ПРОФ. ГЕОРГИ МИРСКИ ЗА СИТУАЦИЯТА В СИРИЯ

ЗАПАДЪТ ИСКА ДА СВАЛИ АСАД, НО С ЧУЖДИ РЪЦЕ

АРАБСКИТЕ СТРАНИ СА ЗАЛЕТИ ОТ ВЪЛНА ОТ ИСЛЯМИЗЪМ

Проф. Георги Мирски е главен научен сътрудник в Института за световна икономика и международни отношения към РАН. Роден е на 27 май 1926 г. в Москва. Участник във Втората световна война. Доктор на историческите науки. Професор в МГИМО. Автор на множество книги за страните от Третия свят. Разговор за ситуацията в Сирия пред радио „Ехото на Москва”.

Ще говорим за Сирия. Нов изблик на насилие. Повече от 100 загинали. Дестки деца и жени. А това се случи буквално в навечерието на преговорите между Сергей Лавров и Уилям Хейг. Хейг прехвърли отговорността на Асад, а Лавров, че са виновни и двете страни. Ето, изобщо отговорността сега….
Не, видимо, ще има разследване. Не зная какъв ще бъде резултатът. Имам впечатление, че виновни има и от двете страни. По всичко изглежда, че по-голяма част от хората са убити от осколки от снаряди. Танкови снаряди, шрапнели има само правителствената армия. Но част са открити с огнестрелни рани и прерязани гърла, което вече не е армейски почерк. Армията не прави такива неща. И тук веднага се сещам за гражданската война в Алжир, която започна преди 20 години и доведе до смъртта на 200 хиляди човека. Тя продължи 10 години. И тогава имаше много такива случаи. Пристига в селото някаква група неизвестни хора в камуфлажи и маски и убива наред: жени, деца…  Всъщност не е ясно, това ислямисти ли са, специални части изоставили правителството.

Тези хора преследват някаква цел. Нали не го правят, просто зашото така им се е приискало?

Разбира се. Винаги. В случая ако изхождате от това кой има ползва от ситуацията – отговорът е опозицията. Армията разбира се е искала да поеме контрола и е предприела жестока маневра и затова мнозинството хора са загинали от ръцете на войници от правителствените сили.

Струва ми се, че министър Лавров каза, че Хула е в ръцете на опозицията, а правителствените войски са го обградили?
Обкръжили и обстрелвали. Но аз не изключвам и това, че в случая са задействани и някакви отряди: дали Ал-Кайда, въобще това е нейният почерк – талибани, алжирски бойци…

Може да имаме работа с терористи?
Води се война. В нея се прилагат всякакви сили и способи. Как воюваше Ал-Кайда, какво правеха в Ирак, когато убиваха шиитите? Взривяваха стотици хора на излизане от джамиите – ето това е почеркът на Ал Кайда и близките й организации. Така че това напълно може да се окаже съвпадение, съчетание на брутален обстрел от сирийската армия и специална провокация от другата страна. Това е важно. Виждате какъв шум се вдигна по целия свят.

Да. Съветът за сигурност на ООН осъди убийствата на мирни жители…
Е, и какво?

В крайна сметка демонстрира безсилието на световната общност?

Така е. Точно така.

Сега там отиде Кофи Анан, по ваше мнение, доколко тази мисия има бъдеще и какво ще е то?
Тази мисия няма никакво бъдеще. Въобще никакви дипломатически усилия, ООН – всичко се провали от самото начало. От първия ден предсказах всичко това. Това е гражданска война, затова всички усилия да се сложат на масата за преговори за безполезни. По време на гражданска война няма никакъв коалиционен диалог. Можете ли да си представите, че Ленин стои на една маса с Колчаком и Денинкиним и договарят коалиционно правителство. По време на граждана война едната страна изгаря другата – това е война за изтребление.

Но това не означава, че всички трябва да седят и да гледат как се избиват?

Това е другата страна.Какво може да направи сега Кофи Анан? Може да поиска от Башар Асад да изпълни решението на ООН. Една от основните точки от него е да се изтегли тежката техника, танковете и войските от градовете в които има бойни действия. За да го направи Асад трябва или да е луд, или самоубиец. Ако той напусне градовете в които се водят боеве те автоматично ще преминат в ръцете на въстаниците. Много от тях не се подчиняват на Съвета, а действат на своя отговорност и риск. Какво, ще подчинят ли те на решение на ООН, ще сложат оръжие и се изпарят, ще изчезнат, ще се разтворят във въздуха?

Може ли до тях да не достига информация?

Достига. Сега всичко достига. Има мобилни телефони…

Значи просто не се подчиняват?
Това ви казвам, защо да се подчиняват? В такъв случай ще им се наложи да сложат оръжие – за какво тогава са воювали? И да се изпарят. Къде ще се денат? В тази страна, така или иначе, за тях живот вече няма да има. Кръвта е по ръцете им. Разбира се, че ще воюват. Въпросът е в това, че всяка от страни си мисли, че времето е на нейна страна. За това няма смисъл от компромиси. Башар Асад има на своя страна 300 хилядна армия, въоръжена от горе до долу със съветско и руско оружие. Има около себе си достатъчно сплотен елит – там няма никакво разединение. Той е наясно, че Западът няма да изпрати войски. От своя страна въстаниците считат, че времето работи за тях, на тяхна страна е Западът, Арабската лига, Турция и сунитите от Ирак. Това е война на нерви. Психологическа война.  Да се мисли, че ще има взаимни отстъпки, комромиси, раговори е съвършенно нереално. Нещата отидоха твърде далеч.

Но те вече се съгласиха. Планът на Кофи Анан едва започна да работи…

На думи. Сеъгласиха се на думи.

По някое време имаше затишие. После се появиха терористите.
За всяка от страните беше изгодно да се представи в такъв образ: „Ние сме добросъвестни, ние прекратихме огъня, не сме произвели един изстрел. А тези гадове нярушиха примирието и откриха огън. Какво трябваше да направим – да чакаме да ни убият? Естествено и ние отговорихме.” – така говори всяка от страните винаги, когато е под определен натиск, в случая на ООН. Те не могат да кажат: „Заминавайте си, не ни пука, ще воюваме”. И пак започва едно и също.

Външният министър на Русия Сергей Лавров каза, че Русия оказва всекидневен натиск върху правителството в Сирия. Но, изглежда от него няма резултат. Може ли то да повлияе на Асад?
Какъв натиск. Мога да си представя посещението на Лавров в Дамаск и какво са си говорили. Уговарял е Асад да не се дава оръжие в ръцете на врага. Да не им се дават поводи. Да се изтегли войската. Да се направят отстъпки към демократизация. Какво може да им е отговорил Асад? Смилете се! „Но аз вече обявих, че ще има демократични избори. Обявих отказ от еднопартийна система. Заявиха, че в страната ще има пълна демокрация. Какво още искат от мен? Да седна и просто да напиша изявление, че си отивам, да предам делото на баща си: да разруша страна и да дам страната в ръцете на тези башибозуци, главорези? На Ал Кайда и на мюсюлманските братя?” И какво може да отговори на това Лавров? И днес да има среща между двамата би било същото. Едно и също.

Значи трябва да се чака докато едини не унищожи другия?
Най-добре да не се чака. Но нищо не може да се направи. Какво може да направи Русия? Във военно отношение тя няма да се намесва, не иска да се намесва и не може да се намесва.

Русия може да въоръжи Асад.
Това не най-важното. Оръжия и хора той си има достатъчно. Има ракети и това е една от причините Западът да не иска да върви по Либийския сценарий. Там как беше? Не му разрешаваха да води въздушна война – зона забранена за полети. Първо, Асад не пуска авиацията си – той е по-умен от Кадафи. Не съм чул и един сирийски самолет да се е вдигнал във въздуха, така че този вариант отпада. Дори да има резолюция на ОНН, както в Ирак, Сирия за разлика от Кадафи има мощна противовъздуша отбрана. Няма да се мине без жертви. Не мисля, че във Франция и Англия ще се намери и един човек, който да каже, че си струва да жертват своите войници. Защо?
И тук идваме до втория момент. Кой да доведем на власт? Ислямисти? Тук идваме до особено важен въпрос. От една страна Асад не направи добре със Запада. Защо му имат зъб? Отчасти това е свързано в Израел. С неговата неприязън, с позицията му. Но най-важното е борбата с Иран, след като разгърна ядрената си програма,  да се лиши Техеран от своя най-главен и единствен съюзник. Ето къде е заровено кучето. Имах и една статия по въпроса: „Казват Сирия – разбирайте Иран”.  От тази гледна точка Западът е длъжен да доведе нещата до край – да свали Асад. Но с чужди ръце. Никой няма да изпрати там авиация или сухопътни войски. Какво да се прави, когато искаш едно, а можеш друго.
Има и междинен вариант. И сега той, така мисля, става по-реалистичен, отколкото по-рано. А именно: да се създаде зона за сигурност. Или зона за сигурност около турската граница. Турция е на страната на въстаниците. Като се създаде такава зона, къде ще се евакуира мирното население от местата, където се водят боеве? Разбира се в тази зона ще се съсредоточи така наречената „Свободна сирийска армия”, съставена от дезертьори от редовната армия. Като види това, Асад несъмнено ще започне да нанася удари по тази зона. Това ще даде това, което сега не достига на въстаниците.
Разликата между Сирия и Либия е още в това, че либийските въстаници от самото начало имаха териториален плацдарм – Бенгази, от който започнаха своя марш към столицата. В Сирия няма такъв. Значи на въстаниците е нужна някаква територия, за да се консолидират и укрепят на нея. За да може там да пристига оръжието от арабските страни, които ги поддържат. И от там да тръгнат към столицата. Асад би видял всичко това прекрасно и като първа стъпка би насочил армията към тази зона, което би дало великолепен повод на сирийската опозиция и тези, които я поддържат, да заявят, че са обект на агресия в международна зона за сигурност. Така въстаниците разбира се биха имали причина да помолят за сухопътна инвазия и въздушни удари срещу армията на Асад, която ги обстрелва в зоната. Ето такъв вариант е възможен. Е, те не искаха да губят самолети, заради силната му въздушна отбрана, но какво да се прави – налага се.
Тогава целият световен печат, всички средства за масова информация ще се изпълнят с възмущение и негодувание: „Какво да се прави? Това е истински изтребление на народа”. И при тази ситуация ръководителите на западните страни, които толкова искаха да го направят чрез ръцете на някой друг: било там араби, сауди, катарци или турци, но само не французи и англичани. За Америка нито дума – тя е далеч от цялата история. Иска им се да са. И в един момент правителствата се оказват под зависимостта на собствените си медии. От своето обществено мнение – нали са демократични страни. Какво ще стане с репутацията на новоизбрания френски президент и английския премиер ако седят безпомощно и гледат? Всичко разбира се се преувеличава – нали и това е пропаганда. Такива събития могат да се случат не само в Хула. Трябва да се действа. Така че не изключвам да се решат на въздушни удари. И такъв вариант е възможен.

Най-жалкото е, ча за това мирно население, което е само повод, накрая никой няма да си спомня. Колко от него ще загине от бомбардировки и артилерийски обстрел?
Трудно ще се създаде такава зона, където да се събере това население. За разлика от Либия, където войната отначало се водеше само в източната част, тук се води и на юг, и на границата с Йордания, и на границата с Турция. Невъзможно е да си представим, че от тези отдалечени един от друг региони може да се събере в някаква зона до турската граница. Така че този план е нереалистичен. Затова казвам, че реалистичен план, който да устройва всички, просто няма. Но даже да погледем от гледната точка на Запад, няма план, който да му даде възможност да осъществи целите си, без да влоши ситуацията. Не говоря за това, какво ще стане ако Асад загуби. Считам, че неговите шансове да 50 на 50. Той все още може да спечели тази война – за разлика от много мои колеги, които считат, че дните му са преброени…

Струва ми се, че сега Русия се намира в доста неловко положение. Много страни по света я сочат с пръст и казват: „Те защитават кръвопиеца”.
Това започна, когато наложхме ветото. Загубихме твърде много, ако говорим за нашата репутация. Загубихме сред арабските страни. Вижте какво се случва там. Залива ги вълна от ислямизъм. В Египет вече господстват в парламента. По-скоро Мурси ще бъде избран за президент. В Тунис, Либия, Мароко. Нявсякъде. А те формират общественото мнение – за тях са гласували. Египтяните слушат мюсюлманските  братя. А на чия страна ще те, ако говорим за събитията в Сирия? Разбира се на страната на въстаниците. Затова се получава така, че голямата част от обществеността в арабския свят е срещу Башар Асад. Русия изглежда, като защитаваща го – значи отношението към Русия се влошава.

Нашите слушатели не разбират защо така сме се привързали към този Асад, защо Русия продължава да го поддържа?
Най-простото обяснение, че това е единствената партньорска, приятелска страна още от съветските времена, когато искаха там да строят социализъм, а ние бяхме против Израел и така нататък.
Тук изигра роля и либийската история. След това много хора, тук у нас в Русия, започнаха да говорят: „Медведев предаде Кадафи. Кръвта на Кадафи е по ръцете на Медведев”. Значи сега Путин не може да си позволи хората да говорят „Медведев предаде Кадафи, а Путин предаде Асад”.
Аналогиите с Йемен не вършат работа. Аналогиите въобще не вършат работа. Те развалят анализа. Отдавна съм се убедил в това. Там системата е останала. В Египет военните отидоха при Мубарак и му казаха: „Страната загива – тръгвай си.” В Тунис беше така. А в Сирия съвсем не е така. Тук ръководните дейци, включително генерали са алевити – 10 % от населението. Ако шефовете на службите за сигурност, генералитие отидат при Асад и му кажат: „Върви си” – той би си тръгнал. Той не е Садам Хюсеин, не е фашист, не е диктатор – той би си отишъл. Но и те ще си отидат. Те разбират, че това би било началото на края на цялата система. Това би се възприело като признак на слабост. Как е устроен човекът? Дай му пръст и ще ти отхапе ръката. Това е.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4472

Posted by on май 29 2012. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.24726 лв
 CHF =  1.69571 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.23108 лв
100  RUB =  2.65986 лв
 USD =  1.67911 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.