ПРОФ ЦАЧЕВСКИ: КУЛМИНАЦИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ ЩЕ БЪДЕ В КРАЯ НА 2009 Г

Проф. Венелин Цачевски е доктор на икономическите науки, гост – преподавател в Хелзинкския университет
 

Проф. Цачевски как оценявате сегашната икономическа ситуация в България ?
Накратко бих я окачествил като задълбочаваща се криза, чийто негативни последици се чувстват все по-осезателно от бизнеса и българските граждани. Ето някои от най-новите данни за нейното развитие. Спадът на брутния вътрешен продукт (БВП) достигна през първата половина на 2009 г. 4.2 % в сравнение със същия период на 2008 г.  Ще припомня, че тази тенденция започна още през последното тримесечие на миналата година. Вече няма съмнение, че тя ще продължи. Прогнозите са за годишно съкращаване на стойността на БВП от 6 – 7 %. Ще припомня, че отрицателен икономически растеж в България бе регистриран за последен път преди 12 години – през 1997 г.
Най-силни са последиците от икономическата криза във финансовата област. Те се изразиха в силно увеличаване на държавните разходи и намаляване на финансовите приходи в бюджета. През последните години България поддържаше около три процента положително салдо в платежния баланс, което през първата половина на тази година прогресивно намаляваше. През юли 2009 г. за пръв път бе регистриран пасив в държавния бюджет. Според новия министър на финансите Симеон Дянков новото правителство е заварило финансова „дупка” от около 1.5 млрд лева, която по негова прогноза ще се увеличи в края на годината на най-малко 2.5 млрд. лева.
Индикация за задълбочаващата се криза са двукратно спадналата стойност на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България в сравнение със същия период на миналата година и силно увеличената междуфирмена задълженост, възлязла в края на юли на 160 млрд. лева, заплашваща да блокира българската икономика. Тревожни са социалните измерения на икономическата криза. Според официалната статистика равнището на безработицата в края на юли се е повишило до 7.6 % от трудоспособното население. В действителност без работа са повече от 10 % и тази цифра ще продължава да нараства. Държавата изпитва трудност да осигури необходимите социални плащания. Социалният министър Тотю Младенов обяви, че дефицитът на Националния осигурителен институт (НОИ) е достигнал почти 560 млн. лева, а, както заяви един от заместниците му, предвидените средства във фонд „Безработица” са изчерпани още в средата на годината и ще трябва спешно да бъдат осигурени нови финансови постъпления.

Само външни ли са причините за икономическата криза в България?
Това е широко разпространеното обяснение. Поради високата степен на обвързаност на националното стопанство със световната икономика, страната ни не можеше да избегне негативния ефект от глобалната финансово-икономическа криза. Трябва да се има предвид, че вносът представлява близо 75 %, а износът почти 45 % от БВП на България. Неблагоприятни фактори са също  икономическата неразвитост, обуславяща слабата конкурентноспособност на произвежданите стоки, както и голямата зависимост на България от притока на чуждестранни инвестиции.
Но, от друга страна, бившите управляващи надцениха възможностите на страната ни да се справи с последиците от глобалната криза. Наистина до 2009 г. българската икономика се развиваше възходящо. Средният темп на нарастване на БВП през последните пет години бе над 6 %, безработицата постоянно спадаше и достигна през 2008 г. едно от най-ниските равнища в ЕС – 5.5 %, а привлечените ПЧИ само през 2005 – 2008 г. бяха над 20 млрд евро. В същото време обаче дефицитът по текущата сметка надвиши 25 % от БВП, докато пасивното салдо във външната търговия достигна рекордните 10 млрд евро. Освен, че страната е външноикономически уязвима, правителството не прие адекватни мерки, за да ограничи максимално очаквания негативен ефект от кризата.
Ще припомня, че в държавния бюджет за 2009 г. бяха заложени неизпълними цели – растеж на БВП от 4.7%, 3-процентов бюджетен излишък,  незначителен спад на чуждестранните инвестиции и слабо увеличаване равнището на безработицата. Разчиташе се, че с приетата в началото на 2009 г. антикризисна програма, чието основно перо бяха 5.6 млрд. лева публични инвестиции, България ще може да противодейства успешно на кризата. В това отношение управляващите правеха оптимистични изявления, че страната ни е по-добре подготвена от много други страни, представяха манипулирани статистически данни за състоянието във финансовата и социалната област, правеха неоправдано големи разходи и разчитаха на популистки мерки, каквато бе например показното намаляване с 15 % на заплатите на министрите. Така че кризата се задълбочаваше, а нейният негативен ефект се засилваше. Действителното положение се видя след парламентарните избори през юли 2009 г.

Как се отрази в това отношение спирането на част от финансовите средства, получавани от България чрез еврофондовете?

Това също бе и остава неблагоприятен фактор за развитието на българската икономика и е една от причините за допълнителните трудности за страната в усилията да бъде ограничен негативния ефект от финансово-икономическата криза. В действителност положението, което възникна по отношение на използването на фондовете на ЕС, бе един от най-големите неуспехи в управлението на бившето правителство. Този въпрос има два взаимно свързани аспекта. Първият са наложените от ЕК санкции на България в отговор на констатираните злоупотреби и други нарушения при използването на отпусканите финансови средства. Това започна в началото на 2008 г. и се изрази във временно блокиране или отнемане на финансов ресурс, който е изключително необходим за подпомагане на националното развитие и извършването на икономическите и други реформи. Фактически България временно или окончателно се лиши от финансови средства на стойност около 1,5 млрд. евро, като санкциите засегнаха както все още незавършилите предприсъединителни програми ФАР, САПАРД и ИСПА, така и всички (общо седем на брой) оперативни програми през периода 2007 – 2013 г., в чието финансиране ЕС играе основна роля.
Вторият аспект е извънредно ниската степен на усвояване на предоставените от ЕС финансови средства, които, дори и без блокираните пари, са големи. Данните показват, че от определения за България финансов ресурс от еврофондовете на стойност общо 16.1 млрд. евро през 2007 – 2013 г., страната ни е получила през първите две години и половина от членството й в ЕС, около 2.7 млрд евро. Ако от тази сума се изключи членския внос, който България е внесла в ЕС, тя е възлязла на 1.9 млрд. евро, от които до май 2009 г. реално са били оползотворени едва 56 млн. евро. или само около 3 %.
В резултат на това не бяха реализирани или забавени хиляди проекти, въпреки че част от необходимите плащания бяха поети от държавния бюджет. Една от последиците се изрази в ограничените възможности на България да предприеме защитни мерки срещу настъпилата в края на 2008 г. икономическа криза. При условие, че еврофондовете бяха пълноценно използвани, за  реализирането на мерките, включени в антикризисната програма можеше да бъде отделен два – три пъти по-голям финансов ресурс.

Какви действия е предприело досега правителството в икономическата област и по-специално за преодоляване на кризата ?
Новото правителство все още не е представило управленската си програма, което, както съобщи премиерът Б. Борисов, ще стане  към средата на септември. Това, което бе направено досега, се изрази в установяване на реалното състояние на икономиката. Очертани бяха приоритетните цели в политиката и предприети някои практически действия за преодоляване последиците от икономическата криза. Естествено бе да се очаква, че акцентът ще бъде поставен върху ограничаване на разходите и увеличаване на приходите в бюджета, така че да не бъде допусната финансова дестабилизация. Новият финансов министър С. Дянков се обяви против актуализация на бюджета, както и получаването на заем от международните финансови институции, въпреки че  не изключи такава възможност в края на годината, ако бъде отправена подобна препоръка, след извършването на преглед на държавните финанси от Международния валутен фонд.
През август финансовият министър съобщи, че с предвиденото допълнително съкращаване на бюджетните разходи с 15%  ще бъдат спестени 1.156 млрд лева, а чрез допълнителни мерки ще може да се компенсира изцяло очаквания годишен дефицит от 2.5 млрд. лева. Обещано бе, че няма да има намаление на разходите за образованието, правната система, вътрешните работи и сигурността. Като главен източник за увеличаване на приходите в бюджета се счита оптимизирането на дейността на митниците, което ще позволи да се ограничи контрабандната търговия и увеличи събираемостта на таксите от акцизи и главно ДДС. От този източник се очакват около 800 млн. лева допълнителни приходи.
Безспорно най-чувствителният проблем, пред който е изправена икономическата политика на правителството, е минимизирането на негативния ефект от кризата в социалната област. Според приетата към края на август макрорамка на бюджета за 2010 – 2013 г. правителството си поставя за цел през следващата година да запази номиналната стойност на работните заплати в публичния сектор и да увеличи добавките за някои пенсии. През 2010 г. няма да има увеличаване на преките данъци, а осигурителната тежест ще бъде намалена с 2 % и с по 1 % през следващите години.
Премиерът Б. Борисов обеща, че, ако бъдат получени повече постъпления в държавния бюджет, както и ако бъдат деблокирани спрените средства от еврофондовете, в средата на следващата година може да започнат разговори за ръст на заплатите и за реализирането на нови проекти в социалната област.

Изпълними ли са тези обещания ?

Според мен те трябва да се оценяват като декларирани предварителни намерения, които ще бъдат коригирани в зависимост от еволюцията в икономическата обстановка. В това отношение съществува неизвестност. При представянето на макрорамката на бюджета за следващите четири години, С. Дянков заяви, че с предложените параметри е изпълнена половината от декларираните предизборни приоритети на ГЕРБ . В същото време той призна, че икономиката за следващата година е „непредсказуема”. Според правителството през 2009 – 2010 г. БВП ще спадне с общо 8.3 %, а ръст може да има едва през 2011 г.
Стойността на очакваните ПЧИ за 2009 г. е 3 млрд, а за 2010 г. 3.3 млрд. евро. Очаква се равнището на безработните да продължи да нараства и през 2010 г ще достигне 11.4 %. Инфлацията ще бъде ниска, съответно 1.8 през 2009 г. и 2.2 % през 2010 г., което бе основният аргумент на възражението на финансовия министър  срещу неговия колега в социалното министерство Т. Младенов, че фактическото замразяване на брутната минимална работна заплата до 2013 г. на 240 лева може да я направи недостатъчна, за да компенсира очаквания праг на бедност от 216 лева.
Личната ми оценка на тези данни е, че в някои отношения те са прекалено оптимистични. Онова, което със сигурност може да се прогнозира е, че сегашната и следващата години ще бъдат много трудни за страната ни в икономическата и социалната област. Практически всички министерства обявиха рязко съкращаване на капиталовите разходи, което може да има негативни социални последици. Очевидно е, че ситуацията ще продължи да се влошава и правителството трябва да предприеме бързи и резултатни действия. Считам, че практически е изключено държавният бюджет да бъде балансиран до края на годината. Вероятно през 2009 г. няма да бъдат събрани между 7 и 8 млрд. лева от планираните приходи в бюджета, чийто дефицит ще бъде не по-малък от 2 – 3 млрд. лева. България едва ли ще може да реши проблемите, пред които е изправена, без получаването на заем от международните финансови институции.
Ограничаването на бюджетните разходи е необходимо, но няма да е достатъчно за справяне с последиците от кризата. Необходимо е приемане на нова антикризисна програма. Съществено внимание в нея трябва да бъде отделено на серия от мерки за подпомагане и стимулиране на българския бизнес, особено на средните и малките предприятия. От важно значение е извършваната в момента преоценка на условията и финансовите възможности на България за участие в големите инфраструктурни енергийни проекти на нейна територия да не доведе до прибързан отказ от тяхното реализиране, което не е в съответствие с дългосрочните национални интереси.

 
 

ПОСЛЕДНИ СТАТИИ:

ЛОША ПОЛИТИЧЕСКА КАРМА ТЕГНЕ НАД КАНДИДАТ КМЕТОВЕТЕ ФИНАНСИСТИпроф.Венелин Цачевски

РАБОТНОТО ВРЕМЕ НЕ Е РАБОТА Калоян МЕТОДИЕВ

ЧЕРВЕН КОНЕЦ НА РЪКАТА – ТРАДИЦИОННО ИЛИ МОДНО? Мария САШЕВА

ИМАТ ЛИ ГЕРБ ОБЕЦА НА УХОТО? Калоян МЕТОДИЕВ

АТАНАС РУСЕНОВ: ЗА УЕДРЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА В БЪЛГАРИЯ НЯМА АЛТЕРНАТИВА

ПРОГРАМАТА НА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: ЛЕВИ, ДЕСНИ, ФОКУС-МОКУС -Владимир  КАРОЛЕВ, Васил  КАРАИВАНОВ

НАЙ-НЕИЗГОДНИЯТ СЦЕНАРИЙ ЗА ПЪРВАНОВ СЛЕД 5 ЮЛИ 2009 – Борислав АНГЕЛОВ

КАК ГЛАСУВАХА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ – проф.Венелин Цачевски

ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ ПО БЪЛГАРСКИ – доц. Любима ЙОРДАНОВА

ПОТЪПКВАНЕТО НА СИМВОЛИТЕ ИЛИ ЗА ПОЗОРА НА ДЪРЖАВНОСТТА У НАС – Калоян МЕТОДИЕВ

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2466

Posted by on авг. 28 2009. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.31343 лв
 CHF =  1.696 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20549 лв
100  RUB =  2.81666 лв
 USD =  1.62891 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.