20 ГОДИНИ ОТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА УКРАЙНА – ПЪЛЕН ПРОВАЛ

UkrainaТрябва да уточним, че материалът е публикуван през 2011 г. по-случай 20 години от независимостта на Украйна

В проекта „независима Украйна“ за 20 години съществуване така и не  се появи национална идея. Повечето жители на страната или не знаят какво съдържа тяили са уверени, че такава идея отсъства. Това се потвърждава и от резултатите на социологическите проучвания, проведени от компанията Research and Branding Group: почти всеки пети (18%) от запитаните заявява, че Украйна няма национална идея. Още 40% от респондентите се затрудняват да я определят.

Липсват  и държаво-образуващи исторически и цивилизационни ценности.  Държавата бе създадена механически в резултат на разпада на Съветския съюз.  Независимо от призивите за обединение „ за всичко добро срещу всичко лошо“ под жълто-синия флаг, Украйна остава по-скоро територия, състояща се от противоположни по манталитет  население по регионите. Противопоставянето в обществото се наблюдава по всички ключови въпроси за развитието на страната. И това бе предсказуемо, доколкото се създаваше Украйна, преди всичко, като стратегически плацдарм против Руската федерация и се строеше върху русофобските принципи.

Украйна остава обект, а не субект на глобалната политика и икономика. Използвайки реториката на прословутата „мултивекторност“, официално Киев се стремеше да превърна транзитът на въглеводородите в инструмент  за икономически шантаж на Русия и Европейския съюз. Обаче с пускането на Северен и Южен поток геополитическата ценност на Украйна ще намалее. Още преди няколко години Виктор Янукович доказваше, че  никаква СТО или Зона за свободна търговия с ЕС няма да замени за Украйна Единното икономическа пространство. Днес неговата политическа сила отхвърля руския вектор в икономиката (отказ от влизане в Митническия съюз) и се готви към съмнителна в икономически план асоциация между Украйна и ЕС. Макар че там открито казват, че Украйна никога няма да стане част нито от европейската, нито ат англосаксонската цивилизация.

Партията на регионите се стреми да построи мощна пирамида на властта, но тази мощ е изпълнител на чужда воля, не имаща отношение към независимостта и суверенитета. Екипът на на президента Янукович се явява приемник на три компрадорски режима. Всичките те изпълняваха ролята на наместници на транснационалните корпорации и банки с цел да се запази и консервира техническата и икономическата изостаналост на Украйна, да се съхрани нейната зависимост от импорта на средствата за производство, промишлените и хранителните стоки. Това са само няколко ярки примери на неоколонизацията.

Специализирането на Украйна в експорта на желязна руда и валцувана стомана.  Около 4/5 от металопроката отива в Западните страни, което е равнозначно на изнасянето на техните екологично опасни производства в Украйна. При това родните отрасли на машиностроенето, където се изисква маса от квалифицирана работна ръка не работи на пълна мощност и почти не се консумира метал. Украйна загуби статуса си на технологична държава и е смъкната до нивото на  суровинна полуколония. Икономическият модел не предполага грижи относно възпроизводството на ресурсите, технологиите, труда и околната среда, а е насочена само върху разпределението на краткосрочните изгоди сред олигархичните кланове.

„Реформите на смъртта“ провеждане в Украйна в продължение на 20 години от момента на разпада на Съветския съюз доведоха до разрушение на промишлеността и агро-промишлените комплекси като основа на жизненото обезпечаване.  Фундаменталното подкопаване на селското стопанство в страната бе направен през първата половина на 90-те години на 20 век. Но това се оказа недостатъчно и през 1996 г. Конгресът на САЩ в резолюция №120 изисква: „Правителството на Украйна да направи като свои първи приоритет демонтажът на социалистическите сектори на своята икономика … по пътя на… приватизацията на  държавното и колективното селско стопанство, и прекратяването на монополът им в аграрно-индустриалния сектор“. Тогавашният президент Кучма под натиска на американците издаде указ за дяловете и деколективизацията, чиято основна цел е унищожаването на  големия агро-промишлен комплекс, раздробяване на земеделската земя сред  обеднелите собствените, и подготовката за тотална разпродажба на земята на компании от Запада.

Сега в Украйна има повече от 40 млн. хектара земеделска земя, при това около 27 млн. хектара земя е частна собственост и е разделена между 7 млн. селяни, преобладаващото мнозинство от тях не е в състояние да обработва своите дялове. Ако производството на зърно и слънчоглед все още се подържа на ниво 2/3 от това през 1991 г., то броят на говедата,   свинете, овцете,  а също така производството на картофи,  зеленчуци, плодове, лен и други култури е намалял рязко. 

По този начин тези видове на продукция постепенно отпадат от комплекса на  жизненото обезпечаване, а селяните занимаващи се с тяхното производство стават безработни. Фактически е решена задачата на неоколонизацията – съхраняване на един-два вида селскостопански продукти за екскорт. Подобно „реформиране“ на агро-промишления комплекс и появяването на „собственици“ по американски рецепти доведе до това, че в много селскостопански региони смъртността три пъти превишава раждаемостта.

Украинската армия се намира в плачевно състояние. През всичките години на независимост въоръжените сили не получиха пълната сума за своята издръжка, определена в закона в Украйна „За отбраната“ 3“ от БВП. Те се финансираха по остатъчния принцип, в рамките на 0,9 – 1,2% от БВП. Военните аналитици отбелязват, че към края на настоящата година украинската армия ще достигне границата на своето съществуване като функционална структура. В Сухопътните войски по данни на експертите от Центъра за изследване на армията, конверсията и разоръжаването над 90% от въоръжението и военната техника са изчерпали своя ресурс. Министерството на отбраната съобщи в края на 2007 г., че са станали негодни 80% от основния списък на ракетно-артилерийското въоръжение, около 50% от изтребителите и 60% от бомбардировачите

Към функциите на държавата се отнася и създаването на условия и демократични институции за идентифициране, контрол и координиране на интересите на различни социални групи.При това държавата се превръща в средство за компромис между различните обществени сили. То трябва да осъществява управление от името на гражданското общество и неговите интереси, използвайки такива инструменти като парламентаризъм, свободни избори, федерализъм, независимо правосъдие.  В днешно време в Украйна се нивелира ролята на тези институции в проявата на някои негативни тенденции.

Така огромна част от украинските граждани не участват в политическия живот на страната. Много изследователи определят отношението на населението към нормите и моралните ценности в съществуващата социална система в Украйна с понятието „аномия“ – деструктивно състояние на обществото, което се характеризира със загуба на социални норми и увеличаване на броя на разрушителни постъпки. Съществува и абсентизъм, т.е. отклоняване на избирателите от участие в изборите за представителни органи на различно ниво. Ръстът на абсентизъм по време на последните избори в местните съвети (в Крим към избирателните урни дойдоха само 47% от избирателите) може да се разглежда като признак на политическа криза, реакция на населението за липсата на алтернативен избор.

Безразличието към изборите на всеки втори избирател, по мнението на украинския политолог Вадим Карасев, показва, че Партията на регионите престава да бъде изразител на идеите на Югоизточна Украйна. Печелейки всичко, Партията на регионите рискува всичко това да го и загуби – смята експертът.

Визитната картичка на украинската държава винаги  се проявява с нищо неоправданата и насилственото свиване на сферата на функциониране на руския език, фалшификацията на историята и опитите да се преразгледат резултатите от Втората световна война.  Събитията в Лвов на 9 май тази година показаха, че непримиримите противоречия във въпросните отношения към войната след 65 години от нейния край остават прекалено остри. Неприятно изненада и решението на Конституционния съд,  отменявайки закона за символът на Победата. Това е официален отказ на украинската държава от статуса на победител във Втората световна война. Украйна се оказа в идеологическа и цивилизационна безизходица и остана на позицията на културна дезадаптация и маргиналност. 

По данните на КМИС (Киевския международен институт по социология) около 70% от населението на Новорусия и Крим смятат, че политическите възгледи на жителите на Западна Украйна са близки към фашизма. В този случай не може да не се съгласиш с президента на Руската федерация Дмитрий Медведев: „Ако тази власт танцува върху костите на хората, които защитаваха тяхната страна, то ние трябва да знаем, какво ще бъде отношението към тази власт у нас и изхождайки от това да изграждаме своите външнополитически приоритети“.

Към казаното трябва да се добави, че режимът на експрезидента Виктор Юшченко, който просъществува в Украйна повече от 5 години по всички признаци се явяваше неофашистки: незаконно идване на власт в резултат на не записаната в Конституцията процедура за провеждане на 3 тур на президентските избори,  бясната русофобия, откровена демагогия и популизъм, крайни форми на натиск на политическите противници. Поддържайки Сакашвили, той през август 2008 г. за малко не стигна до братоубийствена война по време на грузинско-осетинския конфликт, когато украинските военни участваха в боевите действия против своите руски колеги.

При Юшченко бяха  разгърнати политическите репресии против инакомислещите и тоталното настъпление срещу основните граждански свободи.Това се изразяваше във фабрикуването на поръчкови наказателни дела за „сепаратизъм“ против проруските активисти в Крим, Закарпатието и Донецк, които все още не са закрити от „новата“ власт. „За времето на независимост властта трябваше да са научи да води диалог с обществото и в съответствие с неговото мнение да решава междунационалните, регионалните проблеми, в това число и въпроса за федерализацията, а не да прехвърля тяхното „решаване“ на плещите на СБУ (Службата за безопасност на Украйна), което говори не за сила, а за слабост на държавата“ – констатираха във връзка с това известните представители на кримската наука Олег Котолупов и Павел Хриенко в своята статия„Украйна не е Канада“.

Наказателното законодателство и съдопроизводството в Украйна имат инквизиционна насоченост. Става въпрос за системни нарушения на свободата на словото и политически преследвания за изразяване на собствено мнение. Към това настоящият управляващ режим усилено се опитва да сведе до минимум политическите права на гражданите. Европейският парламент  подкрепи с резолюция критиката по адрес на украинските власти за използването на наказателното право в качеството на средство за постигане на политически цели. Традицията за разправа с политическите опоненти бе предложена още от Кучма и все ощ есе явява неизменен атрибут на вяска една украинска власт.

Обществено-политическата в Украйна ученият от МДУ (Московския държавен университет) Александър Полунов я определя с понятието „двойна институционализация“, означаваща отказ от решения отдавайки приоритет на някаква определена стратегия за по-нататъшното развитие на страната. „Съставна част от „двойната институционализация“ бе и отказът от определен геостратегически избор, а вътре в страната е стремежът да се балансира между  интересите“ на рускоезичните и украиноезичните части на Украйна.  Украйна действително успя да избегне открит вътрешен конфликт, обаче цената на „студения мир“ се оказа угасване на икономиката и социално-политическата активност на населението.  В рамките на механизма на властта се оформи своеобразен „центристки буфер“ ( разделът на сферата на влияние между неономенклатурата и умерено-националистическия елит), в резултат на което десните и левите радикали се оказаха  изтикани в края на политическия процес.

Основната маса от населението,  потисната от тежката борба за преживяване не е  изразявала открито протест, а властта имаше възможност да рапортува за съхранения вътрешен мир и  стабилност като важна своя заслуга“. Обаче този исторически отрязък бе прекъснат от „оранжевата революция“ довел до силен ментално-етнически разкол вътре в държавата. Защото опитите на действащата власт  възползвайки се от опитите на кучмизма няма да доведат  до абсолютно никакъв ефект – в една и съща река не може да се влезе два пъти.

Днешната украинска държава е отчуждена от голяма част от населението.  Украйна се управлява като затворено акционерно дружество , в което контролния пакет акции в настоящия момент е в регионалите и сътрудничещите с тях олигарси. За обикновените хора в Украйна това е държавен проект, който за 20 години се е изчерпал напълно и занапред  не предвещава  нищо добро.  

Автор: Валерий Подячий (http://zerkalo.net.ua/news/1805.html)

превод от руски: Борислав Ангелов (политолог)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=9123

Posted by on мар. 26 2014. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.