Aнтонина Желязкова: В България няма етническо, а социално и политическо напрежение

“Атака” се лумпенизира, а вината за влошените отношения между ромите и всички други е на управляващите, казва антроположката

 

Антонина Желязкова е родена в София. Завършва специалност “Източни езици” в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира история на балканските страни. Защитава дисертация за история на “Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XVXVIII век”.

Специализира в Института за изследване на Изтока в Москва и Ленинград. През 1987 година публично се противопоставя на т. нар. възродителен процес. Съучредител на Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. Един от учредителите на Комитета за национално помирение в края на 1989. От 1990 до 1993 г. е експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев. Има множество публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от най-добрите познавачи на Турция, балканския ислям и албанския проблем. Директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР).

 

Едно интервю на Калоян Методиев

 

–  С какво се занимавате в момента?
–  Аз винаги се занимавам с много неща, които са страхотно интересни. Последните ми теренни проучвания са свързани с албаниците. Често упреквам моите колеги от университета, че не подготвят никакви специалисти албанисти. Почти е невъзможно да намериш човек с добър албански език. А аз мисля, че на Балканите тепърва ще чуваме за албанците дори и само поради простата причина, че са най-младата нация в Европа. Техният демографски ръст продължава да е възходящ. Те са неверояно витални. По-особени са, по-различни в сравнение с другите нации на Балканите. Тепърва ще си имаме проблеми. И би било добре да имаме подготвени специалисти.
– Откъде идва вашият интерес към тази проблематика?  
– По принцип по специализация съм историк – османист. Специалист съм по история на Балканите, когато са били провинция на Османската империя. Докторатът ми беше посветен на етническите групи и разпространението на исляма през XVXIX век. Интересът ми беше съсредоточен основно в Западните Балкани. Не е чудно, че когато започнаха събитията там, аз като гражданин се почуствах задължена да се намеся по някакъв начин. Моята намеса беше много смешна. Написах протестно писмо, което беше срещу намесата на НАТО. Бях направила един предварителен анализ какво евентуално би могло да се случи и тичах като някаква абсолютна наивница по дипломатически мисии, по външни експерти и специалисти да си размахвам прогнозите. Накрая ме съжали един от служителите в американското посолство, с който се бяхме сприятелили. Беше пътувал с мене по Западните Родопи. И той каза, че съжалява за мене. Каза: “Престани  с твоя анализ да ходиш насам-натам, защото когато се вземат решения на такова високо политическо ниво, експертизите имат вторично или третично значение”. Каза го меко, за да не ми каже, че нямат никакво значение. После се срещнах с някои мои колеги и приятели, университетски преподаватели в Щатите, и те казаха, че и на тях им се е случило почти същото. Събрали са ги, за да правят експертни оценки преди ударите. Те са били против намеса там. Разпуснали са групата. Казали са им да си мълчат и толкова. Значи аз хвърлях някакви къчове, но основното беше, че в прогнозите, които бях направила, имаше сравнително точни данни за броя на бежанците. После се възмущавах, когато хуманитарните организации , казаха: “Аааа, ние не очаквахме такъв поток от хора”. Те очаквали няколкостотин хиляди души, пък те се оказаха над милион – бежанците от Косово към  Белград, Македония, Албания. След това като учен бях по бежанските лагери навсякъде.  
–  В тази връзка какво предстои в Западните Балкани?  
 – Аз не мога да прогнозирам, защото това са някакви намерения на Велики сили. Очевидно се сблъскват най- различни странни национални и транснационални интереси. Мога да кажа каква е моята експертиза. Тя е, че Косово не е дозряло, за да получи статут на самостоятелна държава. Това ще бъде една пара-държава. Тя ще бъде изпълнена вътре с някакви пара-структури. Да вземем за пример България, където имаме стара държавна традиция, има изградени институции, има някаква култура за градеж на институции, а колко трудно правим прогрес в посока на демокрация и законност. В Косово традицията отсъства.  Косоварите нямат културно-исторически опит, за да придобият и да се справят със самостоятелна държава. За това се иска време. Познавам много добре нещата там  и оценявам, че са много далече от варианта да се освободят от влиянието на клановете, от традиционното право, от корупцията. Аз съм била свидетел как се опитваха международните сили там в началото на 2000 – 2001 да култивират у хората някакво отношение, че една  държава или една област, която мечтае за независимост, трябва да има уважение към данъчните власти и да плаща данъци. Обикалят по селата и се опитват да разяснят какво е това данъчна система. Хората там само свиват рамене и казват: “Ами, ние нямаме пари”. В момента, в който данъчните си отидат, местното население отива при старейшината и си дават точно толкова процента от доходите, колкото е определено, за да поддържат своите си пара-неща. 
–  Има ли у нас етническо напрежение в момента? 
–  Не. В България има социално и политическо напрежение. В България има нещо, което много трудно може да се реши и да се оправи. Има едни ударили тавана, високи негативни стереотипи срещу ромите. Омраза, стигаща до расизъм срещу ромите. В България в общи линии през годините, като се започне още от османско време и се мине през началото и средата на ХХ в. може би някъде до към 70-те години, почти не са съществували негативни стереотипи срещу циганите. Те са заемали свои ниши в обществото. По време на социализма по неговите закони трябваше да има класова солидарност, интернационализъм и други клишета. Децата в по-малките населени места учеха в едно училище. Нямаше сегрегация. Тя се появи по-късно поради демографски фактори. Започнаха да се оформят квартали, преобладаващо населени с роми. Хората ходеха заедно в профилакториуми, някакви работнически почивни домове и т.н. Здравеопазването беше безплатно. Това крепеше някакво нормално отношение между роми и българи. Всички тези екстри вече ги няма. Аз хвърлям изцяло вината за влошените отношения между ромите и всички други върху управляващите. Защото експертите предупреждаваха. Един от първите закони, който се прие  след 1989 г. беше за реституция на земята. Тогава ние предложихме да има специални параграфи в закона, които да гарантират оземляване на безимотните, защото беше очевидно ясно, че ромите никога не са имали своя земя в България. Турците са имали, българите мюсюлмани са имали , но ромите никога. И можеше в един дългосрочена анализ да се предположи, какво ще се случи със селските роми в рамките само на няколко години. Те бяха изхвърлени от живота изобщо.
– Преди по-малко от година казахте, че “Атака” може и да се разпадне, но настроенията стил “Атака” не. Там какво се случва?   
– Аз много се гордея с прогнозите си, защото някъде преди изборите миналата година в едно интервю казах, че “Атака” ще влезе в парламента. Много преди социологическите агенции. Още преди изборите започнах да наблюдавам и “Скат” и “Атака” доста обезпокоена, но най-вече се насочих към това проучване, защото пътувам по градовете и селата и се безпокоях от настроенията на хората. След това прогнозирах, че те ще се разпаднат. Това не беше странно, защото те са едно много измислено образование. Тези 300 хил. души просто гласуват антиелитарно. Хората са напълно отблъснати от политиците досега и някакси се опитват да намерят алтернатива. Бях с моя екип на митинга на 3 март на “Атака” и доста детайлно разговаряхме с хората, които бяха на митинга. Видях как им се е сменил профилът. Партията очевидно и определено беше състарена в сравнение с една година преди това. Всички тези младежи от елитните гимназии, които харесваха “Атака” преди и около изборите и им бяха абсолютни фенове, са се оттекли. Разочаровани са. Безинтересни са им вече и слава Богу. Тоест младите, които се останали в “Атака”, са от оня тип маргинални формирования – скинари и т.н. Направо се заформят като една пенсионерска партия, което между другото не е много странно, защото те и така започнаха. Първите, които тръгнаха по учредителните събрания по градовете бяха пенсионери, организирани в различни граждански сдружения и движения.  Вече смея да твърдя, че когато “Атака” се създаваше и около изборите беше глупаво и неправилно да се казва, че това са някакви лумпени. Бяха всякакви културно и социално. Сега вече за “Атака” може да се каже, че се лумпенизира. Оттеглят се и високообразованите хора, и жените, като всички те се насочват вероятно към “ГЕРБ”. Нормалните също си отиват, а остават комплексарите. Ако се появи още някаква алтернатива, ще я потърсят. Тоест, те в момента стоят в изчаквателна позиция и не отиват към никоя друга от общоизвестните ни партии. Стоят и чакат, за да си изберат отново нещо различно, алтвернатива.      
– Вчера певецът Кондьо беше осъден на 10 г. затвор за сводничество. Той заяви, че присъдата е на етническа основа и е проява на расизъм.  Възможно ли е да се злоупотребява с тези неща?     
– Да. През последните 2-3 г. единственото добро нещо за ромите е, че доста се еманципираха. И една част от тях придобиха самочувствие. Понеже са невероятно гъвкави за оцеляване през изминалите 16 г. много бързо разбраха колко  благодатна е нишата на неправителствените организации.  Научиха се да отстояват своето, дори понякога злоупотребяват като Кондьо.  
– С влизането на България в ЕС страната ще стане много атрактивна за емигранти от развиващи се страни. Очаквате ли покачване на ксенофобията? В Европа това вече е факт.   
–  Винаги твърдя – това е един абсолютно неверен стереотип, че  българите са толерантна нация. Ние самоласкателно сме си го измислили сами за себе си. И непрекъснато го твърдим, внушаваме, пишем. Много е неточно от научна, а и от човешка гледна точка на една нация да й се лепне такъв комплимент – нацията е толерантна. Другият неверен стереотип за българите е, че са трудолюбиви. На Балканите няма нито една нация, която е трудолюбива по простата причина, че ние сме облагодетелствани от природата. Ние живеем на едно прекрасно плодородно място, където като боднеш нещо и то ти дава плод. Трудолюбиви нации са онези северните и холандците например, които всяка педя земя са я отвоювали от водата, от температурите. А ние сме едни мързеливци, които ужасно обичаме да тече купонът непрекъснато, да се върти чевермето и да се лее виното, и много песни. И между другото поработваме по малко. Горе-долу така стоят нещата и с нашата толерантност. Не можем да бъдем толерантни след като през 1943 г. едновременно тук групи хора и личности се опитват да помогнат на българските евреи, но в същото време отново българи по доста брутален начин товарят евреи в Одринска Тракия и в Македония на ешалони към лагерите на смъртта. Това означава, че не нацията е толерантна, а отделната личност.  Аз винаги твърдя, че ние българите спасяваме лицето си, защото винаги в критични ситуации има достатъчен санитарен минимум от личности, от групи от хора, които не могат да останат безразлични, които са принципни и хуманно насторение. Ние сме избегнали да се опозоряваме като някои други нации. Сред примерите за нетолерантност имам предвид и т.нар. възродителен процес. Когато властите през 1989 г. прогонваха турците, една шепа хора бяха личностите, които се обявиха в тяхна защита. По радио Свободна Европа и Дойче Веле излъчваха списъка –  писмото на 120-те. Значи 120 души публично и открито се опитаха да защитят турците, а през това време доста повече от 120 се опитваха да мародерстват. Да купуват на безценица къщите на хората, които бягаха. Да купуват колите им за стотинки. Така че не бива да си приписваме неща, които не притежаваме. Но, да ви отговоря сравнително научно, а не граждански и емоционално на въпроса. Ние сме правили изследвания за имигрантите в България. Изследвали сме ги доста внимателно и ги описваме – араби, китайци – общо взето най-големите групи, които вече имаме в България. Решихме, че е време да се изследва и тази тема, защото България ще стане привлекателна в най-скоро време. Ще започнат да се увеличават тези групи. Знаете ли кое е интересното?  Толерантността на българите и тяхната ксенофобия имат един много здрав прагматичен корен. Навремето българите са защитили евреите, защото са били заедно в работническите квартали, в малките дюканчета. Не е имало някакъв банков или индустриален елит от евреи у нас. По същия начин хванахме едно много прагматично доброжелателно отношение към имигрантите, които имаме досега. Българите харесват китайците по простата причина, че  те не се конкурират за работни места. Дори напротив. Китайците отварят работни места – в китайските ресторанти, в магазинчетата, които имат. На българите им е любопитно. Уважават китайската медицина. Същото е отношението към арабите. Няма ксенофобско отношение към арабите. Дори хората избират, да си пазаруват месо от арабските магазини. Нямам представа дали това няма да се промени, когато дойдат изключително бедни хора от Средния и Близкия Изток, от Африка. Тогава те ще се превърнат в конкуренти за работните места. Досега, обобщавам, имигрантите, които идват в България не са най-бедните. Те пристигат с някакъв малък капитал и започват да развиват свой собствен бизнес и дори отварят работни места за българите.    
– Ако трябва да охарактеризирате големите етноси в България, какво бихте казали за турците?      
–  Аз добре ги познавам и имам толкова много приятели. Турците са невероятно лоялни като граждани към страната, в която живеят. Когато бяха бунтовете в предградията във Франция, помолих мои докторанти, които са в западноевропейските страни, веднага да потърсят някакво потвърждение или отхвърляне на една моя хипотеза. Бях абсолютно сигурна, че турците, които живеят в тези квартали, не участват в масовките. Така и се оказа. Квартал, в който живеят примерно хора от Магреба, Африка, живеят и турци. Едните обръщат коли. Палят, мятат запалителни смеси, сблъскват се с полицията, а турците заобикалят и отиват на работа. Заобикалят и се връщат от работа. И аз смятам, че това е, защото турците произхождат от имперски народ. Те са били империя. На тях генетично им е заложено да уважават държавата и институциите. Докато една голяма част от емигрантите във Франция идват от колонии. Те мразят метрополията. Така са възпитани, така са култивирани – държавата, институциите и властта – това са колонизаторите. Ние се бунтуваме срещу държавата и се сблъскваме с полицията, така и трябва да бъде. Това нещо го има като вътрешна нагласа и у косоварите. Едно неприемане на държавата. Свикнал си винаги държавата да ти е враг. Докато турците уважават държавата и са лоялни към тази, в която живеят. Аз твърдя, че нашите български турци са невроятно лоялни към българската държава.    
– Помаците?    
–   Помаците са  може би най-самостоятелните и независимите като личности и като общност. В смисъл, че те не разчитат на никого освен на себе си. Те не разчитат на държавата. Не разчитат на институциите. Не разчитат, че някой може би ще им помогне. Те се опитват да се справят сами. Те не очакват нищо от никого, само от себе си. Вярват на общността си. Вярват на семейството си, на себе си. Ако направите едно такова проучване по етноси, кой колко очаква от държавата и разчита на държавата, и не само това, ами я смята за длъжна тя да му дава. Най-горе, естествено с над 80% седят ромите. Те искат дръжавата да се грижи за тях. Дори онези роми, които не са бедни. Те смятат, че държавата им е длъжна и трябва да се грижи за тях. Следват турците. След това сме ние българите и някъде долу с едни нищожни проценти ще видите помаците. Те преживяха много тежко първите години на прехода, защото загубиха основните си поминаци. Живеят във високата планина, където парчетата земя са много малки и много неплодородни. Те изживяха големи сътресения. Някой да ги чу да се оплакват? Опитаха с алтернативно селско стопанство – билки, гъби, боровинки и т.н. Всичко, което им даваше гората и планината. И разбраха, че това не може да бъде перспективно. Това може да им помогне да оцелеят една-две години, докато решат какво да правят. И те избраха – пътя на миграцията. Поголовно напускат селата си. В Испания има градове, в които достигат до 3 хил. души помаците от Родопите и хората там ги обожават, защото те са чудесни работници. Никаква престъпност никога не е имало сред помаците между другото. И заради това толкова много ги харесват, където и да отидат да работят. Преди години работеха много в Израел като строители. Те са много добри строители, но там много ниско им заплащаха. При много лоши условия ги държаха и въпреки всичко израелците невероятно ги харесваха. Сега се възползват от нашите хубави, прекрасни помаци в Испания, Португалия, Щатите. Едни от най-активните участници в лотарията “Зелена карта” са помаците от Западните Родопи. Вече са създали цели колонии около Чикаго и на други места. Така че американците печелят едно прекрасно население от нас, а ние губим.
А що се отнася до ромите, най-кратко мога да ги опиша като устойчиви и жизнеустойчиви. Те винаги оцеляват и не само това, за народ без родина, те опазват своия език, традиции, специфични характелристики.      
–   Какви книги четете? Имате ли любим автор?    
–   Имам много. Е, нееее.. това е много дълга тема Чета много. Къщата ми е затрупана до таваните с книги, които са събирани още от дядо ми, от баща ми. Ние сме четяща фамилия. И синовете ми четат. Аз какво обичам да чета? Каквото и да кажа няма да е справедливо към останалите ми любимци. Не искам да правя избор. Бих изброявала класици руски, които обичам. Обичам много латиноамерикански, испаноезични автори.
Но имам свои любими автори и в немската литература.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Цветко Цветков:Партиите след 10-ти са рожби на БКП и БСП, ГЕРБ повтаря образуването на СДС

                             

Надежда Михайлова: Не виждам перспектива пред СДС, ако продължава по този път

 

АТАНАС АТАНАСОВ:В МВР са нужни кадрови чистки

 

Емил Кошлуков: ДПС се превърна в синоним на корупция, царят опропасти политическия център

 

Нели Куцкова: Управляващите винаги са се опитвали да кадруват в съдебната система

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=141

Posted by on апр. 27 2006. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.