„50 нюанса неравенство“

Тези дни в медиите[1] се появи анализ на Industry Watch за „Финансовото богатство“ на домакинствата, според който „Богатството на домакинствата в България нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт на страната за последните 10  години. Основни фактори за изпреварващия ръст са повишената склонност на домакинствата да спестяват и високите лихви, които домакинствата получаваха до 2013 г. По този начин финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума, надхвърляйки 65 млрд. лева в края на 2015 г.,  или 75.6%  от БВП. Тенденцията от последните 10 години продължава и през първите три месеца на 2016 г. – разполагаемото богатство на домакинствата расте основно заради повишаването на доходите на заетите лица и притока на емигрантски пари от чужбина.“[2]

Това провокира да размишлявам над темата за бедността, богатството и неравенството. Преди време бях писал по темата за бедността[3] и че бедните хора у нас се увеличават като абсолютeн брой и като относителен дял, според НСИ.

Анализът на Industry Watch е интересен и може да се изведат изводи за финансовите предпочитания на домакинствата и тенденциите през годините, но имам няколко забележки:

  1. По-коректно би било да говорим за финансови активи на домакинствата, защото всеки имал досег със счетоводството, знае че срещу активите стоят пасиви. И тъй като не знаем точния размер на пасивите на домакинствата(не само кредити), в анализа е посочено само структурата на банковите кредити. Така че не може да знаем колко от тези 65 млрд лв са „Собствения капитал“, че да  е богатство.
  2. И по-важното, авторите на изследването не са изследвали неравномерното разпределение на тези активи и какви дълбоки разриви има в тях.

Основните активи, които са разгледани: депозити, пари в брой, пенсионни фондове и други(акции, взаимни фондове, животозастрахователни фондове и друго).

iw

 

I. Депозити

Когато преди 3 години беше въведен „данък лихва“ бях разгледал структурата на депозитите[1]. Имаше драматично неравенство – близо 75% от всички депозитни сметки бяха до 1000 лв.

Нека да видим какво е положението 3 години по-късно[2]:

  • 1) Депозитите на Домакинства и НТООД са общо 10 582 124 броя, от които 6 352 712 броя са тези сметки с до 1000 лв, или иначе казано 60%.
  • 2)И в тази най-масова група депозити има едва 858 206 хил.лв от всичките натрупани 42 819 535 хил. лв в банките на домакинствата, което е около 2%.
  • 3) Средната сума по една сметка е 4.04 хил. лв
  • 4) Тук трябва да се отбележи и ефекта „КТБ“ – след фалита на банката много притежатели на депозити над гарантирания размер  „раздробиха“ спестяванията си, за да се сместят до 196 хил лв, това се вижда най-вече в намалението на депозитите над 1 млн лв.

depoziti 

II. Пенсионни фондове

Според Комисията за финансов надзор (КФН), към 31.03.2016 г., осигурените в Универсални пенсионни фондове (УПФ) са 3 521 851 души, а по Доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са 598 786 души.[1]

Средния размер на натрупаните средства на едно осигурено лице в УПФ са 2 223.66 лв, а в ДПФ са 1 390.69 лв.

За да е по-прегледно това, ще посоча, че аз с моите 5 години осигурителен стаж, от които половината на минимална работна заплата, а другата половина приблизително на средната работна заплата, по партидата си имам натрупани 2 121.28 лв. Почти колкото има и моята майка, която се е осигурявала непрекъснато от въвеждането на допълнителното-задължително пенсионно осигуряване.

III. Капиталов пазар

Тук вече не можах да намеря статистика, която да посочва колко хора имат сметки в регистър Б на Централния депозитар (тези със сметки в Инвестиционни посредници и търгуват активно) и управляваните от тях портфейли.  По мои наблюдения над българския капиталов пазар и липсата на интерес на гражданите към него, съмнявам се положението да е по-различно.

Богатството на обществото расте с по-бързи темпове от БВП както посочват от Industry Watch, но неравенството прозира отвсякъде. Написах това, защото в нито една статия посветена на това изследване не видях тези данни и за това сам ги потърсих и представих.

А дали това „не изяжда“ позитивните ефекти от растежа подкопавайки социалните основи на обществото, не мога да се наема да посоча в този анализ.

Автор: Турхан АПДУЛА

[1]www.capital.bg/biznes/finansi/2016/07/11/2793598_bogatstvoto_na_domakinstvata_narastva_dvoino_po-burzo/
[2]http://www.iwatchbulgaria.com/wp-content/uploads/2016/07/10-years-Financial-wealth-and-housing-market-Special-Industry-Watch-report1.pdf, стр.4
[3] http://turhanapdula.blogspot.bg/2016/05/blog-post_31.html
[4] http://www.progforbg.eu/danak-lihva/
[5]http://bnb.bg/Statistics/StMonetaryInterestRate/StMonetaryStatistics/StDepositsAndCredits/StDCQuarterlyData/index.htm, данните са към 31.03.2016 г.
[6] http://www.fsc.bg/bg/pazari/osiguritelen-pazar/statistika/statistika-i-analizi/2016/

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=13180

Posted by on юли 13 2016. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.38928 лв
 CHF =  1.81955 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.24143 лв
100  RUB =  3.10671 лв
 USD =  1.83422 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.