ГЕОРГ КРАЕВ: ЧАЛГАТА Е ЪНДЪРГРАУНДА ПРЕДИ 20 ГОДИНИ

АКО ГЛЕДАТЕ И ВИЕ ТУРСКИТЕ СЕРИАЛИ, ЩЕ ВИДИТЕ, ЧЕ НИЕ ИМАМЕ ЕДНИ И СЪЩИ ПРОБЛЕМИ, КАЗВА ОЩЕ ВИДНИЯТ НИ ЕТНОЛОГ

Георг Краев е роден на 30 ноември 1947 г. Той е един от най-известните български специалисти в областта на фолклорната култура. Преподавател в Нов български университет. Професор. Автор на изследванията "Пъзелът фолклор – насам & натам", "Скални и мегалитни паметници", "Маска и було. Българските маскарадни игри", "Кафенето като дискурс", „Фолклорът като сувенир – начин на употреба в туризма”

 

 
Професор Краев, как мислите, глобализацията убива ли фолклора?
Не. И не може да го убие, защото фолклорът е безсмъртен. В крайна сметка фолклорът,   това сме ние, той не е нещо минало, нещо забравимо. Голямото умение да бъдеш такъв или онакъв се дължи на него. Разбира се, ако под фолклор разбираме такива приятни за медиите неща  като обичаи, обреди, танци и т.н. – това не е фолклор, това е нещо, което е било.
Всъщност с първото излизане през 1861 г. на книгата на братя Миладинови за фолклор от песните на македонските българи, би могло да се каже, те са първите му убийци. Защото фолклорът, затворен в книга, вече не е фолклор.
 
Според Вас, преди промените от 10 ноември, фолклорът беше ли част от социндустрията?
О, разбира се. Една от любимите манипулации на соцкултурата е именно фолклорът. Един от хитрите начини на социализма да ни прави други, да ни прави различни, да ни сочи враговете, да бъде унищожавана другостта беше именно чрез него. Тези хубави неща, които се случваха по онова време, от безкрайния чувал с пари на българския данъкоплатец, наричахме художествена самодейност. Тя беше един от най-големите унищожители на фолклорното. На пръв поглед художествената самодейност беше едно безплатно чудо за културата на трудещия се българин, бил той пролетарий или селянин, а от друга страна, това ръководене си имаше главен художествен ръководител, който по условие биваше високонеграмотен. И казваше онова, което изискваше манипулацията на социалистическата култура.

Кое от нашия фолклор има свое специално място в световния? Можем ли да кажем това за кукерите например?
Нашият фолклор по нищо не се различава от световния. Той иде от дълбините на индоевропейските народи, така че не може да бъде друг, освен индоевропейски.
Колкото до кукерите, има ги навсякъде. Нашите са специфични, регионални, характерът им е специфичен, но що се касае до маскарадните игри от Албион до Тибет народите познават този тип обреди.

В днешно време има ли място за пословици и поговорки?
Разбира се,как? Пословицата и поговорката са в крайна сметка онова, което малко предвзето учителката по литература би казала, че е мъдростта на народа. Много по-сложно от мъдростта на народа, това е етностериотипа на белгарския етнос. В този смисъл пословиците и поговорките са нож с две остриета. И трябва да бъдем много внимателни, по простата причина, че днес вече те са записани на книга, превърнати са в постфолклор. В този смисъл онова, което исторически са снели в себе си, днес може да звучи много опасно. Ако прочетем пословиците и поговорките, събирани от Петко Славейков, ние ще се ужасим от ксенофобията на българина в тях.
Така че с тези неща просто не можем да си играем, да бъдем във висока степен внимателни.

Защо нашите политици обичат да употребяват пословици и поговорки? Не е ли това в някаква степен демонстрация на “близост до народа”?
Това е чисто стилистична употреба. Освен това им помагат. Поговорката е онова помощно камъче,онази патерица, с която можем да превърнем речта си в нещо по-шарено, в нещо по-красиво.А и,разбира се, тази употреба на пословици и поговорки от политиците е високо популистка, при всяко положение. Няма лошо всъщност, такъв популизъм не е чак толкова зле.

Колко тънка е границата между поговорката и един хубав виц?
Няма граница. Поговорката е върхът, тя е черешката на сладоледа, под нея има и приказка, най –често виц. Но от него е останала само поантата, поуката, сентенцията. Всъщност това е мъдростта, това е голямото умение. Няма народ, който да няма поговорки. Няма народ, който да не се гордее с тях. Общо взето обаче,те са едни и същи.

А има ли разлика между попфолка и чалгата? Не се ли смесват?
Има граница, разбира се, а това, че се смесват, е благодарение на това, че в България няма нормален пазар. Това са музикални жанрове, които в момента са на преден план. Това, че попмузиката не може да излезе напред е неин проблем. А класиката никога не е била с предимство в тази страна, където общо взето половината изкуства са внесени отвън.
Голяма и некрасива превземка на интелигенцията е да си пъха носа, където не й е работата – именно в чалгата. Българската интелигенция забрави през 60-те и 70-те години, когато другарят Тодор Живков критикуваше сивия поток. Ами какво искат? Продукт на този сив поток, т.е. на самите тях е това, което днес е чалгата. Все пак да видим кои са поетите, кои са текстописците на тази чалга, след като ние се възмущаваме, общо взето от това, че имало не знам си какви цигански ритми, че имало мръсни думи. Дрън-дрън…
Ярко социално явление е чалгата. И ние не можем да го отминем само с това – “Абе, чалга!”. Ако влезем вътре в нейната съдържателност, ще видим, че това е ъндърграунда преди 20 години. Така че да не бъдем чак толкова сурови към нещо, което не се е оформило на всичко отгоре.

В момента телевизионните канали бълват от сутрин до вечер турски сериали.Влияят ли те на народо психологията ни?

Чудесни са. Те са нормални, човешки. Ако гледате и вие тези сериали, ще видите, че ние имаме едни и същи проблеми. Например в един от тях имаше женитба между грък и туркиня, невероятно интересен филм, в който между другото режисьорите си бяха позволили ирония към турците, ирония към гърците, ирония към старите традиции. Какво искаме? Да направят нашите любими кинематографи такива филми и …няма да гледаме турските.
Апетитът идва с яденето. Предлагат ни това. Нещата са близки, ние сме балкански народи, високо патриалхални. Какво искаме повече? С една много качествена разлика, разбира се, съседите не познават ужаса на социализма. Другото ни е познато.

 
 


ПОСЛЕДНИ ИНТЕРВЮТА:

АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ: ПОБЪЛГАРИХМЕ ПРЕХОДА

ТОДОР ДИЧЕВ ЗА БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ЯПОНЦИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

ПРОФ. ИВАН СЛАВОВ: ПРОМЕНЯМЕ СЕ САМО КЪМ ЛОШО

ДИМИТЪР ГРОНЕВ: ОСТАВА ДА СЕ ПОЯВИ ГЕНЕРАЛ НА БЯЛ ТАНК

РУСЛАН СЕМЕРДЖИЕВ: МИСЛЯ, ЧЕ СДС ВЕЧЕ НЯМА БЪДЕЩЕ

ЯНКО ЯНКОВ: ИМАШЕ СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЗАПАДНИ ЕЛИТИ

ПРОФ. СТЕФАН КАРАСТОЯНОВ: ГЕОГРАФСКОТО ПРОСТРАНСТВО НА БЪЛГАРИЯ ИМА ВИСОКА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТОЙНОСТ

ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: УЛИЦАТА НE ПРЕЛЯ В ОТВОРЕНИ ИНСТИТУЦИИ И МОДЕРНА ДЪРЖАВА

ГЕОРГИ ЛОЗЕВ ЕДИН БЪЛГАРИН ОТ ЧУЖДЕСТРАННИЯ ЛЕГИОН ПРЕД ОБЩЕСТВО.НЕТ

ОГНЯН САПАРЕВ: ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДЪТ БЪЛГАРИНЪТ МАСОВО ИЗПРОСТЯ

ИВО ХАДЖИМИШЕВ: ДНЕС ИМА МНОГО МАЛКО МЯСТО ЗА СОЦИАЛНАТА ТЕМА

ВАСИЛИЙ ВОЛГА, ЛИДЕР НА ЛЕВИТЕ СИЛИ В УКРАЙНА: БЪЛГАРСКИЯТ БИЗНЕС Е ЖЕЛАН В УКРАЙНА

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: ЯДРЕНАТА БЕЛЕНЕ Е ЕДИН ПОДВИЖЕН ПЯСЪК, В КОЙТО ПОТЪНАХА МИЛИАРДИ

ПЕТКО СИМЕОНОВ: ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО Е ПОДМЕНЕНО СЪС СЛУГИНАЖ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=2738

Posted by on Ное. 26 2009. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.