поддръжка в България, без която ежегодната експлоатация на самолета се оскъпява; Кога ще изградим необходимата сложна инфраструктура; Кога ще закупим следващите 8 самолета; Кога ескадрилата Ф-16 ще придобие оперативна готовност; Кога, как и колко ще платим за всичко това?

Всички тези обстоятелства генерират нестабилност за процеса на модернизацията на Българските военновъздушни сили и излагат на риск модернизацията на Сухопътните войски и Военноморските сили, без която проектът за изтребителя става несъстоятелен.

Поемането на публични разходи, особено в страна с масова бедност и задълбочаващи се социални проблеми, изисква максимална прозрачност и отчетност.

Огромните разходи, които ще бъдат вложени в модернизацията на Въоръжените сили, не са нито на министър-председателя, нито на правителството, а на българските граждани. Затова Народното събрание следва да изпълнява конституционната си роля и да контролира изпълнителната власт, а не да се превръща в неин рупор.

Нека не забравяме, че и правителството, и Народното събрание носят отговорност за действията си изключително и само пред българските граждани. И не някой друг, а българското общество определя тяхната легитимност.

Припомням на народните представители, че са положили клетва във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Затова и на българите се дължат ясни, категорични отговори доколко това се изпълнява и какви са реалните последствия от сключените договори.

Очаквам задълбочени дебати в Народното събрание и предприемането на адекватни действия.

Благодаря за вниманието!

24 юли 2019 г.

Назаем от: president.bg

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%be/feed/ 0
Кой е Яник Ядот? http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%b5-%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d1%8f%d0%b4%d0%be%d1%82/ http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%b5-%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d1%8f%d0%b4%d0%be%d1%82/#respond Wed, 05 Jun 2019 13:49:46 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16371
Яник Ядот

Изминалите европейски избори откроиха ясно надигането на две вълни в Европа – екологичната и евроскептичната. „Зелените“ направиха ключови пробиви в Германия, Франция, Великобритания.

Във Франция те успяха да увлекат зад себе си много от поддръжниците на френския президент Макрон и на изпадналата в тежка криза Френска социалистическа партия.

На френските избори „Зелените“ се класираха трети (13.5 % с 3 милиона гласа), зад партиите на Марин Льо Пен и Емануел Макрон, но далеч пред традиционните леви и десни членки на ЕНП и ПЕС, които за пореден път тежко катастрофираха на политическия терен на Франция.

На голямата политическа сцена изплува името на лидера на партията – Яник Ядот. Изследването на социологическата агенция Одокса, цитирано от Файнейшъл Таймс, определя Ядот като най-популярния политик в страната.

Ядот е роден на 27 юли 1967 година. Дългогодишен активист на Грийнпийс и координатор на акциите във Франция от 2002 до 2008 г. От 2009 година е евродепутат, избран с рекордните за екологична партия почти 17 %.  На президентските избори през 2017 година започна да вкарва партията е големия дебат и да я налага като своеобразен балансьор. Тогава заяви, че Макрон и Льо Пен са като Хилари Клинтън и Доналд Тръмп в Съединените щати. Въпреки това призова поддръжниците си на втория тур да гласуват за настоящия френски президент.

В Европейският парламент той е активен в работата си по отношение на търговската политика на ЕС. Смятан е за една от най-влиятелните фигури в опозицията срещу свободната търговия и блокирането на СЕТА.  

С оглед на ръста от 40 % на броя депутати на зелените в Европарламента и рейтинга на Ядот в родната му Франция е много вероятно да стане едно от влиятелните имена в европейския политически пейзаж.

Общество Нет

05.06.2019 г.

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d0%b5-%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%ba-%d1%8f%d0%b4%d0%be%d1%82/feed/ 0
Инаугурационна реч на президента на Украйна Владимир Зеленский http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%b3%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83/ http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%b3%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83/#respond Mon, 20 May 2019 15:06:28 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16332

©Фото Михайла Марківа Източник: president.gov.ua

На 20 май 2019 г. Владимир Зеленский встъпи официално в длъжност президент на Украйна. Той положи клетва във Върховната Рада и произнесе инаугурационна реч.

Общество Нет публикува пълния текст на речта на Владимир Зеленский на инаугурацията:

„Скъпи украинци!

След победата на изборите моят шест годишен син каза:

„Тате! По телевизията казват, че Зеленский – Президент …

Излиза, че аз също съм президент?!“.

Тогава това прозвуча като шега, а след това аз разбрах, че в действителност това е истина.

Доколкото всеки един от нас е президент.

Не 73 процента, които гласуваха за мен, а всички 100 процента от украинците.

Това не е моя, това е наша обща победа.

И това е наш общ шанс, за който ние носим обща отговорност.

И току що не само аз положих клетва, а всеки един от нас постави ръка на конституцията и всеки от нас се закле на вярност на Украйна.

Представете си огромните заглавия: „Президентът не плаща данъци“, „ Президентът пиян е преминал на червен светофар“, „Президентът скришом краде, защото „всички така правят“.

Вие съгласни ли се, че това е позор?

Ето какво аз имам предвид, когато говоря, че всеки един от нас – Президент.

От днешния ден всеки един от нас носи отговорност за страната, която ние ще оставим на децата ни.

Всеки един от нас, на своето място, ще е в състояние  да направи всичко за развитието на страната.

Европейската страна започва от всекиго.

Да, ние избрахме пътя към Европа. Но Европа не е някъде там, Европа – тя е ето тука ( показва с пръст главата си – ред. пр.). И когато Европа бъде ето тука – тогава тя ще се появи и тук. В цяла Украйна.

И това е нашата обща мечта.

Но ние имаме и обща болка.

Всеки един от нас загина в Донбас.

Всеки ден ние губим всеки един от нас.

И всеки един от нас е преселник.

Тези, които са загубили своя дом … И тези, които са отворили вратите на собствения дом, разделяйки тази болка.

И всеки един от нас е „гастарбайтер“.

Тези, които не се намерили дом, а са  намерили работа в чужбина…

Тези, които в борбата с бедността са принудени да губят собственото си достойнство.

Но ние всичко това ще преодолеем! Защото всеки един от нас е украинец.

Ние всички сме украинци: няма по-големи или по-малки, правилни или неправилни.

От Ужгород до Луганск. От Чернигов до Симферопол. В Лвов, Харков, Донецк, в Днипро и Одеса — ние сме украинци.

И ние сме длъжни да бъдем единни. Защото само тогава сме силни.

И днес аз се обръщам към всички украинци по света. Ние сме 65 милиона.

Да, не се учудвайте: ние сме 65 милиона. Тези, които е родила украинската земя.

Украинците в Европа и Азия, в Северна и Южна Америка, в Австралия и в Африка. Аз се обръщам към всички украинци на планетата!

Вие сте ни много нужни. Всеки, които е готов да строи нова, силна и успешна Украйна, аз с радост ще му дам украинско гражданство.

Вие трябва да идвате в Украйна не на гости, а вкъщи.

Ние ви чакаме. Сувенири от чужбина не са нужни, донесете, моля, своите знания, опит и ментални ценности.

Всичко това ще ни помогне на нас да започнем нова епоха.

Скептиците ще кажат, че това е фантастика. Това е невъзможно.

А може би, това е и нашата национална идея? Обединени – да направим невъзможното.

Въпреки всичко!

Спомнете си исландския отбор на шампионата на Европа.

Когато стоматолог, режисьор, летец, студент и чистач се бориха и защитиха честта на своята страна. И направиха това, макар никой да не вярваше.

Това е нашият път. Ние сме длъжни да станем исландци във футбола, израелтяни  в защитата на родната земя, японци в технологиите, швейцарци в умението щастливо да живеят един с друг, без оглед на каквито и да е различия.

И нашата първостепенна задача е прекратяването на войната в Донбас. (Много дълги аплодисменти – ред. пр.).  

Често ме питаха – на какво сте готов за да се прекрати огъня?

Странен въпрос. А вие на какво сте готови заради живота на близките ви хора? На какво?!

Мога да ви уверя, че за да не умират нашите герои, аз съм готов на всичко. И аз със сигурност не страхувам да взимам сложни решения, аз съм готов да губя своята популярност, своя рейтинг, ако е нужно, аз без колебание съм готов да загубя своята длъжност, само за да настъпи мир. (Аплодисменти – ред. пр.). Не губейки наши територии, никога! (Аплодисменти, цялата зала е на крака – ред. пр.).

Историята е наистина несправедлива.

Не ние започнахме тази война. Но ние трябва да я приключим.

И ние сме готови за диалог, (преминава на руски – ред. пр.) но аз съм уверен, че първата крачка за началото на този диалог, ще стане връщането на всички украински пленници.

Нашето следващо предизвикателство е връщането на загубените територии.

Честно казано, на мен ми се струва, че тази формулировка не е съвсем коректно. Все пак не може да се загуби това, което и така е наше.

И Крим, и Донбас  са украинска земя.

Където ние загубихме най-важното. Хората там.

И днес ние просто сме длъжни (пак преминава на руски – ред. пр.) да върнем тяхното съзнание. Ето какво ние загубихме. За тези години властта не направи нищо, за да се чувстват те украинци.

Те не са чужди, те са наши, те са украинци.

(Депутатът Ляшко нещо  се провиква от злата – ред. пр.). Те разбират украинския език. Благодаря, че продължавате да разделяте хората, пан Ляшко.

Да, ние всички сме украинци, където и да живеем.

И нека някой да дава и по 10 паспорта, това не променя нищо. Защото украинец това не е надпис в паспорта, Украйна е тук (показва сърцето си – ред. пр.).

Знам го това със сигурност, знам го от войниците, които защитават Украйна, нашите герои, както украиноезичните, така и рускоговоряващите.

Там на първата линия, няма разпри и раздори, там има смелост и чест.

И аз искам да се обърна към нашите защитници.

Няма силна армия там, където властта не уважава хората, отдаващи своя живот за страната.  Всеки ден го отдават. Аз ще направя всичко, за да чувствате уважение. Това е достойно, и най-важното, стабилна финансово обезпечаване, това са вашите жилищни условия, законните отпуски след изпълнение на бойни задачи, почивка за вас и вашите семейства.

Трябва не да се разказва за стандартите на НАТО, а да се създават, създават тези стандарти.

Безусловно, освен войната има още много беди, които правят украинците нещастни. Това са шокиращите тарифи, унизителните заплати и пенсии, болезнените цени, несъществуващите работни места.

Това е медицината, за нейното подобряване говорят най-много тези, които  никога не са лежали с дете в  обикновенна болница.

Това са митичните украински пътища, които се строят и ремонтират само в  някоя бурна фантазия.

Разрешете ми сега да рецитирам един американски актьор, който е станал голям американски президент:

„Правителството не решава нашите проблеми, правителството има нашите проблеми“. Това е просто цитат.

И аз не разбирам, честно казано, нашето правителство, коеторо само разперва ръце и казва: „Ние нищо не можем да направим“. Това не е вярно. Можете.

Вие можете да вземете лист, да вземете химикалка и да освободите своите места за тези, които ще мислят за следващите поколения, а не за следващите избори!

Направете това. И хората ще го оценят.

Някои от вас имат избирателни аплодисменти. Не на всички им харесва, това което аз говоря?

Грешка, защото това го казвам не аз, а народът на Украйна.

И моето избиране го доказва: гражданите се умориха от опитни, системни, надути политици, които за 28 години са създали страна на възможности.

Възможности за „подкупи“, „кражби“, „разграбване на ресурсите“.

Ние ще построим страна на други възможности. Където всички са равни пред закона, където има честни и прозрачни правила на играта. Еднакви за всички.

А за това на власт трябва да дойдат хора, които ще служат на народа.  

И аз много искам във вашите кабинети да няма мои изображения, да няма, моля, мои портрети, защото президентът не е икона, не е идол. Президентът не е портрет.

Закачете там фотографии на своите деца и преди всяко решение гледайте ги  в очите.

Вие знаете, че аз мога още много неща да кажа, но украинците искат не думи, а дела. Затова…

Уважаеми депутати!

Вие сами определихте инаугурацията в понеделник, работен ден.

Аз виждам  в това един плюс. Това означава, че днес парти няма да има, с вас ще работим.

И заради това аз много ви моля да приемете:

  1. Закон за отмяна на депутатската неприкосновеност.
  2. Закон за наказателна отговорност за незаконно обогатяване.
  3. Дългоочакваният Изборен кодекс, и направете, моля , отворени списъци.

А също така. Аз моля да освободите от длъжност:

  1. Председателя на Службата за безопасност на Украйна.
  2. Генералния прокурор на Украйна
  3. Министъра на отбраната на Украйна.

И това далеч не е всичко, което вие можете да направите, но за начало е достатъчно.  

Вие имате затова два месеца. Приемете тези важни закони и решения.

Закичете всички медали на себе си.

Спечелете добри точки за предсрочните парламентарни избори.

Аз разпускам Осмия състав на Върховната Рада. 

Слава на Украйна!

И ви благодаря.

И накрая, много накратко:

Скъпи хора! През целия си живот аз се опитвах да направя всичко, за да се усмихват украинците.

Това аз го чувствах със сърцето ми и това беше не само моята работа, това беше моята мисия.

В следващите пет години аз ще направя всичко, така че украинците повече да не плачат.

Благодаря!“

20 май 2019 г.

Превод от руски и украински: Борислав Ангелов, политолог

Назаем от видео записа на речта на Владимир Зеленский – https://www.youtube.com/watch?v=wewKcLfj_YM

Вариант на речта на страницата на президента на Украйна:

на украински език https://www.president.gov.ua/news/inavguracijna-promova-prezidenta-ukrayini-volodimira-zelensk-55489

на руски език https://www.president.gov.ua/ru/news/inavguracijna-promova-prezidenta-ukrayini-volodimira-zelensk-55489

на английски език https://www.president.gov.ua/en/news/inavguracijna-promova-prezidenta-ukrayini-volodimira-zelensk-55489

Общество.нет (цитирането на автора, блога и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%b3%d1%83%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%87-%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83/feed/ 0
Владимир Путин: Ние призоваваме всички държави да осъзнаят нашата обща отговорност за създаването на ефективна, равна за всички система за сигурност. http://obshtestvo.net/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba/ http://obshtestvo.net/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba/#respond Thu, 09 May 2019 10:03:47 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16284
Снимка: kremlin.ru

Пълен текст на речта на президента на Руската федерация Владимир Путин на Парада на Победата:

Уважаеми граждани на Русия, скъпи ветерани!

Другари войници и матроси, сержанти и старшини, мичмани и подофицери! Другари офицери, генерали и адмирали!

Поздравявам ви с Деня на Победата – деня на нашата гордост и скръб, на нашата безгранична благодарност към защитниците на Отечеството, които разгромиха нацизма.

Днес всички те са на пиедестала на градиозната Победа. За нея те воюваха и се трудиха, преминаха по жертвения път на нечовешките изпитания, с непоколебима твърдост устояха в пъкъла на сраженията. Всички издържаха, отдадоха всичко, което можеха и извоюваха, изстрадаха Победата!

С всяка изминала година ние все повече, все по-остро чувстваме нравствената сила на този безпримерен подвиг, осъзнаваме непреходната ценност на този боен триумф на нашия народ.

Именно той защити и спаси Родината, стана надежда и опора за цялото човечество, основен освободител на народите на Европа.

В историята на нашата страна има немалко героични страници, но на особено място е победата над фашизма, възмездието към нацистите за всички техни безчинства, за това, че те се обявиха за висша раса и разпалиха страшната война.

На тази нагла сила се покориха много държави, а безнаказаността заслепи нацистите. Те мислеха, че по същия начин могат да подчинят и Съветския съюз – хилядолетната историческа Русия. Не стана!

Да, след вероломното нахлуване на врага на нашата територия имаше и поражения, и отстъпления, и тежки загуби, но това не сломи Русия.

Още в началото на юли 1941 г в бойния строй застанала над пет милиона бойци, десетки хиляди доброволци встъпиха в редовете на народното опълчение.

Под огъня на врага на изток бяха изнесени стотици големи заводи и в невиждано кратки срокове проиводството беше възстановено на Урал, в Поволжието, в Сибир.

„Всичко за победата“ стана девиз на тила. Именно тук бе открит нашият „втори фронт“ – трудов и героичен. Неговият могъщ арсенал действаше безотказно.

Победата бе изкована от целия народ. Един от първите подлия и внезапен удар на нашествениците пое гарнизонът на Брестската крепост. Биха се до последния човек, оставипа на потомците надписи по стените на крепостта, от които и днес спира дъхът. За нас те звучат като клетва и като завет: „Умирам, но не се предавам“.

Подвизите на руските воини в наши дни говорят за това, че този завет не е забравен. Тази клетва е приета на въоръжение от днешното поколение защитници на Отечеството и е основен залог за абсолютната надеждност и непобедимост на руското оръжие.

Точно така мислеха и действаха в годините на Великата Отечествена война милионите хора, които се сражаваха за Родината в битките под Москва и в Сталинград, на Курската дъга и на Днепър.

Победата бе постигната с храбростта на участниците в отбраната на древните руски столици – Киев и Велики Новгород, смелостта на защитниците на Смоленск, Одеса, Севастопол, безпределната твърдост на жителите на блокирания Ленинград.

На всеки плацдарм, на всеки рубеж се извършваха подвизи с огромна духовна сила, често от съвсем млади хора: половината от удостоените със званието Герой на Съветския съюз са бойци под 25 години.

Мнозина отиваха на фронта направо от ученическата скамейка и останаха завинаги там, на предната линия, без да познаят щастието на любовта, семейството, раждането на деца.

Войниците на своята страна не пожалиха живота си за нейната свобода, за мирното бъдеще, за всеки от нас. Ние никога няма да заправим тяхното мъжество и саможертва, тази безмерна цена, с която бе платена Победата.

Прекланяме глава пред паметта на синовете, дъщерите, бащите, майките, дедите, съпругите, братята, сестрите, роднините, приятелите. Скърбим за ветераните, които вече не са сред нас.

Обявява се минута мълчание.

(Минута мълчание.)

Скъпи приятели!

Паметта за Великата Отечествена война, за истината за нея – това са нашата съвест и отговорност.

Днес ние виждаме как в някои държави съзнателно изопачават събитията от войната, издигат като кумири онези, които, забравили за честта и човешкото достойнство, слугуваха на нацистите, безсрамно лъжат своите деца, предават предците си.

Наш свят дълг е да защитим истинските герои. Ние се прекланяме пред всички ветерани от поколенията победители. Вие живеете в различни държави, но подвигът, който извършихте заедно, не може и няма как да бъде разделен. Ние винаги ще ви почитаме, ще прославяме победата, която беше и остава една за всички.

Уважаеми другари!

Уроците на изминалата война и днес са актуални, както и преди. Ние правехме и ще правим всичко необходимо, за да осигурим високата боеспоспобност на нашите Въоръжени сили, отбранителния потенциал, на най-високо съвременно ниво, и занапред ще укрепваме престижа на воинската служба, авторитета на войниците и офицерите, на защитниците на Отечеството.

Същевременно Русия е открита за сътрудничество с всички, които на дело са готови да противостоят на тероризма, неонацизма и екстремизма. Колективнният отпор на носителите на смъртоносни идеи отново има решаващо значение.

Ние призоваваме всички държави да осъзнаят нашата обща отговорност за създаването на ефективна, равна за всички система за сигурност.

Нашият народ знае, какво е война. Тя донесе мъка за всяко семейство, неизчислими страдания. Ние нищо не сме забравили, помним всичко и свято тачим доблестта на воините на Победата. Именно в тяхна чест са военните ни парами, гърма на салютите и колоните на „Безсмъртния полк“.

Денят на Победата винаги сближава, сродява всички поколения, открива сърцата едно към друг. Днес ние не скриваме своите чувства и тези искрени чувства обединяват цяла Русия.

Ние се гордеем с нашата сплотеност, радваме се, че заедно с нас са нашите деца и внуци, че можем да им предадем святата памет за героичните дела на нашите бащи и деди и да сме сигурни, че техният подвиг, техните победи, ще живеят вечно.

Слава на народа -победител!

Честит празник!

Честит Ден на Победата!

Ура! 

Последвайте блога за свободни теми Общество Нет във Фейсбук;  Туитър и Телеграм

9 май 2019 г.

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d0%bf%d1%83%d1%82%d0%b8%d0%bd-%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b5-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba/feed/ 0
Макрон: Европа не е второразрядна сила. Цяла Европа е един авангард: тя винаги е могла да определи нормите на прогреса http://obshtestvo.net/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%80%d1%8f%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0/ http://obshtestvo.net/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%80%d1%8f%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0/#respond Tue, 05 Mar 2019 14:09:27 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16135
Снимка: elysee.fr

За Европейско Обновление

Граждани на Европа,

Ако си давам свободата да се обърна пряко към вас, то не е само в името на историята и на ценностите, които ни обединяват. А защото е неотложно. След няколко седмици, европейските избори ще бъдат решаващи за бъдещето на нашия континент.

Никога, от Втората Световна война насам, Европа не е била така необходима. И така застрашена.

Брекзит е символ на това. Символ на кризата на Европа, която не съумя да отговори на потребността от закрила на народите, изправени пред тежкитге трусове на съвременния свят. Но и символ на европейската клопка. И не принадлежността към Европейския съюз е клопката, а лъжата и безотговорността, които могат да го разрушат. Кой каза на британците истината за бъдещето им след Брекзит? Кой им спомена, че ше загубят достъпа до европейския пазар? Кой каза какви опасности за мира в Ирландия крие връщането към границата от миналото? Самоизолацията, която проповядват националистите, не предлага нищо ; това е афект, но не и проект. Тази клопка застрашава цяла Европа : онези, които използат гнева за своя сметка, с подкрепата на невярна информация, обещават едно и точно обратното.

Пред подобни манипулации, ние трябва да останем прави. Горди и трезвомислещи. Първо да кажем  какво е Европа. Това е исторически успех : помирението на сринат до основи континент, в първи в историята проект за мир, благоденствие и свобода. Нека никога не забравяме това. Този проект ни закриля и днес : коя страна може да направи нещо сама срещу нападателните кроежи  на могъщи държави? Кой може да твърди, че е суверенен, сам, срещу цифровите гиганти? Как бихме устояли на кризите на финансовия капитализъм без еврото, което е сила за целия Съюз ? Европа, това са и онези хиляди проекти от ежедневието, които промениха облика на нашите територии, обновена гимназия, ремонтиран път, най-после – бърз достъп до Интернет. Тази битка е ежедневно усилие, защото Европа, както и мирът, винаги могат да ни се отнемат. Във и от  името на Франция, аз оглавявам  усилието неуморно, за да накарам Европа да върви напред и за да защитя нейния модел. Показахме, че онова, за което твърдяха, че е невъзможно, а именно създаването на европейска отбрана или защитата на социалните права, е възможно.

Но трябва да се направи повече, и по-бързо. Защото има и друга клопка, клопката на статуквото и на примирението. И когато наблюдават тежкитге трусове, които люлеят света, гражданите много често ни казват : „Къде е Европа ? Какво прави Европа?”. В техните очи тя се е превърнала в бездущен пазар. А Европа не е само пазар, тя е проект. Пазарът е нещо полезно, но не бива да ни кара да забравяме, че са необходими граници, които пазят, и ценности, които обединяват. Националистите се заблуждават, когато твърдят, че защитават нашата идентичност, оттегляйки се от Европа ; просто защото нас ни обединява, освобождава и защитава европейската цивилизация. Онези, които не желаят каквато и да било промяна също се заблуждават, защото отказват да видят страховете, които народите ни изпитват, съмненията, които подронват устоите на демокрацията в страните ни. Намираме се в решителен момент за континента ни; момент когато, заедно, трябва да пресътворим, и политически, и културно, формите на нашата цивилизация в един променящ се свят. Това е моментът на Европейското Обновление. Ето защо, възставайки срещу затварянето в себе си и срещу разделенията, ви предлагам заедно да извършим това Обновление, около три цели на амбициите ни: свобода, защита и напредък.
 

За защитата на свободата

Европейският модел се основава на свободата на човека, разнообразието на мненията и на творчеството. Първата ни свобода е демократичната свобода, свободата да избираме правителствата си, тогава когато, на всички избори, чужди сили се опитват да наклонят везната на нашия вот. Предлагам създаването на Европейска агенция за защита на демокрацията, която да предоставя европейски експерти на всяка страна-член, за да защити тя собствения си избирателен процес срещу кибератаки и манипулации. И в същия дух на независимост, трябва да забраним финансирането на европейски политически партии от чужди сили. Трябва да прокудим от Интернет, чрез европейски правила, всяко изразяване на омраза и насилие, защото уважението към индивида е темел на нащата цивилизация на достойнството.
 

За защитата на нашия континент

Основавайки се върху вътрещното помирение, Европейският съюз забравя да обърне

поглед към действителността по света. А нито една общност не създава усещане за  принадлежност, ако няма граници, които да защитава. Границата, това е свобода с чувство за сигурност. Това ни налага да преосмислим изцяло Шенгенското пространство : всички онези, които желаят да участвет в него, трябва да изпълняват задължения за отговорност (строг граничен контрол), и за солидарност (една и съща политика за убежище, и еднакви правила за прием и за отказ). Една обща Гранична полиция и европейска служба за убежище, строги задължения за контрол, европейска солидарност, към която всяка страна допринася, подчинена на Европейски съвет за вътрешна сигурност : пред лицето на преселенията, аз вярвам в една Европа, която защитава своите граници и отстоява своите ценности.

Същите изисквания трабва да се приложат и към отбраната. От две години насам се постигна значителен напредък, но ние трябва да посочим ясна посока : един договор за отбрана и сигурност трябва да определи нащите необходими задължения, при връзка с НАТО и европейските ни съюзници : увеличение на военните разходи, клауза за взаимна защита, която да бъде оперативна, Европейски съвет за сигурност, към който да бъде асоциирано и Обединеното кралство с цел подготовка на колективните ни решения.

Границите ни трябва да подсигуряват и честна конкуренция. Коя световна сила допуска обменът да продължи с онези, които не спазват нито едно от нейните правила? Не можем да търпим и да мълчим. Трябва да направим реформа на политиката ни в областта на конкуренцията, да положим нови основи на търговската ни политика : да налагаме санкции или да забраним в Европа предприятия, които извърщват посегагелство спрямо нашите стратегически интереси и изконни ценности, като екологични стандарти, защита на данни или справедливо плашане на данъци ; и да заявим, при стратегическите производства и обществени поръчки, европейска преференция, както правят нашите американски и китайски конкуренти.
 

Да си възвърнем духа на прогреса

Европа не е второразрядна сила. Цяла Европа е един авангард: тя винаги е могла да определи нормите на прогреса. За целта, тя трябва да изведе на преден план проект за конвергенция, а не за конкуренция : Европа, където е създадено социалното осигуряване, трябва да постави, за всеки работник, от Изтока до Запад, и от Севера до Юг, социален щит, който да му осигурява еднакво заплащане на едно и също работно 

място, и минимална европейска заплата, съобразена с всяка страна и договаряна колективно всяка година.

Да подхванем отново нишката на прогреса, означава и да застанем начело на битката за природата. Ще гледаме ли децата си в очите, ако не изплатим  и дълга си към климата ? Европейският съюз трябва да си постави като амбиция – 0 въглерод 2050 г., намаление на половина на пестицидите 2025 г. – и да съобрази своята политика във всяка област с това изискване: Европейска банка за климата, за финансиране на екологичния преход ; Европейска санитарна сила, за засилване на контрола върху храните ни, срещу заплахата от лобитата ; независима научна оценка на опасните за околната среда и за здравето вещества … Тази неотложна необходимост трябва да направлява всяко наше действие: от Централната банка до Европейската комисия, от европейския бюджет до инвестиционния план за Европа, климатът трябва да бъде правомощие на всяка наща институция.

Напредък и свобода, това е да можеш да живееш от труда си : за да се създават работни места, Европа трябва да действа изпреварващо. За това тя трябва не само да регулира гигантите в цифровия свят, създавайки европейски надзор над големите платформи (ускорено санкциониране на нарушенията на конкуренцията, прозрачност на алгоритмите им …), но и като финансира новостите, предоставайки на Новия европейски съвет за иновации бюджет, сравним с бюджета на Съединените щати, за да застане начело на всеки технологичен пробив, като изкуствения интелект …

Европа, която вижда мястото си в света, трябва да бъде обърната към Африка, с която трябва да сключим пакт за бъдеще. Осигурявайки обща съдба, подкрепяйки  нейното развитие  с амбиция, а не в отбрана : инвестиции, партньорство между университети, образование за момичетата …

Свобода, защита, напредък. Върху тези стълбове трябва да изградим Европейското обновление. Не можем да оставим националисти без решение да си служат с гнева на народите. Не можем да бъдем сомнамбулите на омърлушена Европа. Не можем да се оставим на рутината и да си опяваме все едно и също. Европейският хуманизъм е строго изискване за действие. Навсякъде гражданите настояват да участват в промяната. Нека създадем за целта, до края на тази тодина, с представители на европейските институции и на държавите, Конференция за Европа и там да бъдат предложени всички необходими промени в политическия ни проект, без забранени теми, пък било то и темата за преразглеждане на договорите. Тя трябва да привлече
 

групи от граждани, за изслущва представители на академичните среди, на духовните общности. Тя ще определи пътна карта за Европейския съюз, като преведе в конкретни действия тези основни приоритети. Между нас ще има разногласия, но по-добре ли е застинала, неподвижна Европа от Европа, която панякога напредва с различен ритъм, но остава отворена към всички?
В такава Европа народите отново, същински, ще поемат контрола върху съдбините си ; в такава Европа, сигурен съм в това, Обединеното кралство, ще намери своето подобаващо място.

Граждани на Европа, безизходицата на Брекзит е урок за всички. Да излезем от тази клопка, да дадем смисъла на наближаващите избори и на нашия проект. Вие сте тези, които ще рещат дали Европа, ценностите на напредък, чиито носител е тя, трябва да бъде нещо повече от затворена в скоби част от историята. Това е изборът, който ви предлагам, за да очертаем заедно пътя към Европейско обновление.

Emmanuel Macron

Назаем от официалната страница на френския президент Еманюел Макрон

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%be%d0%bd-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%b5-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%80%d1%8f%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b0/feed/ 0
Албанците не приемат да бъдат със статута на малцинство в Република Северна Македония http://obshtestvo.net/%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82/ http://obshtestvo.net/%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82/#respond Fri, 15 Feb 2019 21:58:12 +0000 http://obshtestvo.net/?p=16115
Зечирия Ибрахими


Македонците би трябвало да отворят една нова дискусия с албанците, с албанските политически партии, с албанските интелектуалци, но и с международния фактор, за да се намери решение и да се постигне споразумение, което прави от албанците включващ, държавотворен и стабилизиращ фактор в държавата.

Зечирия Ибрахими*, Скопие

Най-накрая Одисей пристигна в Итака! Договорът от Преспа се гласува и в гръцкия парламент, с което се сложи край на одисеята, която продължи почти три десетилетия, относно проблема с името на Македония, но и агонията на прехода на страната, която щом стигнеше до вратите на Брюксел, ѝ показваха червения картон на нейния южен съсед. По този начин, Република Македония или, по-точно вече, Република Северна Македония приключва и процеса по своето държавно изграждане. Откакто СДСМ взе властта, идването на която имаше една доста висока цена, успяха да се приключат два много важни и отворени за изграждането на държавата процеси.

Договорът за приятелство с България

След много години на различни оспорвания от страна на източния съсед, т.е. България, най-накрая на 1 август 2017 г. министър-председателите на двете страни, Заев и Борисов, подписаха Договора за приятелство между Македония и България, с което се сложи край на много открити проблеми години наред. За да опресним спомените, ще кажем че България оспорваше македонския език, македонския народ и, дори, и историята на македонския народ и на македонската държава. Т.е., бяха отворени идентификационни въпроси. Избирайки една част от своята история да я третира като обща етническа собственост, Македония успя да приключи с успех спора с България, спечелвайки така един съюзник и по пътя към евроатлантическата интеграция, но и един сериозен икономически партньор, както и – което също е с голямо значение – един поддръжник за признаването на Македонската православна църква.

И, това, което трябва да се каже в този случай и което почти никъде не е казвано, албанците в Македония, т.е. и албанските политически представители – на управляващите и на опозицията, подкрепиха това и поддържаха позицията на министър-председателя Заев за това споразумение. Естествено, това премина сякаш да беше най-лесното нещо и сякаш „албанците нямат какво да оспорват в този договор”. В полза на истината – не че албанците нямаха какво да кажат по тази тема, но те замълчаха по две причини: първо, заради емпатията към техните македонски съграждани, които в този случай бяха поставени под натиск, и, второ, заради това, че споразумението отваряше пътя за евроатлантическата интеграция, което подразбира и една сигурна и стабилна държава. Но, другата истина е, че не се намери почти никой да каже на албанците поне едно „Благодаря!”. Сякаш албанците бяха в дълг към своите македонски съграждани, а не че това беше един знак на тяхната благоразположеност и добра воля.

Договорът от Преспа

Макар че проблемът с България не беше нещо леко, по-голямата истина е, че проблемът с Гърция беше къде-къде по-голям. Докато България никога не беше блокирала Македония заради тези неразбирателства, Гърция беше сложила вето, така че без промяната на името на държавата, Македония не можеше да се интегрира нито в НАТО, нито в ЕС. Затова, в Обединените нации беше определен един специален емисар за този спор (Матю Нимиц), който дълги години работеше за намирането на решение.

Въпреки това, заради глобалните процеси и бързите и хаотични промени, които се случват „в света на големите”, което налагаше на Македония задължително да стане част от НАТО, защото „свободните електрони: не могат да оцелеят, след един натиск от двете страни, на 17 юни 2018 г. се подписа Договорът от Преспа, с който държавата прие да се нарича Република Северна Македония във вътрешен и външен план (erga omnes), докато нацията ще продължи да се нарича „македонска”. Макар че имаше неясни неща какво ще се случи с държавната идентичност, албанците бяха тези, които видяха този момент като една голяма победа, защото така окончателно и албанците можеха да влязат под купола на НАТО и да се спасят от руско-сръбското антиалбанско влияние. И, когато сме тук, не може да не кажем публично, че македонският фактор в страната, откривайки подходящия глобален контекст относно тази тема, почти никак не попита какво мислят албанците за Договора и дали те имат някаква позиция. Със сигурност и албанците не искаха да изглеждат „дребнави” и не се хванаха за детайли, защото гледаха голямата картина на интеграцията. Каквато е истината, албанците – на власт и в опозиция – бяха сигурни гласове в гласуването на конституционните промени. И това мина сякаш албанците имат дълг към македонците да приемат всякакво споразумение, което постигнат те и, затова, никой и този път не им каза на албанците „Благодарим за разбирането!”.

Така, сега сме на точката, когато Македония окончателно може да заеме своето място в НАТО и да чака колкото се може по-бързо и протокола за членство да мине във всички парламенти на страните-членки на НАТО и, друго, през юни да отвори преговорите за членство в ЕС. По този начин, държавното изграждане на Македония получава ясна форма и вид: държава на западните ценности, стабилна държава в аспект на сигурността и държава, готова да се съобрази със стандартите на държавно строителство в Европейския съюз. Това е, малко или много, новият разказ за Македония и завършването на нейния цикъл за държавно изграждане.

Очакваното споразумение с албанците

И, докато македонците може да изпънат крака, за да дремнат малко, защото приключиха два големи и важни процеси във връзка с (пре)дефинирането на тяхната нация и държава, един друг звънец, който бие, е въпросът дали те смятат че всичко е приключило и че повече нямат никакъв спор с никого? Те се държат сякаш играта е приключила, че вече се знае резултатът и че няма никаква причина за допълнителни минути. Обаче, истината е, че процесът по изграждането на Македония като държава наистина почти е приключил във външен план, но във вътрешен план остава много да се направи. И, който не знае това, или е наивен, или се прави, че не вижда или не ѝ иска доброто на тази страна.

В Македония официално живеят 25% албанци (неофициално може би над 30%), които са ¼ от държавата, докато въз основа на международните параметри за изграждане на мултиетнически държави, албанците в Македония са със статута на малцинство, което някога се наричаше „народност”, след това „Национално малцинство” и накрая „етническа общност”. Затова, все повече се върти темата за езика (и определени политици печелят от момента, за да врякат) или други етнически теми, дали символични или реални юридически и политически, за които албанците смятат, че са дискриминирани на етническа, но и на религиозна основа.

Обаче, от македонска страна съществуват две страни с една и съща позиция що се отнася до този въпрос. Тези две страни, СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ, признават Македония като държава на македонския народ, докато другите в нея ги смятат за малцинства, следователно и албанците. Разликата е, че СДСМ прикрива това с лозунга „Едно общество”, но все повече се опитва да запази собствеността и предимството на македонския народ над държавата, не бидейки готов да промени статута на албанците в Конституцията, не бидейки готова концепцията за гражданската държава да се отрази във всяка област на живота. Със сигурност СДСМ играе това с успех, толкова повече, че доста албанци, дали привлечени от икономически интереси или от „гражданския” речник на СДСМ, вече са редовни негови гласоподаватели и, дори, те осигуряват успеха на тази партия спрямо ВМРО-ДПМНЕ. От другата страна е ВМРО-ДПМНЕ, което е и по-прозрачно спрямо албанците, така че даже не желае да слуша или да говори по темата, че собствеността на държавата трябва да бъде споделена и с албанците. Докато СДСМ спекулира, че „не ми пречи моето дете да учи албански”, но ограничава албанския със закони, които го държат все още като език на малцинството, ВМРО-ДПМНЕ казва открито, че „албанският и другите езици на малцинствата са според Европейската конвенция за правата на малцинствата”. Следователно, откъдето и да идва, резултатът е същият: албанците в Македония са малцинство.

Към предефинирането – в полза на държавните интереси

Въпреки това, когато е достигнато до точката да се затворят проблемите със съседите, македонците трябва да прочетат, че имат още един реален спор: албанците не приемат да бъдат в статута на малцинството, макар че тя може да бъде напреднала позиция на малцинство. Те може да се мамят още някоя година с лозунги за обща гражданска държава и други празнодумия, но новите албански поколения знаят точно, че албанците не могат да останат винаги малцинство в Македония, защото малцинства са турците, ромите, сърбите, бошнаците и власите и, следователно, не може да бъде малцинство една четвърт от държавата. Нито в икономически аспект, нито в демографски, нито в политически, албанците не могат да останат едно „напреднало малцинство”. Докато съществува този проблем, очаквайки да излезе това момче от приказката на Ханс Кристиян Андерсен и да каже ясно, че „царят е гол”, някой трябва да напомни на македонците открито (така както им каза Вучич на сърбите и Тачи на косоварите, че „непременно трябва да се разберем помежду си”), че един ден и македонците непременно трябва да се разберат с албанците в страната. Прикриването на проблема не е решение. Нито заиграването с гражданската държава, нито натискът с инструментите на сигурността, не са решение. Македонците трябва да разберат тази реалност, трябва да знаят, че половината от границата на Македония е с албанци (които скоро могат да бъдат в една държава дори) и да знаят, че трябва да намерят език, за да се разберат с албанците в Македония. Естествено, и на албанците трябва да стане ясно, че са приключили „мечтите, които не могат да се кажат днес” и че бъдещето на албанците в Македония окончателно е в тази държава.

Тръгвайки от това, македонците би трябвало да отворят една нова дискусия с албанците, с албанските политически партии, с албанските интелектуалци, но и с международния фактор, за да се намери решение и да се постигне споразумение, което да направи албанците включващ, държавотворен и стабилизиращ фактор в държавата. Това споразумение би трябвало да бъде гарантирано и от Албания, защото тя няма териториални претенции, докато би трябвало да се постигне под надзора и патронажа на САЩ.

След това, ще бъде ли напълно гражданска държава, като САЩ, със сигурност с всички белези, не само декларативни, но напълно деетнизирана, или ще бъде държава, която признава на албанците един статут на втори държавотворен народ, т.е. който ги отделя от малцинствата, това е тема на преговорите. Но, че трябва да се направи това (пре)дефиниране, това е неизбежно. Докато се осъществява (пре)дефинирането заради външен натиск, защо да не се направи (пре)дефиниране и заради вътрешните нужди и заради интереса от засилване на държавата?

Затова, политик визионер в Македония е този, който открито заяви това и който отвори вратата за една такава комуникация. Той е държавникът, който ще иска доброто на тази страна, който иска тази страна да бъде стабилна, силна, развита и сигурна държава. Другите, които се заиграват с гражданската държава или мислят, че ще държат със сила албанците, подчинени като малцинство, само мамят себе си, защото така произвеждат едно буре, за което мислят, че са му поставили добре капака, то избухва, когато не го чакаш и когато не мислиш за него. L

  • Авторът е професор в Института за културно и духовно наследство на албанците в Република Северна Македония, бивш депутат и бивш заместник-председател на Движение „Беса“.

15 февруари 2019 г.

Общество.нет (цитирането на автора, изданието и активните линкове са задължителни)

Мненията на редакцията и на автора/ите могат да не съвпадат

]]>
http://obshtestvo.net/%d0%b0%d0%bb%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bc%d0%b0%d1%82-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82/feed/ 0