ПЕНСИОНЕРИТЕ ЗАНИМАВАЛИ СЕ С АКТИВНА ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЙНОСТ И ОСТАРЯВАНЕТО (1990-2010)

Въпросът за връзката между политиката и представителите на третата възраст става все по важен в контекста на съвременността, на новите социално-икономически, технологични, демографски и медицински реалности. През последните двеста години продължителността на човешкия живот постоянно се увеличава. В наши дни близо 1/3 от живота на човек, а вече често и повече, преминава в пенсионна възраст. Увеличаването на средната продължителност на живота задава параметрите на едно ново място на старите хора в обществения живот и политическите процеси. Особено важен проблем е как се изпълва със съдържание този житейски период.
Цел на настоящата статия е да потърси отговор на въпроса, доколко и как заниманието с политическа дейност в даден етап от живота (професионално и/или като кауза, доброволчески) оказва влияние върху естествения процес на стареене на индивидите. Обект на изследване са политически пенсионери във времевия отрязък от 1990 до 2010 година.
Под политически пенсионери в текста се разбира представители на третата възраст за времето на българския преход, които през някакъв период от живота си са се занимавали активно с обществено-политическа дейност и са заемали високи постове в партийната система и/или в управлението на страната.
Тук трябва да се направи едно съществено уточнение. Политическите дейци представители на третата възраст се разглеждат като част от  едно поколение по силата на биологично-възрастови фактори.  В него обаче те формират различни генерационни подгрупи. Те най-общо могат да се разделят на две – дейци от времето на комунистическия режим и представители на историческите организации. Вътре в тях продължава разделянето им на различни фракции, идейни течения, групи, политически партии, периоди на участие във властта и политиката, което обаче не е обект на настоящия анализ.
Преди да се пристъпи към анализ на връзката между политиката и представителите на третата възраст трябва да се отбележат някои важни особености. На първо място тези свързани с естествения процес на стареене, а на следващо, макар и най-общо следва да се очертае социално-икономическият контекст в който живеят старите хора по време на разглеждания период.
 

 Процесът на естествено стареене

Стареенето е биологично детерминиран процесът от непрекъснати промени, върху който оказват влияние редица фактори – индивидуални, социални, икономически, екологични, климатични, културни и не на последно място политически. С напредването на възрастта се наблюдава постоянно отслабване на физическите и психични възможности на личността.
Един от най-често срещаните проблеми свързан с остаряването е този за паметта. Паметовите възможности постоянно отслабват за времето на човешкия живот. Това може да се компенсира чрез поддържането на интензивна интелектуална дейност до дълбока старост, която спира упадъкът на паметовите постижения. Такава дейност освен научни занимания, може да бъде и активното занимание с обществена дейност от различно естество.
Особено важни в политиката, където външния вид често предопределя нагласите,  са и хигиенните въпроси. С напредването на възрастта промените от чисто физиологичеки характер налагат отделянето на повече време за хигиенни процедури и подръжка на външния вид.
Понятието „време” е от изключително значение за определяне на връзката между биологичната възраст и политиката. Времето, също като човешкия живот, има линейни характеристики и протича по един и същи начин за всички. Начинът по който се възприема от хората в дадена възраст обаче е много различен. Това е свързано с естествения процес на стареене при който с възрастта времето докрая на човешкия живот закономерно и неумолимо намалява. Оттук идва и коренно различното възприятие на за време на млади и стари. С напредването на възрастта усещането, че времето минава все по-бързо се засилва. Въпреки че пенсионерите, например, нямат текущи задължения и разполагат напълно с времето си, за тях то минава изключително бързо. Времето е ценност в най-голяма степен за стария човек. Оттук и хоризонтът за всяка социобиологична група е различен.
Голяма психологическа травма за един човек нанася актът на пенсиониране. Той се явява разделителна линия, която често скрита зад красиви пожелания и „завист” за свободно време, внуци, почивка, всъщност най-често се възприема от пенсионирания като „ти вече си ненужен”. Проблемът с фрустрацията при пенсионирането е по-наболял при мъжете, за разлика от жените, поради различното възприемана на смъртта и смисълът, който влагат в понятието „бъдеще”(Дако, 1999). Мъжете постоянно кроят планове за близкото и далечно бъдеще, правят проекти. За тях мисълта за остаряването, безпомощността, загубата на мъжественост, безпокойство за близките и  смъртта е силно травматична.
Чувството за самотност е особено наболял проблем сред старите хора. Мисълта, че си безполезен и ненужен, е крайно фрустрираща и  носи чувство за безпомощност и обида. От друга страна, това поражда и лесна раздразнителност, провокирана допълнително от редицата болести  и намалялата дееспособност. Представителите на третата възраст в повечето случаи изпитват едно особено чувство на носталгия по миналото, когато са били дейни, здрави, необходими, млади и изпълнени с перспективи. Психологическото и физическо състояние на старите хора като цяло е в тясна връзка с икономическото и социално положение на дадено общество. При влошени социално-икономически условия на живот на възрастните всички тези проблеми  се умножават неимоверно много.  

Социално-икономическия контекст на българския преход

Според квалификацията за възрастовата структура на населението, въведена от шведския демограф Гюстав Сундберг, възрастовата структура на България през 90-те години е силно регресивна (Деведжиев, 1998).(1)  Българският преход се характеризира с ниска раждаемост, висока смъртност, застаряване на населението и емиграция на млади хора. Той събира накуп всички възможни отрицателни демографски явления, които застрашават социално-икономическото и биологично съществуване на една нация.  Рязкото намаляване на млади хора, които трябва да изнасят на плещите си материалното осигуряване на икономически неактивните групи от населението, води след себе си натрупването на негативизъм насочен срещу старите хора като цяло. На възрастните започва да се гледа като на обществено бреме. Увеличения дял на пенсионерите и намаляването на младите хора има силен импакт върху икономическите и политически процеси в страната. Демографските проблеми винаги водят след себе си и редица политически – поява на силни ейджистки настроения, геронтофобия, популизъм с цел спечелване на подкрепа сред все по-нарастващата група на старите хора.
Състоянието на пенсионната система в този период може да се определи като кризисно. Особено тежък е този проблем в първите години на преходния процес. От една страна за това допринася демографската криза в страната, а от друга закъснялата реформа на пенсионната система. Демографската криза стоварва все по-голяма тежест върху работоспособното население.
Размерът на пенсиите в България е сред най-ниските в Европа. Това води до кризисни нива на бедност сред възрастното население. В изследователският проект „Бедност, етничност и джендър в преходните общества” за страните от Източна Европа данните за България са много тревожни.(П.Е.Митев 2004). С влошено материално положение на живот в България са над 80% от пенсионерите. Към естествените проблеми съпътстващи старостта се добавят и социално-икономическите, което прави онтологичното им съществуване крайно тежко, зависимо от външи фактори (роднини, държава).
Същевременно пенсионерите, които са плащали високи осигурителни вноски, по време на трудовия си период, са ощетени от въведената през 1990 година за всички пенсионери горна граница за получаваните пенсии – т.нар. таван на пенсиите. Той е не само икономическа, а и политическа мярка. Въведен е, за да елеминира високите нива на пенсии на активните борци, срещу привилегиите на които има създадено голямо обществено недоволство. По дело # 18/ 1997 г. в Конституционния съд за таванът на пенсиите пет конституционни съдии подписват с особено мнение с мотива, че таванът създава уравниловка, което противоречи на основния конситуционен принцип за справедливост. Засега таванът се запазва до 31 декември 2011 година.
Подобно на старите ескимоси, които били изоставяни на леда, за да не са в тежест на племето, много от представителите на третата възраст у нас са изоставени от държавата на границата на съществуването – не само без доходи, достъп до здравни услуги, но и като най-уязвимата група попадаща под ударите на ширеща се престъпност.
Докато в развитите страни ейджизмът (дискриминация на основата на възраст) е реакция на нарастналото влияние на възрастните в социално-икономически план, то в България по време на прехода е точно обратното – обвинение заради социалните и икономически преходни проблеми. Може да се направи изводът, че социалната цена на българския преход в най-голяма степен е платена именно от старите хора.

Примерът на развитите страни

Днес сме свидетели на нова обществена динамика при която пред  по-старите поколения се разкриват нови възможности. В съвременното общество вече не толкова физическия, колкото интелектуалния труд в водещ. Напредъкът на медицината, новите технологии, дори наглед маловажна област като козметиката откриват немислими доскоро хоризонти пред стария човек. Тези фактори дефакто удължават биологичната възраст и най-важното нейното пълноценна, творческа, жизнена част.
 Стареенето днес все по-малко се приема като деградация на личността във психически и физически план, а като продължаващо развитие на човека, което има своите особености. Новите възможности създават и нови потребности, изисквания, променят влиянието на старите хора в политическите и социални процеси.
В края на XX век правителствата в развитите общества са изправени пред един нов проблем – застаряването на населението. За пръв път в човешката история се създава много голяма група икономически неактивни, влиятелни възрастни гласоподаватели, които изискват скъпоструващи социални и здравни услуги.   
Пенсионерите съставляват социална  група, която разполага повече от която и да е друга със свободното си време. Това предопределя и по-високия й интерес към политическите и обществени процеси в дадено общество. Следствие на този интерес, представителите на третата възраст са по-информирани за своите права и начините им за политическа реализация.
Положението на старите хора в развитите страни рязко контрастира с това на българските пенсионери. Сред пенсионерите там има по-малко бедни, отколкото  сред която и да е друга обществена група. За мнозина в Западна Европа и Съединените щати реалният стандарт на живот след пенсионирането на практика се увеличава. Липсата на данъци, разходите за ходене на работа, собственото жилище, отпадане грижата за отглеждане на деца, както и редица други фактори формират до  67 % по-висок доход на глава от населението за старите хора в сравнение с населението като цяло. В Германия и Франция трансферните плащания за възрастните им дават доходи равни на 80 % от средния за страната. За разлика от България в развитите западни общества групата на хората от третата възраст в никакъв случай не е една от нуждаещите се. Най-големият процент нуждаещи се сега, включва децата под осемнадесет години.

Началото на прехода

Началото на изследвания период е изпълнено с изключителен политически динамизъм. Рухването на тоталитарната държава и възраждането на демокрацията е преломен политически момент, който има своя генерационни особености. Той е свързан с оттеглянето на едни, завръщането на други и появата на нови поколения политици. Тези резки поколенски смени водят до изтласкването на хиляди представители на третата възраст от активната политика. Най-големите групи се формират след оставката на  Живков, при смяната на поколението на технократите и при напускането на политическата сцена от завърналите се в политиката членове на историческите организации.
Възрастовият анализ на съставите на правителството, парламента и големите партии показва една трайна тенденция към подмладяване на избираните начело на тази институция за времето на целия българския преход. Този процес е  свързан с изтласкването на по-старите генерации политически ръководители. Най-рязка генерационна смяна обаче има в първите преходни години. За пример може да се вземе средната възраст народните представители във  VII-то Велико народно събрание и  36-то Обикновено народно събрание. Възрастта там за година пада с 5 години – съответно от  49.44 на  44.80 години. ( Протоколи на ЦИК). Това се вижда и при ръководствата на основните политически организации, президентството, министерския съвет.
Този процес на смяна на по-стари поколение в повечето случаи е болезнен. Много от старите хора формално са изпратени с почести, но всъщност са изтласкани чрез вътрешнопартийни преврати, последвало охулване, скандали.
    
    Политически пенсионери в преходното време

Най-голямата група политически пенсионери за времето на българския преход е тази на бившите ръководни дейци от времето на тоталитарния режим (БКП, БЗНС, ОФ). Именно в техните спомени и изказвания се намират най-много свидетелства за реалностите на пенсионерския живот и старостта, особено за хора заемали високи постове в управлението.  Интересът към политиката и обществените процеси съществува от най-ранна младежка възраст и е свързан с членство в младежки организации, профсъюзи, участие в политически движения.
И след оттеглянето си от заемани политически постове (държавни, партийни) те продължават да се интересуват от политическите процеси, следят отблизо развитието им, активни са в обсъждането и анализирането им. Политическите ветерани изграждат специфични социални мрежи, поддържат неформални контакти, в които основната коментирана тема е политическия дневен ред.(2)  Участниците в подобни срещи са идейно близки. В известен смисъл имат и еднаква съдба, като до пенсионирането си са заемали постове свързани със среден или висок социален статус, носители на обществен престиж. Връзката помежду им е начин на задоволяване на потребността от общуване, която не намалява с напредването на възрастта. Дори напротив. Особено при дейците на бившата Българска комунистическа партия подобни срещи са средство за преодоляване на травмата от промените след 10 ноември. За тях това е трагедия и поради факта, че стресът от пенсионирането съвпада с рухването на тоталитарната политическа система в която вярват, в чието изграждане са участвали и на която са отдали живота си. Това удвоява непосилността на случващото се, което прави споделянето, размяната на мисли, обсъждането, спомените с единомишленици важна част от живота им в пенсионерското им настояще.
Една от важните обществена група по време на комунистическия режим е тази на активните борци. Влошаването на икономическата ситуация и неимоверното нарастване на техния брой през 80-те години, както и статутът им на привилегирована прослойка от стари хора с редица предимства променя отношението към тях. В обществото започва да се формира социална нетърпимост, която се изразява в обсъждане на статута и привилегиите им, разпространение на слухове, ейджистки настроения, дори осмиване. Това води не само до загуба на привилегиите, общественото уважение, социален престиж веднага след началото на промените, а и до превръщането им в мишена на социално недоволство. Така, тази немалка група политически ветерани, се превръща в една от най-губещите от политическата трансформация в България.
Мнозинството политически ветерани търсят различни форми на обществена изява – създават неправителствени организации, клубове по интереси, организират чествания на важни за тях дати свързани с историята на своята организация и нейни лидери. Усилията им са насочени към „правилния” прочит на миналото, към неговото разбиране и към предотвратяване на опасността то да бъде забравено. До голяма степен всичко това е пропито с носталгия, не само по собственото минало, но и по времето на социалистическото управление на което те са отдали своя живот. Този процес е свързан и с идеализацията на тоталитарния режим, въпреки че много от ветераните отчитат и редица грешки и негативни тенденции в неговото развитие.
Въпреки напредналата си възраст много от тях търсят контакт с настоящи политически лидери, за да им предат своя минал опит, да направят предложения, да споделят идеи за развитието на страната в своята област.(3)   Повечето подобни инициативи се сблъскват с мълчанието на институциите или вежлив отказ от страна на властимащите. Партийни лидери и функционери на различни нива често стават „недостъпни” за своите пенсионирани колеги. Тук се пренебрегва важната закономерност, че младостта и акмето са само временни етапи в човешкия живот, които предшестват старостта. Подобно неглижиране, отказ от комуникация води до голямо разочарование и обида у политическите ветерани.
Другата голяма група политически пенсионери, е съставена са активни участници с политическите процеси през 30-те, 40-те и началото на 90-те години на ХХ век. В текста те се разглеждат като едно поколение, не само заради близката си биологична възраст, но и поради общите житейски и политически съдби, независимо от коренно различните политически идеи, на неговите представители. Ветераните от това поколение често определят скоростта на политическия динамизъм, характерен за началото на прехода. Всички тези мъже/жени, които поради напредналата им възраст са определяни като старци/старици, проявяват в първите месеци след промените много голяма политическа енергия, работоспособност и воля, каквато е рядкост за всеки по-млад политик. Активността им, особено в този начален етап, наистина е колосална. Изграждането на собствените им партии, структурно-организационните процеси, международно сътрудничество, публицистична и издателска дейност, събрания и митинги, постоянни изказвания пред всякакви аудитории, текущи партийни и парламентарни ангажименти са неизменно в дневния ред на старите лидери и стават под прякото им ръководство. Не на последно място като пенсионери те разполагат с много свободно време в момент, когато политиката, все още, не дава препитание и не може да ангажира активно заетите в обществото социални групи.  Нарастналата им мотивация за политически действия е свързана от една страна с желанието за исторически реванш, а от друга с една особеност на старостта. Това е най-скучната и фрустрираща възраст, която те кара да се чувстваш безполезен. Заниманието с политика в случая,  образно казано, „събужда” старите лидери за живот, прави ги отново значими, полезни. Именно заради това при тях на моменти се наблюдава една характерна приповдигнатост и превъзбуда.
Освен всичко друго заниманието с политика на тази възраст „държи в курса” на събитията старите лидери, дава им алтернатива на скучното всекидневие на старостта, придава им значимост. Политиката е споделено занимание, колективно, всеки ден при нея е различен и нов, така че активното ангажиране с нея не оставя място за всекидневните нерадости и болки, които са неизменен спътник на  старостта.
Общият биографичен момент е, че всички, без изключение, са репресирани от тоталитарния режим, съдени са, лежали са в лагери и затвори, били са изселвани, преследвани, тормозени. Много от тях дълги години не могат да упражняват професиите си и издържат семействата си с нискоквалифициран, най-често физически труд. Така лекари, юристи, офицери, филолози, доктори на науките се препитават като хамали, строители, работници. (4)   Това ги кара да търсят историческа справедливост, реабилитация. При някои това чувство преминава в реваншизъм, заради пропиляното време – младостта, зрелостта, най-активните години в човешкия живот.
След като са изтласкани от по-младите поколения политици те, също като дейците на комунистическия режим, продължават да са дейни, поддържат свои социални мрежи, издават свои  вестници, организират чествания, канени са на политически, академични, военни тържества, помагат на избори, събират се в неформална обстановка.  При тях също се наблюдава носталгия и идеализация на миналото, но към времето преди  установяването на тоталитарния режим. При много от представителите му се наблюдава крайно негативно отношение към комунистическото управление, което се изразява в изповядването на силни антикомунистически идеи и настроения. Характерно е, че представителите му също имат интерес към политиката, който датира от юношеството и младостта. Почти всички, без изключение, са членували в младежки политически организации.
Изводът, който може да се направи е, че независимо от политическите убеждения, които имат, повечето от  хората занимавали се активно с политика, продължават да се интересуват от този проблем и да са обществено активни до дълбока старост. Този интерес се проявява от юношеска възраст и се запазва през целия съзнателен живот.

Социално-икономическо положение на политически дейци

В контекста на влошеното положение на старите хора в преходния период, мнозинството политическите ветерани стоят встрани от общия фон. Те не могат да се определят като група на нуждаещите се. Дори напротив социално-икономическото положение на някои е доста по-високо от средните стойности за работещите в страната. За това допринасят няколко фактора.
При дейците на комунистическия режим е свързано, както с по-високи нива на пенсии, уредено материално положение, така и с добрата професионална реализация на наследниците им, които ги подпомагат материално. Някои участват под различни форми в консултантски дейности, неправителствени организации, фирми, което им осигурява допълнителен доход. Не на последно място чувството за солидарност при хората занимавали се с политическа дейност е силно развито и е свързано с подпомагане на тези, които изпитват едни или други трудности във всекидневното си съществуване.
При политическите пенсионери от антикомунистическата генерация също има някои особености. На първо място процесът на реституция засяга наследниците на стари буржоазни фамилии. Миграцията от малките към големите населени места, която произлиза от самия харакатер на социалистическата система, води до неколкократно нарастване на населението в големите градове. Насилствено отнетите им преди десетилетия и сега върнати имоти попадат в централните градски части и имат много висока пазарна стойност. Така чрез продажба или рента редица политически пенсионери с буржоазен произход си осигуряват допълнителен доход. Разбира се процесът на реституция далеч не засяга всички политически ветерани от историческите организации. Някои изживяват последните си дни в крайна мизерия.
 Много политически ветерани са подпомагани от свои роднини (деца, близки), които живеят в емиграция. Наследниците им, подобно на тези на комунистическите дейци, също имат добра професионална реализация и не са част от групи с нисък социален статус.
Съществено изключение, като цяло, са политическите пенсионери от земеделските формации, които нямат възможностите на комунистическите и буржоазни дейци и някои от които също изпадат в нищета в последния етап от живота си.
Като цяло пенсионерите-антикомунисти разполагат с по-ограничени ресурси, отколкото дейците на комунистическя режим. Това личи при сравнение на провежданите юбилейни чествания, които са много по-скромни.  При съпоставка на издаваните от двете групи книги също се вижда, че тези на бившите комунистически дейци най-често представляват по-добре оформени и по-луксозни издания с богат снимков материал, докато изданията на антикомунистическите политически ветерани са по-редки, сравнително по-нискокачествени, някои дори полуапокрифни.(5)  

Възможности за политическо участие на пенсионерите

При всички политически ветерани от времето на прехода се наблюдава продължаваща обществено-политическа активност, която превръща пенсионната дата във формалност. Те използват собствени канали за формална и неформална комуникация. Формалната се осъществява посредством членство в организации със специфичен дневен ред (най-често обърнати към миналото), които организират официални срещи, възпоменания на важни исторически дати, издаване на собствени вестници, брошури, книги.(6)  Тези форми на комуникация също са съобразени с възрастта на адресатите, като например шрифта на буквите в някои издания като в. „Истина” е по-голям от обикновенно, за да е по-удобен за четене. При в. Борба например издателите използват правописните правила отпреди езиковата реформа от 1945 година.
Неформалната комуникация се осъществява чрез регулярни приятелски срещи, съвместно празнуване на юбилеи. Честванията на кръгли годишнини са особено тържествени и имат много голямо значение особено за ветераните на БКП. При подобни случаи се изпращат поздравителни адреси, организират се големи банкети (в зависимост от ранга на юбиляра), отпечатват се юбилейни издания.
Независимо от изповядваните политически идеи, при всички може да се открие едно специфично родолюбие, умиление, влечение към към народностното. То може да се обозначи с израза „завръщане към корена” и  е свързано със спомени за родителите и прародителите, за родните домове, за семейството, за места от младостта.(7)  Любопитно е, че при повечето антикомунисти спомените за родителите са изведени много напред, докато при дейците на комунистическата партия по-скоро водеща е житейската линия свързана с партията.
Повечето пишат в спомените си, в статии, разказват в интервюта за прекарано време в различни институции (лагери и затвори, армията), движения (Бригадирско, Партизанско, горянско, антикомунистическо), организации (партия, политическа организация), участие в събития (избори, войната 1944-45, важни партийни форуми),  което е оставило дълбока следа в живота им.
Интерес представлява факта, че мнозинството от тях запазва интерес към четенето. Повечето притежават големи библиотеки и много книги свързани с политика, социални проблеми, мемоаристика, биографии на различни исторически фигури.
Темите, които вълнуват двете групи обаче се различават съществено. При дейците на БКП централни въпроси са свързаните с краха на системата, раздробяването на земята, както разглеждат аграрната реформа от началото на 90-те години, отношенията социализъм-капитализъм, личностите на реформаторите от поколението на 30-те, грешки и/или заслуги на Тодор Живков и Михаил Горбачов.
При антикомунистическото поколение обща за всички тема са въпросите свързани с дейността на Държавна сигурност, с досиетата, вината за престъпленията на комунистическия режим, трагизма на личните съдби, периодите прекарани в лагери и затвори. Вече като подтеми се развиват такива, които са характерни за профила на дадената оргнизация – земята и селото (земеделците), социални въпроси  (социалдемократите),  национален идеал и патриотизъм (легионери), международна политика, отношения Запад-Изток (демократи).
И двете групи, до голяма степен, са патриархални, като при някои е по-силно изразено (земеделци), а при други по-слабо (социалдемократи). Мнозинството ветерани са доминирани от патриотични идеи, загриженост за бъдещето и следващите поколения, за тяхното възпитание, за спомените, които ще оставят. При всички тях се наблюдава носталгия по миналото и идеализация на собствената обществена дейност. Те могат да се определят като национално, поколенски и политически отговорни, разбира се с уговорката, че всеки го прави по собствен начин, като изхожда от своите идеи и разбирания за политиката и развитието на обществото.  
Политическите пенсионери на българския преход  са последните поколения, при които водеща е политиката на личния контакт. По-късната поява на интернет, разрастването влиянието на електронните медии, мобилните комуникации коренно променят начините на политическа комуникация за различните демографски групи и рязко ги дистанцират

Актът на пенсиониране и политиката

Пенсионирането  при хора, активно занимавали се с политика и заемали политически постове, има някои нюанси в сравнение с останалите пенсионери. Политическото всекидневие в активната част на живота за тях е много динамично, комуникативно, свързано е с много текуща информация, без фиксирано работно време, разнообразно, поради контактите с много и различни хора. В известен смисъл оттеглянето при тях може да бъде по-травматично, поради рязката смяна на ритъма на живот след пенсиониране – монотонност на всекидневието, липсата на текущи ангажименти, чувствителното намаляване на социалните контакти. (8)  
От друга страна заниманието с политика е динамичен интелектуален дразнител. Публичният характер на политиката позволява да се следят процеси, да се анализират, да се коментират с близки и познати, дори след оттеглянето от активно занимание. В известен смисъл политическото пенсиониране съществува само като оттегляне от позиция, която е свързана с пазара на труда или заемане на даден партиен пост, но не и във всекидневното съществуване.
В този смисъл, докато човек е психически и физически здрав няма пречки да продължава активно да се ангажира политиката под една или друга форма. Тя е и вид бягство от проблемите на  старостта и особено от съпътстващата я самота (Чакъров, 1990). Обществено-политическата дейност компенсира този проблем. При този тип занимания всеки ден е различен и нов, липсва монотонността, която например е характерна за чиновническата или производствена работа. Политическата дейност дава своеобразен стимул за развитие, динамична е, свързана е с живия живот и неговите текущи проблеми. Голяма част от политическите пенсионери, независимо от идеите, които изповядват, участват по време на изборни кампании, агитират за своите партии (лидери, движения, коалиции),  включват се дейно в организацията и провеждането на различни дейности.
Политическите ветерани могат да бъдат изключително полезни в политическата организационна работа. Особено тези, които като млади са се занимавали с партийна работа, социализирали са се и са развили специфични умения за обществена работа в младежка възраст. От една страна те са много по-дисциплинирани в сравнение с по-младите, по-изпълнителни са, отговорни при изпълнение на поставени задачи, а от друга разполагат със свободно време, което отдават на реализирането на определена идея, кауза, начинание. Митът за липсата на енергия и непригодност на старите хора не може да се съотнесе към ангажираните с политическа и обществена дейност. Дори да има такива негативни тенденции те се компенсират от опита и гореизброените фактори. Примерите от българския преход включват, както политическите ветерани, които възстановяват своите исторически партии и са изключително активни до края на живота си, така и бившите дейци на БКП, които изграждат големи социални мрежи и дейно участват в политически и обществени процеси в страната.
Старостта за хора, които са били активно обществено ангажирани през живота си често е време за писана на спомени, мемоари, излагане на идеи, даване на съвети. Това споделяне на опита и преживяното също е изключитено ценно за следващите поколения като способства за по-правилното взимане на важни решения, избягване на грешки, правене на сравнения, добиване на реална представа за минали процеси, които продължават в настоящето. Подобни произведения служат за по-доброто конструиране на минали политически събития.  Не на последно място дават допълнителна яснота за политически решения, действия, ситуации, за които няма документални източници.
Такива книги оставят за поколенията редица обществени фигури, които освободени от предишни зависимости, говорят за участието и впечатленията си от българските политически процеси от втората половина на ХХ век. Подобни примери в световната история са спомените на оттеглилия се в пенсия германски канцлер Ото фон Бисмарк, придобилите широка популярност мемоари на английския премиер Уинстън Чърчил и много други.

Политическата активност в продължаващия процес на стареене

Едни от основните причини за психичните заболявания сред представителите на третата възраст са социалните фактори като отхвърляне от местната общност, намаляване на контактите със семейството, бивши колеги, приятели, постоянната загуба на близки и познати, чувство за безполезност, социална дезинтеграция като цяло.
Професор Олбри Луис (основателят на британската психиатрия), в свое изследване, проведено в „Тутинг Бек” – клиника за психични заболявания за хора над 65 годишна възраст в Лондон, установява, че нито един от пациентите не членува в политическa или религиознa организация (Lewis, 1967). Въпреки че изследването не е мащабно и е правено сред малка група лица е показателно за ролята на политическата активност в живота на старите хора като алтернатива за много от социално-психологическите проблеми на старостта. Данните показват положителният ефект на политиката върху естествения процес на стареене.
Сектор „Геронтопсихиатрия” към Научния институт по ендокринология и гериатрия прави изследване „Характеристики на дълголетниците без психически разстройства” в края на 80-те и началото на 90-те години сред дълголетници (над 90 години) живеещи в София. В него те разделят изследваните лица на две големи групи. При втората, която е 43.1 %, се установява, че при тези дълголетниците се е запазил интерес към социалния живот, който се обуславя от „непосредствено участие в различни политически събития и от активната им политическа дейност” (сп. Население, 1992). Данните показват, че  дейното занимание с политическа дейност, осъществявана през живота на човек, е един от факторите (наред с образование, възпитание, професионална дейност, странични занимания), който играе съществена роля в положителен смисъл при старите хора.
В същото изследване се отбелязва, че дълголетието при тях е предпоставено и от дълбоки познания в много области и дейно участие в множество любителски изяви. Всичко това отговаря на уменията, които трябва да притежава един политик – богата обща култура, разностранни интереси, действеност, динамизъм.
Според възрастовия психолог Любомир Георгиев една от причините за дълголетие, наред с редица физиологически и психологически особености, е запазването на интереса „към актуални обществено-политически събития” (Георгиев, 2003)
Подобни примери могат да се открият сред политически ветерани по време на българския преход. За целта на настоящето изследване беше направен мониторинг и/или се проведоха срещи с политически пенсионери от целия политически спектър.
Оказа се, че бивши дейци на БКП, ОФ като Григор Стоичков (р.1926), Станиш Бонев (1931), Йордан Йотов (1920), Александър Лилов (1933), Георги Атанасов (1933), Атанас Семерджиев (1924), Гиньо Ганев (1928), Любен Гоцев (1930) или такива от антикомунистическата опозиция като: Тодор Кавалджиев БЗНС-НП (1934), Михаил Петков БСДП (1930), Дянко Марков БДФ (1922), Крум Хорозов БЗНС-НП (1925), Борис Панов ДП (1923), Ценко Барев БЗНС-Единен (1919), Димитър Баталов БЗНС-НП (1931), Петко Огойски БЗНС-НП (1929) продължават да са активни, да следят актуалните политически процеси на национално и на международно ниво, да анализират минали такива, да се събират със съидейници, да се занимават с организационна и издателска дейност далеч след като са влезли в своите късни 70 и 80 години. Всички те показват висока степен на виталност, запазен жизнен динамизъм, обществено-политическа ангажираност, действеност.
Интересът към политиката се запазва до смъртта у всички лидери на възстановените след 10 ноември 1989 година исторически оранизаци – Петър Дертлиев (84 г.), Стефан Савов (76 г.), Борис Кюркчиев (94 г.), Йосиф Петров (95 г.). Професор Недю Недев пише за срещата си с Петров: „Сега е на 87 години, едва-едва вижда, но физически е издържлив, несломим, мисълта му е жива, подвижда и поетична.”(9)  Доайенът на българските политици Иван Дочев до  края си, на 99 годишна възраст, води активна кореспонденция, среща се със съидейници, канен е на чествания, приъства на тържества дори в инвалидната си количка. Ръководни дейци на БКП продължават да са ангажирани пряко или косвено с обществено-политическа дейност до кончината си –  Тодор Живков (86), Добри Джуров (86), Цола Драгойчева (94), Пеко Таков (91), Станко Тодоров (76), Милко Балев (82).
За други отказът от политическа дейност (без да загубят интерес към политиката) има чисто онтологични причини. Така най-автентичният български дисидент Илия Минев умира на 82 годишна възраст в крайна мизерия, без никакви средства за препитание и нормален живот, накрая местен между старчески домове и болници.(10)  Първият главен секретар и национален лидер на БЗНС-НП след промените Милан Дренчев свършва земния си път на 90 години, в старчески дом, месеци след присъединяването на страната към Европейския съюз.(11)  На 90 годишна възраст първият лидер на възстановения БСДП – Атанас Москов произнася дълга реч на връх Бузлуджа в която прави ретроспекция на идеите и 102 годишната история на партията. Две години по-късно умира самотен и в нищета в родния си дом.
Наблюдават се и съществени изключeния. Някои политически дейци с напредването на възрастта изпадат във физическа и ментална немощ. Много от тях  стават зависими от свои близки и роднини.  Иван Гинчев от БЗНС – НП например,  който е последният жив депутат в VI и VII ВНС, губи активността си и изпада в подобна ситуация. При други близките филтрират социалните контакти, съратниците им не могат да ги открият, достъпът е ограничен. Опитите им често се сблъскват с грубо отношение и нежелание за осъществяване на контакт. Дефакто връзката с част от тези политически пенсионери е прекъсната. Стига се дотам, че за някои липсва информация,  не само за здравословното състояние, но и дали все още са между живите. Подобни примери има в целия политически спектър – инж. Александър Константинов (възстановител на БСДП),  Емил Христов (бивш член на ЦК на БКП).
Въпреки отбелязаните изключения, като цяло, заниманието с обществено-политическа дейност, влияе положително върху естествения процес на стареене и най-вече в неговите психологически измерения. Запазеният интерес към политиката съхранява по-дълго паметта, поддържа психиката, тонуса, жизнелюбието, самодисциплината, хигиенните навици, социалните контакти, особено с по-млади поколения. Именно това са едни от най-важните компоненти за дълъг живот, активна и пълноценна старост.

Старите хора в реалната политика

Съвремието до голяма промени отношението към старите хора в политиката. Започнаха да „падат” много от табутата, да се разрушават митове свързани със старостта. Постепенно започва да се приема, че старите хора не само могат да стоят начело на дадено управление, като символи или поради минали заслуги, а могат да са активни, жизнени, дейни участници в реалната политика.
Пример в това отношение е и италианският премиер Силвио Берлускони, който дори след прехвърляне на 70-тата си година, редовно е сниман в компанията на по-млади жени, участва в любовни афери с млади момичета, организира шумни празненства (с чешкия премиер Тополанек, където е сниман гол), които стават обществено достояние. Това е изцяло ново представяне на тялото, на старостта – не като немощно състояние, импотентност, откъсване от живота, а напротив жизнелюбие, физическа активност, потенция. Показателно е, че въпреки поредицата от публични скандали рейтингът на Берлускони се запазва висок, не само в Италия, но и в целия Европейски съюз.
Ситуацията в България обаче отново е различна. Политическият ейджизъм се свързва предимно с отхвърляне на даден кандидат или група в публичното говорене, в самия политически дебат като част от политическия процес в дадено общество. Тук се разглежда кандидатпрезидентската кампания в България през 2006 година. Тогава Неделчо Беронов е кандидат за президент на 78 годишна възраст. Неговият случай следва да се разгледа като емблематичен пример за проява на политически ейджизъм с масов характер. Възрастта се превръща в централна тема на предизборната кампания като измества на заден план въпросите свързани с президентската институция и визията на кандидатите за нейното развитие. Многобройните коментари, интервюта, мнения, изказвания са подчинени основно на възрастта на Беронов.(12)  От една страна като ейджистки настроения омаловажаващи ролята на кандидата и акцентиращи върху факта, че не би могъл да се справи с работата, а от друга на неговите подръжници, които са в постоянен обяснителен режим като настояват, че възрастта му е мъдрост, опит, енергичен е, може да се справи. В националните медии се срещат заглавия на интервюта като „Нямам хронични заболявания”.(13)  Напредналата възраст вместо да легитимира кандидатурата му я делегитимира. Геронтофобските настроения взимат връх по време на същинската кампания с аргументи като “може да има качества, но вече е много остарял”.(14)  Самият Беронов признава: „Възрастта ми наистина се превърна в аргумент срещу мен”.(15)  Пикантното свързано с възрастта  отмества напълно личностните качества и умения на претендента. В този силно негативен контекст той катастрофално губи,  достойно поема изцяло отговорността за провала и се оттегля в пенсия.
В съвременните развити общества (към, които се стреми и България) има ново възприемане на старостта и връзката й с политиката. То е следствие, както от развитието на социално-икономически, технологични, културни процеси, така и от напредъка в сферата на медицината. Новата роля на биологичната възраст в политиката е, че старите вече не само знаят, но и могат. Това ги поставя в динамична конкурента среда наравно с по-младите поколения политици и им дава възможност да бъдат полезни и активни до дълбока старост. В България обаче това ниво на възприемане на възрастта в политиката е натоварено с редица предразсъдъци и ейджистки вярвания. В този смисъл преходът към останалите страни в Европейския съюз следва да продължи своето развитие до намиране на баланс в сложния спектър на генерационните отношения и възприемането на биологичната възраст в политиката.

*    *    *


Политическите ветерани могат да играят важна роля в обществено-политическия живот на страната. Този процес е двустранен. Често тяхното място в социума, способности и качества са неглижирани, силно пренебрегвани, отхвърляни от по-младите поколения. С уменията и специфичния си статут те представляват ценност за структурно-организационна и политическа дейност от всякакъв характер, за която трябва да се търси реализация. Настоящият анализ показва, че заниманието с политика облекчава проблемите свързани с естествения процес на стареене и поддържа психичното равновесие и активност. В този смисъл процесът на включването на по-старите поколения в социалния живот е от полза не само за тях, но и  цялото общество, за всички съставляващи го социобиологични групи.
Дълги години преди и след промените българското общество живее в генерационен дисбаланс. Това до голяма степен се дължи на натрупването на негативни политически, демографски, социални и икономически фактори, които рецидивират едни спрямо други, мултиплицират се и допълнително усложняват натрупаните проблемите.
Всички тези тендеции налагат неотложно изработване на дългосрочна национална демографска стратегия насочена към семейната институция, излизане от унизителното положение на представителите на третата възраст и съхраняване на българските, традиционни, патриархални ценности. Променянето на генерационните отношения, успокояването им, намирането на поколенчески баланс, трябва да се превърне във първостепенен приоритет за постпреходните български политици.
Трите стълба на които трябва да стъпи една модерна генерационна политика са младежта, семейството и старите хора. Пренебрегването на един от тях, за сметка на друг ще доведе до спиране на положителното развитие на страната. И трите стълба трябва да са равнопоставени приоритетно, за да поддържат стабилна конструкцията на българското общество. Само така може да се гарантират взаимното уважение и приемственост между поколенията, а оттам да се преодолеят икономическите, социални, демографски и културни предизвикателства на съвременния глобален свят.


СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В СПИСАНИЕ "НАСЕЛЕНИЕ”, ИЗДАНИЕ НА ЦЕНТЪРА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, КНИЖКА 1-2/2010  ISSN 0205-0617

Бележки:

1. Деведжиев, Марин, Обща геодемография, с. 97, Виж също: Vekaric, Nenad, Changes in age patterns…, p. 147
2. В Банкя всяка сряда и събота от 10.30 часа сутринта се събират пенсионирани партийни работници, дипломати, МВР служители, научни работници в т.ч. Йордан Йотов. Интересно, че отначало срещите са били един път седмично, но поради нарастналата нужда от общуване ги правят два пъти седмично. Йордан Йотов казва, че на тях „споделяме си политически новини, настроения..” в. Новинар, 2.11.2004 ; Станиш Бонев, Георги Атанасов, Григор Стоичков,  Дража Вълчева също свидетелстват за такива срещи на различни места. Кръгът „Монтерей”, който се събира всяка седмица в едноименния ресторант е съставен от бивши служители в сферата на сигурността. Служителите на в. Работническо дело правят срещи всяка седмица 20 години след спирането на вестника.
3. Станиш Бонев има такива срещи с Дончо Конакчиев, Красимир Премянов,Красимир Николов (началник на кабинета на  премиера Жан Виденов), за да постави важни според него въпроси за управлението, Бонев, Станиш, Времето в което живях…, с.328-331 ; Григор Стоичков на 77 години става основател и председател на клуб „Строител”, обединяващ бивши стопански ръководители от строителството. На 7.10.2006 година изпраща писмо съгласувано от него с 4 министерства (МФ, МРРБ, МИк, МТр) до Сергей Станишев с предложение да се създаде орган, който пряко да отговаря за усвояване на европейските фондове и да се контролира от 4-те министерства плюс оглавявания от него клуб „Строител”.
4. Атанас Москов е с докторат по международно право от Белгия, а  работи като машинописец в психиатричаната клиника в Севлиево, офицерът Дянко Марков като строител и музикант, юрисът Борис Кюркчиев като склададжия, възпитаника на френския лицей в Пловдив Михаил Петков три години като заварчик в Кремиковци.
5. Сравнение може да се направи между юбилейните издания на БКП дейци като: Григор Стоичков (80- годишнина), Димитър Стоянов (75-та годишнина), Живко Живков (90 години от рождението), Станко Тодоров (80-годишнина), Александър Лилов и тези на антикомунисти като Тодор Кавалджиев, Петко Огойски (70 годишнина), Милан Дренчев, Дянко Марков, Никодим Попов, Атанас Москов, Крум Хорозов.
6.Бившите кадри на БКП използват като своя трибуна издания като в. „Жарава” (издание на Български антифашистки съюз),  в. „Работнически вестник” (издание на ЦК на КПБ), в. Дума, в. Земя, в. Нова Зора ;  Основни антикомунистически издания са в. ПРО и АНТИ, в. Седем, в. Истина.
7. Подобни сборници и меморани книги изобилстват със снимки на близки родственици, родители, братя и сестри, деца, внуци. Виж – Мемоарите на Тодор Живков, Петко Огойски, Григор Стоичков, Тодор Кавалджиев, Димитър Стоянов, Крум Хорозов, Илия Минев, Димитър Баталов и т.н.
8. Бонев, Станиш, Времето в което живях…, с. 349,  „ Пенсионирането, не само за мен, е като гранична бразда, която разделя хората. Естествено е ежедневните делови и приятелски контакти да намалеят и то значително”.
9. Недев, Недю, Милан Дренчев…, с. 162
10. Подробна информация и богат снимков материал за последните дни на Илия Минев има в сборника Непримиримият Илия Минев, с. 256-265
11. Вестник Стандарт Брой 5068, 17 февруари 2007; Вестник Шоу, 13 септември 2007, София
12.В. Капитал , бр. 41 / 13 октомври 2006 ; в. Стандарт,  4889/ 17 август  2006 ; Петко Симеонов публикува във в. БъдиБГ на 6 септември 2006 г. коментар под заглавие „Беронов не може да загуби”.
13. Интервю с Неделчо Беронов във в. Стандарт, брой 4894/ 22 Август 2006
14.„ Той е надхвърлил средната продължителност на живота в България. Възрастта и залезът на никого не прощават… Съгласието на 78 годишния Беронов да се кандидатира за президент, при положение, че той никога не е бил изявено политическо лице,  навява предствата за  възрастен мъж поразен от старческа безотговорност. В тези избори Беронов нищо не може да загуби. Дори и изборите...”, в. БъдиБГ, 6 септември 2006, Петко Симеонов
15. Пак там

ЛИТЕРАТУРА:

1. Бонев, Станиш, Времето в което живях и хората с които работих, изд. Нови хоризонти, София, 2001
2. Георгиев, Любомир, Психология на възрастните, УИ ”Неофит Рилски”, Благоевград, 2003
3. Дако, Пиер, Жената и нейната дълбинна психология, изд. Колибри, София, 1999
4. Деведжиев, Марин, Обща геодемография, изд. Абагар, Велико Търново, 1998
5. Митев, Петър-Емил, Динамика на бедността, сб. Бедността при посткомунизма, съставител: Иван Селени, изд. Изток Запад, София, 2002
6. Недев, Недю, Милан Дренчев – идеология и борби, изд. на БЗНС „Никола Петков”, София, 1996
7. Стойков, Илия, Педагогическа и възрастова психология, изд. Фабер, Велико Търново, 2005
8.. Характеристики на дълголетниците без психически разстройства, Людмила Ковачева, Раиса Яцемирская, сп. Население, изд на Институт по демография БАН, София, кн. 4/1992
9. Чакъров, Костадин, Втория етаж, изд. К & M, София, 1990
10. Lewis, Sir Aubrey, Inquiries in psychiatry, Clinical and Social Investigation, Science house, London, 1967
11. Vecaric, Nenad, Changes in age patterns in the process of demographic transition (Dubrovnik data), p. 143 – 187, Dubrovnik annals 4, Croatia, 2000

МЕДИИ:

В. Новинар 2.11.2004  
В. Стандарт, бр. 4889/ 17.08. 2006; бр. 4894/ 22.08. 2006; бр. 5068, 17.02. 2007
В. Шоу, 13.09.2007
В. Капитал , бр. 41 / 13 октомври 2006
в. БъдиБГ  6.09. 2006 г.

 

Още статии от автора свързани с темата:

ВЪЗРАСТ И ФИЗИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ В ПОЛИТИКАТА – Калоян Методиев

СЕМЕЙНИТЕ ЦЕННОСТИ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА НОВАТА ДИСКРИМИНАЦИОННОСТ – Калоян МЕТОДИЕВ (сб. Демографската катастрофа)

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД: ГЕНЕРАЦИОНЕН ДИСКУРС Калоян МЕТОДИЕВ (сп. Теме)

МЛАДЕЖТА В НАВЕЧЕРИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ – Калоян МЕТОДИЕВ (сп. Минало)

ВЪЗРАСТТА НА ЛИДЕРА -Калоян МЕТОДИЕВ (сп. Понеделник)

 


ПОСЛЕДНИ СТАТИИ: 

ПИРОВАТА ПОБЕДА НА БАН – д-р Лъчезар Аврамов

ВЪЗРАСТ И ФИЗИЧЕСКО ПРИСЪСТВИЕ В ПОЛИТИКАТА – Калоян Методиев

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ – ИСТИНСКАТА КАДРОВА КАТАСТРОФА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

СЪД ДАДЕ ПРАВОМОЩИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ДА ОПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛА ЗА ВЪНШНИЯ ВИД НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ

КАЛОЯН МЕТОДИЕВ ПРЕД ВСЕКИ ДЕН: НЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ПОЕМЕМ РОЛЯТА НА БУФЕР МЕЖДУ ЕВРОПА И АЗИЯ

ОНБ ПОИСКА ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ЮГОИЗТОЧНАТА ГРАНИЦА

АЛЕКСАНДЪР ТОДОРОВ: НЕ ПРОМЕНЯЙ ХРИСТИЯНСТВОТО, ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ!

НА 18 НОЕМВРИ ОТБЕЛЯЗВАМЕ 21-ТА ГОДИШНИНА НА МИРНАТА РЕВОЛЮЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ОТ 1989 Г.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=3653

Posted by on февр. 9 2011. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.30659 лв
 CHF =  1.69556 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.20694 лв
100  RUB =  2.81388 лв
 USD =  1.63367 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.