УКРАЙНА Е ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМА ХАПКА ЗА ЕС

Ukraina na krastopatia
Евроскептицизмът в България има една майка и тя се казва Кристалина Георгиева. Това каза по повод бежанската криза докторът по политически науки Калоян Методиев в интервю на  Вера Александрова за BNews. Според него протестът в България е олевял и се е превърнал в субкултура.

– Г-н Методиев, от какво е резултат решението на Украйна да спре да преговаря за членство с Европейския съюз?

– Украйна нямаше особено голям избор. Тя е прекалено свързана с Москва и няма да може просто така да излезе от този исторически коловоз. Икономическите доводи в конкретния случай изиграха централната роля. От друга страна

в момента Европа няма реално какво да предложи на Киев

защото приказките за демократизация и ценности не вършат работа. Украйна е прекалено голяма хапка за Европейския съюз.

Смятам, че

и големите европейски страни в настоящата ситуация

въпреки изразените си позиции, си отдъхнаха. Просто няма ресурси за по-нататъшно разширяване. Такова може да има само по посока на богати страни като например Исландия или Норвегия. В Европа най-вероятно ще се появят нови държави, конфликти, фалити… Ситуацията не предполага безметежно бъдеща, а предимно обръщане навътре, много работа и силни лидери.

– Има ли все пак обратен път за Украйна към евроинтеграцията?

– Украйна е европейска и християнска държава – тя базово е част от европейското пространство. Не смятам, че заради отказа на Киев от европейска интеграция вратата трябва да се затваря. Напротив, сега може да се работи на двустранна основа, да се търсят мостове към Русия, да се иска нещо в замяна.

Най-вероятно новите цели и задачи на Европейския съюз ще се изработват след края на мандата на тази Европейска комисия и след избора на новия Европейски парламент през май 2014.

Смятам, че конфигурацията в Европа ще претърпи значителни промени.

Дано и в България станем свидетели на подобни процеси. Моментът за радикални промени назрява.

– У нас кабинетът иска България да строи 7 блок на АЕЦ „Козлодуй” с американски технологии, а в същото време работи и за рестарт на АЕЦ „Белене”, който е руски проект. За какво е знак това?

– Това беше много рязък ход от страна на правителството. Може да се определи като неочакван, поне за широката общественост. Но винаги, когато има рязка промяна, значи има някаква спешна нужда от нея.

Ясно е, че този кабинет не е достатъчно легитимен. Опитва се да има добри отношения с всички фактори навън, което е сложен външнополитически пилотаж.

Ако искаш да задоволиш всички интереси, рано или късно разочароваш всички.

Управляващите искат да оцеляват и го правят на всяка цена. След Нова година ще стане ясно дали са изпаднали в паника.

– ДСБ и СДС показаха резервираност към идеята да строим 7 блок с Америка. Как си го обяснявате при положение, че цялата реторика на десните партии продължава да е проамериканска и антируска?

– В България в момента няма истинска дясна партия. Мисля, че конкретните организации се опитват да бъдат последователни, но това вече няма особено значение.

– Очаквате ли след решението за 7 блок протестите срещу правителството да отслабнат? Има теза, че американските енергийни интереси бяха в основата на недоволството срещу правителството.

– Пикът на протестите беше през лятото. Оттам насетне има само поддържане на някакъв протестен живот. Всеки здравомислещ протестиращ при тази ситуация трябваше да се дръпне, прегрупира и изчака протестните месеци (януари-февруари), за да увлече социалната енергия, която най-често ескалира по това време на годината.

Проблемът с протеста е, че много олевя, превърна се в субкултурно мероприятие.

Сега не е 1990 или 1997 година. Някои хора не го разбраха. Това избута встрани голяма част от десните и консервативни поддръжници, колко и малко да са те у нас. Няма ги и лидерите с идеи и характер – там е пробойната.

– След протестите всяко лидерство ще изглежда трудно. Какви трябва да са целите на политическия елит?

– Оста Москва-София-Вашингтон често през годините променя средната си точка в причудливи комбинации.

Сещам се за посещението на Буш, когато тупаше Станишев по гърба и го наричаше Mr.Clean.

Същият Станишев чака няколко часа за среща тогавашният министър-председател Путин пред кабинета му. Нямаме стабилна опорна точка, която да ни даде реална представа за бъдещето. Нищо не е предпоставено.

Най-важно е да намерим политически елит, който последователно да отстоява националния интерес на страната и да е достатъчно силен да не се огъва пред външен натиск. Така и повече ще ни уважават, и ще бъдем по-успешни.

– Протестите изостриха и противопоставянето на проруските и проамериканските интереси. Има ли опасност за европейското бъдеще на България според вас?

– Опасността е за европейския проект като цяло. Европа се тресе от вътрешни проблеми и противоречия, а като че ли Брюксел (колкото и абстрактно да звучи като понятие) няма връзка с реалните проблеми. Трудно ми е да кажа дали става въпрос за целенасочена политика или някакво институционално замайване, свързано със самозатваряне.

Има ли опасност за българското бъдеще? Това е въпросът, който трябва да си задаваме в контекста на бежанската криза и начина, по който реагира на нея целият политически елит.

– Става ли българинът евроскептик на фона на бежанската криза?

– Ръстът на евроскептицизма в България днес има една майка и тя се нарича Кристалина Георгиева. Българският еврокомисар не само, че не е възприеман като защитник на българските национални интереси, а като човек, който им вреди. Това пролича особено по въпроса с бежанската криза, когато нейният дневен ред и този на българското общество се оказаха на диаметрално противоположни позиции.

Иронията е, че точно сега имахме нужда от наш човек, който е силен в Брюксел.

За жалост тя не иска ограда по границата, иска да продължим приема на бежанци и дори обяви, че те ще ни оправят демографското положение. Според последните социологически данни 1/3 от българите искат всички до един да бъдат изгонени от страната, а почти половината искат емигрантите да бъдат затворени в лагери.

Контрастът е очевиден. И това е само началото. България трябва да удържи на външния натиск, да спре приема и да възвърне контрола си върху граничната бразда. Няма накъде да се отстъпва.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8004

Posted by on Ное. 26 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

2 коментара for “УКРАЙНА Е ПРЕКАЛЕНО ГОЛЯМА ХАПКА ЗА ЕС”

  1. superb

    Всичко изказано е вярно. Следя изявите ви и считам, че това говорите втора година, но няма кой да чуе. Не трябва ли някакво обединение с по-мощен рупор?

  2. Rashvess

    темите в тази статия-интервю са многообразни и варират м/у Украйна-ЕС-България-реактори-бежанци……..Украйна е наистина голям залък дори и за апетита на ЕС, разбирай Големите водещи д-ви като Германия,Великобритания, Франция, които въпреки единството са като риба,рак и щука но главната цел успоредно с изолирането на Украйна от Русия е стремежа за голям пазар за стоки,услуги,финанси,приватизация и разбира се природни ресурси и евтина работна ръка.Останалото за европейските и христиански цивилизационни ценности е ала-бала, Украйна е способна да ги носи и запази без ултиматуми от ЕС. Интересно ако съпоставим амбициите и преговорите на Украйна и Турция за влизани в ЕС какви са приликите и разликите? Освен като територии и население У/40+млн./ и Турция/80+млн./ население остават различните географски и културно-религиозни различия, а и мераците на чичо Сам по отношение на геополитиката. Засега дотук- интересно ми е да прочета компетентни и различни мнения!

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.