БСП – СТО ДНИ СЛЕД 5 ЮЛИ 2009 Г.

Какво се случи с БСП, какво ще стане с нея, какви процеси ще протекат в столетницата и в лявото пространство, успя ли да намери причините за загубата на изборите, очакван ли беше този резултат, по кой път пое или трябва да поеме – това са само една малка част от въпросите които се срещат в общественото пространство и по тях е изписа и изговори какво ли не. Каквото и да кажем ще бъде малко и недостатъчно. БСП е безспорно уникална партия, трудно можем да намерим нейн аналог, да е устоял на такива премеждия и перипетии, повечето от нейните побратими от бившите социалистически страни, които сега са част от ЕС отидоха в историята. Партиите, които са част от европейското социалистическо семейство и имат над 110 годишна история се броят на пръстите на едната ръка. Определени общи белези и черти с партии от Европа ще намерим, но е трудно да я включим в някоя категория или група и от там да получим по-голяма представа какво да очакваме да се случи с нея и дали ще се случи. Тя обикновено  взима части от модели или цитира примери от партии, които не са реализируеми на практика у нас, колкото и да ни изглеждат близки и възможни. По-скоро те са угодни и нагаждачески. Неслучайно сега привържениците на Станишев дават  пример с Папандреу за загубата на изборите и даването на оставка, пропускайки някои важни подробности, както и една от мечтите на поколението на номенклатурата на БКП за семейно партийните обвързаности в ПАСОК.
 

Партийната ни система е в криза и това не е от вчера и от днес, процесът на загуба на доверие към партиите започва от местните избори през 1995 г. и връщането на това доверие няма да стане за един четири годишен мандат, той отнема много повече време отколкото обратния процес. БСП е част от тази партийна система и нейните проблеми няма как да рефлектират върху нея. С политиката си, процесите, които протичат в нея тя даде и своя не малък принос за продължаването на тази кризата. Разбираемо е, че в една тройна коалиция от социално либерален тип солидарността е трудно да бъде водеща, но за загубата на чувството за справедливост и ненаказуемост оправдание трудно се намират.

БСП е консервативна партия, трудно се променя, липсва и мобилност, бавно реагира на събитията, не съумява да ги иницира, а много често и да ги следва, живее с чувството на монопол на взаимоотношения с определени страни и по отношение на някои социални групи. Държи се, че е партията-държава. Все едно е действаш член първи от предишната конституцията и както тогава БЗНС приема програмата на БКП, така сега останалите партии приемат нейната. И в момента от изказванията на представителите от нейното ръководство човек остава с впечатлението, че БСП е на власт или поне те така си мислят, че загубата на изборите не означава, че си сдал властта на другиго. Нещата в момента не зависят от БСП и колкото по-бързо го проумеят това толкова по-добре за тях.

Изборния резултат и събитията след него показаха, че БСП не е очаквала такъв развой. Вариант при които БСП не е част от управляваща коалиция или поне с по-голямо влияние и тежест в НС не е присъствал. Всякакви опити да внуши, че проблемите са внесени отвън и зад тях седи омаскаряването от политическите ти опоненти е пресилено. Бягството от отговорност и свикването на заседание на конгреса, които може да бъде и бутафорен, освен ако не бъде последван примера на Жан Виденов от декември 1996 г. и/или да бъде свикан нов извънреден конгрес през пролетта на 2010 г. Самата смяна на лидера и ръководството не е достатъчно, необходим е нов цикъл на отчетно изборна кампания от долу на горе в партията. Необходимо е да се върне усещането вътре в самата партия, че нещата започват да се случват. Каквото и да се случи дилемата между агония и промяна в БСП ще продължи. Промяна, но не разбирана като подмяна. Каквито прийоми се наблюдават през последните 4 години с квотите за младежи и жени, които породиха едни послушковци, но не и авторитети на мнение, защитници на позиции и отстояващи идеи. Последната негова проява е учредяването на т.нар. младежко обединение в БСП. Което мина по предварително начертан сценарии, ролите бяха предварително раздадени и начертани, както и грижливо контролирани. Крайният резултат е обръщение в жанра пионерчета пишат до любимата си майка партия, което спокойно може да бъде озаглавено – „Молим ви се не закачайте лидера на партията, той толкова си може”. В БСП не само, че спря реформата, но и заживя в свой измислен свят, отдалечи се от присъщото за лявото диалогичност, критика и борба на идеи, визии, концепции. Всяко едно изказване срещу официалния курс се приемаше като лакатушкане на кораба и последвала реакция на смачкване, изместване и изтласкване от политиката, резултата от такива малки и лични победи се оказва пиров.  Не е държавническо поведение да залагаш на картата, че ГЕРБ ще се провалят и тогава отново любовта на народа ще дойде към теб, ако не дойде пак ли някои друг ще е виновен. Номерът е при силно управление да предложиш по-добро и да спечелиш доверието на избирателя. Силен е този, които побеждава силните, а не слабите. ПАСОК не чакаше Нова демокрация само да се провали, а заложи на алтернативни политики, че предлага по-добри решения, че знае как и има потенциала и възможността да го направи. Това е разликата между БСП и ПАСОК, която ярко контрастира с приликата за подаването на оставка.

При БСП се наблюдава не само спад на доверие, но има по-лошо нещо омраза и озлобяване към нея, което няма как да не бъде преодоляна без да не се смени нейното ръководство. Няма пряка и корелационна зависимост между подаването на оставка и успешността на един управленски мандат. Това е въпрос на отговорност, на политическо поведение, на морал. Дали ще ти я приемат това е вече друг въпрос. Каквото и да се случи ти си оставяш широко отворена вратата в политиката, не губиш позиции в перспектива, а печелиш симпатии. Това е мъжкото поведение. При такава ситуация може много по-лесно и успешно да защитиш успехите на управлението, на което си бил начело, отколкото да се държиш, че все едно нищо не се е случило и да си вярваш, че си незаменим.

От протичащите процеси в БСП зависи и тези в лявото пространство, от нейната възможност да се промени и да улавя новите идеи и да ги реализира, да говори с езика на хората, да е носител на духът на типичния за лявото дух на прогреса, да се отърси от миналите си стереотипи и да промени коренно мисленето си. Това обаче е слабо вероятно. Все повече нараства необходимостта от нов субект в лявото пространство, които да няма тази силна поколенческа обвързаност с миналото, с историята на столетницата, с дати като 9 септември 1944 г., 10 ноември 1989 г., 4 февруари 1997 г. или 5 юли 2009 г. Да заложи в своята идеология една амалгама от идеите на алтерглобализма, на зелената енергия и икономика, на новия прочит на идеите на Франкфуртската школа, на Херберт Маркузе, на солидарността и прогреса, на прагматичността, на новаторството и иновативността, на реформаторския дух. Поколението на хората от края на 60 и 70 – те години насам може да бъде нейната основа, за които принципите на справедливост и солидарност са изпълнени със съдържание. 

Борислав Ангелов
Политолог
13 октомври 2009 г.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

АНЯ ПАВЛОВА: ВНУШЕНИЕТО ЗА ВСЕМОГЪЩЕСТВО Е ПЪТЯТ КЪМ ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

ПОЛИТИЦИ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРЕНАПИСВАТ ИСТОРИЯТА ЧРЕЗ МЕМОАРИТЕ СИ

УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА ИЛИ ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ЧЕТЕМ

БОЯН БОТEВ: ИНТЕРНЕТ НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ ТОВА, КОЕТО ДАВА КНИГАТА

КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: КОНГРЕСЪТ НА БСП ЩЕ ИМА РОЛЯТА НА КОМПРЕС ВЪРХУ ДЪРВЕН КРАК

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2595

Posted by on окт. 13 2009. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.25923 лв
 CHF =  1.68417 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19744 лв
100  RUB =  2.82497 лв
 USD =  1.65077 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.