ДО МОСКВА И ОБРАТНО ИЛИ КОГА ЩЕ ГИ СТИГНЕМ… РУСНАЦИТЕ?

Всички са наясно, че руската столица Москва е космополитен град с население повече от 12 млн. души. Може би всички са чували, че това е и най-скъпият град в света или, за да не спорим, поне един от най-скъпите. Когато попаднеш там обаче разбираш, че преди всичко Москва е една зелена столица с много история и културно наследство.

Московчани казват, че за да успееш да разгледаш всички забележителности, включително 10-те големи парка, с които те се гордеят, ти трябва поне един месец за туризъм в руската столица. Групата русенски ученици, водени от дългогодишния преподавател в СОУ за европейски езици Маша Станчева, имаше точно 7 дни. И разбира се, част от нощите, които по това време бяха бели /стъмва се след 23 часа, а слънцето изгрява отново в 3 и половина/. В групата с деветокласници и десетокласници на европейската гимназия в Русе, се включиха и трима техни връстници от Математическата гимназия „Баба Тонка”. Всички те участваха в организирания обмен с цел усъвършенстване на руския език, който се случва за трета поредна година между руски и български ученици.

Първият ден за децата в Москва всъщност започна през нощта. С обиколка на столицата с кола, когато трафикът не е особено голям, но въпреки това всички четири ленти в едната посока са пълни с автомобили. Докато стигнат до квартал „Южно Бутово”, където се намира училище 2049 и където бяха настанени в различни семейства, въпреки умората след 43 часа пътуване с влак, никой не задряма. Емоциите нямаше как да допуснат това и дори двамата третокласници от СОУ за европейски езици извадиха фотоапаратите и още от Киевския вокзал до красивия краен зелен квартал Северно Бутово заснеха първите си нощни снимки на Москва.
И така, няколко часа сън бяха достатъчни групата да зареди батериите и още на сутринта да се срещне със свои връстници в московското училище 2049 с директор Татяна Николаевна. Тя самата приюти няколко деца в своя дом и се погрижи за перфектната организация по престоя на всички. Но да се върнем на училище 2049 и деня, който българските ученици прекараха там. Това беше 31 май – последният учебен за руските възпитаници, които също с нетърпение очакваха да се запознаят с новите си приятели от България. Първото, което направи впечатление на нашите деца, беше модерната база. Училището, което е само на две години, е оборудвано с последна техника в различните кабинети, а пред стаите на първокласниците има огромно място за игра върху мек килим, на който могат да се потъркалят през междучасието. Във всички стаи има минерална вода, а тази от чешмите се ползва само за миене на ръцете. На обяд учениците се хранят в стол само със здравословна храна, приготвена на място – супа, салати, картофи, месо, риба… и нищо пържено. Извън битовизма, заради който някои деца ахнаха „Кога ще ги стигнем… руснаците” и който се оказа далеч от представите за соц. школо, всички с огромно желание очакваха часовете и запознанството с руски връстници. Това се случи след като удари вторият звънец под звуците на популярната в близкото минало „Ламбада”. В първите два часа по химия и по физика русенските ученици бяха свидетели на редица опити и дори сами пробваха да направят някои от тях /и то много успешно/. Така занимателно това обучение беше наречено не урок, а фокус. Но всички фокуси, които бяха показани, са основани на физични и химични закони, което беше изключително интересно за третокласниците, които пък никога не са учили тези предмети. Но вече знаят, че каките и батковците в Русия изучават химия и физика с електронни учебници.
Третият час беше по английски език. Един от най-интересните. Премина под формата на игри, с помощта на мултимедия и с компютърни програми за повторение и затвърждаване на вече наученото. Гордост за нашата група беше, че българските деца, които участваха в упражненията обраха златните шоколадови медали, раздадени от учителя на най-добрите. Така, вече със самочувствие и усмивка, влязохме в следващия час – по информатика. Той беше за третокласници, тъй като в Русия децата от малки сядат зад компютрите в класната стая. Перфектно оборудваният кабинет с последни модели лаптопи впечатли изключително много българската група, но когато учителят започна да изпитва третокласниците пред интерактивна дъска… всички гледаха безмълвно и със съжаление. По пътя за кабинета по биология директорката Татяна Николаевна показа и мини печатницата на школото, където се прави училищният вестник. И точно когато си мислехме, че повече няма с какво да ни изненадат, видяхме мини ботаническа градина с десетки растения по средата на кабинета по биология. За нея се грижат самите ученици и по този начин научават много за растенията. През останалото време учат, правят дисекции на жаби, гледат клетки под микроскоп, въобще наблягат на практически занимания. Последният час за деня беше по физическо възпитание. И докато някои от нашите възпитаници веднага побързаха да обяснят, че са освободени от този предмет, стана ясно, че в Русия освобождаване от физическото няма. За всеки се намира подходящо занимание. Което не е трудно в огромния нов физкултурен салон с обширни съблекални. За най-любопитните ще кажа, че руснаците успяха да ни впечатлят и с тоалетните в школото – приспособени и малки за началния курс и големи за горния.
Докато нашите ученици се сприятеляваха и внимаваха за падежите в руския като си комуникират, ръководителят на българската делегация Маша Станчева участва в международна конференция, която се проведе в училището. На срещата бяха обсъдени последните проекти, осъществени в началния и горния курс като например изграждане на образа на Баба Яга и направата на различни кукли. В края на деня беше официално открит и славянски културен център в московското училище. Както вече писахме, в събитието участваха и русенски ученици, пременени в народни носии. За своя старт центърът получи много подаръци от България, които ще бъдат изложени във вече обособения български кът.
Вторият ден от общо седемте в Москва започна с посещение на Храм Христа Спасителя в центъра на руската столица, който има много интересна история. Това всъщност е най-високата православна църква в света. Намира се на брега на река Москва, а в самия храм има и музей, където този път бяха изложени икони, изработени от скъпоценни камъни. След края на Наполеоновите войни император Александър I подписва манифест, с който обявява намерението си да изгради катедрален храм в чест на Христос Спасителя и да покаже благодарността на руския народ към Бога, спасил Русия от врага, и която да служи като храм-паметник на жертвите на руския народ. За изграждането на църквата Христос Спасител са необходими над 44 години – то приключва през 1860 г. Вътрешната украса и изографисфането на храма продължават да се изработват от най-добрите руски художници и резбари и през следващите двадесет години след построяването му. Катедралата е осветена на 26 май 1883 година в деня на коронясването на император Александър III. През юни 1931 година лично Сталин дава разпореждане църквата да бъде разрушена, тъй като на мястото и трябвало да се изгради Партиен дом. Това обаче не се случило, строителството било спряно, поради честите наводнения от разливащата се река Москва, която се намира в непосредствена близост до строежа. След края на войната за кратко там било нанаправено езеро, но в него се удавили много московчани. Така в края на 1980 г. възниква обществено движение за възстановяването на църквата Христос Спасител, чиято движеща идея е покаянието. В края на 1999 по време на управлението на кмета Лужков новият храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. Днес храмът се посещава не само от московчани, а и от хиляди туристи, сред които бе и българската група. Същият ден успяхме да видим още един от многото музеи на Пушкин, внушителният московски университет, музикалният театър и манастира „Света Троица” на хълма Воробьови гори, от който се вижда и новата и старата част на Москва. Тъй като датата беше 1 юни, децата ядоха и безплатен сладолед, който се раздава на много места в града.
Третият ден от посещението със сигурност ще се запомни от всички. Кремъл и храм Василий Блажени. Червеният площад. Символите на Москва. В Кремъл трудно може да ти стигне цял един ден, за да разгледаш всичко, ние имахме няколко часа, но имахме и късмет – да видим на живо военен парад с коне, наречен развод, който се изпълнява само в събота. Стари стенописи, чудотворни икони, произведения на Рубльов, красиви градини, патриаршията, цар Пушка, всичко това е Кремъл. Но преди всичко Кремъл е история и визитка на Москва. Излизайки от там знаеш, че искаш да се върнеш. Въпреки скъпият входен билет от 750 рубли за възрастни, което прави близо 40 лева и още близо 100-ина лева за Оръжейната палата, Колокольня Иван Великий и Алмазный фонд. Защото енергията там е неповторима, освобождаваща и зареждаща едновременно. Може би само мястото, където Иван Грозни в пристъп на яд убива сина си, те подтиска с агресията на отминалото време, която за съжаление властва и днес.
Точно пред Кремълските порти виждаме военен баща с 8 деца, кое от кое по-красиви. На този ден той е бил награден от Русия като многодетен татко. Минути по-късно на Червения площад погледът на цялата група бе прикован от  храм „Свети Василий Блажени“. Той е построен в периода 1555-1561 година по заповед на Иван Грозни – в чест на превземането на Казан и победата над Казанското ханство. Според легендата, архитектът му е бил ослепен по нареждане на великия княз, за да не може да издигне друг подобен православен паметник. По онова време, храмът е бил използван и за съхранение на царската хазна. Храм „Свети Василий Блажени“ се състои от 8 параклиса. Над всеки има купол с различни шарки, а всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи. През 1588 година от североизток към храма е издигната постройка, осветена в чест на Василий Блажени, мощите на когото се намират именно в нея.
На Червения площад се намира още Историческият музей на Москва и популярният и комерсиален ГУМ – държавния универсален магазин.
На този трети ден в Москва някои от децата за пръв път чуха за великите художници на Русия и видяха техни творби на живо. Това стана в Государствената Третяковска галерия на Москва, която е художествен музей, основан през 1856 г. от руския търговец Павел Третяков. Днес тя съхранява едни от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата. Там са събрани произведения на Репин, Некрасов, Рубльов и много други, а входният билет за музея струва само 12 лева. Любителите на изкуството могат да се разходят и виртуално в галерията на http://www.tretyakovgallery.ru/.
Вечерта културната програма продължи с представлението „Пътищата, които ни избират” в един от московските сатирични театри. Е, представлението не беше в Болшой театър, където билетите струват по няколко хиляди рубли, но мюзикълът, за който платихме по 25 лв /за възрастни/ също си заслужаваше. Историята в него беше за американската мечта, която в Москва също е толкова актуална, колкото у нас. В антракта направи впечатление, че голяма част от зрителите се отдадоха на ядене на сладолед в барчето, а тези които не го направиха – страстно пушеха /между другото в Москва се пуши навсякъде, цигарите струват 1,50 лв., но глобата за хвърлен на улицата фас е много голяма/.
За да завършим един от най-натоварените дни още по-подобавощо минахме и покрай най-голямата библиотека в света, кръстена на Ленин, пред която се извисява паметник на Лермонтов. Тя работи почти денонощно и е много посещавана. Между другото паметници на Ленин могат да се видят на много места, както и четирите емблематични за миналото буквички СССР. Московчани казват, че това е история и държат на нея.
Четвъртият ден започна с разходка в огромния Парк на изложенията в Москва. В него са подредени палати на всички руски републики, които веднъж годишно предлагат характерни и традиционни стоки. Там се намира и изключително красивият златен фонтан с 12 златни жени, символизиращ всяка от републиките. Голямо виенско колело ни извиси над Москва за една обиколка, която струва точно 12 лева. Изключително впечатлени останаха най-малките в групата от музея на Ледниковата епоха в същия парк, тъй като успяха да се снимат с мамути, тежащи по 4 тона и изгледаха филм за ледниковия период. Нямахме късмет да се снимаме с фонтана с приказни герои в същия парк, тъй като той беше затворен за ремонт. Няколко часа обаче отне посещението ни в Музея на космонавтиката – особено интересно за любителите на физиката, каквито в групата ни не липсваха. Никой не пропусна да влезе в станция Мир, да разгледа дрехите и храната на космонавтите, както и да се снима с ракета Восток и самолет як 42 пред музея.
След това приключение се отправихме към близкия Храм, построен в чест на Тихвинската икона на божията майка през 1682 година. Църквата беше отрупана със зеленина, върбови клонки заради големия празник в Русия – Света Троица, отбелязван в началото на юни.
Вечерта групата имаше „челен сблъсък” с руската циркова школа, известна като най-добрата в света.  В Болшой Московский цирк представлението стартира точно в 18 часа и продължи близо 3 часа с антракта. „Подгряващите” изпълнения бяха толкова сложни акробатики и необезопасени номера, че често всички притаяваха дъх в очакване номерът да се получи… Той винаги се получаваше. И все пак кулминацията на вечерта беше спектакълът, посветен на Зоро и наречен „Золотой калейдоскоп”, изпълнен от заслужили и народни артисти на Русия. Истинско театрално представление с много красиви костюми, опасни и ефектни естакади, акробатика, много адреналин и препускащи коне на манежа. В края на спектакъла пред публиката се поклони дори бебе, качено на раменете на дядо си, който пък беше върху кон. Ако трябва обаче само с няколко думи да опишем руския цирк, то те вероятно ще са – сложно, опасно и красиво.
След този емоционален ден, на другата сутрин целта ни е улица Арбат, където всички се убедиха, че има какво да се види. Както казват московчани за любимата си Арбатская, това не е просто старата улица на столицата, а социокултурна общност. Там са живяли и творили едни от най-великите поети, писатели и художници на Русия, вкючително самият Пушкин. В новата част на Арбат се намира големият Московски дом на книгата – огромна книжарница на два етажа, в която можеш да се изгубиш. И нашата група се изгуби в книги часове наред и пак не успя да огледа всичко. Но пък всеки си тръгна с книжка в ръка.
До вечерта вече групата беше влязла в магазина на една от известните фабрики за шоколад и се беше подкрепила значително с изкушаващите лакомства. „Черешката на тортата” този ден беше паркът Коломенское, където изключително красиви са Храм Казанской Богоматери от 17 век с пет сини купола и Храм Вознесения Господня. Там е и двореца на Петър Първи, а от най-високия хълм се открива страхотна гледка към Москва.
Шестият ден групата прекара първо в зоопарка, който е огромен и се състои от две части. Любопитно е, че гледахме представление в делфинариума само срещу левче вход за деца и 8 лева за възрастни, но пък снимка с истински делфин или кит струваше точно 50 лева. И опашка при фотографа не липсваше.
От животните се пренесохме директно в Централната изложбена зала на Манежния площад до Кремъл, която преди 4 години мистериозно изгоря.
Вечерта продължи романтично с Кени Джи, пеещи и цветни фонтани в друг голям парк на Москва – Царицино. Светлинното лазерно шоу започва късно вечерта, когато се смрачи. Преди това групата се снима пред двореца, построен по проект на Екатерина Велика. Когато обаче тя го видяла готов, не го харесала и не живяла нито ден в него. Дворецът е бил изоставен и запуснат, но по времето на Лужков само за две години е възстановен напълно.
Последният седми ден започна с посещение на Планетариума в Москва – един от най-скъпите музеи в руската столица. Освен всичко друго, децата успяха легнали на специални столове, да изгледат и филм за звездите, Млечния път, метеоритите.. в голямата звездна зала на комплекса.  Следобядът по програма трябваше да е свободен за всички, за да приготвят багаж за обратно или пък да се върнт на любимо място в Москва. Децата бяха единодушни – връщаме се в голямата книжарница на Арбат. Няма такава емоция. Да видиш как с последните си пари в Москва българските ученици купуват книги – за себе си, за родителите, за съученици и приятели. Като се замисля това беше май най-показателният момент в Москва – чисто български и с надежда за нашето бъдеще.
Снимки: Мария ИВАНОВА и Татяна ИВАНОВНА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=4515

Posted by on юни 15 2012. Filed under Пътешествия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30102 лв
 CHF =  1.69468 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.17762 лв
100  RUB =  2.86869 лв
 USD =  1.65272 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.