ТУРЦИЯ – РЕГИОНАЛНА СИЛА?

Turcia regionalna silaСборник от доклади, обединени под това заглавие бе издаден в края на 2013г. от ИЕС, Белград под редакцията на ст. н. с. в Института за европейски изследвания Миша Джуркович и н.с. в Института за нова история на Сърбия Александър  Ракович. В увода към изданието двамата автори обясняват подбудите за това изследване. На научна конференция през декември 2012 г. с участието на учени, дипломати, представители на разузнавателната общност, медиите и министерствата са поръчани темите на 18-те доклада, включени в сборника. Конференцията е протекла в три панела: идентичността на съвременна Турция, външната политика и отношенията на Турция на Балканите.

В сръбското външно министерство от сключването на Балканския пакт между Югославия, Турция и Гърция (1954) Турция се води като съседна държава, макар че до края на деветдесетте години авторите отчитат, че малцина са се занимавали с анализиране на нейната политика. Интересът се събужда след 1999 г., когато Турция се завръща на Балканите като военен съюзник на НАТО, безмилостно участвайки в бомбардирането на Ниш и южните райони на Сърбия.

Десет години по-късно „турската тема” стана съвсем актуална след онази реч на външния министър Ахмет Давутоглу в Сараево, в която той очерта директното разграничение на съвременна Турция от външнополитическите принципи на светската държава при Ататюрк чрез неоосманистките претенции, при това не само на Балканите, залегнало в доктрината му „Стратегическа дълбочина”, изложена в едноименната му книга, станала популярна в света с големия си брой издания на различни езици.

В Сърбия завръщането на Турция на Балканите става особено актуално след зачестилите посещения на турски политици след 2009 г., когато – по тяхна инициатива – се създава и т.нар. трилатерала, с която се институционализират редовните срещи на правителствени ръководители на Турция, Сърбия и Босна и Херцеговина. Подписан е договор и започва да се говори за прилив на турски инвестиции. Турция дори става значителен фактор и във вътрешната политика на Сърбия чрез личните връзки на министрите Сулейман Углянин и Расим Ляич в Анкара и опитите на турския ДИАНЕТ да преодолее противоречията в ислямската общност в Сърбия, а и да постави под свой контрол ислямските общности на Балканите.

Като отбелязват големия икономически напредък на Турция  и традиционно добрите й връзки в региона, което е предпоставка за развитие на двустранните отношения, авторите на увода подчертават, че турските лидери са с насочени погледи преди всичко към Сараево и към Косово, където през октомври 2013 г. подобно на Давутоглу в Сараево, премиерът Ердоган заяви, че „Косово е Турция и Турция е Косово”.

Отбелязва се също така, че голям интерес представляват действията на Турция в Македония, особено поради турската военна помощ и подтикване към присвояване на идентичността на антична Гърция, което „противопоставя тази държава на Гърция и я отделя от Сърбия”. Посочва се , че турски компании по различни начини са влезли във всички по-важни летища в Скопие, Охрид, Прищина, Берани, Ладжевци и Кралево, което недвусмислено показва насоката на геополитическия интерес на Турция. Не очакваме, разбира се, да бъде споменато от уважаваните сръбски научни сътрудници насърчаването на Скопие успоредно с това и към присвояването на цели периоди от българската национална история, което е с доста по-стара дата от  антиквизацията на Македония. Изказва се съжаление, че при подготовката на сборника са изостанали планираните теми за влиянието на Турция в България, Гърция и Македония.

Изтъква се, че възходът на съвременна Турция предизвиква интереса на теоретиците на международните отношения, а ясно прокламираните стремежи  в 2023 г. Турция да стане сериозна регионална сила  и една от първите десет икономики в света налагат да се анализират какви биха били последиците в регионите около Турция, които тя смята за традиционна своя сфера на влияние.

Най-голямата сила на турската държава, от която произтича всичко останало е силната демографска експанзия, която хвърля сянка върху съседните балкански народи и бъдещето им. Този проблем се откроява най-ярко през последните сто години (1913 – 2013). Според официалната статистика на Турската империя от 1910 г. в Източна Тракия (днешна европейска Турция) са живели 1.940.040 души, от които 113.500 българи или 5.85 %, а според статистиката на Вселенската патриаршия броят на българите е 114.100. Турците са били 836.900 души. В тази част на Турция са живели също така гърци и други народности. Според официалната статистика турското население там през 2011 г. е надхвърлило 10.500.000 души, т.е. за един век се е увеличило почти десет пъти. Гърци, българи и др. народности вече няма в Източна Тракия.

Демографската динамика е по-релефна, ако се съпостави населението на бивша Югославия в 1991 г., преди нейното разпадане, 23.528.230 души срещу това на Турция в 1990 г. – 57.005.000, а в 2013 г. 75.000.000 души.

Православните християни на Балканите в Сърбия, Гърция, Кипър, България и Македония не са повече от 25.500.000 души. Отбелязва се, че през изминалите сто години е приключило насилственото разграничение между православните християни и мюсюлманите в Мала Азия, Кипър и бивша Югославия По етнорелигиозен ключ Кипър е разделен от т.нар. зелена линия след 1974 г. В гражданската война в СФРЮ (1991-1995) и с войната в Косово и Метохия и агресията на  НАТО (1998-1999) с републиканските, етнически и кантонални граници са разделени православните сърби, римокатолиците хървати от мюсюлманите (бошняци) в рамките на Босна и Херцеговина. В северната част на Косово е  запазена връзката на Сърбия със сърбите в Рашка област (Санджак), а чрез нея и със сърбите по посока на Черна гора и Херцеговина в сегашната Република Сръбска в БиХ. Не е разрешен въпросът с разграничението между македонците и албанците в Република Македония, което, според авторите, ще стане в недалечно бъдеще.

Във всички насилствени етнорелигиозни разграничения на Балканите, в Мала Азия и Кипър Турция е играла една от възловите роли – самостоятелно или с одобрението на западните си съюзници или в състава на НАТО. Тя ще се включи сигурно и в окончателното приключване на тези процеси на Балканите.

В заключение авторите на увода подчертават, че Турция е изправена пред няколко проблема. Предстои промяна на конституцията. Проблематични са преговорите за присъединяване към ЕС (фактически прекъснати). Джематът на Фетулах Гюлен е започнал противопоставянето си на Ердогановото течение в управляващата партия. Налице са външнополитически неуспехи. Икономическите показатели показват крехкост, която лесно може да прелее в политическа нестабилност.  Въпреки това, Турция ще присъства в региона много повече, отколкото досега, което изисква адекватна стратегия – отбелязват в заключение авторите на предговора към сборника „Турция – регионална сила?”

ТУРЦИЯ – РЕГИОНАЛНА СИЛА?, ИЕС,Белград, 2013, 284.

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8926

Posted by on февр. 26 2014. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.