МАРТИН КАРБОВСКИ: ДНЕС СМЕ 2008-МА

МИСЛЯ ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЗАКОНЯТ БРАКОВЕТЕ МЕЖДУ ЧИСТИТЕ СТАРЦИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА, КАЗВА ОЩЕ МАРТИН КАРБОВСКИ В ЕДНО ОТКРОВЕННО ИНТЕРВЮ ПРЕД ОБЩЕСТВО. НЕТ

Мартин Карбовски е завършил  две висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика. Водещ е на предаването „Отечествен фронт“ по Нова Телевизия и е автор на материали в списанията Егоист, Плейбой и други. Водещ на предаването „Радиопирати“ по Дарик Радио и бивш втори водещ на предаването на Кеворк  Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Известен е с провокативния си стил.

Поводът да Ви потърсим е статията на Виктор Пасков във в. „Труд”. Там меко казано сте подложен на безмилостна критика.  Началото на война ли е това?

 

Аз издадох една книга. Тя се казва „Антология на живите”. Автори в нея са Тома Марков, Стефан Иванов, Момчил Никилов, Калин Терзийски, Ангел Константинов, Батюшка, Чарли Парушев и аз. Продава се в книжарници „Пингвините”. Безмилостна критика за книга имаше едно време. Днес няма. Има директна реклама.

Ако бях направил финансова или мутренска групировка в тази страна, Пасков щеше да е редактор на книгите ми. Но ние направихме литературна групировка. Уникално е че пияният малък мозък на тази нация може да види проблем в този акт, а не в чалгата, примерно. В отвличанията, примерно. В политическата класа – примерно. Не – те се занимават с нас. На нас не ни се занимава с тях пък и има един неприятен проблем – те могат да ме псуват с благословията на Тошо и Кево, аз не мога. И не ща.

Това, което правя аз е да работя. Те коментират и управляват. Когато работех с Кеворк бях лош. Сега пак съм лош. А аз ги обичам всичките. Прегръщам ги.

Вижте, на тях им е все тая какво става – важно е те да са вкопчени в барелефа си, а целият свят да потъва. Това е битка за техните барелефи – защото рано или късно те ще бъдат изстъргани от лумпените и хулиганите така, както бяха изстъргани петолъчките от президентството. Този процес е необратим. Ако питате мене – петолъчките трябваше да останат. Барелефите им също. Но те презумпират това от което се страхуват – че някой им копае постамента. Не е верно.

 

Има ли според Вас конфликт между млади и стари автори в българската литература и журналистика днес?

 

Няма нищо такова. Има недообреченост, има и не-до-бъдеще. Едното е обреченост в миналото, непоправимата, другото е обреченост  занапред. Втората е поправима с малко помощ от твоите приятели. И вместо това да е тема, тема е кой трябва да пише и кой не трябва да пише. Селски фашисти без конкретика.

Никой не цитира книгата. Никой от тях не иска да чете книгата. Защото книгата е добра. Различна е. Книгата беше темата. Те правят от книгата съдебен процес. Мислят си че наскоро са посрещнали новата година на 1962 година. Или 68-ма. Или перестройката. А днес сме 2008-ма.

Разбира се на публиката и е приятно когато някой някого напопържа. Това е модел на поведение на т.нар. „интелектуалци”. Те се са в поза пиета, но синовете им издават жълти вестници. Някой храни мрака. Хранят Мрака с лъжи. Когато и това не им стигне започват да жълтеят самите те. Глупава работа. Това не помага никому. Защитава само мръсните им ризи. В тази страна има списък с имена, за които никой не може да говори нищо лошо. Това е и списъкът с мъртвите. Мъртвите отсега.

 

Обикновенно не бягате от словесни дуели. Какъв ще е отговорът Ви?

 

Отговорът ми е в книгата. Машината за общуване се храни с ебане.

 

Кои са ярките имена на нашата литертура днес според Вас? Какви трябва да са приоритетите й след края на прехода?

 

 Нямам никакво намерение да говоря за „ярки имена”. Шаблонът на това говорене е толкова тъп, че ми се допива. „Приоритетите” са ясни – за старите – или добро или нищо. За новите – или лошо, или отвратително. Това е. Живея в казарма. 

Как гледате на скандала свързан с доклада на ОЛАФ за коруцпия по високите етажи на властта в България?

Никак не гледам. Ужасен съм. Червените дяволи вече не са симпатични в усилията си да оцелеят. Те винаги завличат всички ни във виденовия ад. Малко ме е срам. И от мене, и от тях.

 

Какво следва от отвличането на Ангел Бончев и като цяло от бума на този „бизнес” в България? Прокрадват се мнения от сорта на: нека ги отвличат тия с многото пари.

 

Не искам да коментирам всичко. Българският кошмар ще продължава до смъртта на последния който помни робството. През това време ние ще живеем в пустинята. Бягайте. Има други страни. Тази не заслужава нито една капка пот, нито една  сълза или капка сперма. Бягайте. За мен е късно. Бягайте. Оставете тук да живеят черните хора, щракащи с пръсти и мислещи си че от това ще излезе електричество. Оставете гробищата зад себе си. Не се обръщайте. Ще станате на сол като Калин Терзийски.

 

Какво Ви дразни най-много в общество ни днес?

 

Величието на джуджетата. Уникалното безсмислие измислено от патриарсите на една недостойна епоха. Краят на историята. Тая страна няма да я има след десетина години. Дотогава Вие трябва да избягате, а аз трябва да продължавам да съм развеселен до смърт.

 

Мнението Ви за първите мъже на България – Първанов, Борисов, Станишев?

 

Нямам мнение. Не ги познавам. Живея в слухове за единия или другия. Докато не разбера кои са им любовниците – не мога да кажа нищо. Знам повече за американския президент, за тях нищо не знам. Значи ще си мълча – иначе ставам част от жълтия модел създаващ митове, страхове и лъжи за едни мошеници, от което се възползват други мошеници.

 

Какво мислите за браковете между хомосексуалистите? След парада в София поискаха и държавата официално да  легитимира брака между тях със закон.

 

Не знам за това. Не ме интересува. Мисля че трябва да се узконят браковете между чистите старци на българската литература. И журналистика. Те имат харем помежду си.

 

Какви книги четете? Имате ли любим автор?

Чета Тери Пратчет. Идеално ми се връзва. Живея в света на диска и дископатията. Българските писатели отричаха фантастиката. Отричат всичко, що не е срамливо, селско, сухо като тор за подпалки, с които греем ръцете си, докато гори плевнята на съседа.  Чета в тоалетната „инвентарна книга на социализма”. Не мога да повярвам в какъв свят съм се родил. А аз исках да пиша поезия за радост. Поезия в която момчето успява да целуне момичето. С език.


    ПОСЛЕДНИТЕ 5:

     МАРИЯ ПИРГОВА: ДЕФИЦИТЪТ НА ДЕМОКРАЦИЯ СТАВА МНОГО СЕРИОЗЕН

   АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ:ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ МОЖЕ ДА УДЪРЖА ВЛАСТТА, НО НЕ И ДА УПРАВЛЯВА

   ОСМАН ОКТАЙ: БОЙКО ЩЕ ПОПАДНЕ В КАПАН

   ЛЮБА МАНОЛОВА: СЕРИОЗНО СА РАЗКЛАТЕНИ МОРАЛНИТЕ УСТОИ НА НАЦИЯТА

  ТЕОДОР ДЕЧЕВ: ОБЩОТО УБЕЖДЕНИЕ У НАС Е, ЧЕ „СТАТИСТИЦИТЕ ЛЪЖАТ”  

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=1274

Posted by on юли 22 2008. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30232 лв
 CHF =  1.68883 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.19534 лв
100  RUB =  2.90021 лв
 USD =  1.66595 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.