УКРАЙНИЗАЦИЯТА НА БОСНА!?

dusan-prorokovicд-р Душан Пророкович, изпълнителен директор нa  Центъра за алтернативни стратетии, Белград

Някой вече направи извод: Балканите са постлани с добрите намерения на великите сили. Права е Мария Тодорова (световноизвестен български историк, която живее в САЩ. Бел.ред), когато пише, че „и ние не сме невинни във всичко това”. Ние сме барутен погреб. Лесно се караме, трудно се помиряваме. Но дори и такива, каквито сме, ние сме половината от проблема. Втората половина, най-често съдбовна за положението на Балканите, е съставена от „великите сили”. Онези, които през историята показваха интерес към нашето пространство. Сред тях са и сегашните, които се опитват да предизвикат нова криза в Босна и Херцеговина.

Откъде толкова смело твърдение? Първо, всичко съвпада с отдавна изградената матрица. Дори актьорите са същите. Най-добро описание на целта на демонстрациите даде Никлъс Хил, вторият човек в американското посолство в Сараево: „Гражданите на тази страна не желаят да слушат изхабената националистическа реторика  на етническото  разделение, а желаят да чуят как лидерите им заедно могат да постигнат трудни компромиси, необходими за напредъка на Босна и Херцеговина”. И от това произтича, че „трудният компромис” е синоним на промяната на конституционно-правната система. Разговорно казано, за премахване на Дейтън!

Второ, демонстрантите нито веднъж не споменаха международната общност. В система, при която най-висшата власт представлява Върховният (международен) представител, която военно се контролира от НАТО, чиято икономика се направлява от институции, създадени в Bretton Woods, най-голямата оттоворност за съществуващото положение е всъщност тяхна. Макар и международно призната, по същество БиХ е страна с ограничен суверенитет. Най-властният в системата е назначен, а не избран.

Десетки милиарди (може би и няколко стотин!?) се изляха в БиХ. Никой не знае къде са се „изпарили” тези пари, макар че много може да се разбере, ако се разследват всичките консултации, анализи, синтези, стратегически планирания. Затова днешното положение в БиХ е отражение на тяхното управление и поведение. Ако не цялата отговорност, тяхна е поне половината. Защо демонстрантите не ги споменават?

И трето, медийните глашатаи, които усърдно защитаваха всички ходове на Запада на Балканите през последните две десетилетия, пак надигат глас. Получават забележимо пространство в изтъкнати световни медии. Струва си за спечелването на пропагандната война обяснението, че това са работнически протести.

Славой Жижек описва трогателно сцената с издигнатите три знамена. Това е призив към единство на конститутивните народи, път към бъдещето. Жижек премълчава, че зад тези три знамена (бошняшко, сръбско, хърватско-б.ред.) има траспарант с лозунг „Една държава – един език – един президент”. Знамената не са издигнати  в знак на работническа солидарност, а заради създаването на унитарна БиХ. Като говорим за знамена, помислете: защо бе запалено знамето на Босна и Херцеговина в Сараево? Може би, защото демонстрантите не го възприемат като свое? Може би искат друго? С други цветове и символи!

Споменатият лозунг иначе не е нов, измислен е от Бенямин Калай след идването му в Сараево (като австроунтарски управител на БиХ от 1882 до смъртта му в 1903 г.  Калай работи за формиране на единна босненска нация, б.-ред.). И прави опити да го приложи насилствено. Резултатите са известни и на историците, и на широката общественост.

През последните дни в световните медии се пише доста за „балканизацията на Украйна”. Трябва да внимаваме да не се получи „украйнизация на БиХ”. За това ни предупреждава близката история. През март 1992 г. в Лисабон бе подписан Планът Кутилейро (по името на Жозе Кутилейро, португалски дипломат, преговарящ от името на ООН с военновременните лидери на мюсюлмани, сърби и хървати – Изетбегович, Караджич, Бобан, които подписват план за създаване на независима федеративна държава от три ентитета, б.-ред.). Десет дни по-късно, под натиск на американския посланик в Белград Уорън Цимерман, Алия Изетбегович оттегля подписа си под договора. Но това става спусъкът за войната. За великите сили бе най-добре да оставят на мира БиХ. След конфликти и кръв някаква рамка на бъдещо сътрудничество и съвместен живот  са възможни. Това са бавни процеси, изискват време! Но най-важното е да не се повтаря историята. Макар че кой знае, може би точно повтарянето на историята е в интерес на отделни сили. Това ще ни покажат ясно месеците, които предстоят.

Със съкращения от в. „Политика”, Белград

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8833

Posted by on февр. 19 2014. Filed under Айсберг. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.