2012 – ТЕЖКА ГОДИНА ЗА ЕВРОПА И ОЩЕ ПО-ТЕЖКА ЗА БЪЛГАРИЯ

1.Икономиката на ЕС през 2012 г.?

За да отговорим точно на такъв въпрос трябва да познаваме причините за настоящата криза в ЕС. Те са:
Първо, разнородният икономически състав на страните членки – от най-високо- до най-ниско-развитите по европейски стандарти. Фундаментално условие за успеха на всяка интеграционна общност е да обединява еднородни високо- или поне средно-развити страни, чиито икономики взаимно се допълват и имат какво да обменят помежду си на основата на динамичните сравнителни икономически предимства. Докато тази разнородност съществува, тя ще бъде източник на проблеми и дори на кризи през следващите 10-15 и повече години. Единственият изход за България и другите по-бедни страни в общността е да се ориентират към ускорено догонващо икономическо развитие, за да намалят постепенно изоставането си от най-богатите страни.
Второ, недостатъчна интеграция в икономическите политики на страните членки. Засега такава интеграция има само в аграрната и паричната политика. Във важна област като бюджетната политика, обаче няма интеграция. Всяка страна член провежда своя бюджетна и дългова политика в рамките на ограничителите от Маастрихт, които масово се нарушават, дори и в най-големите страни като Германия, Франция, Великобритания, Италия. Има много големи различия между страните в данъчната политика. Без интеграция в икономическата, финансовата, социалната и други политики, ЕС не може да се развива и да бъде конкурентоспособен спрямо другите световни икономически гиганти – САЩ, Китай, Япония и очертаващите се на хоризонта нови гиганти през следващите десетилетия – Индия и Бразилия. А тази глобална конкуренция ще става все по-жестока през следващите години и десетилетия. Необходима е повече интеграция, повече солидарност и повече взаимна отговорност в ЕС!

Трето, погрешна икономическа политика през 2010-2011 г. В разгара на икономическата криза беше необходимо държавата да се намеси за спасяване на финансови и нефинансови компании и да стимулира вътрешното търсене с цената на временни умерени бюджетни дефицити. Това беше по-малкото зло. Алтернативата беше глобален икономически, социален и политически срив с непредвидими последици. В някаква степен (макар и не толкова активно, както в САЩ) така постъпиха и в Европа. След овладяване на кризата от свободното падане, в процеса на излизане от нея, държавната помощ трябваше постепенно да затихва до пълното й прекратяване, само когато икономиката окончателно и необратимо стъпи на собствените си крака. Това фундаментално изискване не беше спазено. Оправдавайки се с дълговата криза в някои европейски страни, консервативните правителства в ЕС и самото ръководство на общността прекратиха помощта преждевременно и внезапно, като пристъпиха към силно рестриктивна политика, която потиска вътрешното търсене. Убеждават ни в един икономически абсурд – че растеж се постигал чрез поголовни съкращения на персонал и разходи. Това пък води до потискане на растежа, заетостта и доходите; нарушава бюджетното равновесие и увеличава отново публичния дълг. Колкото по-силна и продължителна е рестрикцията, толкова по-ограничен е потенциалът на икономиката за нормално обслужване на дълга и той продължава да расте дори по-бързо. България няма проблеми в тази област, благодарение на ниския си публичен дълг и е една от малкото страни в ЕС с възможности за по-гъвкава бюджетна и дългова политика сега и през следващите кризисни години, без да рискува финансовата си стабилност. Правителството обаче не се възползва от тези възможности.
Четвърто, неизпълнение на собствените решения в ЕС и груби продължителни нарушения на финансовата дисциплина. Още с договора от Маастрихт бяха определени добре известнитте тавани за бюджетен дефицит (3% от БВП) и публичен дълг (60% от БВП), но повечето от страните членки ги нарушаваха. Някои от тях – особено грубо. Правителствата на най-големите страни членки даваха пример за такива нарушения, а по-малките страни ги следваха. И нямаше санкции срещу нарушителите. При това положение беше нормално да се случи онова, което стана в Гърция, Италия, Португалия и други страни. То пък породи тежки проблеми в еврозоната за спасяване на задлъжнелите икономики. Заразата постепенно се разширяваше и обхващаше все повече страни във и извън еврозоната.
Пето, деструктивната роля на трите американски рейтингови агенции. Те се превърнаха в инструменти за реванш на световния финансов капитал, който предизвика кризата в 2008 г. Публикуването на все по-ниски рейтинги на държави или предупрежденията за предстоящото им намаляване за други държави засилваха недоверието, пораждаха паника във финансовата общност и затрудняваха още повече задлъжнелите страни. Тези изявления се превръщаха в косвени призиви за финансова дестабилизация на държави и дори на ЕС. Кой е дал право на чисто меркантилни, при това вече дискредитирани частни агенции, които обществото не контролира, да се самообявяват за притежатели на истина от последна инстанция, да диктуват икономическа и финансова политика на суверенни държави и дори на ЕС? Те даже се намесиха във вътрешната политика на САЩ през лятото на 2011 г., подкрепяйки републиканската партия, против президента Обама и демократите. На кого служат тези агенции? Те стават все по-опасни за световната икономика и за живота на хората. Представяте ли си накъде се движи светът ако такива частни агенции изтласкват легитимните национални и наднационални институции от управлението на икономиката!
За необратимо излизане на ЕС от кризата може да се мисли само след решаване на горните проблеми. Това обаче не е възможно в близкото бъдеще. Следващите 5-10 години ще бъдат за ЕС години на стагнация: колебания на растежа с 1-2 процентни пункта под и над нулата, трайно висока безработица, стагнация в номиналните и в реалните разполагаеми доходи, продължаващ натиск за по-високи бюджетни дефицити, ограничен потенциал за намаление на публичния дълг в силно задлъжнелите страни. Продължаването на сегашната брутална рестрикция и превръщането на балансирания бюджет в главна цел на икономическата политика ще направи растежа невъзможен и безработицата висока, а с това ще отложи смекчаването на задлъжнялостта. Тази политика задълбочава, а не решава дълговите проблеми на Европа.
Голямо предизвикателство пред ЕС през 2012 г. ще бъдат преговорите по общия бюджет за периода 2014-2020 г. Осемте държави нетни вносители в бюджета вече отхвърлиха първия вариант на проекта. Предстоят може би най-трудните преговори в историята на ЕС както по размера, така и по структурата на общия бюджет. След като Великобритания не пожела да участва в новия фискален съюз, редица държави членки са за премахване на специалното намаление на членския внос на тази срана, договорено още при присъединяването й към общността. Очакват се големи спорове по размера и новото разпределение на аграрните субсидии, където до сега Франция беше най-облагодетелствана.
През 2012 г. почти всички важни икономически показатели на еврозоната и на ЕС ще бъдат по-неблагоприятни от предвидените в последната есенна (2011 г.) прогноза на Европейската комисия. Очакваният растеж на БВП в еврозоната от 0,5% няма да се постигне. По-вероятна е рецесия между 0,5 и 1,0%. Едва ли ще се постигне повишение на частното потребление с 0,4% и на общите инвестиции с 0,5%. Действителните величини ще са по-ниски. При 0,3% по-висока заетост през 2011 г. се прогнозира стабилизирането й през 2012 г. Според мен, тя ще спадне поне с 0,2-0,3 процентни пункта.
Едва ли ще се постигне очакваното начало на стопанско оживление в еврозоната с 1,3% през 2013 г. Напротив, стагнацията ще продължи. Подобно ще бъде положението и в ЕС. В инфлацията не очаквам съществени отклонения от прогнозираните 1,7% за 2012 г. и 1,6% за 2013 г.
При очакван от ЕК бюджетен дефицит 4,1% от БВП в еврозоната за 2011 г. се прогнозира намалението му до 3,4% през 2012 г. Това едва ли ще се постигне и ако все пак стане ще бъде на много висока икономическа и социална цена, изразяваща се в стагнация на производството, заетостта и доходите. Същото важи и за прогнозираното намаление на бюджетния дефицит до 3,0% през 2013 г. При очакван публичен дълг 88,0% от БВП в края на 2011 г. се прогнозира 90,4% за 2012 г. и 90,9% за 2013 г. Като се има предвид силно инерционния характер на този показател, посочените величини са правдоподобни. Не е изключено да бъдат и малко по-високи ако не се постигне прогнозираното намаление на бюджетните дефицити.
Ръководителите на правителствата на страните членки и ръководителите на ЕС и на еврозоната не проявяват реализъм в очакванията си за 2012 и 2013 г. Това личи от есенната прогноза. Както вече посочих, те прилагат погрешен подход в стремежа си към намаление на бюджетния дефицит и публичния дълг. Все още не се разбира, че без осигуряване на условия за по-висок растеж и свързаната с него по-висока заетост и доходи не е възможно повишение на приходите в бюджета и осигурителната система, намаление на бюджетния дефицит и на публичния дълг. Бюджетните и дълговите проблеми се решават кардинално само чрез повишаване на стопанската активност, а не чрез уволнения на персонал и поголовно съкращаване на текущи и капиталови разходи. Настоящите ръководители на Европа допускат груба грешка като превръщат поголовните съкращения в синоним на реформите. Сегашната рестриктивна политика осъжда Европа на продължителна стагнация през настоящото десетилетие.
Ръководителите на Европа действат бавно и нерешително. Това поражда недоверие на пазарите и все по-високо напрежение в обществото. Крайно време е да се действа бързо, конкретно и решително. Дори последните решения на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. са твърде обтекаеми, не са широкообхватни, решителни и конкретни и едва ли ще задържат за дълго очакванията на пазарите. Новите смущения на валутните и другите финансови пазари през последните дни на 2011 г. го потвърждават.
Тази мудност може да се обясни с две причини: първо, европейските ръководители не са извлекли поуки от досегашния развой на световната криза и нямат ясна стратегическа визия за интеграционната политика на общността и второ, ръководителите на голяма част от страните членки все още не поставят на първо място фундаменталните стратегически интереси на общността в предстоящата все по-остра конкуренция с другите икономически гиганти, а са загрижени главно за текущите си тесни национални и корпоративни интереси: запазване на ниските преки данъци в повечето нови членки; запазване на досегашната структура на бюджета на ЕС с преобладаващо финансиране на аграрния сектор, вместо науката и иновациите; запазване на приетите при присъединяването на Великобритания благоприятни за нея изключения; колебанията по разширяване функциите на Европейската централна банка като мащабен кредитор от последна инстанция; страхът от въвеждане на данък върху финансовите трансакции и на еврооблигации и т.н. Ако това продължава и през следващите години може да се превърне в главна заплаха за бъдещето на еврозоната и на ЕС.
Друг голям проблем пред общността е начинът за вземане на най-важни решения и съчетаването на фундаментални интереси в ЕС. От чисто професионална икономическа, финансова и социална гледна точка е желателна все по-висока степен на интеграция. Колкото по-близки са националните икономически, социални и други политики и се свеждат до единна политика на общността, толкова по-добре.
Това няма да е лесно поне поради две причини: Първо, бързо сближаване и пълно уеднаквяване, например на бюджетната политика, между най-развитите и най-слабо развитите страни членки едва ли е възможно в обозримото бъдеще. Данъчна основа или данъчни проценти на корпоративния и подоходния данък, които са подходящи за най-развитите страни едва ли са такива и за най-бедните страни в общността. Второ, много е важно каква философия на икономическата и финансовата политика ще преобладава. В страни с доминация на десни партии ще предпочетат консервативна икономическа политика с по-голямо уповаване на механизмите на пазара, по-малко държавни регулации, подчертано рестриктивна политика и поставяне на макроикономическите и макрофинансовите показатели във фокуса на държавната политика. Средствата на икономическата политика ще се превръщат в нейни главни цели, което ще е груба грешка. В страни с леви социално ориентирани партии ще предпочетат регулирана пазарна икономика, разграничаване на средствата от целите на икономическата политика, стимулиране на растежа и заетостта, по-гъвкава бюджетна политика, умерено прогресивна данъчна политика, балансирано третиране на труда и капитала, въздържане от приватизация на социално ориентирани и монополни дейности и по-категорично поставяне на човека във фокуса на икономическата политика.
Ако ръководството на ЕС е дясно ориентирано и използва високата степен на интеграция за налагане на консервативна политика на страните членки може да се стигне до пренебрегване на волята на суверена – народите от страните членки и подчиняване на стопанската политика главно на интересите на капитала. Българските граждани, например, трудно ще се примирят всички решения по икономическата и социалната политика да се вземат от десни пазарно-фундаменталистки ръководства в Брюксел и да им се натрапват насила, без да се съобразяват с тяхната воля. Това ще изпразни до голяма степен от съдържание парламентарните и другите избори в страните членки. Гражданите на тези страни едва ли ще се откажат от исконните си права! Ще бъде много трудно да се намерят компромисни решения, които да съчетават принципите на интеграцията с волята на суверена.
В медиите много се говори и пише напоследък за предстоящия крах на еврото и на еврозоната. Подобни недомислия изказа преди месец и Симеон Дянков. Очевидно има хора и дори държави, заинтересовани от такъв развой на събитията! Евентуален срив на еврото би означавал разпадане на еврозоната и дори на ЕС.
Това обаче няма да се случи. Европа измина дълъг път към обединението от Втората световна война до сега. Европейските народи и излъчените от тях политици помъдряха. Евентуален разпад на еврозоната и на ЕС би означавал да се върнем 65 години назад. Разпадане на съюза или запазването на половинчатата му настояща интеграция ще направи европейските страни безпомощни във все по-острата конкуренция с другите икономически гиганти.
От люлка на демокрацията, хуманизма, научно-техническия прогрес, социалната държава Европа би се превърнала във второстепенна махала на голямото световно село, в резервен играч на световната икономическа и политическа сцена, с който другите няма да се съобразяват, с тежки последствия за живота на нейните граждани. Това ще е престъплението на века. Вярвам, че ще се намерят нови Конрад Аденауер и Шарл де Гол на 21-ви век, които няма да допуснат такава катастрофа! Историята ни учи, че потребностите на времето раждат необходимите лидери. Дано и сега стане така!

2. Икономиката на България през 2012 г.

В последната есенна прогноза на Европейската комисия (ЕК) разделът за България е озаглавен „Умерен растеж в нарастваща несигурност”. Втората част на заглавието е вярна, но за първата силно се съмнявам. Очаква ни поредната тежка година в дългата поредица от над 20 кризисни години. Като се заговори за настоящата световна криза много хора у нас казват, че не са впечатлени, защото през последните две десетилетия сме в постоянна криза. И наистина е така. България, заедно с още няколко източноевропейски държави е страна, където се напластяват две взаимно подсилващи се кризи: Първата е кризата на трансформацията от държавен социализъм към сегашния бандитски капитализъм. Втората е резултат главно на външни причини: в края на 2008 и началото на 2009 г. – започналата в Америка световна криза, а от края на 2010 и началото на 2011 г. – дълговата криза в няколко страни от еврозоната.
При спад на БВП у нас с 5,5% през 2009 г. и символичен растеж от 0,2% през 2010 г., ЕК очаква 2,2% за 2011 г., като прогнозира 2,3% за 2012 и 3,0% за 2013 г. Аз очаквам растеж около 1,5% за 2011 г., който се дължи главно на външното търсене. При нарастваща рестрикция върху вътрешното търсене (индивидуално, държавно и инвестиционно) и очертаващия се спад на БВП в страните от еврозоната и ЕС през 2012-2013 г., които са главният ни търговски партньор, а също и забавянето на динамиката на растежа в новите пазарни икономики извън ЕС, към които беше пренасочена значителна част от износа ни през 2010-2011 г., очаквам нулев растеж за 2012 г. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. се влоши повече от предполагаемото сега (което аз очаквам), възможно е у нас да има слаба рецесия от 0,5-1,0%. За 2013 г. е трудно да се прогнозира в тази сложна обстановка.Очаквам растежът да е около и дори под нулата и в никакъв случай 3,0%, както предвижда ЕК.
Симеон Дянков и този път ни напомни, че не е способен да прави точни икономически диагнози и произтичащите от тях – икономически прогнози. Той ни сервира поредното си икономическо недомислие – предстоящата 2012 г. щяла да бъде по-добра за България от 2010 и 2011 г. Представете си – кономиките на страните в ЕС и извън него се свиват, но българската щяла да расте с 2,9%; щели да се повишават пенсиите и заплатите. Евентуалното намаление на ДДС от 20 на 19 или 18% щяло на понижи цените и да увеличи потребителското търсене в същия размер. Така може да разсъждава само една тесногръда кабинетна личност, скарана, както с икономическата теория, така и със стопанската практика. Наистина е опасно за България, че такъв човек стои на кормилото на икономическата ни политика! От него могат да се очакват всякакви икономически и финансови авантюри, сметката за които ще плаща търпеливият български народ. Впрочем, той вече ги плаща 2,5 години.
ЕК прогнозира увеличение на индивидуалното потребление у нас с 2,1% за 2012 г. Това няма как да се случи при сегашната рестриктивна политика по доходите. То ще бъде около нулата. Не е изключен дори спад от 0,5-1,0%. ЕК прогнозира 0,5% приръст на публичното потребление. Това също е невъзможно при сегашните бюджетни ограничения. Още по-малко възможно е прогнозираното увеличение на инвестициите с 3,5%. Те също ще са около и дори под нулата.
ЕК прогнозира повишение на износа с 4,7% и на вноса с 4,5%. И двете числа не са реални, особено за износа, поради неблагоприятната конюнктура в Европа и извън нея. Прогнозата по износа може да се потвърди само при по-благоприятни от очакваните външни условия, което е малко вероятно.
По структурата на факторите на растежа у нас ЕК разчита главно на вътрешното търсене – повишение с 2,1%. Това не е реално поради посочените по-горе причини, свързани с поголовната рестриктивна политика. Рестрикцията означава по-ниско потребление и по-нисък растеж.
При спад на заетостта у нас с 5,9% през 2010 г., ЕК очаква този спад да е 3,1% през 2011 г., а за 2012 г. – слабо повишение с 0,1% и през 2013 г. – повишение с 0,9%. И двете прогнози са нереални. Заетостта ще продължава да намалява и през двете години, а безработицата ще расте. През последните дни на 2011 г. бяха публикувани анкети на НСИ с бизнеса, които потвърждават, че предстоят нови съкращения на персонал.
Прогнозираното повишение на доходите на работещите със 7,2% през 2012 и със 7,1% през 2013 г. също е силно преувеличено. Очаквам стагнация на номиналните трудови възнаграждения и леко намаление на реалните при прогнозираната инфлация от 3,1%, която е правдоподобна за кризисни условия. Известно е, че в кризисна обстановка потенциалът за инфлация е силно ограничен, а опасенията от висока инфлация – силно преувеличени.
Близка до реалното е прогнозата за запазване на отрицателното салдо в търговския баланс и малкото положително салдо по текущата сметка.
ЕК прогнозира за 2012 г. дефицит в консолидирания ни бюджет – 1,7% от БВП и структурен бюджетен дефицит от 0,7%. Това може да се случи при продължаване на бруталната рестриктивна бюджетна политика, но не е икономически и социално оправдано. Нищо не налага престараването на българското правителство, което планира за 2012 г. още по-нисък дефицит – 1,3%, при допустим 3,0% и очакван средно за ЕС 3,9%. Финансовата стабилност у нас в името на която се прави това е на такова мизерно ниво, че европейските граждани биха се разбунтували ако им бъде наложена. Българите, обаче са пословично търпеливи. И колкото повече търпят, толкова повече ще ги мачкат! Това търпение и послушание сега се експлоатира от пазарните фундаменталисти.
При 16,3% фактически публичен дълг у нас в края на 2010 г. ЕК очаква 17,5% в края на 2011 г., 18,3% в края на 2012 г. и 18,5% в края на 2013 г. Ако се съди по последните данни на БНБ в края на 2011 г. публичният дълг ще бъде дори по-нисък от 17,0%, но с това едва ли можем да се гордеем. Както посочих по-горе, България е в по-добра позиция в тази област от повечето страни от ЕС и може да си позволи по-гъвкава политика по дълга с цел да се поддържа макар и минимален растеж, да не се повишава безработицата и поне да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години. Да се твърди обратното би било груба лъжа на нашите пазарни фанатици, адресирана към българската общественост.
През следкризисните години държавният дълг може отново да се намали до около 15-17%, макар че това не е наложително. Особено ако се поддържа дълг до около 20-25% като се вземат заеми за важни инвестиционни цели – изграждане на обекти за високотехнологични и експортно-ориентирани продукти; създаване на револвиращ се държавно-частен фонд за финансиране на иновации с първоначален капитал от един милиард лева; за подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката и т.н. Само за сведение на читателя очакваната публична задлъжнялост в еврозоната през 2012-2013 г. ще бъде около 90-91%, а за ЕС – около 85%. Кого впечатлява правителството с рекордно ниската публична задлъжнялост, освен че измъчва народа ни!
По принцип, като член на ЕС, рано или късно мястото на България е в еврозоната. Въпросът не е дали да се присъединим, а кога и как? Сега обаче се добавят и други резерви – дали България има интерес от такова присъединяване при новите условия за членство? Ако останат настоящите правила за участие на страните членки на еврозоната във Фонда за финансова стабилизация, създаден през март 2011 г., освен първоначалната вноска от около 300 млн. евро, България би трябвало да внесе в този фонд при поискване още няколко милиарда евро. Такова участие е непосилно за нашата разстроена и бедна икономика.
Ако бяхме член на еврозоната на 19 декември 2011 г. би трябвало да внесем и около 2 млрд. евро от 150- милиардната вноска на еврозоната в МВФ за подпомагане на силно задлъжнели страни членки. Това също би било непосилно за нас по редица причини. България – най-бедната страна в общността, чийто народ търпи най-големи лишения поради погрешната държавна политика, би трябвало да помага на далеч по-богати страни членки за обслужване на натрупан от тях публичен дълг преди нашето присъединяване към еврозоната. С други думи, да плащаме за чужди грехове.
България няма ясна политика и дългосрочна стратегия по присъединяването си към еврозоната. Доколкото има наченки на такава, тя е фрагментарна, силно противоречива, не е обсъждана в Народното събрание и още по-малко в обществото. Присъединяването към Фискалния съюз на 9 декември 2011 г. стана без предварителни консултации с Народното събрание. Няма друг подобен случай в ЕС. Често се чуват изказвания на министри, че ние сме за фискална интеграция, но няма да се откажем от ниските си преки данъци. Те са длъжни да знаят, че не е възможна фискална интеграция без сближаване на данъчната политика.
Изводът е очевиден: при сегашните правила за формиране на стабилизационния фонд България не е заинтересована от членство в еврозоната. Цената на „входния билет” е непосилна за нас. Нашето правителство постъпи правилно като отказа на 19 декември 2011 г. да внесе поисканите два милиарда евро за МВФ, но не поради причините, посочени от Симеон Дянков, а заради нашата бедност и свързаната с това невъзможност да заделим такъв ресурс. Причините за тази ни бедност се коренят далече назад в нашата история, но има и нови – през последните 22 години и особено през последните 2,5 години. Прословутата финансова стабилност се превърна в стагнация на бедността, мизерията и социалната поляризация, която никой друг народ в ЕС не би търпял.
Като член на Евро+ и на новосъздадения Фискален съюз, България, заедно с други централно- и източноевропейски страни, трябва да настоява за промяна в правилата за участие във формирането на Фонда за финансова стабилност. Тук възниква и въпросът: защо най-богатите страни в ЕС, които добре знаят в какво положение сме, налагат на нас и на другите бедни страни членки такива очевидно непосилни финансови условия за участие в европейската солидарност? Аз нямам рационален отговор на този въпрос.

31 декември 2011 г.

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ТРОВЕНЕТО НА НАЙ-ВАЖНИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО НА СОФИЯ ВОДОИЗТОЧНИК – РЕКА ИСКЪР Е ТЕРОРИЗЪМ

НОВА ИНТРИГА НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

ПЕТЪР ХРИСТОЗОВ: С ЛЪЖИ И КУХИ ОБЕЩАНИЯ ВЛАСТТА Е КРАТКА

КРИЯТ ЛИ СЕ ПАЛЕЖИ НА АВТОМОБИЛИ И ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ВЕРСИЯ ЕКОТЕРОРИЗЪМ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4221

Posted by on ян. 1 2012. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.