ЛИЧНОСТНИЯТ СБЛЪСЪК В БСП Е ЗНАК С ОБРАТЕН ЗАВОЙ

След като загуби изборите през 2009 г. БСП за сетен път не използва по най-пълноценен начин времето от тогава насам. На изборите не бе погледнато като шанс и възможност да бъдат предприети мерки, насочени към нейното вътрешнопартийно реформиране, към промяна на организационното й състояние, липсваха дискусии и дебати. Не се направи прецизен и задълбочен анализ за управлението на тройната коалиция – какви обещания бяха дадени от БСП в кампанията през 2005 г., какво бе заложено от тях в програмата на кабинета “Станишев”, кое бе постигнато от тях и кое – не, какви са причините и обстоятелствата да не се случат.

Всичко това е необходимо, за да се разбере в крайна сметка каква оценка ти е дал избирателят и, ако не си съгласен с нея, да знаеш къде са разминавате и да го имаш предвид за в бъдеще. Ако е имало такива намерения и действия, те се оказват недостатъчно ефективи и ефикасни. Доказателство са резултатите от изборите през 2011 г., когато на практика продължи отстъплението от властови позиции и загубването на реални механизми за провеждане на политика. И с просто око се вижда, че социалистическата партия печели все по-трудно избори по места., че промените в електоралната география за подкрепата на БСП от изборите през 1990 г. насам във всеки един вот по отделно не говори в нейна полза. Върви се по инерция, следват се събитията, разчита се на механизма на махалото, предприемат се браунови движения, а не ходове с конкретни посоки и цели. Да констатираш случващото се е важно, но не и по-важно от това да предлагаш политика за промяна към по-добро, да спечелиш доверието на избирателя и най-вече да умееш да го постигнеш. Два месеца преди провеждането на 48-ия конгрес (19-20 май), в момента БСП се намира в края на фазата на приключване на събранията в основните партийни организации и на прага на започването на общинските конференции. Те ще бъдат проведени през април и ще излъчат делегатите за конгреса и номинираните за членове на Националния съвет. Всичко това се случва на фона на сблъсъка между лидера Сергей Станишев и доскорошния президент Георги Първанов.
Вече е късно да се говори и призовава за договорки и споразумения кой да е председател на партията, кой да направи крачка встрани и кой – не, кой би спечелил повече или пък загубил, когато и двамата са обявили намерението си да се борят за този пост. Да се търси в момента удобният трети е най-малкото несериозно и неудачно като вариант, а и намирисва на търговия.
Напрежението между Първанов и Станишев не е от вчера. Според някои то е от 2011 г., за други – от 2009 г, а за трети от по-рано. По това има спор и различни мнения. Трудно обаче може да се спори за това, че до този момент напрежението не е било толкова публично и ярко изразено. Често пъти то бе представяно по-скоро като различия по определени теми и въпроси. Но става все по-ясно, че сблъсъкът между Станишев и Първанов е личностен, а не лидерски. Сблъсък, който не предвещава спокойни дни и попътен вятър. Това е знак с обратен завой.
Лидерски сблъсък предполага наличието на борба на идеи, на виждания, на политики, на дискусии и дебати по основните проблеми.
При личностен ще наблюдаваме взаимни нападки, задаване на въпроси чрез медиите, обвинения, отклоняване от проблемите, претоплянето на стари истории, може да бъдат използвани какви ли не измислени случки и конспирации, а други събития ще се интерпретират по угоден начин. Личностният сблъсък не изключва и външна подкрепа по един или друг начин. В един такъв сблъсък няма непозволени средства, целта е да си победител, макар и победата ти да е пирова.
Личностният сблъсък крие много повече опасности и ще доведе до нарастващо ниво на конфронтация, повишаване на напрежението, демобилизация сред структурите на партията, тяхното изтощаване, отдръпване и разочарование. След това няма защо да се чудиш и питаш защо хората не те припознават и подкрепят. Как да стане, като се занимаваш преди всичко със себе си, хвърляш енергия и сили там, а не в борба с основните ти политически опоненти. .
Очевидно е, че социалистите, както и повечето политически формации у нас, не си дават ясна сметка, че от следващата 2013 г. с парламентарните избори започва един цикъл от поредни избори във всяка една година, 2014 – за европейски парламент, 2015 – за местна власт, 2016 – за президент и вицепрезидент и накрая отново редовни за парламент през 2017 г.
Сблъсъкът между Станишев и Първанов е на път да засенчи това, което би искало да научи обществото за намеренията на БСП по отношение на здравеопазването, образованието, какви регулативни механизми да има държавата, политиката на доходите. Важно е какъв ще е нейният отговор на критиците на социалната държава, дали може да погледне отвъд това, че да си социалист не означава само да заглаждаш ръбовете на капитализма. Крайно време е социалистическата партия да разбере, че съвременното ляво не е равенство в бедността, а в създаване на равни възможности, на високо жизнено равнище за всички хора, а това може да стане само ако се реализира политика на модернизация.
Отговорност и на двамата е сблъсъкът между тях да не е в стил „Кой е по-по-най?”, защото от това печеливш няма да има, а губеща е най-голямата опозиционна формация у нас. Тогава най-малкият й проблем ще бъде падането на букмейкърския й коефициент за следващите парламентарни избори. Борислав Ангелов, политолог Материалът е публикуван за първи път със съкращения под заглавието „Сблъсъкът е личностен, а не лидерски” в сп. Тема, брой 11(540), 19-25 март 2012 г.11 (540), 21-28 Март 2012

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4366

Posted by on мар. 19 2012. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.68475 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20226 лв
100  RUB =  2.83669 лв
 USD =  1.66468 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.