2010 ГОДИНА ЩЕ БЪДЕ РЕШАВАЩА ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА ГЕРБ

ИНТЕРВЮ С ПРОФЕСОР ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ, ГОСТ-ПРОФЕСОР В ХЕЛЗИНКСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗА УПРАВЛЯВАЩИТЕ, ОПОЗИЦИЯТА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ГОДИНА, КОЯТО ПРЕДСТОИ НА БЪЛГАРИЯ
 
 

Проф. Цачевски, как оценявате изминалия шестмесечен период от управлението на ГЕРБ ?
Оценката ми не е еднозначна. Нека припомня, че на проведените през юли 2009 г. парламентарни избори ГЕРБ получи голяма обществена подкрепа за извършването на промяна в държавното управление и най-вече предприемането на безкомпромисна борба срещу корупцията и организираната престъпност. Съществуваше силна критичност от ЕС към многобройните случаи на констатираните злоупотреби при използването от България на финансовите средства от еврофондовете, част от които бяха временно замразени. Обществено недоволство предизвикваше слабото функциониране на  съдебната система и правоохранителните органи. Все по-осезателно се чувстваха последиците от настъпилата в началото на 2009 г. икономическа криза. В тези области ГЕРБ в лицето на нейния лидер Бойко Борисов обеща провеждането на енергична и резултатна политика. Сред големи слоеве от населението съществуваше представата, че тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) не е способна да реши проблемите на страната. Макар и в завоалирана форма, важно място в предизборната кампания на ГЕРБ и други десни партии зае „етническата карта”, проявила се в крайно негативното отношение към ДПС, което според тях е „преяло с власт”, а ръководни нейни представители са  извършили крупни злоупотреби.
Веднага искам да кажа, че България действително имаше потребност от ускоряване на реформите, особено в социално – икономическата, съдебната и административната област, укрепване на правовия ред, както и от ефективна стратегия за ограничаване на социалните последици и преодоляване на икономическата криза. Факт е, че такава промяна обещаха както управляващата коалиция, така и ГЕРБ, но изборът на мнозинството избиратели бе за промяна в управлението. Този избор бе също повлиян от засилилото се сред българите разочарование от дългия и мъчителен политически и икономически преход, обусловило своеобразна носталгия към „силната ръка” в държавното управление, която да внесе ред и сигурност. За повечето българи олицетворение на този стремеж се оказа  Бойко Борисов.
Дали тези обществени очаквания ще се оправдаят, ще се види в края на управлението на ГЕРБ. Изминалите шест месеца от мандата на новите управляващи са сравнително кратък срок, за да бъдат направени категорични оценки и прогнози.  Очевидно е, че обществените очаквания от управлението на ГЕРБ бяха прекалено големи и просто не могат да бъдат реализирани, особено в условията на икономическа криза. Това се отнася по-специално за повишаването на жизненото равнище. Съществено влияние оказа управленската неопитност на ГЕРБ. В редица случаи това доведе до противоречиви и дори погрешни решения, част от които бяха коригирани, но други повлияха на ефективността на провежданата политика. Това се прояви най-силно в социалната и икономическата област. Правителството се забави в предприемане на необходимите мерки за противодействие на икономическата криза. Известно време то дори нямаше изработена антикризисна програма. Извършеното оптимизиране, а в редица области, ограничаване на публичните разходи с цел недопускане на финансова дестабилизация, доведоха до сравнително малък дефицит в държавния бюджет в края на 2009 г. Това бе посочено от финансовият министър Симеон Дянков като голямо постижение на правителството.
В същото време недостатъчни бяха предприетите мерки за подпомагане на икономическата активност и стимулиране на потреблението. Темпът на нарастване на безработицата се ускори и достигна над 9 % в края на 2009 г., а прогнозите за 2010 г. са, че равнището й ще се повиши до 11,5 %, а според синдикатите ще възлезе на 15 – 16 %. Така че негативният социален ефект от кризата ще се почувства още по-силно през 2010 г., когато България ще бъде една от малкото страни в региона, където се очаква за втора поредна година спад на БВП. В противодействието на кризата правителството неоправдано подцени необходимостта от по-голяма социална справедливост и солидарност, особено в данъчната област.
През изминалия период не настъпи кардинална промяна и в други две важни насоки на политиката на правителството  – борбата с корупцията и усвояването на европейските фондове. Факт е, че срещу някои висши длъжностни лица в предишното правителство, включително министри, бяха повдигнати обвинения за извършени злоупотреби, но броят им не съответстваше на твърденията за повсеместна корупция и разхищения на държавни средства по висшите етажи на властта. Факт е, че в началото на 2010 г. все още няма нито един осъден министър или друг висш представител на предишната администрация. Що се касае до усвояването на финансовите средства от фондовете от ЕС, публикуваните данни в края на 2009 г. показват, че по отношение на оперативните програми процедурата за съответствие все още продължава и реално се използвани едва около 3 % от общия им ресурс.
По големите енергийни проекти с българско участие представители на правителството даваха противоречиви изявления, а окончателното решение бе неоправдано забавено. Това създаде проблеми в отношенията с Русия и  възникна реална опасност някои важни проекти за българската икономика да не бъдат реализирани  Във външната политика  правителството успя в голяма степен да възвърне доверието на ЕК към България, но то не е безусловно. Цялостна и трайна положителна промяна ще настъпи, след като България изпълни изискванията на ЕК за съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност и усвояването на средствата от еврофондовете. Сериозна слабост във външнополитическата област бяха изявления на български политици по отношение на Република Македония и Турция, които не бяха в духа на добросъседските отношения.
От казаното до тук не трябва да се правят прибързани изводи. Правителството е в началото на своя мандат и функционира при трудни вътрешни и външни финансово-икономически условия. Но очевидно е, че постигнатото, преди всичко за смекчаването на социалните последици от икономическата криза, бе недостатъчно за поддържане на високия обществен рейтинг на ГЕРБ. В сравнение с лятото на 2009 г., в края на същата година обществената подкрепа за правителството, а в по-голяма степен за Народното събрание значително спадна, въпреки че ГЕРБ и нейният лидер Б. Борисов продължават да се ползват със солидно одобрение. Според проучване на „Алфа рисърч” обществената подкрепа на дейността на Народното събрание е спаднало от 45 % през август на едва 17 % в началото на декември 2009 г. Спадът на доверието в кабинета е от 44 % на 30%, а недоверието е нараснало от 9 % на 22 %.
Един от изводите за изминалия период на управление на ГЕРБ е, че, както правителството, така и мнозинството българи трябваше да се убедят, че в социално-икономическата област за толкова кратко време чудеса не стават. В същото време правителството вече действа с по-голям реализъм и се въздържа от демонстрирането на прибързан  и неоправдан оптимизъм. На този фон, 2010 г. ще бъде решаваща за управлението на ГЕРБ, за което силно влияние ще окажат също политическите фактори.

Какви са политическите предизвикателства за управлението на ГЕРБ ? 
Първоначално изглеждаше, че те нямат да бъдат големи. В Народното събрание  на ГЕРБ не достигнаха 5 депутати, за да има пълно мнозинство, но то лесно можеше да бъде осигурено с подкрепата дори на една от общо трите други дясноцентристки партии – Синята коалиция, АТАКА и Ред, законност и справедливост (РЗС). Това обаче не бе желаният от ГЕРБ вариант. Преди парламентарните избори Б. Борисов се обяви за самостоятелно управление и против формирането на коалиция на ГЕРБ с други партии, което според него е свързано с безпринципни компромиси и е вредно за страната, като сочеше за негативен пример тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Реалностите наложиха на ГЕРБ да търси парламентарна подкрепа, която бе осигурена без установяване на коалиционни отношения с други партии. В Народното събрание бе създадено солидно управляващо мнозинство. Основният обединяващ фактор на участващите в него партии бе елиминирането от властта на БСП и ДПС. Естествено водеща роля в него играе ГЕРБ, което формира самостоятелно правителство и провежда политика, която е основана на неговата партийна програма. Ползата за другите десни партии от партньорството с ГЕРБ бе, че те фактически получиха достъп до държавното управление и възможност, макар и в ограничени рамки, да оказват влияние върху провежданата вътрешна и външна политика.
Изминалият шестмесечен период след парламентарните избори показа, че този модел на партньорство е нестабилен и изправен пред засилващи се противоречия. Въпреки че управлява самостоятелно, ГЕРБ е зависимо от подкрепата на партии, с които има големи различия от идеен и политически характер. Сериозно обременени са също отношенията между техните лидери. Чувствителен проблем е участието в мнозинството на АТАКА. Нейната националистическа и популистка идеология не се възприема в ЕС, включително от Европейската народна партия, която има най-голямо представителство в ЕП и чиито членове са ГЕРБ и Синята коалиция. Една от причините за отказа на Синята коалиция и РЗС да не подпишат предложения им от ГЕРБ меморандум за сътрудничество в НС бе нежеланието да установят договорни отношения с АТАКА. Поради това, че парламентарната подкрепа за ГЕРБ не е основана на ясно поети ангажименти от другите партии, тя бе трудно поддържана, а в някои моменти бе поставена на сериозно изпитание. Емоционалната реакция на Б. Борисов бе, че е готов за провеждането на нови парламентарни избори, от които губещи според него ще бъдат единствено партньорите на ГЕРБ.
Като най-безпроблемно се очерта взаимодействието на ГЕРБ с АТАКА, чийто лидер Волен Сидеров декларира безусловна подкрепа на правителството, не предяви претенции за участие в управлението и видимо смекчи националистическата си риторика. Самият Б. Борисов призна значението на стабилното партньорство между ГЕРБ и АТАКА, но допусна сериозна грешка като се солидаризира с някои крайни позиции на В. Сидеров. Такъв бе случаят с обявеното намерение за провеждането на референдум по въпроса за забраната на новините на турски език по националната телевизия. Това предизвика негативна международна реакция, включително в ЕС, което наложи идеята да бъде бързо изоставена.
Нервни бяха отношенията между лидерите на ГЕРБ и Синята коалиция, от където бяха отправени критики към редица действия на правителството, особено в икономическата област. Но наличието на управленски опит на СДС и ДСБ се отчита от управляващата партия и бе причина за включването на техни представители като експерти в управлението. Според председателя на ДСБ Иван Костов обаче Синята коалиция не участва в управлението, а като „сестринска партия” на ГЕРБ е добронамерен коректив на нейната политика. По-различно развитие обаче претърпяха отношенията на РЗС с ГЕРБ, които в края на 2009 г. драматично приключи с преустановяване на партньорството. Това бе неизбежно, тъй като партията на Яне Янев се бе превърнала в своеобразна вътрешна опозиция на ГЕРБ. 
В сегашните условия не съществува реална опасност за по-нататъшно отслабване на парламентарната подкрепа за управлението на ГЕРБ, но начинът, по който тя се поддържа, крие сериозен риск за правителството. В това отношение от важно значение е доколко резултатна ще се окажат действията на управляващите за преодоляване на икономическата криза. 2010 г. обаче се очертава като тежка в социалната област. При отслабваща обществена подкрепа за ГЕРБ, нейният лидер все по-трудно може да преодолява разногласията в парламентарното мнозинство като прибягва до заплахата за нови парламентарни избори.
Едва ли ще бъде достатъчно силен обединяващ фактор по-активното включване на представители на другите десни партии в държавните структури. При това положение най-вероятната перспектива е парламентарната подкрепа за управлението на ГЕРБ да бъде трансформирана във взаимодействие с поети конкретни ангажименти от участващите в него партии. Това ще изисква постигането на споразумение по общите принципи и целите на управление, което би могло да прерасне в  коалиционно с доминиращата роля на ГЕРБ.  Естествено това ще представлява сериозен компромис от страна на ГЕРБ. Ако промяна във модела на взаимодействие между десните партии н парламента не бъде извършена, още през 2010 г. реална е опасността да настъпят сериозни трусове в управлението на ГЕРБ и не е изключено да се стигне до извънредни парламентарни избори.

Способна ли е според Вас опозицията да застраши управлението на ГЕРБ ?
Съществуващото съотношение на силите в Народното събрание е практически невъзможно да бъде променено до провеждането на нови парламентарни избори. Сегашната опозиция в парламента е фактически част от управлявалата до юли 2009 г. три партийна коалиция. От нея липсва НДСВ, която не успя да премине 4 – процентната изборна бариера. От началото на 2010 г. политически опонент на управляващите стана също РЗС, който обаче, поради разпадането на парламентарната му група и малкия брой депутати, има слаби възможности в Народното събрание. Реално БСП и ДПС продължават да са политически партньори, въпреки че не са сключили споразумение за взаимодействие в парламента. Те са съответно втората и третата по представителност парламентарни сили, а общият брой на техните народни представители е 78. Това е недостатъчно, за да бъдат силна опозиция, още повече, че нито една от другите партии, не желае сътрудничество с тях. Така че в сегашните условия опозицията в парламента не представлява реална заплаха за управлението на ГЕРБ.
Ситуацията в Народното събрание ще се промени, само ако установеното парламентарно мнозинство се разпадне. В такъв случай, изходът е формиране на по-ограничен формат на управление, начело с ГЕРБ или, което е по-вероятно, насрочване на извънредни парламентарни избори. Такава перспектива, която е в сферата на вероятностите, логично поставя въпросът какви са шансовете да бъде променено политическото статукво в управлението на страната. Това ще зависи от състоянието, в което  ще се намират БСП и ДПС и дали те ще могат да се възползват от евентуален неуспех на управлението на ГЕРБ. През юли 2009 г. Социалистическата партия претърпя най-тежкото си изборно поражение от своето създаване през 1991 г.  Шест месеца след парламентарните избори тя все още не е преодоляла кризата, в която се намира.
Въпреки това, през изминалия период БСП бе най-активният опонент на управлението на ГЕРБ. От една страна, това се прояви в опровергаване негативната оценка на ГЕРБ за управлението на тройната коалиция, особено обвиненията за широко разпространената корупция и тежкото наследство, което бе оставено на новите управляващи, а, от друга, в критичността към предприетите мерки за противодействие на кризата и социалната политика на правителството на Б. Борисов.  Общественият ефект от това поведение на БСП обаче засега е слаб. Констатираният от социологическите агенции спад в подкрепата за ГЕРБ не бе съпроводен от повишаване на рейтинга на БСП, който в края на 2009 г. бе на равнище 14 – 15 %.  Преодоляването на кризата на партията може да стане след период от 2 – 3 години, но при условие, че ръководството бъде поето от нови личности, носители на политическа визия за провеждане на различна от досегашната и съобразена с реалностите политика.
Що се отнася до ДПС, ситуацията е доста по – различна. ДПС бе единствената партия от управлявалата до юли 2009 г. тройна коалиция, която не само, че не загуби, а, напротив,  значително получи по-голяма подкрепа на последните парламентарни избори.  В сравнение с изборите през 2005 г., за ДПС бяха подадени в повече 140 хиляди гласа, а общият брой на подкрепилите го гласоподаватели достигна внушителните 610 хиляди.  Партията се нареди на трето място по брой на депутатите в Народното събрание, със само двама по-малко от БСП. Неточни са твърденията, че този изборен резултат се дължи главно на увеличения брой гласували български граждани с двойно гражданство в чужбина, основно в Турция. В действителност оттам дойде около една трета от прираста в гласовете за ДПС.
Парадоксално бе, че изключително активната негативна предизборна кампания на ГЕРБ, АТАКА, Синята коалиция и други партии срещу ДПС не оказа влияние върху изборния му резултат. Напротив, тя допринесе за мобилизиране електората на ДПС, който в мнозинството са българските турци, но около една пета от гласувалите за партията бяха българи християни. За разлика от БСП, която през последните 20 години редуваше политически спадове и възходи, развитието на ДПС следва трайна тенденция на засилващо се политическо влияние и разширяваща се социална база. Определени различия се очертаха и в тяхното опозиционно поведение – ДПС възприе по-сдържано отношение към управлението на ГЕРБ и се определи като „конструктивна опозиция”, която е готова да подкрепи „правилните, включително непопулярните политики”.
При формиралата се парламентарна конфигурация обаче ДПС остана в опозиция, в която вероятно ще бъде до края на мандата на сегашното Народно събрание. Но, за разлика от БСП, ДПС не изпадна в криза, а стратегията й е насочена към използване на опозиционния период след осем годишно участие в държавното управление като подготовка за завръщане в изпълнителната власт. Макар и в негативен план, Б. Борисов многократно заяви за лидера на ДПС Ахмед Доган, че е най-големия български политик през периода на прехода и го определи като негов  основен противник в политиката.

По повод на ДПС как бихте коментирали казаното от Ахмед Доган на VII-та национална конференция на партията в края на 2009 г., че  „пътят на ЕС към себе си и Глобалния свят минава през Дарданелите и Чанаккале”, което бе своеобразно продължение на негова фраза отпреди 20 години, че „пътят на България към Европа минава през Дарданелите” ?
Докладът на А. Доган на последната национална конференция на ДПС (което през март т.г. ще отбележи 20 – та годишнина от своето учредяване) привлече медийното и политическото внимание именно с това изявление. Както и с декларираното намерение на А. Доган, че обмисля оттеглянето си от поста лидер на партията. Интерес обаче представлява цялото съдържание на доклада, особено анализа на досегашния преход в България, очертаната визия за по-нататъшното национално развитие на основата на участието на страната в европейската и евроатлантическата интеграция, както и оценката за ролята в държавното управление и предизвикателствата, пред които е изправено ДПС като опозиция.
Направена е констатацията, че на последните парламентарни избори избирателите „не разбраха и не оцениха постиженията по време на управлението на тройната коалиция” (същата е позицията и на лидерите на БСП), предложено бе разработването на стратегия за разширяване позициите на ДПС в контекста на формирана национална визия за бъдещето на България и  развитието на ЕС през следващите 10-15 години, изтъкната бе като императив необходимостта от „ремонтиране и реформиране” на ДПС, за да  „не изостава от динамиката на общите процеси в страната” и че тази задача може да бъде решена само в условията на опозиция. Това представлява ясна индикация, че ДПС е решено и в бъдеще да играе важна роля в политическия живот, да се върне отново във властта и бъде подготвено за периода, когато А. Доган реши да се оттегли от лидерския пост.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос, аз не виждам нещо смущаващо в казаното от А. Доган. В него той е акцентирал върху един важен аспект, свързан с процеса на разширяване на ЕС, както и провеждането на балканската политика на България. Това е символично представена позиция за необходимостта и значението на приобщаването в ЕС на страна с голям икономически потенциал и важна роля в регионалните и глобалните международни отношения, каквато е Турция. Известно е, че от 2005 г. Турция води преговори за членство в ЕС, но сред политиците и гражданите на страните членки на съюза няма единство по въпроса дали турското присъединяване е оправдано, поради това, че само малка част от територията на страната е на европейския континент, а населението й е мюсюлманско.
Всъщност това е въпрос от принципно значение, тъй като се отнася не толкова за географския обхват на европейската интеграция, колкото дали ЕС трябва да остане своеобразен „християнски клуб” или да има по-широка религиозна и ценностна  „отвореност” в съответствие със задълбочаващите се процеси на глобализация. В мнозинството страни членки на ЕС преобладаваща е позицията, че, ако Турция изпълни необходимите критерии за членство, евроинтегрирането й ще допринесе за повишаване на международната тежест и роля на съюза, включително за развитието на отношенията на Европа с мюсюлманския свят. Такава е политиката и на България, която има силен специфичен интерес от членството на Турция, най-големият съсед на страната ни, в ЕС. То ще създаде благоприятни възможности за развитие на сътрудничеството във всички области, а, заедно с очакваното присъединяване към ЕС на страните от Западните Балкани, ще означава Балканите изцяло да станат част от Обединена Европа. Това е път към утвърждаването на демократичните ценности, решаването на съществуващите проблеми, установяването на трайна стабилност, сигурност и разширяване на сътрудничеството между страните в региона.


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ДНЕШНИТЕ БЕБЕТА ЩЕ ЖИВЕЯТ СРЕДНО ДО 100 ГОДИНИ

ВСЕ ПОВЕЧЕ ОДОБРЯВАТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АТОМНА ЕНЕРГИЯ

БЕЛИТЕ КОЛЕДИ СА НА ИЗЧЕЗВАНЕ ЗАРАДИ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ

НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ СТРАДА ОТ ПОВЕЧЕ УВРЕЖДАНИЯ

ЛЕКУВАТ ДИАБЕТ С КЛЕТКИ ОТ ПРАСЕТА

АВСТРАЛИЙСКИ ГРАД ЗАБРАНИ ВОДАТА В ПЛАСТМАСОВИ БУТИЛКИ

БЕЛГИЯ ИЗГРАЖДА ВТОРА ГРУПА ВЯТЪРНИ ПЕРКИ НАВЪТРЕ В СЕВЕРНО МОРЕ

МОХАМЕД ЩЕ Е ВАШИЯТ НОВ СЪСЕД

ЕВРОПЕЙСКИЯ БИГ БРАДЪР ИСКА ДА ВИ НАБЛЮДАВА ОЩЕ ПО-ОТБЛИЗО

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2850

Posted by on ян. 11 2010. Filed under Утре. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30371 лв
 CHF =  1.68824 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.21649 лв
100  RUB =  2.83363 лв
 USD =  1.64286 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.