ПРОФ. ГЕОРГИ БАКАЛОB ЗА БЪЛГАРСКИТЕ АРХИВИ ДЪРЖАНИ В МОСКВА И КАЗУСА С ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ

ПОЛСКИ, ЧЕХСКИ, УНГАРСКИ АРХИВИ СА ВЗИМАНИ, НО ПО-КЪСНО СА ИМ ВЪРНАТИ

НИЕ ИСКАМЕ И НАСТОЯВАМЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА АНГОРСКИЯ ДОГОВОР, КАЗВА ОЩЕ ШЕФЪТ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ”

Проф. Георги Бакалов е роден в град Неврокоп (днес Гоце Делчев) на 15 май 1943 година. Завършва история в СУ „Климент Охридски“. През 1981 г. защитава докторат на тема "Титулатурата на средновековните български царе и византийската титуларна практика“. През 1995 г. получава професорско звание с хабилитационния труд "Византия. Културно-политически очерци". От 2009 г. е назначен за шеф на Държавна агенция "Архиви". Кавалер на орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен.

 
 

Проф. Бакалов в публичното пространство често се говори за българските архиви, които се намират в Русия. Какви са те, колко са, защо са попаднали там? Кой ги е изнесъл?
По време на Втората световна война, когато у нас присъства Съюзната комисия и главно представители на Съветския съюз, са и взети много от архивите на Вътрешно и Външно министерство, на Регентския съвет, и са отнесени в Съветския съюз. Според тяхното виждане  това са трофейни документи, които се изземат от една съюзница на Третия райх. В този смисъл, според съветското, а сега според руското законодателство, те не подлежат на връщане. Онова, което ние можем да направим е да изискаме ксеро-копия на тези документи. Колко са те обаче, къде са, какъв е техния обем, като архивни единици, ние не знаем. Това изисква изпращането на една група от български архивисти, които на място да проверят описите и да след като се запознаят с тяхното съдържание да предяват искания за ксеро-копирането им и връщането им в страната. В публичното пространсто излезе една информация, че ние искаме оригиналите, за което трябва разрешението на Руската ДУМА. Не това е нашето искане. Това е сложна процедура, много дълга, скъпа и вероятно ще отведе нещата много години напред. Затова по-скоро искаме да получим ксеро-копия. За чисто научната дейност върху тези архиви това е достатъчно.

Какво мислите, че съдържат тези архиви?
Оново, което е интересувало съветската страна, най-вече състоянието, местодомуването, функциите на германски учреждения в периода от сключването на Тристранния пакт до времето в което тази комисия вече е в България. Тези документи са изцяло иззети, но  има и документи на Външно министерсто, които се отнасят до връзките на България с Третия райх, участието на тази коалиция във Втората световна война. Колкото до архивите на Регентския съвет, образуван след смъртта на цар Борис III, по-късно тези регенти са извикани в Москва, разпитвани са и има протоколи от разпитите им. Но е въпрос на волята на руската страна дали ще ни ги предадат. Защото те смятат, че това са техни документи, независимо, че се отнасят до събития и лица от тогавашното Царство България.

Дали има и други европейски държави, чиито архиви също са иззети?
Това, което знам, е че полски, чехски, унгарски архиви са взимани, но по-късно са им върнати. Това е въпрос от изключително политическо естество и въпросите са решени на най-високо политическо ниво. У нас това не е станало до този момент.

Но нали Владимир Путин обеща да се реши въпроса?
Да, имаше разговори. И от президента Георги Първанов, и от премиера Бойко Борисов този въпрос постоянно е поставян. Онова, което оперативно трябва да се направи е да подсигури една сума от около 30-35 хиляди лева, за да се осъществи командировка на наши специалисти в Русия. Преди това ние ще поискаме официално разрешение, със сътрудничеството на МВнР. Когато видим в бюджета тази сума ще предриемем и конкретните мерки.

Заложена ли е сумата в бюджет 2011?
Да, заложена е. Очакваме само да получим параметрите на бюджета, за да сме сигурни, че тя одобрена от Министерски съвет и можем да я ползваме.
Имаме само частична представа за това, което е в архивите, но въпросът от руска страна е: „кажете какво искате?” А ние не можем да кажем, защото незнаем какво има. Има догатки, предположения за това, което се съдържа в тях, но нямаме конкретни данни. Това може да се установи след като тази група от архивисти разгледа техните описи на място.

Дали има интересни неща, които биха могли да променят учебниците ни по история?
Не мисля, че би се стигнало чак до промяна на историята ни, но бихме могли да си попълним някои празнини, да осветлим някои въпроси около двустранните отношения по вече един по-конкретен начин. Можем да научим за дейността на отделни политически функционери за това време. Дейност, която засега не е отразена в никакви архивни фондове в България. А там ги има – имам предвид Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, които са работили в Съветския съюз, поддържали са връзка с вече отечественофронтовското правителство. Част от тези документи, разбира се, са тук, но има и в руската страна много такива. Тоест, не става дума за някаква генерална промяна на досега известните исторически факти, но за попълване на известни липси. При всички случаи.

В намиращите се в Русия наша архиви дали и такива на Дирекцията на полицията?

Да, има и такива архиви, които се отнасят главно до разследване на дейността на комунистически функционери в България до идването на Съюзната комисия. И това за нас, от историческа гледна точка, е може би, интересно. За да проследим поведението и действията на хора, които след 9.IX. имат ключови постове в България.

Може би те имат досиета като на тези, които са работили за ДС?
Казахте досиета. Всичко онова, което вече се отнася до отделни личности след 9.IX, то не е при нас, а в Комисията по досиетата. Но ние имаме споразумение да си допълваме информацията – те от нашите архивни фондове, а ние от техните, когато става дума за проучване на някакъв проблем.

Какво е участието на Държавна агенция архиви за решаване на казуса „Тракийски бежанци”?
Това, което възбужда обществения интерес у нас, във връзка с бежанците напуснали територията на съвременна Турция от месец октомври 1912 година, до подписването на Ангорския договор през 1925 г., е предмет на постоянни преговори между българската и турската страна на ниво зам.министри на външните работи. Ние имаме там свой представител, който да се яви в помощ, когато преговорите отидат до документални изисквания за проверка на имотното състояние на българските бежанци. Трудно вървят тези преговори, защото турската страна смята, че годините от Освобождението до ден днешен е имало много изселнически проблеми. Някаква светлина се хвърля от 1998 г. , когато премиерът Иван Костов обещава изплащането на пенсии на българските турци изселени в Турция. От турска страна пък предявяват изисквания това да става и по българското, и по турското пенсионно осигуряване. Водят се преговори, но засега турците отказват да компенсират български граждани, които са напуснали от октомври 1912 г. (началото на Балканската война) до 1925 г. Турската страна иска да третира тези въпроси до 1912 година и след 1925 година, но не и по време на военни действия – Балканската и Междусъюзническата войни. А това е, което нас най-много ни интересува, защото тогава стотици хиляди българи са принудени да бягат, и както е логично да се предположи, те не са могли да вземат със себе си документи. Мнозина не са взели със себе си дори лични вещи, за да могат да напуснат максимално бързо родните си места. В нашите архиви има много малко документи (тапии, тоест нотариални актове), които удостоверяват собственост.
България е сключила бежански заем (турците го наричат изселнически) с големи тежести за държавата след ония военни години. Би трябвало да се връщат главници и лихви на международни банки. Целата е била да се оземлят българските бежанци, които са загубили всичко и нямат никаква собственост, освен носимите на ръце вещи.
Българската страна настоява да се вземе предвид, че тези хора не са имали възможност да се върнат, за да ползват имотите си и са загубили всякаква връзка с бившите си родни места. Докато изселени български турци могат да се връщат – и сега, и в миналото, и да ползват имотите си, а и както стана ясно и пенсиите си заработени в България. Тоест ние сме в по-законова позиция спрямо тях.
Преговорите не са прекратени, те продължават, но вървят трудно. Има пленарни заседания и след това подкомисии, разглеждат се отделни проблеми. Включително имотите на Българските екзархия, на болницата „Евлоги Георгиев”, дюкяни и други сгради, които имаме в Истамбул и Одрин. Някои от тях са одържавени от турското правителство, други вече са преминали в частна собственост, което също затруднява преговорите. Но по всеки един сегмент се водят отделни разговори.
Позицията, която защитава нашето Външно министерство, съдейки по документите, е безкомпромисна. Ние искаме и настояваме изпълнението на Ангорския договор. Турската страна твърди същото, но с много уговорки.

Екс-министър Божидар Димитров беше споменал една голяма цифра за компенсации от турска страна…
В момента такава цифра не може да бъде фиксирана, защото експерти трябва да се произнесат за валутните курсове по онова време – 1925 г., да се начислят лихви. Това са приблизително, по някакви данни, между 15 и 20 млрд. долара, но те не почиват върху документални доказателства.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ВНЕСОХА ЖАЛБА СРЕЩУ НАРЕДБАТА ЗА ТАКСА СМЕТ В СОФИЯ – ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ

СТЕФАН СОФИЯНСКИ: ТРЯБВАТ НЕСТАНДАРТНИ, РАДИКАЛНИ СТЪПКИ

ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ – Калоян МЕТОДИЕВ

УРАГАННИЯТ ВЯТЪР И НЕЗАКОННИТЕ СМЕТИЩА ПРЕВЪРНАХА СТРАНАТА В ГИГАНТСКИ БОКЛУКЧАРНИК

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ЕДНА РЕФОРМА СЕ ПРАВИ, ЗА ДА СЕ ИКОНОМИСАТ ПАРИ, А НЕ ДА СЕ ХАРЧАТ

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ Е МЪРТЪВ

ОНБ ПРИЗОВАВА ЗА БОЙКОТ НА ФИРМИТЕ ИЗЛЪГАЛИ В СТАНДАРТА „СТАРА ПЛАНИНА”

ДНЕС Е НУЖНО ОБЩОТО НИ СЪГЛАСИЕ КАТО ГРАЖДАНИ В ПОДКРЕПА НА РЕФОРМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: ИМА ТЕНДЕНЦИИ ЗА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФУНКЦИИ ОТ ДАНС КЪМ ГДБОП

АЛЕКСАНДЪР МАРИНОВ: ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ПЪЛНИ ХЛАДИЛНИЦИТЕ, ТО СЪЗДАВА УСЛОВИЯ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3567

Posted by on ян. 6 2011. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25494 лв
 CHF =  1.67882 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.1946 лв
100  RUB =  2.81593 лв
 USD =  1.64674 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.