ТВЪРД БЮДЖЕТ – БЕДЕН НАРОД И СЛАБА ДЪРЖАВА

ТЕЖКО МУ НА ТОЗИ НАРОД, ЧИИТО ПОЛИТИЦИ СЛУГУВАТ НА КОНСЕРВАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕОРИИ, БОРСОВИ КОТИРОВКИ, РЕЙТИНГОВИ АГЕНЦИИ И БРЮКСЕЛСКИ ЧИНОВНИЦИ!

Последната прогноза на Европейската комисия (ЕК) от 11 май 2012 г. съдържа и малък раздел за България – сс. 58-59. Там обясняват, че слабият растеж през 2010-2011 г. се дължи на износа „докато вътрешното търсене остана стагниращо поради дисбаланси в частния сектор”. Освен че не е ясно за какви дисбаланси става дума, това твърдение не е вярно.

Главната причина за слабия растеж е рестриктивната политика, която потиска вътрешното търсене. То включва: търсене на домакинствата, държавно търсене (чрез бюджета) и инвестиционно търсене. По предварителни данни на нашата статистика за 2011 г. индивидуалното потребление на домакинствата е било 59% от БВП, държавното потребление – 16%, бруто капиталообразуването – 24% и нетният експорт – 1%. Очевидно е, че вътрешното потребление създава БВП. Неговото потискане означава потискане на растежа.
За някои най-важни макроикономически показатели през последните две години и прогнозираните от ЕК за следващите две години виж таблицата.

Източник: European Commission, European Economic Forecast, May 2012, p. 59
Пояснение: Всички показатели са в % към предходната година, с изключение на бюджетен баланс и държавен дълг, които са в % към БВП и безработицата – в % от икономически активното население.

По-нататък пише, че намалението в прогнозирания темп на растеж на БВП с 1,8 процентни пункта от есента на 2011 г. до пролетта на 2012 г. се дължи на „нисходящите промени в икономическите перспективи на ЕС и техните ефекти върху българската икономика чрез търговския канал, а също и по-ниското доверие, което влияе върху инвестициите и потреблението”. В това има частица истина, но не е главната истина. Има влияние по търговския канал, но то не поражда такава съществена корекция. „Нисходящи промени” (завоалиран чиновнически израз на брюкселската администрация за влошаване в европейската икономика) също има, но те бяха очевидни още миналата есен и дори по-рано, а останаха незабелязани от прогнозистите на ЕК.

Истинската причина е в недостатъчната прецизност на авторите на есенната прогноза от ноември 2011 г. За всеки сериозен изследовател на българската икономика по онова време беше ясно, че не може да се разчита на растеж през 2012 г. Само Дянков очакваше 2,9% растеж (1)  и го заложи в бюджета за 2012 г., а ЕК – 2,3%. Г-н Прохазки пък настояваше за 2,3% в началото на февруари 2012 г. Моята прогноза от 16 ноември 2011 г. беше: „Спад на БВП от 0,5 до 1,0% и в най-добрия случай – нулев растеж” (виж публикация № 188 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm). Досегашните данни за първите четири месеца на 2012 г. подсказват, че моята прогноза ще се потвърди.

Ако трябва да се обърнем към близкото бъдеще на нашата икономика, още сега е ясно, че не е възможен растеж на БВП с 1,9% и на посочените в таблицата прирасти на частното, държавното и инвестиционното потребление (редове 2., 3. и 4. в таблицата) през 2013 г., но експертите на ЕК го очакват. Те повтарят грешката си от прогнозата за 2012 г. Не виждам основания за такъв оптимизъм при сегашната икономическа политика на българското правителство и все по-сложната ситуация в европейската икономика.

По-нататък четем: „Възстановяването (на производството и заетостта – бележката моя) се затруднява главно от слабостите на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор и свиването на строителния сектор. При съществуващата регионална икономическа несигурност притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво и не даде забележим тласък на растежа, за разлика от предишното десетилетие… Икономиката също печели от сравнително силните публични финанси…”. Тази част на прогнозата гъмжи от неточности и погрешни оценки. Отново се премълчава главната причина – потиснатото вътрешно домакинско, държавно и инвестиционно търсене, а причините за продължаващата стагнация в икономиката се търсят там, където те не са.

Главната слабост на пазара на труда е рязкото увеличение на безработните и влошаване на тяхната структура поради намалената стопанска активност. Това се признава няколко параграфа по-долу, където четем „Влиянието на кризата върху заетостта беше силно и продължително. Заетостта спадна кумулативно с 12% между 2009 и 2011 г., което е едно от най-дълбоките в ЕС. Свиването на заетостта се очаква да се стабилизира през 2012 и 2013 г.” Това няма да се случи, защото:

Първо, по данни на НСИ в края на март 2012 г. коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 г. е 56,9%, или с 0,3 процентни пункта по-ниско от същия период на 2011 г. Безработицата достигна 12,9% или с 0,7 процентни пункта по-висока в сравнение със същия период на 2011 г. Безработните са били 421,4 хил. души, или с 4,8% повече от същия период на 2011 г. Ако към тях прибавим 247,3 хил. обезкуражени безработни, общият им брой е 668,7 хил. души. Следователно истинската безработица превишава 20% и се приближава плътно към гръцката, но нашите власти съзнателно я премълчават.

Второ, странно е ако в Брюксел има очаквания за стабилизиране на заетостта у нас през 2012 и 2013 г.! Моите очаквания, резултат на преки наблюдения, са обратни. Това се потвърждава и от анкетите на НСИ за бизнес климата. Свиването на заетостта ще продължи през цялата 2012 г. Ако не настъпи съществена промяна в икономическата политика на българското правителство (каквито изгледи няма), ако се случат драматични събития в съседна Гърция и ако обстановката в други европейски страни продължи да се усложнява (което е доста вероятно), намалението на заетостта в България ще продължи и през 2013 г.

Експертите на ЕК пишат, че възстановяването се затруднява от „продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор”. С това те признават, че производството, заетостта и доходите на хората се жертват пред олтара на митичната финансова стабилност (намаляването на дълга), вместо да се търси разумен компромис между тях. Частният негарантиран външен дълг у нас наистина е много голям – 78,4% от БВП през март 2012 г. Но той е такъв отдавна. Дори беше още по-висок преди няколко години. Неговото намаление не трябва да става кампанийно и само за сметка на производството и заетостта.

Човекът, обаче тук не струва нищо. За нашия бизнес е важна печалбата, а за нашите управници – финансовата стабилност. Ето това противопоставяне на финансовите и социалните аспекти е пагубно за развитието на Европа и на България. То ни вкара в сегашната криза и ни тика все по-дълбоко в нея.

Аз не призовавам бизнесът да бъде мачкан. Това би било груба грешка. Настоявам за балансирано отношение на държавата към труда и капитала, за търсене на разумни компромиси между техните интереси, а не конфронтация. У нас се допуска груба грешка с фаворизирането на капитала за сметка на труда през последните 22 години чрез престъпната приватизация, драматичното изоставане на нарастването на доходите от повишението на производителността на труда, антисоциалните данъци и осигурителни вноски, произволните уволнения, лошите условия за труд, забавеното изплащане на заплатите с месеци и години и т.н.

В прогнозата се споменава и за свиването на строителния сектор. Но нали и то се дължи на ограниченото вътрешно търсене, рязкото намаление на централните държавни инвестиции и на орязаните капиталови разходи на общините през последните години в името на по-ниския бюджетен дефицит. Да напомням ли за снемането от бюджета на авангардния проект за нанотехнологии през втората половина на 2009 г. При 29,4 млрд. лв. инвестиции (разходи за придобиване на дълготрайни материални активи) през предкризисната 2008 г., те спаднаха на 16,7 млрд. лв през 2011 г.

Вярно е че сложната ситуация в Гърция хвърля сянка на недоверие върху България и другите страни в региона, но твърде пресилено е да се твърди, че „притокът на ПЧИ се стабилизира на по-ниско ниво”. Няма стабилизация, а тотален срив на ПЧИ, който се дължи както на неблагоприятната ситуация в Европа и света, така и на непривлекателността на България. Ниските преки данъци не са достатъчни за привличане на чужди инвестиции, защото всички други условия у нас са отблъскващи за чуждестранните инвеститори.

Записано е, че „икономиката печели от сравнително силните публични финанси”. Това също не е вярно! Силно рестриктивната бюджетна политика ограничава домакинското, държавното и инвестиционното потребление. Замразените от три години пенсии на 2,2 млн. души и на заплатите на около 400 хил. души в държавния сектор; орязването на субсидиите за здраве, образование, наука, инфраструктура; неиздължаването на правителството и общините към бизнеса със стотици милиони лева за извършени работи и забавеното възстановяване на ДДС в името на по-ниския бюджетен дефицит, потискането на дребния и средния бизнес затрудняват допълнително излизането от кризата. Как може да се твърди, че икономиката печели от силните публични финанси при наличието на такива факти! Вярно е обратното – икономиката само губи от бруталната рестриктивна бюджетна политика. Жалко е, че брюкселските анализатори не виждат тези безспорни факти! Това буди у мен тревога като си помисля, че в уважавана институция като Европейската комисия се правят такива произволни изводи за връзката между икономически растеж и публични финанси.

Изненадва ме и твърдението, че „заедно с очакваното възстановяване в ЕС през втората половина на 2012 г. ще се подобрят възможностите за експортните сектори” на България. Всички сериозни анализатори по света и в Европа предупреждават, че не се очаква оживление в ЕС през втората половина на 2012 и през 2013 г. Очаква се обратното – рецесията да се задълбочи при нарастващата несигурност поради растящото напрежение в Гърция и проблемите на Испания, Португалия, Италия, Унгария. Тревожно е влошаването напоследък на положението във финансовия сектор на Испания. Не е изключено тя да поиска скоро помощ от Европейската централна банка. Като се имат предвид мащабите на испанската икономика това може да дестабилизира цялата еврозона, особено ако влошаването продължи и в Италия.

Най-сериозните учени по света са единни в убеждението си, че еврозоната сега е най-слабото и най-уязвимо звено в световната икономика. Проблемите на еврозоната стояха в дневния ред на последните заседания на Г-8 и Г-20. На 7 май в словото си в Цюрихския университет в Швейцария г-жа Кристин Лагард – управляващ директор на МВФ предупреди, че Европа е изправена пред опасността да загуби едно десетилетие без растеж, а също и едно поколение от млади хора без работа. На 19 май 2012 г. нобеловият лауреат Пол Кругман също предупреди, че на Европа предстои да загуби едно десетилетие без растеж. Подобни предупреждения правят Дж. Стиглиц, Л. Самърс, Н. Рубини и други учени. Неотдавна председателят на Европейския парламент Мартин Шулц беше цитиран от Уолстриит Джърнъл да казва, че разпадането на еврозоната за първи път се превръща в реален сценарий. Допускат се и още по-черни перспективи. Ожесточава се и дискусията в Европейския съвет по философията на икономическата политика за извеждане на ЕС от кризата – чрез ограничения или чрез растеж. Авторите на прогнозата като че ли живеят на друга планета и не виждат, че в Европа ври и кипи. Такова поведение е недопустимо! От тях се очаква да виждат и предвиждат предизвикателствата пред общността и да предлагат решения за превантивна икономическа и финансова политика.

Не допускам анализаторите на Европейската комисия да не знаят за всичко това, но не разбирам защо не държат сметка за тези опасности и сеят илюзии с нереалните си прогнози! При такива условия не може да се разчита на подобрени възможности за нашите експортни отрасли и производства през втората половина на 2012 и през 2013 г. Не зная каква е причината: дали професионалистите мислят така, както пишат или са принудени да угаждат на по-големите си началници и на консервативните политици с напудрени прогнози.

По-нататък четем: „Търсенето на домакинствата ще допринесе повече за растежа през 2013 г., особено след стабилизацията на пазара на труда, а и домакинствата се очаква да намалят сегашните си предпазни спестявания”.(2) И това не е вярно. Няма основания да се очаква повишение на потребителското търсене на българските домакинства при силно ограничените реални разполагаеми доходи. Нито пък стабилизация на пазара на труда. Обратното – безработицата ще продължава да расте. При повишената нестабилност в Европа и особено в нашите южни съседи, чувството на несигурност у гражданите за утрешния ден се засилва и ще расте склонността към пестене на бели пари за черни дни, макар и от все по-скромните реални доходи.

В анализа на ЕК се отбелязва, че „даже при слабата заетост, средните заплати продължават да растат в резултат на структурни промени в пазара на труда и избелване на икономиката”. Формулировката е толкова обща и неясна, че не подсказва нищо. Дори по-лошо, ако все пак от нея може да се прави някакъв извод той е, че доходите от заплати растат. А истината е следната: в България стават странни неща. Едновременно намалява заетостта и нараства средната заплата, при намаляваща обща маса на изплатените заплати. Защото предприемачите уволняват повече ниско и средно квалифицирани работници (с ниски и средни заплати) и запазват по-квалифицираните с по-високи средни заплати, но с по-малка обща маса на заплатите. Това личи и от намалението на дела на компенсациите на наетите лица в структурата на БВП по метода на доходите, който през 2010 г. е бил 38,48%, а през 2011 г. 37,16%, при 50 и повече процента в западноевропейските страни. Тази късогледа рестриктивна политика ограничава текущото потребителско търсене и затруднява силно нормалното възпроизводство на работната сила с тежки средно- и дългосрочни последствия за икономиката и за обществото в цялост.

Като чете частта за така наречената „фискална консолидация” човек може да се просълзи от възторг. (3) Там пише: „Бюджетната дисциплина доведе до по-нататъшно подобрение на фискалната позиция в 2011 г. По-добрите от очакваните резултати се дължат главно на по-ниските капиталови разходи, замразяването на пенсиите и заплатите в държавния сектор за три поредни години, намаление на субсидиите… Бюджетът за 2012 г. предполага леко рестриктивна фискална позиция. Дефицитът на консолидирания бюджет се очаква да бъде подобрен до 1,9% от БВП в 2012 и 1,7% в 2013 г.”

Като чета тези редове си мисля, че са писани от Симеон Дянков или от нашите пазарни фундаменталисти. За Дянков и неговите събратя по икономическо мислене в Брюксел всичко е добре, ако се съкращават текущи и капиталови разходи и персонал. Колкото повече се съкращават, толкова е по-добре. Десният догматизъм не познава граници. Нашите пазарни фундаменталисти миналата есен предлагаха държавните разходи в бюджета за 2012 г. да се сведат до 30% от БВП, при положение, че се очаква през 2012 г. да бъдат 48,9% в ЕС и 40,4% в САЩ. Няма нито една европейска държава с 30% държавни разходи в своя бюджет.

Нашите пазарни фанатици поставят рекорди по социална и икономическа безотговорност. Ако за момент допуснем, че в България бъде съставен бюджет, какъвто те предлагат и се пристъпи към неговото изпълнение, дори пословично търпеливият и покорен български народ ще се разбунтува. Така могат да разсъждават само личности, които никога не са вземали или участвали във вземането на стопански решения, засягащи живота и съдбата на милиони хора. Сервилните български медии (4), обаче дават трибуна само на тези пазарни фундаменталисти и с това правят грозна услуга на българското общество.

Думата „съкращение” стана синоним на понятието „реформа”. А това не е вярно. За тези хора невъобразимо сложният и комплексен свят в който живеем се оценява по състоянието на бюджета. Всичко е наред ако бюджетът е балансиран. Още по-добре ако е с излишек. Качеството на живота на хората, тяхното здраве, лична и имуществена сигурност, екологичните характеристики на средата в която живеем, бъдещето на нашите деца и многобройните други измерения на икономиката и обществото нямат никакво значение за консервативните политици и икономисти. За тях финансовите показатели се извисяват над всичко друго. Няма значение, че хиляди сърдечно- и онкоболни у нас умират преждевременно всяка година поради липса на подходящи лекарства или болнични легла. Невъзможност да се купят дори обикновени лекарства поради липса на пари. Липса на най-елементарни медицински услуги в планинските, полупланинските и другите изолирани райони и малките села, където лекар не стъпва в продължение на месеци, а може би и години.

И тази част на прогнозата е пълна с неверни твърдения. Странно е да хвалиш най-бедната страна в ЕС, че намалява капиталовите разходи, реалните заплати и пенсии, разходите за здравеопазване, образование, наука, за да снижи текущия си бюджетен дефицит по време на криза! Това противоречи на здравия разум и на икономическата логика. То прави невъзможно и осъществяването на политиката за сближаване нивото на производителността, доходите и потреблението в страните членки на ЕС, при протичащия обективен процес на сближаване на средните ценови равнища в условията на открит общ пазар. Така, при замразени номинални доходи цените растат и реалните доходи намаляват. Това потиска допълнително платежоспособното търсене и ограничава потенциала за растеж. Да не говорим за постигането на целите на стратегията „Европа 2020”. Това е поредната забравена тема (след стратегията от Лисабон от 2000та година) по която до скоро се шумеше в Брюксел. На път е да бъде забравен и Европейският социален модел – някогашната гордост на Европа, който все повече се ерозира от пазарните фундаменталисти.

Разбирам необходимостта от разумни ограничения на бюджетния дефицит, когато е натрупан голям, трудно обслужваем държавен дълг, застрашаващ финансовата стабилност, както е в Гърция, Италия, Португалия и други страни. Не разбирам обаче, възторга на брюкселските чиновници от намаляването на бюджетния дефицит в България до 1,9% и дори „подобряването” (т.е. намаляването) му до 1,7%, при очакван 3,6% в ЕС за 2012 г. Не разбирам също защо се насърчава поддържането на държавен дълг у нас около 16-18%, при очакван 86,2% в ЕС за 2012 г. и прогнозиран 87,2% за 2013 г. Това води България към още по-голяма стагнация, безработица и бедност в условията на ново изостряне на кризата, която се трансформира от U–образен в W-образен тип.

Няма икономически основания България – най-бедната и една от най-ниско задлъжнелите страни в ЕС да се окуражава или принуждава да поддържа на всяка цена този нисък публичен дълг с което се подхранва допълнително повишението на и без това високата ни безработица и понижението на и без това ниските ни доходи. Умереното и контролирано повишение на нашия публичен дълг през следващите няколко кризисни години до 25-27% от БВП (т.е. три пъти по-ниско от очакваната средна задлъжнялост в ЕС) не създава никаква опасност за финансовата ни стабилност.

Такава гъвкава политика би позволила вземането на дългосрочни инвестиционни заеми за изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани проекти с участие на водещи чужди и наши частни компании; подобряване финансирането на здравеопазването, образованието, науката и иновациите; масирано подобряване на пътищата от втора до четвърта категория, които са в жалко състояние; подобряване финансирането на бедстващите общини и т.н.

Показателни са и лихвените плащания в консолидирания бюджет за обслужване на публичния дълг. През 2011 г. те са били: в Гърция – 6,9% към БВП, в Италия – 4,9%, в Унгария – 4,1%, в Португалия – 3,9%, в Ирландия – 3,4% и т.н., а в България – едва 0,6% – между най-ниските в ЕС. Общите разходи в консолидирания бюджет на България за 2011 г. са били 27 360 000 млн. лева, а лихвените плащания по външния и вътрешния публичен дълг -661,1 млн. лева или 2,4%. Такива лихвени плащания не са проблем за нашия бюджет сега и в обозримото бъдеще и не са основание за тревога. Това е повече от нормално състояние в европейската бюджетна практика. Не разбирам какво искат от нас чиновниците на Европейската комисия!

Прогнозата на ЕК за България за 2012-2013 г. е повърхностна, нереална и неточна. Особено за растежа на БВП, за частното, публичното и инвестиционното потребление, за приноса на нетния експорт за растежа, за компенсацията на заетите, за безработицата, за бюджетния дефицит и държавния дълг. Тя е изготвена от хора, които като че ли не живеят в Европа. Хора, които си въобразяват, че извън техните кабинети всичко протича нормално, спокойно, гладко, равновесно, безконфликтно, в условията на перфектна конкуренция, както пише в елементарните учебници по икономика. Хора, които като че ли не виждат и чуват тътена на икономическите и финансовите бури, тресящи нашия континент през последните години и заплашващи света с ново изостряне на кризата. Хора, на които не е известна голямата загриженост в световен, европейски и национален мащаб за продължаващата стагнация в европейската икономика, за растящата безработица, бедност и социална поляризация, особено в южноевропейските и източноевропейските страни и за борбата между различните икономически философии за извеждане на европейската икономика от кризата.

Едва ли има полза от такава формална и променяща се на всеки два-три месеца прогноза! Надявам се, че икономическите анализатори на Европейската комисия могат да правят и ще правят по-обективни, по-задълбочени и по-точни прогнози с по-устойчив времеви хоризонт, като основа за изпреварващи управленски решения!

30 май 2012 г.

====================

Бележки:

1. И дори сега продължава да очаква 1,4% растеж през тази година.
2. Предпазната спестовност е позната и у нас. В условия на криза при несигурност за утрешния ден (опасност да загубят работата си и да се лишат от доходи), докато са на работа много хора спестяват дори от скромните си заплати, за да има с какво да преживеят техните семейства, останали без доходи. Нашите политици тълкуват превратно това явление – внушават ни, че то е израз на благоденствие. И допускат груба грешка.
3. Понятието „фискална консолидация” се употребява много често от консервативните икономисти през последните 2-3 години. То е по-благозвучно название на действителното му съдържание, определено в Уикидедия като „политика насочена към намаляване на правителствените дефицити и трупането на държавен дълг”.
4. В действителност те не са български, а само работят на българска територия. Преобладаващата част от електронните медии са чуждестранна собственост. Немалка част от печатните са такива пряко или косвено. Същото е положението и в банковата ни система.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4483

Posted by on юни 5 2012. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.27151 лв
 CHF =  1.67609 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21616 лв
100  RUB =  2.81397 лв
 USD =  1.65664 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.