ХОСЕ МАУРИЦИО БУСТАНИ: БУШ СЕ СТРАХУВАШЕ, ЧЕ ХИМИЧЕСКИТЕ ИНСПЕКЦИИ В ИРАК МОГАТ ДА НЕУТРАЛИЗИРАТ ПЛАНОВЕ МУ ДА ГО НАПАДНЕ

Jose Mauricio Bustani

АКО НАШИЯТ ПЛАН ЗА ХИМИЧЕСКИ ИНСПЕКЦИИ В ИРАК БЕШЕ ПРИЕТ, МОЖЕ БИ ТАМ НЯМАШЕ ДА ИМА ВОЙНА.

Хосе Маурицио Бустани е бразилски дипломат. Той е първият генерален директор на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Роден е през 1945 г. в Порто Велхо. Завършва право в католическия университет в Рио де Жанейро. Посланик на във Великобритания (2003-2008), а в момента е посланик на страната във Франция. Бустани начело на ОЗХО е пречка за започване на война срещу Ирак през 2002, но след натиск от страна на американския президент е отстранен от поста..  През миналата седмица ОЗХО получи Нобеловата награда за мир за 2013 година. В ексклузивно интервю в. Хинду се опитва да напомни за първия шеф на организацията и неговото скандално отстраняване.

Каква беше първата ви реакция, когато чухте, че Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) получава Нобеловата награда за мир?

Зарадвах се, защото това е признание за цялата полезна работа, която организацията е свършила през последните 15 години. Тя със сигурност я заслужава, заради всички й усилия да направи света по безопасен от химически оръжия. Това също е признание за ОЗХО като инструмент на дипломацията в мирния процес. Организацията играе много важна роля в него, и не само в Сирия.

Нали не е просто съвпадение, че наградата беше обявена докато химическите инспектори работят в Сирия…

Да, разбира се, че това е фактор, но днешната ситуация в Сирия е много различна от тази, която беше в Ирак преди 11 години. По това време Съединените щати бяха решили да се противопоставят срещу присъединяването на Ирак към организацията за премахване на оръжията, които иракчаните дори не притежаваха. Но сега инспекторите правят списък на сирийските правителствени химически запаси в хода на сирийската гражданска война. Така че, ОЗХО този път е част от мирния план. През 2002, това се разглеждаше като пречка пред плановете на Съединените щати да нападнат Ирак.

Какво точно се случи през 2002? Кога ви принудиха да напуснете? Има множество спекулации относно този момент. Каква е вашата версия за случилото се?

Като пръв генерален директор на кучето пазач (watchdog), аз имах огромната задача да изградя една работеща организация. В началото имахме само 87 члена, но създадохме правилник и програма за техническа помощ за страните членки и привлякохме още много страни – почти удвоихме бройката – които да подпишат конвенцията. Бях преизбран за втори мандат през 2001 и по-късно през същата година нещата започнаха да се влошават след като Ирак и Либия изразиха желанието си да се присъединят към конвенцията за забрана на химическите оръжия, международния договор. За да стане една държава член трябва да предостави списък със своите запаси и да се съгласи те да бъдат инспектирани и оръжията унищожени. Нашите инспектори планираха да посетят Ирак през януари 2002. Това вдигна огромна врява във Вашингтон и започнах да получавам предупреждения от американски и други дипломати. Администрацията на Буш се страхуваше, че химическите инспекции в Ирак могат да неутрализират нейните планове да го нападне, защото там нямаше химически оръжия. През декември 2001, аз вече знаех, че американците сериозно са решили да се отърват от мен. Борих се упорито до край. Но западните страни играха заедно, а развиващите се страни не успяха да ме подкрепят.

Тоест, отстраниха ви, защото сте бил пречка пред плана за нападение срещу Ирак?

Да. Ако нашият план за химически инспекции в Ирак беше приет, може би там нямаше да има война. През тези месеци, Вашингтон твърдеше, че Садам Хюсеин има химически оръжия, но нашите експерти смятаха, че те са унищожени през 1990-те години, след войната в Иран. Инспекцията можеше да докаже, че няма оръжия, които да се унищожават. Това би попречели на американците да нахлуят в Ирак. Така, че те ме обвиниха, че си надхвърлям правомощията без да се консултирам със страните членки. Използваха го като оправдание за свикване на извънредна сесия и ме отстраниха.

През 2002 Бразилия беше развиваща се страна и все пак не е могла да си осигури подкрепа от други развиващи се страни…

Нямах достатъчно подкрепа дори от моето собствено правителство. То беше притиснато от Вашингтон. Първоначално американците опитаха, но не успяха да прокарат вот на недоверие срещу мен в изпълнителния съвет на организацията. Тогава заплашиха, че ще спрат финансирането на организацията. Подкрепиха ги Япония, а след това и Великобритания. Със заплахата на САЩ и Япония, които осигуряваха почти половината пари,  да спрат финансирането на организацията, това я изправяше пред риска от колапс. А Вашингтон притисна и други ключови развиващи се страни да гласуват срещу мен. Дори Индия гласува срещу мен, което беше доста шокиращо. Ако тя не беше притисната от американците, можеше да мобилизира други страни в моя подкрепа.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=7102

Posted by on окт. 17 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.