Преди 10 години виках „боклуци” по площадите, днес съм дълбоко разочарован от десните

Д-р Антон Въжаров: Преди 10 години виках „боклуци” по площадите, днес съм дълбоко разочарован от десните
Д-р Антон Въжаров е роден на 17 декември 1942 година в Охрид, където по това време служил баща му. Средното си образование завършва в София, като от 16-годишен е бил принуден да работи през ваканциите. Въпреки трудностите, които семейството му има, завършва с много добър успех и записва „Медицина”. 

 


Още като студент среща бъдещата си съпруга, която всъщност е връзката му с Русе. Д-р Въжаров днес е лекар, анестезиолог, с 37-годишна практика в крайдунавския град. Завежда отделение в МБАЛ-Русе.

През октомври миналата година той „скочи” срещу ръководството на Българския лекарски съюз, като обвини председателя на съсловната организация Андрей Кехайов, че води съюза според собствените си финансови интереси, заради което се искаше отнемане на лекарските му права. В момента д-р Въжаров води дело срещу председателя на Лекарския съюз за оронване на престижа и за нанесени морални щети.

Отскоро той е независим общински съветник в ОбС – Русе, след като напусна групата на „Демократи за силна България”.

 

Едно интервю на Мария Иванова

 

Д-р Въжаров, до каква степен се осъществи здравната реформа в Бъгария?
В началото тя тръгна много добре. Защото какво беше преди – задължително такива като мене, които нямаха връзки, отиваха по селата. Те бяха изпълнени с лекари, които бяха специалисти на сравнително добро ниво, добре подготвени…
Първо, ние като лекарско съсловие бяхме неподготвени за тая реформа. В реформата няма нищо лошо, тя целеше да създаде европейски тип здравеопазване. Вие да си изберете лекар, на който да му имате доверие, да се съветвате по всички здравни и житейски въпроси с него, да ви лекува и тогава, когато се изчерпи неговата компетентност, да знае къде да Ви прати. Това беше смисълът на реформата. Какво се получи обаче? Едно механично записване при този и онзи, между колегията имаше хора, които са абсолютно неподготвени да се справят с този обем дейност и се превърнаха в писачи на направления. Хората с основание недоволстват, защото не получават онова, което очакваха. Но реформата има и положителни страни. Операциите, които сега правим не сме ги и сънували преди. Получаваме значително повече пари, но работим и много повече. Така че реформата щеше да върви още по-добре, ако бяха наляти повече пари и ако в България имаше волята, хората, които наистина не си гледат работата, да бъдат наказвани.
 

Не трябваше ли според Вас да има някакво ограничение на броя на пациентите, които обслужва един личен лекар?
Категорично, това е едното. Освен това джипитата не трябваше да се събират накуп. В цял свят няма по 20 лични лекари в една сграда, както е в Русе и на други места в страната. Джипитата трябваше да живеят между хората, т.е работещият с хора от даден квартал, да има кабинет там. Това беше смисълът на реформата и тя се опорочи първо с това, че се групираха на стада, в огромни диагностични центрове и се отдалечиха фактически от хората, второ че записват и не познават половината от пациентите си и трето ограничиха им правата до някакви стотинки, които да вземат и срещу които не дават това, за което хората си плащат. Разбира се, има изключения. Има лекари, които основателно имат записани много хора, просто си гледат съвестно работата. Така трябва да вървят нещата и може би така ще бъде, ако не дай си боже обявим здравната реформа за неефективна и се  върне онова здравеопазване, което беше гибелно. То струваше много пари и не беше ефикасно, не е добре да се връща. Може да се иска много повече в детайлите на реформата, които я опорочават.
 

Защо като се заговори за корупционни практики, лекарите са доста напред в тази класация?
Сигурно има защо. След като системата е недофинансирана, е много просто. Аз лично не приемам корупцията и твърдя, че не съм корумпиран. Първо, темата е раздувана много в медиите. Виж, в държавната администрация – да, но в здравеопазването е раздувана. Има държавна администрация, има държавни търгове, магистрала Тракия, какво говориме…. Държавата се оказва на всички нива и стигаме до едно ниво на лекарите, където официалната политика е – дайте да ги изкараме лоши. Ние не сме нито толкова лоши, нито толкова корумпирани, колкото се мъчат да ни изкарат. Още повече, аз бих нарекъл корупция онова, когато ти предварително поставяш условия, че срещу това, което свършиш за пациента, искаш да ти се плати. А това, че той е дошъл, донесъл ти подарък или ти купил една бутилка уиски, което е менте или една кутия бонбони с изтекъл срок на годност, не е корупция…
 

Забрави ли се вече скандалът около Вас, когато обвинихте председателя на БЛС  Андрей Кехайов, че води съюза според собствените си финансови интереси?
Той се забрави от хората, които го предизвикаха, но аз не съм го забравил и в Софийски градски съд заведох дело, така че скандалът ще има опашка.
 

Срещу кого заведохте дело и за какво?
Срещу д-р Данев и председателя на Лекарския съюз, д-р Кехайов, за оронване на престижа, за нанесени морални щети. Колкото и да изглеждам силен човек, това доста ме поразби. Все пак 37 години си гледам работата като хората, твърдя, и най накрая хора, които изобщо не могат да се сравняват с мене, нито в медицината, нито интелектуално /виж  в търговията сигурно ме превъзхождат/, да искат отнемане на лекарските ми права… Конфликтът ни е от години. Председателят е човек, който много говори, нищо не прави. И аз му казах – в древния Рим за такова нещо са налагали наказание. Казваха „крадец на времето”. Когато варварите нападат и се готвят да завземат Рим, който губи времето на римския сенат се наказва.
Не щял зам. министърът да разговаря с тях, ами няма да ще я. Първо трябва да ти тежи авторитета в професията…
 

Не се ли чувствате самотен в тази битка, единственият лекар, който си позволи да скочи срещу ръководството…
Аз съм много устат и когато аз им говоря ги боли, защото знам какво да им кажа. Аз им казах, че съм бил 9 години в ръководството на БЛС. Ние тогава не пишехме писма на президента, а се срещахме с него. Бяхме хора авторитети, хора известни на всички кръгове… Ние бяхме реална сила, защото нямаше политика в дейноста ни. Аз тогава не членувах в никаква политическа формация. Сега, те като че ли вървят в съглашение с управляващите, да се ликвидира съюза, да няма алтернатива, касата да поеме властта в ръцете си, да ни следи, да ни наказва…. Така че скандалът медийно поотмина, но юридически не е преминал и аз няма да си оставя магарето в калта. Претенциите ми са изключително и само финансови, а какво ще направя със сумата, съм си решил.
Те ми повлияха на психиката и на престижа. А и откъде накъде ще ме плюят хора, които не могат да се сравняват с мен. Аз търпя някой да ме нахока, свалям му шапка и си викам, така е. Аз съм умен човек, ама има и по-умни от мене. Просто като млад съм израснал по-борчески и си мислех, че на 30 години ще взема да стана министър на здравеопазването… Малко преди 30 си казах, я да отида на село, поне там да стана един добър селски доктор и така, въпреки че изглеждам много императивен човек, аз си знам мястото. Нямал съм претенции към никакви ръководни длъжности, макар че политическите ми участия след 1997 година ми даваха възможност да излетя по-високо, включително и на ниво Министерство на здравеопазването.
 

Казвате, че сте предпочели професията си пред политиката…
Абсолютно е така.
 

Да поговорим все пак и за политиката. Бяхте член на СДС, после и на ДСБ, днес не членувате в политическа партия..
Аз съм човек, който изповядваше промените и демократичната идея, съпричастен бях до 1996 год, но според нашия устав тогава нямах право да членувам в партийна организация или да бъда в ръководството. След като отпадна това влязох в СДС, първо като председател на клуб. Говоря Ви едно към едно, аз не съм школован политик, аз съм школован 65 годишен мъж, минал всички етапи на разочарованието. Вървях на първия митинг, вървях на втория, виках „боклуци” като всичките, с дълбокото убеждение, че идва гражданско общество. Клубът ми беше от 79 човека. След това влезнах и в ръководството на СДС, защото моят клуб на практика беше една шеста СДС-Русе. Там твърдя, че съм бил настрана от всички нелицеприятни неща, които са се коментирали, може би са ме държали умишлено настрана, защото съм по-особена порода. Бях в София и член на координационнен съвет, но осъзнах, че ние наистина нищо не правехме. Отидохме с нагласата, че ще избираме ръководство, а те ни ги показаха, никой не можеше да предложи нищо. За себе си реших, че това не е демокрация.
Отидох в ДСБ, защото в посланията на Костов имаше много повече рационалност и много повече логика. Интелигентна е Надежда Михайлова, очарователна е, но нашата партия тогава се издуха. Отделихме се с надеждата, че ДСБ ще вършим велики неща. Ще бъдем рационалното начало в СДС, че ще правим политика, ще бъдем алтернатива на онова, което се случва в България в последните години. И така, и там кротко и тихо се разочаровах по същия начин. Ние на практика и там нямахме избор. Веднъж  участвах на заседание на ръководството като общински съветник и повече не отидох. На практика аз се самоизолирах от ДСБ вече две години. Не го декларирах. Бях криворазбран.
 

Сега сте независим общински съветник?
Да, така е. За Общинския съвет мога да говоря много неща, защото аз съм човекът, който изразходва най-много нерви и енергия и който не спи след това. Как да гласувам и как да мълча за нередности, които стават пред очите ми… Ето, пример от последното заседание. Твърда и упорита борба за Дома на учените, включително и за ресторанта в сградата с печалната слава, че там се разпределят проститутки. Какъв е този научен статут, който има това сдружение, което иска да има ресторант и то срещу годишен наем 160 лева, като по прости сметки Общината може да взема 10 пъти повече пари оттам…
Моята позиция никога не се е дирижирала от моето политическо участие, където и да е. Мога да кажа, че Елеонора Николова беше пълно разочарование, че проблема с мръсотията в града пръв го поставих аз. Мъча се да съм коректив на онова, което чувството ми за справедливост ми налага.
 

Какъв е вашият коментар за дясното пространство днес, изиграха ли своята роля и СДС, и ДСБ?
Те са партии, на които пътят е обречен, жизненият им път отдавна е изминат. Включително и на лидерите на тези партии. За мене в бъдеще ще има една партия на излъганите българи и тая партия ще е народна. ще обедини почтените желания на хората за промяна, защото това, което става в държавата е нетърпимо. На всички нива, включително и това влизане в Европейския съюз, което аз не приветствам, защото ние отиваме неподготвени, ние ще изпълняваме изискванията на ЕС, които ни налагат. Това не е скептицизъм, това е реализъм. Ние сме субординирани, ние сме обругани и огорчени. Ние влезнахме с главата надолу, без да знаем какво ни очаква, без да сме готови.
Аз твърдя, че управлението на СДС в голямата си част беше положително. Лично моята заплата се увеличи значително. Реформата започна и моята заплата от 500 лв. стана 1500. Това е истината, аз не мога да не съм доволен от тия 4 години. Някои обаче основната маса пенсионери, останаха извън Европа. Може би не стигна времето, може би не е била далновидна политиката, може би други дърпаха конците. Заради много компроментирани хора, ние не можахме да втълпим на хората, че ние сме тази сила, която иска да има правото да управлява България. Дясно пространство специално в Русе няма. Мисля, че ние се въртим в порочен кръг и отиваме надолу, тъй като моралът ни поизостави като хора. Гледай какво става, Биг Брадъри, ние нямаме една песен като хората…
 Какви книги четете?
Аз чета много, вечер чета до късно и много различна литература. Харесвам мемоарите на Чърчил, чета исторически романи, не ми допадат сладникави четива от автори като Паулу Куелю… Много пъти съм чел „Книга за джунглата” на Киплинг и я знам почти наизуст. Наскоро прочетох и на Сенкевич всичките му произведения. В момента чета „Кройцерова соната” на Лев Толстой.

Аз чета много, вечер чета до късно и много различна литература. Харесвам мемоарите на Чърчил, чета исторически романи, не ми допадат сладникави четива от автори като Паулу Куелю… Много пъти съм чел „Книга за джунглата” на Киплинг и я знам почти наизуст. Наскоро прочетох и на Сенкевич всичките му произведения. В момента чета „Кройцерова соната” на Лев Толстой.


ПОСЛЕДНИТЕ 5:

Ива Николова: БЪЛГАРИТЕ СМЕ ЛЮБИТЕЛИ НА МЪЛЧАЛИВАТА СЪПРОТИВА

Рафаел Дел Рей: България трябва да се насочи към износа на стоки и услуги в ЕС 

НОРА БОЖИЛОВА: ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ СЕ НУЖДАЕ СПЕШНО ОТ НОВИ ЛИЦА  

ПЛАМЕН АТАНАСОВ: ЩЕ ИМА СМЕНИ В ПРЕЗИДЕНСТВОТО И КАБИНЕТА ЗАРАДИ ДОСИЕТАТА  

ОТЕЦ МАРИН: ВЯРАТА ПРАВИ ХОРАТА ПО-ДОБРИ

 

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=218

Posted by on февр. 2 2007. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.26158 лв
 CHF =  1.67926 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.22494 лв
100  RUB =  2.82928 лв
 USD =  1.66652 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.