СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: СВАЛЯТ ЛИ БАШАР АСАД ЩЕ СЕ ЗАЕМАТ С ТЕХЕРАН

Stanislav Ivanov RAN

КОГАТО ТЕЧЕ БОРБА ЗА ПРИРОДНИ РЕСУРСИ, ЗА ПАРИ, ЗА ВЛАСТ – НАЦИОНАЛНИЯТ ФАКТОР ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ ВАЖНА РОЛЯ

ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ ВСИЧКО СЕ РАЗРЕШАВА ПО НОРМАЛЕН НАЧИН 

Станислав Иванов е роден през 1946 г. в Симферопол. Водещ научен сътрудник в Института по източни изследвания на Руската академия на науките. Работил е като съветник в Съвета за сигурност на РФ, в Парламентарната асамблея за Черноморско икономическо сътрудничество, руския парламент. Военно аташе в Судан, Ирак, Уганда, Туркменистан, Грузия (1964-2000). Полковник от резерва

Станислав Михайлович, съгласни ли сте с твърдението, че кюрдите могат да ускорят разрешаването на сирийския конфликт?

Не. Днес кюрдите поддържат позитивен неутралитет и не смятат с оръжие в ръка да се намесят в конфликта на едната или другата страна. Междуарабският конфликт няма да им донесе нищо добро в тази ситуация. Досега не са получили никакви гаранции от въоръжената опозиция, а въобще не говоря за международните терористи, които са неуправляеми. Разбира се, че кюрдите не могат да вземат страната на въоръжената опозиция. Те чакат разрешението на конфликта. Който и да дойде на власт, те ще искат гарантиране на своите права и свободи, които са се запишат в новата конституция и да постановят, че те не са втора ръка хора. Безспорно, и сред правителствените кръгове, и сред въоръжената опозиция има хора, които искат да нарушат този неутралитет и да въвлекат кюрдите в месомелачката. Неслучайно, при скорошен терористичен акт, който все още се разследва, загинаха мирни кюрди, около 450 души. Това е един от актовете, който има за цел да застави кюрдите да се вдигнат на оръжие. Не изключвам нови провокации. Въоръжената опозиция няма да може да обещае на кюрдите достойно място в бъдещата държава. Затова основните усилия на кюрдите са насочени към самоотбрана, към защита на родните си места.

Страхувам се, че бъдещата държава, с или без Башар Асад, ще бъде друга държава, подобна на Ирак. Вместо алевитско мнозинство, което обгражда Асад, ще дойде сунитско. Те отново могат да използват арабския фактор и арабите се заемат доминиращо положение, както сега арабите-шиити в Ирак, които имат сложни отношения с Иракски Кюрдистан. За нефт и по териториални въпроси…

Да се надяваме, че сирийското кръвопролитие ще свърши скоро. Колко може да се търпи? 100 хил. загинали,300-400 осакатени, 2 млн. бежанци. За една малка страна това е трагедия за 100-200, за хиляда години напред. Сега виждам, че без външна намеса тази война няма да спре. Ако се доставя оръжие, то не трябва да се изпраща само на Свободната сирийска армия, както реши Американският конгрес, а също и на кюрдите, за да защитават своите домове. Световната общност трябва да затвори границите. Тези войни на Аллаха, те се събират от целия арабски и мюсюлмански свят, пристигат там масово. Вече са 10-12 хиляди, а може и повече. Да се водят с тях някакви преговори, тип Женева -2, Женева-1 е безполезно. Те просто трябва да бъдат унищожени. Не трябва международните терористи да са „наши“ и „не наши“, добри и лоши. Терористът винаги си е терорист. За съжаление тази позиция на Русия не се поддържа от Запада. Те смятат, че всички, които са против Башар Асад са достойни за подкрепа. На Запад не забелязват, затварят си очите пред това, че там има пълен списък с терористични организации, съобразно тяхното законодателство.  

Как бихте оценили положението на кюрдите в съвременна Турция?

През последната година се направиха стъпки по посока на разрешаване на кюрдския проблем по мирен път. Може би тук изигра роля и това, че по линия на специалните служби, по линия на посредниците успяха да преговарят с Абдула Йоджелан, който е в затвора, а той от своя страна призова към мирно разрешение. И може би самите кюрди разбраха, че с убийството на 10-12 войници или полицаи (сред тях има и кюрди, които също служат в армията) няма да добиеш своите права и свободи. Ситуацията в Турция съзря. Тук има и стремеж Турция да влезе в ЕС, опити да се възстановят позициите на Османската империя. Много фактори се сляха в едно – Ердоган тръгна на преговори, кюрдите тръгнаха, световната общност същност. В резултат Масуд Баразни, Иракски Кюрдистан, изигра ролята на посредник.  

Към днешна дата пътната карта не е лоша – да се изтеглят въоръжените бойци, да продължат мирните преговори, да се дадат на кюрдите права и свободи. Въобще да се обяви, че кюрдите не са планински турци, както се смяташе преди, а има такова малцинство и то с нищо не е по-лошо от коренното мнозинство, че то трябва да е пропорционално представено в парламента, в органите на властта, в армията, в полицията.

Мисля, че този турски модел скоро ще се разпространи и в Ирак. Рано е да се говори за Сирия, защото там няма власт, когато има власт, може и да го има и в Сирия. Друг начин не виждам. И ако турските кюрди получат равни права с турците, това също може да послужи за модел.

Защото Иракски Кюрдистан е един модел – субект от федерация. Вторият модел е турският – един народ се състои от две националности с равни права. Третият модел е Сирия, но там е сложно – кюрдите живеят много разпръснати и затова не е възможно да се създаде автономия.

Става дума за равни права, за да не те питат на улицата дали си кюрд или турчин, или арабин или турчин, а да се чувстваш защитен, независим, с паспорт на гражданин на страната в която живееш.

Може ли да се създаде кюрдска държава?

Въпросът за създаването на кюрдска държава не е въпрос на днешния ден. Отначало трябва да се изравни тяхното положение с коренните нации, да се създадат междунационални организации. Кюрдският език се състои от няколко диалекта, самите кюрди не винаги се разбират помежду си. Трябва да се създаде кюрдски литературен език, кюрдска културна автономия. Не трябва да се избързва. Не трябва механично да се прави държава. Не е необходима държава заради самата държава. Държавата трябва да защитава своите граждани. Ако Ердоган в нова Турция защити кюрдите, то те ще си помислят дали имат нужда от държава. Иракските кюрди не поставят въпроса за отделянето си от Ирак. Защо? Те получават доходи от нефта, имат собствен бюджет, имат свой парламент, свои закони, своя конституция, своя съдебна власт, дори собствени въоръжени сили, своя полиция, развиват международна дейност, имат около 30 акредитирани чуждестранни представителства – защо да се отделят? В новия постсадамовски Ирак те не се чувстват по-зле от арабите, а донякъде от гледна точка на безопасността и по-добре.

Ако такива условия се създадат в други страни с кюрдско малцинство, тогава въпросът автоматично отпада.

Има и още един вариант. Абдула Йоджелан се обяви за конфедерация на народите от Близкия изток. Това е нещо като Евросъюз на Близкия изток. Ако Турция, Сирия и Ирак са заедно, то кюрдският въпрос ще падне, ще има конфедерация на арабски, турски и персийски кюрди. Това също е вариант.  Ако кюрдите присъстват в нея, могат да общуват помежду си, да минават безпрепятствено границите, да общуват на своя език, да имат свои медии, да са богати и проспериращи хора, то като цяло напрежението ще изчезне.

Когато тече борба за природни ресурси, за пари, за власт – националният фактор започва да играе важна роля. Така е и при нашите конфликти, вземете Абхазия, Южна Осетия, Нагорни Карабах, Приднестровието. За какво се бореха постсъветските вождове в тези републики? Не се бореха за хората, а за това да използват по някакъв начин територията за своите цели. Грузинските танкове влязоха в Абхазия, в Южна Осетия не, за да защитят абхазците и осетинците, а за да ги присъединят със сила и да ги асимилират.

Ето, на пръв поглед два следвоенни принципа изглеждат взаимоизключващи се – териториалната цялост на държавата и правото на нацията на самоопределение. Спори се за това кой от двата е по-важен. Но при наличието на политическа воля всичко се разрешава по нормален начин.  Вземете Чехословакия – разпадна се без кръв. Страните могат да се събират и разделят, могат да еволюират, но без война А когато се опитват насила да ги вкарат в някаква държава, да ги държат насила, то възникват конфликти. Колко години се воюваше в Судан, докато не се създаде Южен Судан. А там от едната страна са африканци, а от другата араби. Не могат да живеят заедно – дайте им възможност да живеят отделно. Нещо такова например става сега в Близкия изток. Само че на мен не ми се иска конфликтът в Сирия да отиде толкова далеч. Защото това ще бъде центърът на „Арабската пролет“ и оттам няма накъде да се върви. Свалят ли Башар Асад ще се заемат с Техеран. Не дай си Боже. Ще превземат Техеран? А после какво? Така, не дай си Боже, ще стигнат и до нас.

Интервю за в. Кавказ

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6835

Posted by on авг. 30 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.