СТРАННО МЪЛЧАНИЕ

plevnelievПочти не остана публична личност в България, която да не се изказа по скандала с незаконното подслушване от страна на МВР. Проверката на 12 прокурори потвърди, че мащабите на безконтролното следене наистина са сериозни. В целия хор на засегнати (в предварителния сигнал бяха изредени представителите на почти всички социални слоеве и кръгове в страната) по странен начин не се чу само гласът на президентa.

Държавният глава обаче няма как да не се изкаже. Първо, защото едва ли е имало по-голям скандал по време на предизборна кампания в новата ни история? Второ, защото остатъците от някакво публично доверие в държавността изтичат в канала. Трето, защото са нарушени основни принципи на функциониране на една демократична и правова държава? Четвърто, България е член на ЕС, в който подобни прийоми никога не са се толерирали официално. Още повече че сред споменатите подслушвани е  еврокомисар Кристалина Георгиева. Прекият й началник е председателят на комисията Жозе Мануел Барозу. Ако се окаже, че някой случайно го е слушал в разрез с всякакви закони и правила, скандалът ще е паневропейски. Нишки вървят към много страни и интереси. А обяснения навън ще дава не друг, а българският президент.

Плевнелиев няма как да не си прави този анализ. Той няма да може и до безкрайност да мълчи. Обществото очаква да чуе от него отговори на ред въпроси. Най-малкото защото той формално олицетворява властта в момента (служебно правителство и липса на парламент). Ако е имало толкова фрапантно подслушване и следене, няма причини самият Плевнелиев да не е бил закачен. Факт, който едва ли го прави щастлив. Все още виси и въпросът за ненадейната оставка на началника на кабинета му Йовчев. Продължаващото мълчание ще се изтълкува от не/доброжелателите му като зависимост. А това не бива да се допуска!

За никого не е тайна неприязънта, която бившият вътрешен министър хранеше към Плевнелиев. Президентът няма от какво да се страхува – неприятелят му е обграден със слаби съюзници (от тотално дискредитирани, през откровено луди до безкрайно неубедителни).

Главният прокурор вече показа, че се еманципира от правителството, по време на чийто мандат беше избран. Очевидно нещо в цялата ситуация го е подразнило – дали беззаконието, дали възможността и той също да е бил следен, дали желанието за реална промяна, дали всичко накуп.

Плевнелиев няма избор и трябва да го последва. Добър или лош като политик, президентът е друго начало – европейско, по-модерно, по-цивилизовано. И в този случай той трябва категорично, ясно, честно и безстрашно да застане на страната на главния прокурор и народа си и да помогне да се разкрие истината. България като че ли вече няма какво да губи. Дано го е видял от Лондон, където беше за погребението на Маргарет Тачър.

Автор: Калоян МЕТОДИЕВ

(в. Преса, печатно издание, брой 107 (458) от 18 април 2013)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6412

Posted by on апр. 18 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.