ДО 2013 Г. БЪЛГАРИЯ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА УСВОИ ОТ ЕВРОФОНДОВЕТЕ ОКОЛО 6.5 МЛРД. ЕВРО

Интервю с професор Венелин Цачевски, бивш посланик на България във Финландия и Естония

Най-напред искам да Ви попитам каква е действителната стойност на финансовите средства, които България получава като член на ЕС. Задоволителни ли бяха за страната ни договорените условия в тази област?
Предоставеният достъп до фондовете и програмите е една от големите ползи от участието на България в ЕС. Разбира се, страната ни получаваше финансова помощ и преди да бъде приета в съюза в началото на 2007 г. Основният й източник бяха предприсъединителните програми, между които с най-голямо значение бяха ФАР (Програма за преструктуриране на икономиката), в която България бе включена още през 1990 г., САПАРД (Програма за подпомагане на аграрния сектор и развитието на селските райони), в действие от 2000 г., и ИСПА (Инструмент за предприсъединителна структурна политика в областта на околната среда и транспорта), която също започна да се ползва от началото на първото десетилетие на века. Тенденцията бе към постепенно увеличаване на предоставените средства от тези програми за България. Заедно с предоставените кредити при изгодни условия от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, финансовата помощ на ЕС до присъединяването на България към съюза през 2007 г. възлезе на около 5 млрд. евро и достигна около 500 млн. евро годишно.
    Тази помощ бе значително увеличена, след като България стана член на ЕС. Тя бе определена в договора за присъединяването на страната ни към ЕС и се отнасяше за периода през първите три години на членството. Впоследствие помощта бе фиксирана като част от финансовия бюджет на ЕС през периода 2007 – 2013 г. Тя включва три основни източници. Първият са средствата от структурните и кохезионния фондове на ЕС и които възлизат на близо 6.7 млрд. евро. Те покриват 83 % от финансирането на седем оперативни програми по конкуретноспособност, транспорт, околна среда, регионално развитие, човешки ресурси, техническа помощ и административен капацитет. От земеделските фондове на ЕС на България бе обещана финансова помощ в размер на 2.7 млрд. евро, от която се финансира по – голямата част от програмата за развитие на селските райони. България получи право в течение на първите няколко години, след приемането й в ЕС, да ползва около 2 млрд. евро от неусвоените дотогава средства от предприсъединителните програми.
Заедно със средствата от други фондове и програми, общият ресурс на финансовата помощ от ЕС през периода 2007 – 2013 г. възлезе на около 12.8 млрд евро. Средногодишно тя е на над 1.8 млрд. евро или около три и половина пъти повече в сравнение с 2006 г., а като дял в брутния вътрешен продукт е  повече от 6 %. По последния показател България е сред най -облагодетелствуваните новоприети страни членки на ЕС. Считам, че в това отношение България успя да договори, общо взето, изгодни условия.

Казвате изгодни условия, но не считате ли, че в някои области България бе ощетена. Фрапиращ пример е закриването на част от мощностите на АЕЦ „Козлодуй”. Дали предоставената финансова помощ бе достатъчна, за да компенсира загубите на България?
Това бе най – чувствителният проблем на членството ни в ЕС. Той бе резултат от безкомпромисното настояване на някои страни членки България да закрие някои от остарелите мощности на атомната електроцентрала в Козлодуй, тъй като продължаването на тяхната експлоатация крие риск за сигурността. Може би в светлината на ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г., а и сега в Япония, трябва да погледнем по – трезво на този въпрос. Във всеки случай основният проблем за България бе практическата невъзможност тя да се противопостави на искането на ЕС за преждевременното закриване на трети и четвърти реактори на електроцентралата. Така че, ако това искане не бе изпълнено, страната едва ли щеше да бъде приета за член на ЕС в срока, който правителството бе поставило като своя цел. Фактически България прие това условие, още преди да започнат преговорите за нейното членство. През 1999 г. тогавашното българско правителство  подписа с Европейската комисия меморандум за извеждането от експлоатация на първите два реактори през 2002 г. и принципно се съгласи да направи същото по отношение на трети и четвърти реактори до приемането на страната в ЕС.
Оттогава България започна да получава финансова помощ за повишаване надеждността на експлоатацията на тези реактори до тяхното спиране, а впоследствие за посрещане на разходите за тяхното спиране и консервация. В допълнение към получените през 2000 – 2006 г. общо 340 млн. евро по програма ФАР, България договори още 210 млн. евро, които тя получи през първите три години на членството в ЕС. Веднага искам да кажа, че тези средства бяха недостатъчни, за да бъдат компенсирани финансовите загуби на България от спиране на посочените мощности в АЕЦ „Козлодуй”. В това отношение България трябваше да бъде по-настоятелна, тъй като се оказа в по-неизгодно положение в сравнение с някои други новоприети страни членки, например Литва. Това се съзнаваше от управляващите български политици, които, след приключването на преговорите с ЕС предприеха опити да бъдат реактивирани трети и четвърти реактори на електроцентралата и да бъдат получени допълнителни финансови компенсации. Първото искане бе явно нереалистично, но по второто България все пак успя да получи през 2010 г. обещание за допълнителна финансова компенсация от 300 млн. евро.  Въпреки че тази сума не е достатъчна, считам, че този проблем в отношенията между България и ЕС вече е фактически приключен.

Подготвена ли бе България да оползотвори своевременно и ефективно предоставената й финансова помощ от ЕС?

За съжаление не и затова усвояването на еврофондовете се превърна в остър проблем не само за България, но и в отношенията й с ЕС. Този проблем има два важни аспекта. Първият е бавното оползотворяване на средствата от ЕС, което впрочем е традиционна слабост на страната ни.  Ще се посоча, че до присъединяването й към ЕС, България успя по трите предприсъединителни програми да използва едва 680 млн. от предоставените 3 млрд. евро или едва 22.3 %. Наистина неусвоените средства, възлизащи на около 2 млрд. евро, не бяха безвъзвратно загубени, тъй като България получи право да продължи ползването им в рамките на определен период (до 2009 г.) след присъединяването й към ЕС.
Въпреки това, България се оказа неспособна да оползотвори голям финансов ресурс, който бе изключително необходим за подпомагане подготовката й за членство в ЕС. След присъединяването към ЕС България получи възможност да усвои значително по-големи финансови средства, предоставени от структурните фондове, а в рамките на три години и неоползотворената помощ от предприсъединителните програми. Трудностите в това отношение обаче се оказаха големи, тъй като страната се забави с изпълнението на условията, създаването на необходимия административен капацитет и формирането на механизъм за използване на финансовите средства от структурните и други фондове на ЕС. Това се прояви главно по отношение на оперативните програми, които бяха разработени с близо година закъснение. Още по – голямо бе закъснението при получаването от ЕК на т.нар. положителни оценки за съответствие, което за седемте оперативни програми стана чак през февруари 2010 г., а за някои други програми (например по рибарство и аквакултури, както и за трансгранично сътрудничество) това стана в края на декември същата година. В резултат на това България можеше да разчита само на  ограничени предварителни плащания по тях, както и ограничените средства по линия на националното съфинансиране.
Но при усвояването на еврофондовете България се изправи също пред друг остър проблем. Следствие на констатирани злоупотреби и прояви на корупция при тяхното ползване и като реакция към неспособността на българските власти да вземат бързи и ефективни мерки в тази област, ЕК засили критичността към България. Само година, след присъединяването на страната към ЕС, тя предприе наказателни действия във формата на временно прекратяване на плащанията по отделни програми. 
Бих искал да обърна внимание, че този проблем бе очакван и с цел да подпомогне по-бързото му решаване ЕС въведе в действие от 2007 г. допълнителен мониторинг в рамките на специално създаден механизъм за сътрудничество и проверка, чрез който се контролират реформите в съдебната система, борбата срещу корупцията и организираната престъпност в България. Но въпреки това напредъкът бе бавен, което принуди ЕК да наложи санкции, изразили се във временното блокиране на значителна част от средствата по трите предприсъединителни програми. България загуби също безвъзвратно значителни суми, какъвто бе случаят с 220 млн. евро по програма ФАР през есента на 2008 г.
Най-тежко бе положението при усвояването на еврофондовете през първите две и половина години след присъединяването на България към ЕС. През 2007 г. се получи парадоксалната ситуация членският внос на страната да е по-голям в сравнение с усвоените средства от еврофондовете, т.е. в това отношение България вместо да спечели, загуби от членството в ЕС. Според мен слабото усвояване на евросредствата бе един от големите неуспехи на управлявалото до лятото на 2009 г. правителство с премиер Сергей Станишев.   До тогава България бе използвала символични средства от структурните и кохезионния фондове на ЕС, а стойността на  оползотворената помощ от всички източници бе едва 1.3 % от представения й финансов ресурс през 2007 – 2013 г. По този показател България бе на последно място сред страните членки на ЕС.

Настъпи ли промяна след идването на власт на правителството на Бойко Борисов?

Сред програмните цели на новото правителство бяха ускоряване на темпа и засилване борбата срещу корупцията и другите злоупотреби при усвояването на еврофондовете. В това отношение то получи кредит на доверие от ЕК. Постигнат бе видим напредък, особено в усвояването на структурните и кохезионния фондове. Той бе сравнително по-голям през 2010 г. Назначеният през март същата година за министър по управлението на средствата от ЕС Томислав Дончев обяви, че целта на правителството е до края на 2010 г. делът на усвоените средства да бъде удвоен в сравнение с предшестващата година и той да достигне двуцифрена стойност, т.е. да бъде поне десет процента.
Реализирането на тази цел се оказа по силите на правителството. В края на 2010 г. България получи от ЕС траншове на обща стойност 1 032 млн. евро. Договорени бяха проекти на обща стойност 2 463 млн. евро, а стойността на изплатените средства възлезе на 680.8 млн. евро. Като дял от общия бюджет на оперативните програми, в частта, която е финансирана от ЕС, те бяха 10.2 % . В сравнение с края на 2009 г. процентното нарастване на усвоените средства по седемте оперативни програми  бе около четири пъти. За отделните програми процентът на усвояване на средствата в края на юли 2010 г. обаче бе различен. Той бе най – висок по оперативна програма „Административен капацитет” – 25.13 % , а най – малък по оперативна програма „Транспорт” 5.81 %.  Най – голям бе напредъкът в усвояването на средствата по оперативните програми „Регионално развитие” „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, а най – бавен по оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”.
По предприсъединителните програми най-добри бяха постигнатите резултати в усвояването на средствата от ИСПА, чието финансово изпълнение приключи на 31 декември 2010 г. През 2010 г. България усвои близо 400 млн. евро, следствие на което делът на оползотворените средства (включително националното съфинансиране) в течение на една година се увеличи от 40.6 на 65 %. По другите две програми – ФАР и САПАРД, чието действие приключи в края на 2009 г., бяха извършени  незначителни плащания на вече приключващи  проекти.
През 2010 г. България успя да оползотвори общо около 1.4 млрд. евро, а през първите четири години на членството в ЕС  близо 3.5 млрд евро, които съставляваха около 19.5 % от общия финансов ресурс, предоставен от фондовете и програмите на ЕС през периода 2007 – 2013 г. Ако се вземат предвид внесените от България финансови средства (главно под формата на членски внос) в бюджета на ЕС (общо около 1.2 млрд. евро), чистата финансова полза за страната в тази област през 2007 – 2010 г. възлезе на около 2.3 млрд. евро или 575 млн. евро средногодишно.
В борбата срещу корупцията и другите злоупотреби при усвояването на евросредствата също бе постигнат напредък, който бе признат в докладите на ЕК в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Последният годишен доклад от юли 2010 г. бе най – положителния досега. В него бяха констатирани силен импулс и политическа воля на правителството да ускори реформите. Тази оценка се съдържа и оповестения на 18 февруари 2011 г. междинен доклад на ЕК. Важно постижение на сегашните управляващи бе, че, следствие на предприетите мерки в тази област, ЕК отмени практически всички временни забрани при ползването на евросредствата, а в през февруари 2010 г. даде положителни оценки за съответствие по седемте оперативни програми, което позволи да се използват пълноценно техния бюджет.
 Все пак постигнатото от правителството при усвояването на еврофондовете не дава основание да се говори за извършен прелом в тази област. България все още е пример за страна с ниска степен на оползотворяване на тези средства. Все още много трябва да бъде направено в борбата срещу корупцията и другите злоупотреби, въпреки че министър Т. Дончев заяви наскоро, че едва ли не правителството е  решило този проблем. Тази оценка не се споделя от Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ), която призна напредъка, но призова за повече конкретни резултати, особено произнасянето на съдебни присъди срещу доказана корупция по високите етажи на властта и емблематични фигури на подземния свят. Такава бе препоръката и в последния доклад на ЕК.
 През декември 2010 г. председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу изпрати лично писмо до българския премиер Б. Борисов. В него бе посочено, че реалното равнище на усвояване е едва 6 % от общия финансов ресурс за 2007 – 2013 г., което е недостатъчно за постигане на положителен ефект върху икономиката. Същевременно председателят на ЕК обърна внимание и на друг проблем – перспективата, в случай на неусвояване на голяма част от евросредствата, България да получи по – малко финансиране през следващия седемгодишен финансов период, който започва след 2013 г. Ако това стане, България ще понесе големи финансови загуби.

В момента актуален е въпросът за приемането на България в Шенгенското пространство. Очаквано ли бе отлагането на датата за това приемане?  
Бих искал да напомня, че първоначалната цел на България бе това да стане до края на 2009 г., до когато бе срокът на изпълнение на Националната индикативна програма (т. нар. инструмент Шенген), чийто  финансов ресурс бе около 252 млн. лева (около 130 млн. евро), предоставени изцяло от ЕС. Постигането на тази цел се оказа неосъществимо. Сегашното правителство постави нов краен срок за нейното постигане – пролетта на 2011 г. Приет бе национален план за действие, чието изпълнение трябваше да осигури изпълнението на необходимите условия. България успя да издейства удължаване на срока на действие на Националната индикативна програма, която бе изпълнена изцяло в края на 2010 г. 
Това обаче не се оказа достатъчно, за да може България да получи  „зелена светлина” за влизането й в Шенген. Известно е, че през ноември 2010 г. министрите на вътрешните работи на Германия и Франция изпратиха писмо до ЕК, в което се обявиха против приемането на България, както и на Румъния в Шенгенското пространство. Според тях двете балкански държави все още не са изпълнили в задоволителна степен необходимите условия, отнасящи се до борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и осигуряване ефективна защита на външните граници на ЕС. По-късно такава позиция обявиха и някои други страни (Финландия, Норвегия). Считам, че проява на реализъм бе реакцията по този повод на българското правителство и лично на премиера Б. Борисов, който определи критиките като „напълно основателни” и че не би възразил, ако мониторингът на ЕК в областта на правосъдието чрез механизма за сътрудничество и контрол бъде продължен.

Каква е перспективата по отношение усвояването от България на евросредствата през 2011 г. и до края на изтичащия две години по – късно седемгодишен финансов период?
2011 г. е изключителна важна от гледна точка на способността на българското правителство да постигне прелом в усвояването на средствата от еврофондовете, особено по оперативните програми. Министър Т. Дончев вече обяви, че целта е до края на годината да бъдат удвоени плащанията, т.е. усвояването на средствата по оперативните програми да се увеличи от 10 на 20 %. Той предложи също промени с цел усъвършенстване на механизма на усвояване на евросредствата. Една от тях е създаването на мобилна група от експерти, които ще съдействат на общините при разработването на проекти за получаването на средства от еврофондовете. Друга предложена мярка е осигуряване на помощ от ЕК и финансовите институции на ЕС с цел повишаване административния капацитет за усвояване на еврофондовете в областта на транспортната инфраструктура и водния сектор. Ще бъдат разработени планове за действие в съответните министерства, както и приет нов закон за обществените поръчки. В перспектива (след 2013 г.) ще бъде създадена Агенция за развитие, включваща шест междинни звена в различните области на страната и която ще управлява средствата от структурните и кохезионния фондове на ЕС.
При условие, че бъде провеждана ефективна политика и подобрен механизмът на оползотворяване на финансовата помощ от ЕС,  целта да се постигнат 20 % усвояване на средствата по оперативните програми в края на 2011 г. е осъществима. Но дори и това да стане, голямото изоставане на България в тази област няма да бъде преодоляно. В това отношение представители на правителството, включително премиерът Б. Борисов, правят доста оптимистични изявления, че по силите на България е до 2013 г. да усвои 75 – 80 и дори 90 % от предоставените от ЕС финансови средства .
Личната ми прогноза е, че делът на усвояване на средствата от оперативните програми през периода 2007 – 2013 г. едва ли ще бъде по-голям от 40 – 45 %. Това означава, че България няма да е в състояние да използва голям финансов ресурс. По седемте оперативни програми, които се финансират от структурните фондове, загубата ще възлезе на най – малко  4.5 млрд. евро. По програма „Развитие на селските райони”, която се финансира от земеделските фондове на ЕС и е с най-голям бюджет в сравнение с всички други програми, България няма да успее да усвои между 800 млн. и 1 млрд. евро. Ако се прибавят неоползотворените финансови средства от около 1 млрд. евро по вече приключилите предприсъединителни програми ФАР, САПАРД и ИСПА, България вероятно няма да може да използва приблизително 6.5 млрд. евро или повече от половината от общия финансов ресурс,  който й бе предоставен от ЕС през 2007 – 2013 г. Това са огромни средства за мащабите на страната ни, която, освен че е много изостанала в икономическата и социалната област от развитите страни членки на ЕС, преживява също сериозна стопанска криза.
В заключение ще кажа, че, поради слабото и неефективно усвояване на средствата от еврофондовете преди и особено след присъединяването й към ЕС, България използва досега само частично едно от важните предимства от участието й в евроинтеграцията. От друга страна, процесът на реформи, особено в икономиката и съдебната система, бе бавен. Това обуслови трудното адаптиране на България към условията в ЕС. Неблагоприятно влияние оказа също икономическата криза през 2009 – 2010 г. Следствие на това позициите на България в ЕС продължават да са слаби. Тя не е равностоен партньор на мнозинството други страни членки и е с ограничени възможности да участва в провеждането на политиката на ЕС, включително на Балканите.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

АТАНАС АТАНАСОВ: ЕДНА ВЪШКА КАТО СЕ НАХРАНИ, КАТО СЕ НАЯДЕ КАКТО КАЗВА НАРОДЪТ, ИЗЛИЗА НА ЧЕЛОТО

ЦВЕТКО ЦВЕТКОВ: ЦВЕТАНОВ Е ИЗПОЛЗВАЛ ЙОВЧЕВ ПРИ ДОКЛАДВАНИЯ ПРИ ПРЕМИЕРА ЗА КАДРОВИ РАЗМЕСТВАНИЯ

РЕВОЛЮЦИИТЕ В АРАБСКИЯ СВЯТ

ДОКТРИНАТА „ПЪРВАНОВ – БОРИСОВ“

ПСИХОЛОГЪТ ИВАН ИВАНОВ: ИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ КРИЗАТА И ИЗОСТРЯНЕТО НА ПСИХИЧНИТЕ БОЛЕСТИ

МУРАВЕЙ РАДЕВ: ЗАГУБАТА ОТ СДЕЛКАТА С ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НАИСТИНА Е ОГРОМНА И ДО 2015 ЩЕ СЕ УВЕЛИЧАВА

ИВАН ГЕНОВ: БОЙКО БОРИСОВ Е В МИННО ПОЛЕ

КРАЙ НА СВЕТА И АПОКАЛИПСИС

НАИСТИНА ЛИ СМЕ ИНТЕРНЕТ ПОКОЛЕНИЕ?

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ И ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ

НЕМСКИТЕ СИНДИКАТИ ГОТВЯТ СТАЧКИ ЗАРАДИ ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИТЕ РАБОТНИЦИ

ДОСИЕТАТА – ДРАМА ИЛИ ВОДЕВИЛ – НЕИЗНАСЯНИ ДОСЕГА ФАКТИ ОТ ПЕТЪР ХРИЗТОЗОВ

ИМЕТО НА МАКЕДОНИЯ – проф. В.Цачевски

БАЙ ДАМЯН ИЛИЕВ: ВСИЧКИ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СА ЗА БЕЛЕНЕ, БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ

ГЕОРГИ ХРИСТОЗОВ: ДО 10 НОЕМВРИ БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ Е УПРАВЛЯВАЛА ОТ ИКОНОМИСТИ

ПОПРАВКИ В ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА ГАРАНТИРАТ ГЛОБИ И ОЩЕ БЮРОКРАЦИЯ

БОРИСА ТЮТЮНДЖИЕВА: ОБИЧАМ ДА ЖИВЕЯ НА РЪБА

БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ САМИ ДА РАЗВЪРЖАТ РЪЦЕТЕ СИ -доц. Любима ЙОРДАНОВА

РАДИКАЛЕН ИСЛЯM – Йордан ТОДОРОВ

МЕТОДИ АНДРЕЕВ: РЕФОРМИ С РЕЙТИНГ НЕ СЕ ПРАВЯТ

СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ – Калоян МЕТОДИЕВ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3740

Posted by on мар. 16 2011. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.