40 ГОДИНИ ТРЯБВАХА НА ДОБРОНАМЕРНИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ ДА СЪТВОРИ ТАКЪВ ВИД МОРАЛНА МРЪСОТИЯ

АЗИАТСКА СЕКС БАНДА ИЗНАСИЛВА МАЛОЛЕТНИ БЕЛИ МОМИЧЕТА В АНГЛИЯ
Педофилският кръг: 8 от 9 признати за виновни в изнасилване: от горе Адил Хан, Мохамед Амин, Абдул Рауф, Мохамед Саджид, Абдул Азис, Абдул Каюм, Хамид Сафи и Кабир Хаса. Снимка: PA

ЛИДЕРЪТ НА ГРУПАТА НАРЕКЪЛ СЪДИЯТА ПО ДЕЛОТО „РАСИСТКО КОПЕЛЕ”

 

АКО СИ СЕ НАДЪХАЛ С ДОСТАТЪЧНО ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ НЕТОЛЕРАНТНИЯ, ТО ТОГАВА СА ПОЕЛ ОТ ОПИУМА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ
Алисън Пиърсън е родена през 1960 в Уелс. Автор на книгата Скъпа, няма не мога (2004), която е продадена в 4 милиона екземпляра и има едноименен филм с участието на Сара Джесика Паркър (2011). Пиърсън е журналист, автор и главен интервюиращ  в консервативния вестник – Дейли Телеграф. Девет бели мъже бяха осъдени за злоупотреба с млади азиатски момичета, на възраст между 13 и 15 години, които са прибирали от улиците на Лондон. Момичета са подмамвани с безплатна риба и картофки преди да бъдат изнасилени или принудени да проституират. Едното азиатско момиче, от детски дом, е насилено от 20 бели мъже за една нощ. Полицията настоява, че престъпленията не са „расово обусловени”.

Представете си, че горната история беше истина. Наистина ли мислите, че расата не е фактор в тези ужасни престъпления? Смятате ли, че въпреки ДНК доказателствата събрани от изнасиленото момиче, полицията се колебае да повдигне обвинения, защото заподозрените са бели и това може да направи въпроса чувствителен за бялата общност? Би ли отказала Кралската прокуратура да разследва, позволявайки детския секс-кръг да се разраства за още три мъчителни години?

ОК, сега нека разменим етническата принадлежност. Сменете рибата и картофките с кебапи, Лондон с Рокдейл, белите с азиатци и ще получите случаят от Кралския съд в Ливърпул от вчера. Девет британски мюсюлмани бяха осъдени общо на 77 години затвор за изнасилване, трафик и сексуална експлоатация в Обединеното кралство. Целият случай е труден за четене, но някак си дребните детайли го правят истински. Както и фактът, че единият от осъдените, баща на 5 деца Абдул Рауф, е преподавател по религия в местната джамия. Рауф попитал 15 годишната си жерта дали има по-млади приятелки и завел някои от тях на среща с други мъже, които правили секс с тях, независимо, че са малолетни.

Затварянето на очите за тези ужасяващи, нелегални практики, защото „това си е тяхната култура” доведе страната ни до гнусно положение. Наблюдавах това развитие, докато бях на учителски стаж в Саутхол, Южен Лондон през 1982. Помня, че ни насърчаваха да „учим децата на тяхната собствена култура” дори когато се чудех защо британските мюсюлмански момичета не бива да учат просветителски идеи на егалитарната земя на която живеят.

Когато става въпрос за правата на жените, не всички култури са създадени равни, особено тези, чиито идеи са замръзнали някъде в средата на 14 век. Но не позволяваха да го казваме. Всъщност, не ни позволяваха и да го мислим. Ако си се надъхал с достатъчно толерантност към нетолерантния, то тогава са поел от опиума на политическата коректност.

През всичките тези години в класната стая си давах сметка колко опасно ще стане ако не настояваме новодошлите да спазват нашите социални норми. Какво щеше да стане ако ги бяхме обидили? През изминалата седмица в Ливърпул, небето беше мрачно, но не от дъждовни облаци, а от проклятията, които се връщат.

Рокдейлските момичета са вкарвани с сексуалната фабрика на мюсюлманите, описана като „съвършеното зло” от следователите по делото. 59-годишният лидер на групата е отстранен от съда, защото нарекъл „расистко копеле”. Според адвоката му, подсъдимият се възмутил, защото цялото съдебно жури било съставено от бели. Той настоявал, че действията му нямат нищо общо с правото, а са следствие на религиозни вярвания и расата на задържаните. С други думи, расист, който се отнася към бедните бели момичета като полу-човеци сериозно вярва, че самият той е жертва на расизъм,  когато е призован да отговаря за организирано групово изнасилване на малолетни момичета. За да сме честни, 40 години трябваха на добронамерения мултикултурализъм да сътвори такъв вид морална мръсотия.

Адвокатите на отрицанието побързаха да изяснят ситуацията. Първо, обида е за хиндусите, сикхите и благоприлични и интегрирани мюсюлмани да класифицираш тези жестоки хора с общото „Азиатски мъже”. Всички до един са пакистански мюсюлмани, които идват от патриархална селска култура и очевидно разглеждат младите бели британки като лесна плячка.
Броят на възрастните „минали” през момичетата е повече от 50. Има 631 документирани случая на злоупотреби за последните 5 години, а мнозина се страхуват да разкажат своите истории. Някои може и не са живи, за да говорят. Никога няма да разберем как са се чувствали.

Назир Афзал, кралски прокурор за Северозападна Англия, който поне имаше топки да доведе случая до съда, след като социалните работници и полицията са му обърнали гръб поради страх да не бъдат обявени за расисти, призна, че „вносният културен багаж” играе роля при престъпленията”.  Прокурорът говори за отношението на виновните към противоположния пол: „Те смятат жените за по-нисши същества. Достъпността на уязвимите млади бели момичета ги е привлякла към тях… Тези момичета са в полунощ на улицата. Това ги прави лесна плячка за злите мъже”.

И така случаят става приказва за две култури. От една страна, имаме бели момичета, отгледани от безбожно, без родителски надзор, сексуализирано общество, които почти нямат уважение към себе си или своите тела и дори по-лошо – никой възрастен не носи отговорност за тях. От друга страна, имаме различен тип „уважение”, обвит в бруталното-родителство. Техните собствени дъщери и млади роднини не трябва да бъдат наранявани, защото ще загубят пазарната си стойност, така че защо вместо това да не излееш сексуалните си фрустрации върху презрените местни пачаври. Толкова е просто.

Досега, дори най-доверчивите и широко скроени либерали трябваше да се събудят от факта, че нашите страхове да не дамгосат като расисти, позволиха на грозни практики и старомодни отношения да избуят, скрити зад загриженост за „различията”. Сковани от политическата коректност социални работници, служители, полиция, адвокати и общински администратори не успяха да защитят тези млади рокдейлски момичета.

Те са двойни жертви. Първо на презрените мъже, които са ги търгували и обругавали и второ, на нашето добронамерено, глупаво и смъртоносно желание да избягваме въпросите свързани с расата на всяка цена. Те заслужаваха нещо по-добро.

Материалът е публикуван във в. Телеграф на 9 май 2012

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4444

Posted by on май 11 2012. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “40 ГОДИНИ ТРЯБВАХА НА ДОБРОНАМЕРНИЯ МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ ДА СЪТВОРИ ТАКЪВ ВИД МОРАЛНА МРЪСОТИЯ”

  1. И на подобни изроди се осигуврява защита от адвокат?!? Демокрацията покрай положителните си страни има и доста уродливи и грозни прояви. По ми е интересен морала на адвокатите поели защитата на подобни хора, как се прибират в къщи след като са защитавали подобна измет?

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.