ЗАГУБАТА НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА СРЕЩУ ГЕРМАНИЯ, А СРЕЩУ САМОИЗЯЖДАНЕТО НА БФВОЛЕЙБОЛ

От последните дни зейна дълбока яма в лоното на единствения ни силен колективен спортен отбор с амбиции и възможност да се мери с най-силните на международно ниво. Именно за любителите на волейбола у нас това очевидно не е започнало от вчера.

Ала събитията от последната седмица дадоха ясната картина за състоянието му в момента и добиха дори политически характер, като не само спортните маниаци следяха и продължават да следят с интерес и уплаха развоя касаещ бъдещето на мъжкия национален отбор на този спорт и по-конкретно взимането на квота за игрите в Лондон.

Да, не само с интерес, но и с уплаха. Както всичко лошо, това което се случи, се случи в най-неподходящия момент.

След като загубихме от Германия с 3:1 гейма и оставихме в София амбициите да я вземем така желаната квота, управителният съвет на Българската федерация по волейбол свика през същата трагична за нашите нощ извънредно заседание. Около едночасово събрание единодушно гласувало за отстраняването на досегашния треньор. Радостин Стойчев научи по най-обидния начин за своето собствено уволняване: по телефона. Всъщност по ирония на съдбата подобна ситуация преживя с горчивина и предишния треньор. (А по-голямата ирония е че участта на двамата се свързва със сегашните събития заради решението да бъде върнат италианеца Пранди на старото си място след изгонването на Стойчев.)

„Циркът е пълен!“ – медиите просто така го описваха.

Но срамота не усети никой от рещаващите съдбата на мъжкия отбор. Уважението не е черта, която се цени. Нито Любо Ганев, който не просто че не цени бившия капитан на отбора Тренто, (някъде правилно бяха написали „Радо Стойчев за последните години е треньор номер едно в Европа, но никой не е пророк в собствената си страна“ ), а открито споделя негативното си отношение към селекционера, не се разбира единствено антипатията от къде идва и накъде в действителност води.

Е, накъде води май се показа: той вероятно само чакаше да направи грешка. А грешките са нещо нормално не само в живота, а и в спорта. На Любо Ганев тези неща ясни ли са му или не са ясни? Какво да кажем в колективния спорт? Че в колективната игра са колективни и грешките, и така нататък…

Ако така се режеха главите на треньорите досега да не бе останал ни един жив.

Нека не забравяме, че точно за двубоя с Германия липсваше един от най-силните ни козове: контузеният разпределител Андрей Жеков. По повод пък станалата прословута вече смяна на Казийски, след която се обърна резултатът в полза на Германия, треньорът веднага обясни на първата пресконференция след мача.

Защо не отстраниха целият отбор? Ето например по грешка на Пенчев бяха допуснати няколко точки. Братоев също не игра уверено и не можа да се справи. Владо Николов закрепи положението и дори с неговия сет натрупахме преднина, но после като ни почнаха германците – нямаше спирка. Атмосферата се загуби и играхме като пилци общо взето. За сметка на това съперниците имаха самочувствие и техника, вървяха и следваха своя план към победата без да ги притесняват скандиранията от скамейките в подкрепа на „лъвовете“ на родна земя.

Николов призна, че са играли по-добре, но не и че са по-силния отбор. Ето къде се крие трагедията в нашата загуба.

Няма как да се отстрани целият отбор, но и никой не го е искал. Естествено, че да се раздава „правосъдие“ подобно на комунистическа чистка – без реална причина и уж в защита на „националните интереси“ се решават „наднационалните“ – по български казано – личните интереси. Мутренският тип е такъв: „Ти, хайде – вън!“ Ето как си отиде именно онзи Стойчев, който по съвпадение не е симпатичен на Любо Ганев. Без диалог по мъжки, а по мижитурски, така да се каже, вербално.
Българската федерация явно работи за чужди интереси и сама иска да го покаже, използвам езика на комунистите, но наистина те се изявяват като „Враг на народа“. Даже по-лошо: Ганев нямаше доблестта да проведат диалог „в името на българския волейбол“, както сам се „извинява“ за тъпата си постъпка и чак тогава да се реши дали не е виновен за загубата и дали не трябва от правомощията си на треньор да търпи и последствията, заради високата цена на отговорността. Ганев сам си го признава, че не го харесва и това не е от вчера. Но най-големият срам беше, когато федерацията с „окончателното си решение, което не подлежи на промяна“ сама си свали гащите и вместо да злепостави треньора лъсна единствено нейния голям задник пред всички. Тези господа в действителност не се извиниха и няма да го направят. Докато Стойчев се оттегли с достойнство, цяла България го подкрепи и скандира името му на мача Италия-Германия, да не говорим за реакциите в Интернет-форумите, по много нагъл и грозен начин същите тези господа от БФВолейбол бързо изнесоха информация за новия селекционер.

Защо „нагъл“ и защо „грозен“?

Първо: името добре познато на почитателите на родния волейбол – то обиколи медиите – Силвано Пранди. Само че Пранди не беше дал отговор и резилът стана цяла планина. Иначе странно как италианецът бе натикан на улицата по подобен начин независимо, че не веднъж доказа високите си способности. Тук ми намириса на ненаучен урок. Да се върнем към последните дни. Нещо повече: как може да си позволиш на отстраниш треньор по-малко месец преди последния шанс за взимане на квота?!

Така няколко дни момчетата не знаят кого ще ги води, вместо да си вземат необходимите бележки от германците, подобрят играта си и изправят грешките, тъй като Силвано в последния момент отказа поканата и БФВолебол продължи да бъде най-големият си враг пред очите на цяла България, а с това и нейн собствен.

Сценарият доби още по-драматична нотка и емоциите нажежени на червено не стихваха с нови и нови горещи отблясъци и опасни искри – големите играчи от състава Матей Казийски и Андрей Жеков заплашиха да се откажат ако не бъде върнат Стойчев. А по отношение на дълго спекулираната тема със смяната на Казийски при 18:14 в третия гейм на мача, която се била оказала причина за загубата от германците, той застана плътно зад гърба на наставника си: „Правили сме често такива смени!“. Радо Стойчев ясно обясни на дадената пресконференция след мача постъпката си на журналистката, която зададе лековато и подхвърлен с ирония въпрос защо той не бил пуснал по-опитни играчи да се борят, сякаш искаше да му покаже, че не знае колко прави две и две. „Кои са тези „по-опитните, кои?“ – попита възмутено, а тя се запелтечи: „Например Казийски!“ – който всъщност бе на втора линия. Селекционерът каза: „Винаги го сменям на втора линия, защото трябва да почива, и трябва да се възстанови, за да излезе на първа.“

Дори се доби политически характер на бурните страсти от последните дни след като лично премиера Бойко Борисов се е застъпил не само с финансовите средства и подкрепа да играят на родна земя. Капитанът Владо Николов сподели, че след мача е отишъл да им вдъхне кураж. Призна също че: „Възможността да играем на такова голямо състезание вкъщи, в нашата зала беше само мечта за нас“. Да припомним, че предишните политици отиваха да гледат някой мач и това се считаше за „подкрепа“. Борисов показа какво е подкрепа в истинския смисъл на думата. Освен всичко по негова инициатива беше издигната новата спортна зала в столицата: „Арена Армеец“. Ето как България стана част от уважаваните домакини за игрите в Лондон. Трябва да го признаем, така както не му спестяваме грешките. Разбира се проявената отговорност на спортния министър Свилен Нейков е не по-малко похвална.

Злите езици веднага започнаха да говорят, че именно Борисов решавал изхода от ситуацията. Първо се появиха новини, че сам „подписал“ уволняването на Стойчев, после че сам се опитал да го върне – чрез срещата тази сутрин в Министерския съвет между двамата и спортния министър. Бойко Борисов разбуни духовете с изявлението още тогава: „Веднага след загубата от Германия казах на факторите от волейбола ни да не бързат с решенията. Ситуацията беше тежка, неприятна за всички нас и ги посъветвах да преспят и тогава да се произнесат. Аз абсолютно не съм се намесвал за треньорския пост.“ А именно на 16/05 след въпросния важен разговор стана ясно, че все пак е упражнил влияние да се върне, а БФВолейбол да изхвърлят договора за уволняване и го върнат отново на своето старо място. След тези събития Стойчев се заигра с медиите остро и иронично. Съобщи, насочвайки мерника си към онези от федерацията и притисне гръкляните на дебелите им вратове, че няма такова нещо че щял да продължава да води отбора, но накрая извади следната пиперлива фраза: „Хипотетично е възможно да се върна, но само хипотетично“. Късно следобеда обаче федерацията пак заради същите „национални интереси“, заради които го изтегли, накрая пък го върна. Неподлежащото на промяна решение бързо омекна. Медиите гръмнаха със заглавието: „Радо отново е треньор на тима“.

Но нали говорихме за цирк в началото на статията и като всеки цирк, последният номер никога не се знае дали е наистина последен. Кулминацията винаги е изненада за публиката и е неочаквана. Кулминацията в родния волейбол се изтряска от Любо Ганев – той щял да бъде огорчен ако Стойчев отговорил с „не“. Ах, това човешко качество наречено позор!

Позорът има дълга опашка. Не се знае докъде може да стигне, но ясното е че момчетата след тези бурни събития едва ли ще имат самочувствие да играят за победа, а шанса за така мечтаната квота пропада като сън, който няма да се сбъдне за българите днес, тази година и дори в следващите. Казийски не се притесни да сподели опасенията си гласно. А страхът и колебанието са неща, които движат главата надолу, тя се натиква под водата и не може повече да диша. Парализира се цялото тяло, целият ни волейбол се нуждае от изкуствено дишане.

Заради страхът и… българщината. Не онази българщина, от която се гордеех преди да последват скандалите след падането от Германия. Това е обратната й страна, за която споменах в същия този материал, но не вярвах, че тъмната пак ще победи бялата.

Нека да бъдем честно спрямо самите себе си. Загубата не беше толкова срещу Германия, а срещу самоизяждането на БФВолейбол.

В същото време именно тежките събития може да изиграят добра роля – да калят българският волейбол, да го вдигнат на крака и да покажат на какво са способни трикольорите ни!

А аз вярвам в нашия отбор! Вярва и цяла България – всички бяха свидетели на голямата любов, която получиха момчетата в залата и извън нея. Да им пожелаем успех на 08 и 10 юни, когато е следващият турнир за квота. Съперници ще ни бъдат Франция, Египет и Пакистан.

Чест прави на Стойчев, че превъзмогна личната обида и огорчение и се върна в отбора. Но той постави условие – оставката на президента на федерацията инж. Данчо Лазаров, заради подлите му изказвания и клевети във вестник „Преса“, че не желаел България да се класира и работел за чужди интереси. „Ако това е така, аз не мога да водя националния отбор и нормалното решение е да подам оставка. Лазаров трябва да докаже твърденията си, че съм продал мача и съм злонамерен. Ако няма доказателства, трябва да си подаде оставката. – коментира на специалната днешна пресконференция селекционера на тима. В противен случай, ако президентът не го стори, той самият ще си тръгне веднага след турнира. Завърши с обещанието: „Ще направим всичко възможно в следващите три седмици, за да класираме отбора на Олимпиада. Моето решение не е като на управителния съвет, а окончателно.“

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4458

Posted by on май 17 2012. Filed under Актуално. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30441 лв
 CHF =  1.70013 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19391 лв
100  RUB =  2.89877 лв
 USD =  1.66326 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.