„ХА, НАРОД ПОРОБЕН, ЩО СИ ТЪЙ ЗАСПАЛ?..”

SkodoumieВ България, битак на партийни дебелаци, управленски михлюзи и бивши люде, се получи от умрял писмо. Четено в 15 града на страната. Пред хилядни демонстрации, продължаващи и днес, то стана известно като „Горещото писмо”. Изплакано от роби, собственост на електрическите фараони ЧЕЗ, EVN, Енерго-Про и компания. Които се забравиха толкова, че надписаха в пъти обичайните сметки за ток. Не е чудно, че някои фирми имат за шестмесечие ръст от 33% печалби. Други – 260 млн. лв. Истински пир по време на родната икономическа чума. Нямаща намерение да мести адреса си другаде в света. Никой по държавните върхове не очакваше такъв мащабен израз на граждански бунт. Придружен с горени фактури, подпалени коли, блокирани мостове и пътни артерии. С ясни лозунги фирмите-деребеи да се пръждосват, откъдето са дошли. С домати по Парламента и снежни топки към младичкия министър Делян. Циреят на провокираното търпение се пукна и някой трябва да даде обяснение защо се стигна дотук. Какво ще се прави сетне и има ли виновни…

Височайшите аргументи са жалки колкото съчинителите си от Държавната комисия за енергийна и водна стъкмистика. От Икономическото министерство и фарисеите-енергодавци. Разбрахме за ниски температури с увеличено потребление на тока. За пуснати в отпуск инкасатори и техни колеги, отчели по-голям период от време. Чухме хипотези за развалени електромери и други познати уригвания. Подходящи за идиоти, не и за мислещи нашенци. На които е дошло до гуша от надменни обирджии, цъфнали в корумпираната ни държава. Затова лукавите предложения за „разсрочено плащане на сметки”, „сигнали на фирмени телефони”, „проверки на граждански питания” и още вкисната боза, не хващат място. Хората не искат обяснения какво значи фекалната броеница от начислявани към тока кражби, зелени енергийни лъжи и преносни измишльотини. Искат да плащат разумни сметки. Ясно, че протестите ще плъзнат и в други направления. Ще експлодира проблемът с безработицата и битовата престъпност. С ужасяващото обедняване на населението, символичните доходи, инфлацията, политическото безхаберие. Докато пламне във всички сфери на живота, защото ножът е опрял до кокал.

Той впрочем ръчка и самото понятие „българска държава”. Конституционният съд, определен да контролира дейността на Народното събрание, е в тупик. Самият Парламент не може (а какво ли въобще може), да излъчи от квотата си подходяща съдийска кандидатура. Предишните бяха толкова кални, че вмирисаха чак приятелския Брюксел. Сбирщината, свряна в тази свята сграда, се радва на едва 6% народно одобрение. Милионите, хвърляни за издръжката на 240 муфтаджии, с още 1000 души персонал, са грешни пари. У нас продължават да се гърчат старци, болни деца, майки с помощи по 35 лв. месечно, гладуващи хора в работоспособна възраст… Но това е излишна тежест за държавата. Която, в лицето на уродливите управленски гноми, се измъква като мокра връв от проблемите. Или не ги забелязва – така е по-лесно. Защото има друга основна цел: чедата й да маскарят България по начин, достъпен за липсващия им акъл. Например – преди седмици и пак в Брюксел. Там, от високата му сцена, бе по-видно как не чиним пет пари. Вместо да обсъждат проблемите ни в съдебната област, бедността, липсата на демокрация и медийна гласност, евродепутатите ни се ругаха като каруцари и уличници. При този фарс на патриотизъм някои откровено демонстрираха и психични отклонения. След него е чудно какви пари чакаме. При това, както фантазира Буда Кралимарков – 12 милиарда. Вместо един дърт крив макарон. През който да зяпаме Шенген, Еврозоната и социалните помощи в страните от ЕС. Англия отсега не ни ще. Може би ръководителите й не са прави. Но са прави, когато питат защо залагаме на емиграционния поток, вместо да си възстановим икономиката. Защо допускаме изтичането на мозъци и професионални кадри, загробвайки трудовия пазар у нас? Защо се сърдим на други страни, а не търсим отговор от собствените ни управленци? Мълчим. Малка България е ангажирана да оправя света. Ние, низшите обитатели, също имаме отговорност: да стягаме коланите, докато станем в кръста като оси. И да тренираме бързо бягане в случай, че Хизбула дойде на гости. Славим се с традиционно славянско гостоприемство. Днес то се допълва с отсъстваща национална сигурност. С армия-карикатура и дипломация пердута. Откривайки представителства в иракски Кюрдистан, където моят пъп не е хвърлен. А вашият? През това време Иран снижава ранга на дипломатическо присъствие у нас, а Ливан, равнозначен на Хизбула, мълчи. С кого сме? Кого тачим и кого люто мразим, та да ни отпори ушите? Защо само с „обосновани предположения” нарочихме извършител на атентата в Бургас? Къде са доказателствата? Кой управник първо дърдори, а после мисли и защо е още на поста си? Не е ли разбрал, нищи духом (прост като галош – б.а.), че цивилизованите страни гледат интереса на народа си? А не чуждите похвали? Не, няма и да разбере. Що се отнася до арабската дюнер-дипломация, която ни пази от козни на лукавия, тя отдавна стана на пух и прах. Авторът й, Крали Марко Борисов, незагадъчно се спотайва като бълха в гащи. Включително за оперативните превъплъщения в Буда, смърдящи не само от Тимок до Черно море. Нашата външна политика е магистрална жрица с вдигнати поли. Услугите й са безплатни – само за тупване по задника… За евтина похвала, за снимка пред строя. И за реанимация на патологичния нарцисизъм, кипящ в егото на тоя и оня, грухтящи във властта. Забравили какво обещаваха на наивните българи: работа, социална сигурност, спокоен живот. Днес, ясно защо, си спомнят. Пред парламентарен контрол пишман-министърка изцвъка голям майтап. Че основен правителствен приоритет било здравето на народа. Смяха се всички. Включително жертвите на българската медицина, легнали без време в черната земя. А тя не се изчерви, също като останалите си колеги от гламавата височайша чета. Които се кълчат, че в следващия мандат ще направят България привлекателно място за живеене. Ще вдигнат минималната заплата на 320,50 лв. Ще подпомагат частните училища с държавни пари, за да могат „обикновените” деца да подсмърчат отвън пред прага им. И още масали, плод на сумашедши разум. На всички обещания народът, помъдрял и борбен, отговаря с грапав среден пръст. И с мръсноругателства, плод на отвращение от подобни типове…

Защото за четири непълни години години станахме свидетели на жални вайкания как „предните” – Тройната коалиция, ограбили държавата. Как няма кьорав лев за социални дейности. Как дългожданите месии стъпват в пустиня, в чиито недра ще отглеждат луканки за пенсионерите. За безработните – кемер жълтици. Нашенски Лувър. Почивки на Малдивите. Рояци червенобузи дечица (родени с 25 хил. по-малко в 2012 г.), наситени с държавни грижи и ласка. Етнически мир. Естествено – планета, затаила дъх пред нашите успехи в резилищата на властта. Всички тези благини – под мотото „Дрън-дрън”, което и сега скърца до стряхата на държавната колиба. Временно. Но с безспорно доказан ръководен приоритет: „Две ръчички Бог ми даде, да си ги завра от..де!”  Сега светът наистина е смаян от нас. В коя област не сме на последно място? Само в сферата на организираната престъпност. Е, и в бедността. Е, в липсата на медийна гласност. И още, и още, и още. Стрелбата по някакъв бандит в Съдебната палата показа, че нашият ъндърграунд няма респект от правораздаването. В него действат собствени закони. По-бързи и ефективни от официалните. Представлявани от подкупни мърди в тоги с имунитет.  Скрита държава в държавата РБ с тъмни човеци, които трябва да са зад решетките. Но не са. У нас има много държави. Официална: грабителско-олигархична, пръкната в приятелски кръгове. Отделно – етническа. Отделно: всеобхватно-престъпна. Сиво-икономическа. И просяшка, в която блуждаем: ненужни сираци на България. Всяка коза за своя крак. Наближават избори, в които отново ни е отредена ролята на наивни диванета. Но сега, след енергийните шамари, май се посъбудихме. От нас зависи дали ще сме Иванчо Глупака, или протестиращи поданици в ненормална страна. Ще покажем ли, че мястото на вечните хрантутници в политическия живот свършва, или ще правим още експерименти с достойнството си? Решението е наше. Няма защо да слушаме политически влъхви, а разума. Казано е, макар не в Светото писание: „Един ум е добре, а два – още по-лошо…”

Georgi NikolovАвтор: Георги Н. Николов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6161

Posted by on февр. 12 2013. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.