РУСКИЯТ АНТИСЕМИТИЗЪМ, ПУТИН И ПОЛИТКОВСКА

prof Georgi Naidenov

 Автор: проф.д.с.н. Георги Найденов, УНСС. Текстът е публикуван в Годишника на катедра “Философски и политически науки”, година II, УИ”Неофит Рилски”, Благоевград, 2012, с. 294-359

  1. Мотиви

Мотивите ми за написването на този текст са два вида:

а) Актуални. Преди няколко години след убийството на А.Политковска в руските сайтове доминираше тезата, че тя е жергва на Путин, тъй като се е борила против неговия авторитарен режим и против руската агресия в Чечня. В момента доминира тезата, че Политковска е национална предателка, еврейка с американско поданство, обслужвала идеологически чужди интереси. Видима е промяната на общественото мнение в Русия. Видимо е и друго – колосално са се увеличили сайтовете с антисемитско съдържание. Освен лични антисемитски изказвания, има и множество сайтове с клипове, песни, и пр., които са грубо антисемитски. Изкуството, така да се каже е “впрегнато” в антисемитски послания. Сайтовете относно политическия живот в Русия също предпращат веднага към антисемитски изказвания – най-често на Жириновски, но не само на него. Дори направените непосредствено след смъртта на Политковска – величаещи я сайтове, вече имат заглавия като “Евреин убил еврейка”, “Еврейка пише за еврейка” и пр.

За мен е несъмнено, че руският антисемитизъм силно се активизира в последните години. Несъмнено е и, че в представите на руснаците Путин и Политковска са свързани като антиподи. Ето защо за мен този проблем – за руския антисемитизъм, за Путин и Политковска е интересно изследователско предизвикателство – защо се активизира руския антисемитизъм, защо Путин и Политковска се възприемат като алтернативи – Путин като руски патриот, а Политковска като национална предателка?

б) Дългосрочни. Проблемът за руския антисемитизъм ме вълнува от няколко десетилетия. Тъй като съм израснал в комунистическа фамилия и съм получил образование в периода на така наречения “социализъм”, аз съм възпитан в духа на интернационализма и етническата толерантност. През зимата на 1988-1989 год. бях на петмесечна специализация в МГУ”Ломоносов” в Москва. Там написах студия за борбата в публичното пространство между “либералите” и “консерваторите” в процеса на “перестройката”. До 2004 год. не намерих време да публикувам тази студия. Непосредствено след връщането ми от Москва се срешнахме на “софра” с приятелско семейство колеги, в което съпругата е рускиня. На моите възторжени разкази за публицистичната дейност на “либералите”, тя с крайно негативен тон ми каза: “Ама Жоро, те са евреи”. С нея проведохме крайно неприятен разговор. Дълго след това не се виждахме, а аз не можех да си обясня как може високо образован, почтен, отговорен и пр. човек като нея да има антисемитски нагласи. По-късно разбрах, че нещата в Русия с антисемитизма не са така прости, както аз ги възприемах (например от разказите на Исак Бабел). През 2003 год. случайно попаднах на книгата “Русофобия” на Игор Шафаревич. Той е дисидент, чл.кор. на РФ по математика – учен, статия на който силно ме впечатли, когато бях в СССР. Книгата му, която нелегално е разпространявана в СССР от 1982 год., има двойнствен характер. От една страна, тя е написана с присъщата му задълбоченост и отговорност. Но от друга страна, в нея се усеща “духът” на антисемитизма. Прочитането на тази книга беше стимул да напиша критика на антисемитизма в Русия, използвайки старата студия, която стана първа глава (Идейната борба в сферата на духовната култура) на новата ми книга – “Руските либерали и консерватори в края на осемдесетте”. Втората глава на книгата – “Една пропусната книга – “Русофобия” на Игор Шафаревич”, е критика на неговия антисемитизъма. Но критиката ми не е “едропанелна”, а е опит да се разкрие не само реакционността на руския антисемитизъм, но и причините за неговото възникване и влияние. Този подход ще се опитам да приложа сега и към съвременния руски антисемитизъм.

  1. Руския антисемитизъм от средата на осемдесетте (началото на “перестройката”) до края на ХХ век

PerestroikaНачалото на „перестройката” в СССР активизира руския антисемитизъм. Защо?

Защото първо, в публичното пространство се публикуват редица книги с антисемитско съдържание, които в предходния период са забранени за публикации.

Второ, защото от началото на “перестройката” (априлския пленум на КПСС 1985 год.) в СССР започват оживени идейни дискусии по широк кръг проблеми на близкото и по-далечно минало. Става възможно да се дискутира и проблемът за ролята на евреите в руската история. Този проблем става органичен елемент на широка идейна борба.

От 1987 год. се оформят два основни идейни лагери – на “консерватори” и на “либерали”. И в двата лагера участват изявени творци – литератори и учени. Общественото мнение е спечелено от тезите на “либералите”. Причината е, че те звучат по-убедително, а освен това се възприемат като “зов за промяна”. Докато тезите на “консерваторите” се възприемат като подкрепа на статуквото. Моята оценка тогава е, че “великоруският шовинизъм и антисемитизмът са много важни характерни черти на руските консерватори”.[1]

Втора глава на книгата, обаче започва със следната констатация: “Сега от дистанцията на времето, считам, че тази оценка е твърде крайна, макар да не е далече от истината. Крайна е, защото звученето и преди 14 години беше негативно. Тогава национализмът на господстващата нация, а също и антисемитизмът внушаваха опасения от репресии. Либерално настроените среди очакваха, а аз също допусках, че засилването на руския национализъм и антисемитизмът ще доведат до запазване на статуквото – цялостта на СССР и на „социалистическия строй“, чрез репресии срещу борещите се за независимост национални елити и население, и срещу „перестройчиците“, значителна част от които бяха с еврейски произход. През 90-те години, обаче събитията се развиха по съвсем друг начин. Руските малцинства в редица от републиките бяха подложени на репресии от местните национални елити, а значителна част от руското национално богатство беше ограбено по най-брутален начин от лица с еврейски произход – така наречените „олигарси“.

            Времето показа, че оценката за консерваторите като реакционери, а за либералите като носители на истината и прогреса е едностранчива. Безспорно е, че консерваторите се стремяха към запазване на статуквото, че те нямаха визия за „добър“ вариант на социално-икономическо преустройство. Но се оказа, че и визията на либералите за модела на трансформация е твърде ограничена, елементарна и примитивна. Освен това оказа се, че опасенията на консерваторите, че под формата на „перестройка“ еврейският руски елит се стреми към заграбване на руското национално богатство са доста основателни. Всъщност тогава – във втората половина на 80-те години под формата на борба против антисемитизма е започнал спорът – кой трябва да управлява Русия – руския или еврейския елит. Този въпрос беше убягнал от моето внимание. Сега от дистанцията на годините се вижда, че този въпрос, макар и имплицитно се е съдържал в идеологическата битка на консерватори и либерали.»[2]

           Shafarevichi Ето как Шафаревич, който е дисидент и либерал, но по отношение на ролята на евреите в руската история стои на позициите на консерваторите, определя основните се тези:

            „1. В нашата публицистика и литература съществува много влиятелно течение, което налага концепцията за непълноценността и посредствеността на руската история, култура, народна психика… То е гибелно за руския народ, тъй като го лишава от вяра в себе си.

 2. Русофобията е идеология на определен обществен слой, който е в малцинство и се противопоставя на останалия народ. Неговата идеология включва увереността му в правото да направлява съдбата на целия народ,… историческата традиция и националното светоусещане трябва напълно да се игнорират, животът ни трябва да се изгражда според нормите на западноевропейското и особено на американското общество.

            3. Аналогичен малоброен слой, враждебен на историческите традиции на останалата част от народа и убеден в правото си да определя неговата съдба възниква в много кризисни ситуации… пуританството от епохата на Английската революция, теченията „Млада Германия“ и „лявохегелианството“ в Германия от 30-те години на XIX век, различните движения от периода на „революционната ситуация“ през 70-те години на XIX век в Русия.

            4. В литературата на съвременния „Малък народ“ изненадва изключителната роля на еврейските национални проблеми. Този, както и ред други признаци сочат наличието в него на влиятелно ядро, свързано с еврейския национализъм. Положението се усложнява от отзвуците на ролята, която играе радикалното еврейство в подготовката, осъществяването и затвърдяването на революцията. Независимо от това „Малкият народ“ съвсем не е национално течение: в него участват представители на различни нации (както и на различни социални слоеве). Точно тъй, както и нашата революция не е извършена в каквато и да е степен от евреите: процесът започва във време, когато не е могло и да се говори за някакво еврейско влияние.“[3]

            В моята книга аз правя критика на тезите на Шафаревич. Но той безспорно напипва няколко значими и злободневни проблема:

            а) За необходимостта да се дискутира публично ролята на „радикалното еврейство“ в руската история и в частност ролята на евреите в Октомврийската революция;

            б) За прекомерния сарказъм и негативизъм към руската народност и в частност към руското селячество на авторите от кръга на „Малкия народ“;

            в) За реалните интереси на руския и еврейския елит – кой да управлява Русия, криещи се зад идейната борба на либерали и консерватори.[4]

През 90-те години тези въпроси все повече вълнуват руската общественост. Защо?

Освен вече изброените причини – репресиите срещу руското население в бившите съветски републики и заграбването на националното богатство предимно от лица с еврейски произход, друга важна причина е тежката аномия, в която изпадна руското общество. Управлението на Б.Елцин довежда до разпад на руската държавност. Мизерията, престъпността, арогантността на управляващата класа стават непоносими. Политическите противници на Елцин наричат неговото правителство «Временно окупационно правителство» «Временен окупационен режим», «Правителство на измяната» и пр.[5] В руската общественост се налага разбиране, че управляващата класа е «продала» Русия на американския и еврейския елит.

Доколко това разбиране съответства на действителността ми е трудно да преценя. Надали американците и евреите са виновни за разпада на държавността. Ако съдя как се разви «прехода» в България, най-вероятно за разпада си е виновен самият руски елит. Защото в България например американците предложиха една сравнително добра – либерална програма за икономическа трансформация – програмата Ран и Ът. Но самият български елит се отказа от нея и реализира грабителската стратегия на ценовите шокове. Най-вероятно същото е станало и в Русия.

Но за руското обществено съзнание, както и за българското винаги трябва някой друг да ни е виновен. За руското виновни са алчните евреи.

BerezovskiДруг е въпросът, че либералите от 90-те действително водеха унизително раболепна политика спрямо американския елит. Друг е въпросът и, че част от руския еврейски елит търгуваше със славянска плът чрез чеченските престъпни кланове (например Березовски). Но причината за това не е, че в Русия “предателите” евреи са много силни, а че самият руски елит (също както румънския и българския) в този период беше напълно деморализиран. И разбира се, използваше еврейската диаспора за реализиране на грабителската си политика. В резултат на това в руското обществено мнение се формира представа, че евреите са виновни за грабителската политика. Този въпрос неведнъж е поставян публично на Елцин. Например на 30 юни 1992 год. на открита линия на вестник “Комсомольская правда” Галина Сергеевна Владимирова, инженер от Новосибирск пита Елцин: “Безпокои ме един въпрос, защо в нашето правителство няма лица с руска националност?” След учудването на Елцин тя продължава: “Да, в правителството, съдя по фамилните им имена. Това ме обижда. Аз съм от Сибир, много руски човек. И чувствам, че в правителството няма руснаци. Това за мен е болезнен въпрос.” Когато Елцин се опитва да възрази, обяснявайки прибалтийския произход на Бурбулис, тя казва нещо много показателно: “Искате просто да кажете, че той не е евреин.”[6] При друг подобен въпрос за неговите приближени олигарси от еврейски произход, Елцин се защитава обяснявайки, че те са му били нужни, защото той и неговия екип са били неопитни и тези евреи са ги учили как да осъществят реформите. Като под реформи той очевидно разбира стратегията на ценовите шокове, тоест стратегията на брутален грабеж.

Тук е принципният въпрос! От местния еврейски елит ли зависи начинът по който се извършва трансформацията на обществената система, или преди всичко от местния национален елит? Според мен – преди всичко от местния национален елит. В три от бившите “социалистически” страни трансформацията се реализира чрез стратегията на ценовите шокове – България, Русия и Румъния.[7] За разлика от Русия, в България еврейската диаспора е малобройна. Но въпреки това управляващия елит извърши мащабен грабеж. В другите бивши “социалистически” страни, обатно – има еврейска диаспора, но там не се реализира стратегията на ценовите шокове. Следователно не от еврейската диаспора, а от степента на деморализация на местния национален елит зависи какъв вариант на грабеж ще се реализира.

Еврейската диаспора винаги и навсякъде по историческо стечение на обстоятелствата играе ролята на посредник в икономическите отношения между управляващия местен елит и народната маса. В продължение на хилядолетия, тъй като еврейският етнос е живял сред чужди племена и народи, еврейският елит, тласкан от честолюбие, от стремеж към власт и пари, винаги се е стремял да служи на местните князе. Във вечното противоречие между благородници и селячество, еврейският елит предано е защитавал интересите на благородниците, служейки им като управители на чифлици, събирачи на данъци и пр. В книгите на Вехтия завет – в първа книга Мойсеева (Битие) се вижда как Йосиф е служил на египетския фараон. Той го е научил, и е изиграл възлова роля в бруталния грабеж на египетското селячество, в превръщането на египетските селяни от свободни общинници в „роби фараонови“.[8] Самият преход от родово към съсловно общество е нещо неизбежно. Но този преход се е извършил чрез масово насилие и брутален грабеж. В Египет преди много хилядолетия това се е случило благодарение на евреина Йосиф. А Йосиф и досега остава една от най-уважаваните фигури в еврейската история и е образец за възхищение и подражание.

Тази роля на „посредник“ между благородниците и простолюдието еврейският елит е играел навсякъде където е бил. В очите на простолюдието – основно селско население техният непосредствен насилник са били управителите, събирачите на данъци и т.н. – евреи. А типично за народната маса е, че тя е много търпелива към своя потисник – съплеменник, но се изпълва с омраза към потисника – чужденец.[9] Омразата към евреина-потисник, под влиянието на естествения за всеки народ етноцентризъм се превръща в омраза към евреите като цяло. Впрочем самият еврейски елит добре осъзнава този факт. В книгата „По пътеките на еврейската история“, написана от позицията на еврейския етноцентризъм, относно убийствата на евреи по времето на бунта на Богдан Хмелницки в Украйна през XVII век, пише следното: „Селяните въстават срещу господарите си – полските дворяни. Контактите между крепостните и помешчиците се осъществяват главно чрез посредничеството на бирниците и управителите на именията, сред които има много евреи. По този начин в очите на простия селянин евреинът се отъждествява с омразния господар. Ето защо въстанията на полските селяни са съпроводени с антиеврейски прояви, още повече че тъкмо част от обхванатите от бунтове имения се управляват от евреи.“[10] Вижда се, че дори в една написана от позициите на еврейския етноцентризъм книга, се отчита реалната причина за омразата към евреите.

Подобна е ситуацията в Русия по времето на Октомврийската революция и сега – през 90-те години на ХХ век и първите две десетилетия на ХХI век.

CkekistiГолямото присъствие на евреи в ЧК и други репресивни органи и участието им в масовото насилие срещу руското селячество по време на колективизацията е всъщност поредна проява на „посредническата“ роля на еврейския елит между властта и селячеството. И тази роля в никакъв случай не бива да се оценява така едностранчиво – «Те са жестоки насилници!», което правят не само руските политици националисти, например Жириновски, но и видни руски интелектуалци, като например Шафаревич. Евреите са били само една брънка, едно звено от гигантския механизъм на болшевишката партия, който е превръщал руските селяни в наемни работници. Това е щяло да стане, дори нито един евреин да не е живял в Русия. В Англия обезземляването на селяните и превръщането им в наемни работници от месните лендлордове е ставало с не по-малки жестокости, отколкото в Русия. И този процес – обезземляването на селяните при цялата му брутална жестокост е довел до възникването на безспорно много по-прогресивния капиталистически начин на производство и в Англия, и в Русия (в Русия на съветския държавния капитализъм).

            Негативното отношение на идеолозите и политическите дейци от еврейски произход към селячеството по времето на Октомврийската революция може би са повлияни от особеностите на еврейския манталитет.[11] Но тези особености не са „еврейски“, а са особености на буржоазния манталитет.[12] Средата безспорно е оказвала влияние при формирането на световъзприятието на евреите-революционери. Може би еврейският етноцентризъм е имал влияние за формирането на негативизъм към руското селячество (който негативизъм, лично според мен ограничен и частичен, се представя от много от сегашните руски политици и интелектуалци като омраза, като русофобия). Но по-важната причина е, социалната роля на еврейския елит – тяхното място в социалната структура на раждащото се ново общество. Еврейският елит е бил буржоазен елит. Значителна част от евреите са били буржоа. И именно отношението на буржоазията към селячеството е била «попита» като световъзприятие от евреите-революционери. Ентусиазмът с който са участвали евреите, членове на ЧК в репресиите срещу селячеството е бил повлиян от буржоазността на тяхната среда. И естествено е, че те са участвали с ентусиазъм при решаването на основната задача на утвърждаването на капиталистическия начин на производство – разкъсване на връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и превръщане на масата от населението в наемни работници.

Но руските политици и интелектуалци не разбират буржоазния характер на Октомврийската революция, а и посоката и същността на историческия процес като цяло. И поради това създават нагласи в общественото съзнание, че извършваните от болшевиките-евреи репресии са мотивирани от това, че те са евреи, а не от социалната роля, която те изпълняват в този период – активни участници в утвърждаването на капиталистическия начин на производство.

Като цяло, по времето на така наречения „социализъм“, според мен, стремежа на еврейския елит към власт и пари не е имал организиран характер. Амбициите са били индивидуални и лични. Еврейският елит, въпреки че има затруднен достъп до висшите ешалони на властта, успешно се „пласира“ в сферата на изкуството, културата, науката и пр. Показателно за това е, че за времето на „социализма“ руските евреи са изнесли значителни парични суми в Швейцарските банки.[13] И все пак в този период – на съветския държавен капитализъм, те нямат възможност да разгърнат своята инициативност и алчност в традиционните за тях сфери на индивидуалното предприемачество и търговия. Така че разрушаването на системата на държавния капитализъм безспорно е привлекателна за тях. И това беше много силен мотив за активното им участие в лагера на либералите по времето на „перестройката“.

Но те участваха в „перестройката“ мотивирани не от еврейската си „русофобия“, а от манталитета си на радикали и либерали. И те не създадоха свои еврейски организации, борещи се за властта. Фактът че впоследствие, по времето на Елцин именно евреи заграбиха значителна част от руското национално богатство, че именно те станаха новите руски олигарси, съвсем не доказва наличието на „еврейски заговор“. По време на президентството на Елцин, лагера на подкрепящите го либерали е твърде пъстър, а дори и отношението на евреите – либерали към Елцин не винаги е еднозначно. Различните партии и фракции на либералите са с пъстър етнически състав. В нито една от тях няма ръководно ядро от евреи-националисти (за разлика от времето преди Октомврийската революция, когато в партията на меншевиките евреите са ръководно ядро, но те са интернационалисти, а не националисти). Самите олигарси водят помежду си ожесточена борба. Дори мисля, че по времето на „перестройката“, либералното еврейство има много по-сплотен дух и целенасоченост, отколкото по времето на Елцин.

По времето на Елцин се създават както възможностти за спекулации и грабеж, така и за създаване на нови политически партии, борещи се за властта. Евреите-радикали не създават своя политическа партия, бореща се за властта. Те участват като идеолози, стратези и т. н. в различни либерални политически партии, които твърде често ожесточено воюват помежду си. А по-голямата част от еврейския елит заема привичната хилядолетна роля на посредник на руския и другите местни национални елити. И тъй като руският и другите местни елити в този период се занимават основно с грабеж на националното богатство, еврейският елит именно за това им посредничи – тоест ги учи как да заграбят националното богатство. И тъй като в това отношение еврейският елит има хилядолетни традиции, естествено е, че именно те заграбват най-голямата част от материалните активи на бившия СССР.

Но еврейските олигарси съвсем не сътрудничат помежду си, а напротив – най-ожесточено воюват един срещу друг. Твърдо може да се каже, че еврейският елит по времето на Елцин доминира в политиката, икономиката, масмедиите и т. н., но не като организирана етническа група, а като съвкупност от индивиди, преследващи личните си егоистични интереси.[14] И по това (преследване на личния егоистичен интерес) те ни най-малко не се различават от руския, и др. етнически елити, борещи се за същото.

  1. Руския антисемитизъм от края на ХХ век до съвременността

Ruski antisemitismНещата се променят, след като на 9 август 1999 год. Елцин назначава за министър-председател В.Путин. Започнала е втората чеченска война. В условия на пълна деморализация на управляващия елит чеченски сепаратисти нападат руската република Дагестан. Това е може би най-важната причина за назначението на Путин. Той мобилизира руското обществено мнения и започва енергични военни действия срещу чеченските агресори. След няколко месеца Елцин подава оставка и подкрепя кандидатурата на Путин за президент. Изборите са спечелени и начело на Руската федерация застава млад, енергичен руски патриот.

Това е момента, от който руският еврейски елит загърбва индивидуалните си амбиции за власт и богатство и, от една страна се разцепва на две, от друга страна, тези две половини се консолидират всяка за себе си и търсят свои съюзници сред другите световни елити.

Преди да разгледам двете половини на руския еврейски елит, ще фиксирам състоянието на отношенията на чеченците и руската държава. Защото чеченските войни са важен момент в биографиите на Путин и Политковска и в тяхното формиране като антиподи.

В периода от 1991 до 1994 год. Чечения е практически независима територия, извън контрола на федералното правителство. В този период израства ново поколение чеченци. В условията на разпад на руската държавност и на кланово устройство на чеченското общество, значителна част от това ново поколение се връща към столетните традиции на своя народ – грабеж и набези за роби от славянски произход от околните територии. Южна Русия става източник на роби и на рекет. В един период чеченския криминален контингент измества славянския дори в Москва. Причините са много, но една от най-важните е, че от чеченска територия постоянно се изпращат убийци, които веднага след убийствата се изтеглят в планините на Кавказ и са недосегаеми за федералното правителство и славянските криминални групировки.[15] Непоносимостта на чеченската агрессия води до първата чеченска война (1994-1996 год.) По време на войната редица руски интелектуалци се обявяват за нейното прекратяване. Което и става, под влияние на много фактори. Но през целият период от разпадането на СССР 1991 год. до нападението над Дагестан 1999 год, след което започва втората чеченска война, протичат и стават предмет на обществено обсъждане няколко процеса:

– Чеченците са народност, а не нация. Тяхното обществено устройство е кланово и те до този момент не могат да изградят държавност;

– Вътрешното им потребление значително надвишава произведения БВП, което неизбежно води до криминализиране на обществото и използване на доикономически средства за набавяне на парични средства от околните територии – рента, осигурявана от федералното правителство, и рекет и поробване, обект на които е преди всичко славянското население на Южна Русия;

– Криминализираният чеченски елит има силни «полезни» връзки с корумпирани среди от правителството и армията. Често чеченския криминален контингент пряко участва в корпоративните битки на руския и еврейския елити. Възлова фигура в рекета и поробването на славянското население е евреинът Б.Березовски – един от най-приближените до Б.Елцин «герои» на прехода, който заема поста заместник-секретар на Съвета за сигурност и пряко отговаря за руската политика в Чечня.

– В чеченския елит има силна фракция на лоялни към руската държава кланове. Но техния потенциал за победа над другите – враждебни кланове, е слаб;

– Във войната срещу Русия активно участва американския англосаксонски и еврейски елити. Те финансират ислямския фундаментализъм, осигуряват медийна подкрепа на неговата терористична дейност, осигуряват политическо убежище на побягналите терористи. Тази подкрепата е един от най-важните фактори за успеха на терора на чеченският криминален елит;

Когато през лятото на 1999 год. чеченските терористи нападат Дагестан, руското обществено мнение с пълно одобрение среща решителните и ефикасни действия на Путин. Интелектуалците, обявяващи се против първата чеченска война, приветстват решителните военни действия през втората чеченска война. За изключително кратък времеви период – от няколко месеца, Путин спечелва общественото доверие и е избран за президент. Руското обществено мнение вижда в него достоен руски патриот.

4. Как се развива кариерата на Политковска и защо тя се възприема като антипод на Путин?

PolitkovskaiaСлед нападението на Дагестан започва нов етап в журналистическата кариера на Политковска. Тя става доверено лице на Б.Березовски. Най-вероятно по негово нареждане започва да обслужва идеологически чеченските кланове, имащи претенция не само да получават рента от федералното правителство, но и да упражняват рекет и поробване на славянското население над Южна Русия. Под формата на правозащитна дейност, тя упорито се бори против войната на федералните войски срещу радикалните кланове. Открит е въпросът – доколко новата и дейност е резултат на личното влияние на Березовски над нея, или е резултат на американските мрежи за влияние. Най-вероятно е – и едното, и другото. В сайтовете упорито се твърди, че Политковска е еврейка. Това надали е истина. Защото ако е истина, щяха да се приведат доказателства. Тя несъмнено не е рускиня. Женена е за Политковски, който има еврейски произход. Лично аз не съм видял доказателства за нейния еврейски произход. Но е несъмнено, че тя става част от американската мрежа за влияние в Европа. И затова се възприема като еврейка от руското обществено мнение, тъй като тези американски мрежи за влияние в Европа се опират на еврейската диаспора.

В периода на втората чеченска война в руската еврейска диаспора настъпва разцепление. Новият президент – Путин, използвайки кадрите на КГБ, оказва силен натиск върху олигарсите. Целта му е те да възприемат правилата на „пазарната игра” и на демокрацията – тоест да си плащат данъците и да решават корпоративните си спорове в съда, а не чрез убийства. По-голямата част от олигарсите-евреи, възприемат новата политика.[16] Те стават ядро на тази част от еврейската диаспора, която решава да бъде лоялна на руската държава. Предпоставките за възникване на тази фракция в еврейската диаспора са много. Най-важните, според мен, са:

А. Олигарсите са много добре пласирани в руската икономика. Плащането на данъците намалява техните печалби, но не променя техния социален статус и начин на живот. Тяхната свобода на придвижване не е ни най-малко ограничена. Напротив – те продължават да принадлежат към световния икономически елит и да водят неговия космополитичния начин на живот. Р.Абрамович, например, води свръхлуксозен космополитичен начин на живот, въпреки че си плаща данъците. Очевидно той не счита, че трябва да участва във войната срещу Русия.

Б. Секуларизацията на юдаизма в Русия е най-напреднала в сравнение с другите страни със значима еврейска диаспора. Значителна част от руските евреи не са под влияние на юдаизма. Което означава, че възможностите на американския английски и еврейски елити да вербуват свои агенти сред тях са по-малки, отколкото в другите европейски страни.[17]

В. Руската култура има влияние върху руските евреи. Колкото и да е силно влиянието на радикалния юдаизъм, бариерата на съчувствието към руския народ е достатъчно силна да спира значителна част от руските евреи от участие във войната срещу Русия. За мен беше изненада, възторженото посрещане на “Любе” в Израел (предаваха концерта по RTVI).[18] Могъщото хуманитарно въздействие на руската култура е много важен фактор за формирането на лоялна към Русия фракция на еврейската диаспора.

Сред еврейските олигарси, обаче, възниква и враждебна на Путин фракция. Водещи фигури в нея са Березовски и Ходорковски. Тази фракция кристализира постепенно. Березовски и Ходорковски са от най-приближените до Путин олигарси. Когато, обаче, той започва да налага “правилата на играта”, те отказват да се “включат”. Причините за това са много. Например, отказа да се признае на руския елит правото да управлява собствената си държава, съответно убедеността, че именно те – евреите олигарси, трябва да управляват Русия; Или правото да се продължи съвместно с радикалните чеченски кланове рекета и поробването на Южна Русия; Или вербоване от американския английски и еврейски елити във войната им срещу Русия и пр.[19] Трудно е да се прецени във всеки отделен случай, кой от тези фактори изиграва най-важна роля. Фактът е, че тези олигарси стават ядро и знаме на руска еврейска фракция, водеща упорита война срещу Путин.

Тази фракция и тези олигарси получават пълна политическа, медийна, финансова и пр. помощ и подкрепа от англосаксонските държави и от американските мрежи за влияние в Европа и света. Например Березовски бяга в Англия и получава там политическо убежище. Нещо повече – по искане на руското правителство английското правителство прави проверка на законността на прехвърлените в западните страни неговите капитали. И какво се оказва? Оказва се, че капиталите му са “законни”.[20] Този факт, че английското правителство признава “законността” на капиталите на един от най-големите руски бандити, показва до какви крайности е готов да стигне англосаксонския елит във войната си против Русия.

Американските англосаксонски и еврейски елити оказват подкрепа на водещата срещу Русия война еврейска фракция и олигарси и чрез неформалните си мрежи за влияние. Например Политковска получава множество международни награди за “правозащитна” и журналистическа дейност. Дори в България има журналистическа награда на името на Политковска.

Политковска се превръща във водеща фигура на идеологическата война против възраждането на Русия. И съответно като антипод на Путин.

От книгите, които прочетох за чеченските войни – на Политковска „Втората война в Чечня”, на Пол Хлебников ”Разговор с варварин”, на Генадий Трошев „Моя война. Чеченский дневник окопного генерала”, и на руските сайтове, които чета за войните в Чечения, оставам със следните впечатления:

1. Сама по себе си дейноста на Политковска да популяризира страданията на чеченците по времето на войната е положителна. Но начинът по който тя пише е манипулативен и оставя несъмненото впечатление, че обслужва интересите на американския англосаксонски и еврейски елити във войната му срещу Русия. Манипулативноста се изразява в представянето на войната като руска агресия и съответно „борба за свобода” на чеченския народ.

2. Нито чеченците, нито руснаците възприемат войната по този начин. И двата елита и нации (чеченците все още са народност в процес на превръщане в нация) възприемат войната по един и същи начин. А именно – борба между две чеченски стратегии:

а) Ранната – от 1989 до 1996 год., при която повечето чеченски кланове опирайки се на защитената територия в кавказките планини и финансовата, политическата и медийната подкрепата на англосаксонците развиват самостоятелен рекет и поробване на руската територия. Тази стратегия има вековни традиции и е много подобна на стратегията на хашидите и на техния идеолог и създател – „Стареца от планината” (Планината е Кавказ);

б) По-късната – от 1996 год. досега, при която в резултат на сравнително успешните руски военни действия на чеченска територия силният клан на Кадирови се съгласява чеченският елит да получава рента от руското правителство, а не да се занимава с рекет и поробване на територията на Южна Русия. Причината са големите страдания на чеченското “цивилно” население по време на двете войни. Цената на рекета и поробването на руското население става неприемлива за жените, старците и децата. Чеченското население подкрепя кадировия клан. Този клан привлича и повечето от бойците на другите кланове, на които също им е омръзнал тежкия живот в Кавказките планини.[21]

3. Самата Политковска не е рускиня по произход. Но е с руско гражданство. И съответно би трябвало да бъде лоялна към руската държава. Затова нейната намеса на страната на воюващите срещу Русия чеченски кланове, а също и обвързаностите и с Березовски – символ на грабежа и поробването на Русия[22], се възприема от руското обществено мнение като крайно нечистоплътно поведение. Това възприятие се затвърждава от нейното убийство и от факта, че то не е извършено от путиновите служби, а от чеченски престъпници свързани с Березовски.

5. Ролята на историческото минало

 Не само актуалните политически и икономически събития по времето и след „перестройката”, но и историческото минало на руския и еврейския народ влияят за възприемане на поведението на Путин и Политковска като алтернативно – за него, че е руски патриот, за нея, че е продажна предателка.

Отношенията между руския и еврейския народ са обременени с тежко историческо наследство. В периода, когато възниква Киевска Рус (средата и края на 9-ти век) и се слага началото на консолидиране на руската народност в горното и средното течение на Днепър[23], в околните степи и в делтата и средното течение на Волга вече доминира Хазарския хаганат.[24] В периода на утвърждаване на Киевска Рус, Хазарския хаганат се владее от силната еврейска фракция на рахдонитите.[25] До 913 год., въпреки войните, които водят помежду си, например агресията на хазарите срещу поляните през 850 год., между хазарския и руския хаганат и неговия приемник – Киевска Рус, като цяло изпепеляваща взаимна омраза няма. Вярно е, че рахдонитите, използвайни мюсюлмански наемници извършват грабителски походи срещу славянските племена с търговска цел – поробване на славяни за арабските пазари. Но като цяло взаимната омраза не е влязла в генотипа на двете цивилизации.

През 913 год., обаче нещата се променят. Тогава голяма руска флотилия по Волга се спуска в Каспийско море с пиратски и политически цели. Тя е пропусната мирно от хазарите. Русите, обаче допускат съдбоносна грешка и освен официално разрешените им за грабеж области – Гилян, Табаристан и др., ограбват и забранени области – Ширван и Баку, където живеят сунити, съюзници на хазарите в транзитната им търговия. На връщане, натоварени с плячка, с изчерпани сили, русите безгрижно отмарят в Итил на Волга – столица на Хазарския хаганат, платили част от плячката на хазарите. С разрешение на рахдонитите, обаче, мюсюлманската наемна гвардия напада с изненада русите и след тридневни битки отмъщава за своите единоверци избивайки около 30000 руски войни.

От тогава възниква люта омраза между рахдонитите и русите.[26]  Войните между тях се водят с променлив успех.  Има период, когато русите изпадат във васална зависимост от хазарите – след войната 939-941 год. Но крайната победа е на Киевска Рус. След завземането на властта в Киев от фракцията на славяно-русите начело с княгиня Олга през 945 год. за около две десетилетия те „надделяват” над хазарите. Междувременно делтата на Волга е залята от повишеното с 5 метра ниво на Каспийско море, което решително подкопава икономическия потенциал на Хазария. Финалният акорд е похода през 965 год на княз Светослав, който в съюз с печенегите и торките завзема Итил на Волга, Семендер на Терек и Саркел на Дон. Това е краят на господството на евреите-рахдонити. Тяхната търговска колония практически изчезва.

Но остава омразата между руснаци и евреи. Защото в продължение на повече от хилядолетие руския елит подържа спомена за евреите воюващи със славяните и поробващи ги за търговия. А това е болезнен спомен. Защото самото название „славянин” означава „роб”. Нямам представа дали и еврейския елит използва тези епизоди в отношенията между руси и евреи, за да обработва идеологически еврейския народ. Може да ги използва, но може и да не ги използва. Защото юдаизма е реликтова племенна религия имаща в своя идеологически инструментариум достатъчно други драматични и трагични епизоди, за да внушава чувство на ощетеност и на превъзходство.

В контекста на това историческо наследство, което постоянно се активира и държи буден спомена за „поробените от евреите наши предци”, Путин се възприема като руски патриот борещ се срещу местните олигарси-евреи, отново поробили руския народ, като защитник на националната независимост срещу агресията на американския англосаксонски и еврейски елити. Политковска се възприема като изразител на едни трагични и оскърбителни за руснаците отношения, възприема се като идеологически наемник на евреите-поробители, отново, както преди хилядолетие купуващи  войни-ислямисти за поробване на славяните-руси.

6. Перспективи и рискове

PutinПрезидентските избори в Русия през 2012 год. завършиха със съкрушителна победа на Путин – 64% от подадените гласове. По време на предизборната кампания той „играеше” на струната на руския патриотизъм. По време на най-големия митинг на стадион „Лужники” той ясно формулира тезата, до болка ясна за руския народ – „Срещу Русия се води война”. И цитира стихове на Лермонтов от поема за Бородинската битка. Финалът на речта му беше лозунга „Победа будет за нами!”. Това е лозунг, който буди асоциации с лозунга на Сталин при хитлеристката агресия срещу Русия през 1944 год., въодушевил руския народ за безпримерна борба.

С удивително самообладание от 1999 год. досега Путин нито веднъж не е посочил кой воюва срещу Русия. За всичките тези години той, като държавен глава, и впоследствие като министър-председател, нито веднъж не е разиграл картата на антисемитизма.[27] А това – руския държавен глава да използва антисемитизма и да стимулира антиеврейски погроми, се е случвало в неведнъж в историята на Русия. Например еврейските погроми по време на Първата руска революция 1905 год., по време на Първата световна война и др.

Въпросът е – какви са перспективите? Възможно ли е в определен момент Путин и неговото обкръжение да бъдат притиснати до стената и принудени да разиграят картата на антисемитизма?

По принцип капиталът не търпи национални граници. Още по-малко национални граници търпят англосаксонските капитали. А американския англосаксонски и еврейски капитали пък съвсем не търпят национални граници.[28] Ако си представим земното кълбо като мрежа от национални капитали, обемността на които се изразява в планински конуси и вериги, англосаксонските национални капитали са Хималаите на тази карта. А мрежата на зависимите от тях капитали е най-широкото „петно” на земната повърхност.

Разбира се има национални капитали, които са отделни „планини” – например китайския, японския, руския и т.н. Но те са малки „планини” в сравнение с англосаксонския капитал. Мащабността на американския англосаксонски и еврейски капитали, тяхната успешна симбиоза и широката мрежа за влияние, опираща се на еврейската диаспора, засилва нагласата и тяхната „храброст”, да решават проблемите на конкуренцията си с другите национални елити чрез въоръжено насилие. Европейският елит и европейските капитали от осемдесетте години на ХХ век вече са в по-голяма или по-малка степен на зависимост от американския англосаксонски и еврейски елити и капитали.

Гигантските невъзобновяеми и особено възобновяеми природни ресурси на Русия – дървесина и сладководна вода, са неустоимо привлекателни за най-могъщите световни капитали. Ето защо англосаксонският елит се стреми да постави във васална зависимост обкръжаващите Русия страни – например бившите „социалистически” страни от Централна и Източна Европа, Средноазиатските страни, Украйна, Грузия и пр. Чрез враждебната към Русия политика на местните елити и чрез американските военни бази, Русия се “притиска” до стената. Березовски, Ходорковски и Политковска се възприемат от руското обществено мнение като „пета колона” вътре в страната.

Руският елит възприема съвсем сериозно войната която се води срещу него. Във всички сценарии, които разработват руските учени, САЩ и Израел се определят като стратегически врагове.[29] Перспективата американският елит да „разпарчетоса” Русия, както успя да „разпарчетоса” Ирак, Афганистан, Либия и т.н. е мощен мобилизационен мотив за консолидиране на руската нация около Путин. Президентските избори го доказаха. Доказаха и нещо друго. Четиримата претенденти, класирали се с „прилични” резултати, също са с патриотична, или като например Жириновски, с националистична нагласа. Трима от тях – без Зюганов, поздравиха Путин с победата. При обществена криза е ясно, че техните партии, включително и Зюганов, ще подкрепят Путин и ще се противопоставят на насилствено сваляне на властта, към което се стреми американския англосаксонски и еврейски елити.

Проблемът е – могат ли американския англосаксонски и еврейски елити да мобилизират достатъчно обществени ресурси в Русия със своите мрежи за влияние, така че да създадат реална опасност към легитимната власт. Защото това неминуема ще провокира антисемитски погроми.

На този етап, според мен – не! Защото лоялната към Русия еврейска фракция е по силна от враждебната на Русия фракция. Лоялната фракция, с присъщата за еврейската интелигенция проникновеност, осигурява на Путин сериозна идеологическа подкрепа. Тя успешно ”работи” в полза на путиновия патриотизъм. Не бих се учудил, че работи дори и за руския национализъм, защото в публичното пространство се лансират слухове, че Жириновски, Шафаревич и др. водещи политици и идеолози на руския национализъм имат в произхода си еврейска кръв.

Руската интелигенция също с ентусиазъм участва в идеологическата „осигуреност” на руския патриотизъм и национализъм. В художествената литература, киното, публицистиката и т.н. се възражда носталгията по руската империя, по доблестта и храбростта на руското имперско офицерство. Много често идеализацията надхвърля всякакви рамки на историческата истина (например във филма „Адмирал”). Революциите против самодържавието се представят като нещо случайно. Безкрайните мъки и страдания на руския народ по време на войната, пълната деморализация на руското дворянство и императорския двор, разпадането на държавността и пр. напълно се игнорират. Изчезва дълбоко хуманния заряд, съчуствието към „угнетените и оскърбените” органически присъщи на класическата руска литература и изкуство. В руски филми, като че ли мимоходом се вмъкват антисемитски фрази. Например във филма „Брат” главният герой – много положителна и героична личност, при среща с друг персонаж, който очевидно не е етнически руснак, го пита какъв е по произход. След отговорът му – че е от немски произход, главният герой като че ли „случайно” отронва фразата, „Щом си немец, а не евреин, можем да дружим”. Моето впечатление е, че в сегашното руско изкуство границата между патриотизма и национализма е много „тънка”. Впечатлението ми е, че Путин, който много строго се противопоставя на криминалните прояви на руския национализъм, в сферата на изкуството, използвайки държавните ресурси, му дава сериозно „рамо”.

Той дава сериозна държавна подкрепа и на руското православие. Влиянието на православието в Русия в момента е извънредно силно. Впрочем, нарастването на ролята на религията в света е всеобщо явление. В САЩ също се засилва влиянието на протестантските църкви, на юдаизма и пр. Същото е в Израел, арабските страни и пр.

Има още един аспект в полза на тезата, че американския англосаксонски и еврейски елити на този етап не могат да мобилизират достатъчно обществени ресурси в Русия, така че да създадат реална опасност за легитимната власт и съответно да провокират антисемитски погроми.

Опитите да се свали със сила, а не чрез избори  легитимното правителство, не могат да спечелят на този етап обществена подкрепа, защото Путин успява да заделя достатъчно голяма част от приходите от износа на газ и нефт за повишаване на жизнения стандарт на руското население. Впрочем това е едно от основните обвинения против него от платената от англосакцонците опозиция.[30] Непосредствено след изборите тази опозиция остро критикува Путин, за това как той „подкупва” руското население повишавайки неговия жизнен стандарт.[31] А засега трендът на цената на газа и нефта е възходящ. По парадоксален начин войните, които американския англосаксонски и еврейски елити разпалват реално стабилизират позициите на Путин. Защото неминуемо водят до повишаване на цената на нефта и газа, и съответно възможностите на Путин да „подкупва” руския народ.

Но не бива да се подценяват две неща:

а) Ако руската наука и икономика не разработят достатъчно добри технологии за добив на енергия от възобновяеми източници, Русия рано или късно ще бъде покорена, или „разпарчетосана”. Защото ако руския национален капитал не започне усвояване на огромния потенциал за производство на енергия от дървесина и вода, това рано или късно ще го направят други национални капитали.[32]

б) Путин прави всичко възможно да интегрира руската икономика с европейската. Но американския англосаксонски и еврейски елити енергично се противопоставят на тези усилия. Борбата е с променлив успех. Васалитета на европейския елит от американския в момента е силен, но въпреки това Русия има сериозни пробиви – последния е „Северен поток”. Не бих се учудил, ако Путин все пак успее. Защото вече няколко пъти, например по времето на Петър I, а също и по времето на Сталин, са ставали „пробиви” и руската икономика повече или по-малко е била модернизирана. Така че не е изключено и сега да се постигне целта – интеграция на руската към европейската икономика.

Успешното решаване на тези два въпроса, за мен е съдбоносно за националния мир. Защото в обратния случай руския антисемитизъм ще запали огромен пожар. Трудно е дори да си представим какви мащаби ще добият антиеврейските погроми.


[1] Студията, написана през зимата на 1988-89 год. публикувах като първа глава без изменение. Първо, защото тя е свидетелство на времето, второ, защото времето не опроверга моя анализ. Така че тази оценка е дадена така, както е направена през зимата на 1988-89 год. Виж Найденов, Г., “Руските либерали и консерватори в края на осемдесетте”, Изд.”Авангард-Прима”, С., 2004 год., стр.61

[2]Пак там, стр.61,62.

[3]Шафаревич, И., „Русофобия“, Жарава, С., 2002 г., стр. 132, 133.

[4] Подчертавам, че Шафаревич е безспорно дълбоко морална личност с висока доблест и чест. Не случайно той, както и Лев Гумильов, са морални икони за руската общественост. Защото когато масово сред интелигенцията и младото поколение през 90-те години произведенията на дисидентската литература се възприемат едностранно положително (свидетелство за това е и първата част на моята книга), той видя в нея идеи които станаха идеология на борещия се за властта еврейски елит. Друг е въпросът писателите и публицистите – дисиденти, доколко съзнателно са служели като идеологически работници за икономическите интереси на този елит. Лично аз съм склонен да мисля, че те са действали по инстинкт, а не поради осъзнат етнонационален интерес. По принцип идеолозите в повечето случаи сами не осъзнават ролята, която играят в борбата между различните фракции на елита. Обосновката на тезите на Шафаревич, обаче, а също и перспективата, която той предлага са слаби и неверни.

[5] Виж: Янов, А., Русия след Елцин, изд.”Отечество”, С., 1996 год., стр.66-70

[6] Андрианов,В., А.Черняк, Самотния цар в Кремъл, Борис Елцин и неговите екипи, изд.”Инвестпрес”, С.,1999 год., стр.554.

[7] В Полша тази стратегия се реализира най-рано, но така да се каже “половинчато”. Степента на грабеж там беше неколкократно по-ниска.

[8]И рече фараонът на Йосифа: понеже Бог ти откри всичко това… ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе… ето поставям те над цялата Египетска земя… И отдалечи се Йосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя… И събра той всякаква храна през седемте плодородни години (петата част от всички произведения на Египетската земя, както той е научил фараона – бел. моя)…и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви… И настана глад по всички земи… когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народа завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Йосифа и правете, каквото ви каже той… тогава Йосиф отвори всички житници и захвана да продава жито (тяхното си жито им продава – бел. моя) на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя… Йосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха, и това сребро внесе Йосиф в дома фараонов…Привърши се среброто в Египетската и Ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, защото ни се свърши среброто? Йосиф отговори: докарвайте добитъка си, и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си. И докарваха добитъка си при Йосифа, а Йосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък, и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък… И премина тая година; и на втората година дойдоха при него и му рекоха: няма да скрием от нашия господар, че среброто се свърши, и добитъкът принадлежи на нашия господар; нищо не ни остана за пред господаря, освен телата ни и земите ни; защо да гнием пред твоите очи, и ние и земите ни? купи нас и земите ни срещу жито, и ще бъдем със земите си роби на фараона, а ти ни дай семе за да останем живи и да не умрем, та и земята ни да не запустее… Тогава Йосиф прекупи цялата Египетска земя за фараона, тъй като всички египтяни продадоха нивите си, понеже гладът ги притискаше. И цялата земя стана имот на фараона. И пороби той народа от единя край на Египет до другия. Библия, Св. Синод на Българската църква, стр. 47-55.

[9]Николай Хайтов в книгата си „Родопски властелини“ отбелязва това като специфична черта на славянството. Според мен е обща черта на всеки народ.

[10]Самуелс, Р., „По пътеките на еврейската история“, ИЦ „Шалом“, С., 1994 г., стр. 204, 205.

[11]Но може и да не са чак толкова повлияни, защото партията на есерите, в ръководството на която доминират евреи, се самоопределя като партия на руското селячество и води борба в защита на неговите интереси

[12] А особеностите на буржоазния манталитет се дължат на ролята, която буржоазията играе в общественото разделение на труда и съответно нейните интереси, а не на нейната идеология. Идеологията е следствие, е обвивка на нейните интереси и тя е  различна в различните региони и в различните епохи.

[13]Зиглер, Ж., „Швейцарските банки, златото и мъртвите“, ИК АЛБОР, С., 1998 г., стр. 116

[14] Много забавен е в това отношение Александър Янов. Той е руски евреин, емигрирал в САЩ през 1974 год. По време на Елциновото управление се връща в Русия, преизпълнен с ентусиазъм за пари. В издадената в средата на 90-те години книга – „Русия след Елцин“, (изд. „Отечество“, С., 1996 г.) той много детайлно описва, как пристигнал в Русия, лансира пред Елцин и пред западните си покровители тезата, че в хода на преустройството, руският елит не може сам да направлява сложните процеси. Следователно западните държави със съдействието на Елцин и срещу предоставените от тях материални ресурси, трябва да създадат орган – руско-западен (но начело на който стои А. Янов и никой друг), който да има съществено участие в управлението на Русия и да разполага със значителен дял от нейните ресурси. Очакванията му са, че с тази «прекрасна» идеология, той ще получи контрол върху голям поток от държавните доходи. Янов влага значителни усилия, да създаде такъв орган. Но не постига нищо. По простата причина, че западните, и по-специално американските спецслужби и без да влагат някакви материални средства, и да създават официални органи, чрез които да осигурят на проф.А.Янов достъп до паричните потоци на Руската федерация, имат достатъчен контрол над правителството на Елцин. Това че е евреин, не му дава никакви специални преимущества в борбата му за власт и пари нито пред Елцин, нито пред западните служби и правителства. Усилията са индивидуални, и съответно и успехът (в случая неуспехът) е индивидуален.

[15] Ситуацията е много подобна на вековната криминална дейност на “хашидите” на обширни територии през Средновековието, силата на които се е дължала на недостъпните им крепости в Кавказ.

[16] Александер Рар допуска, че тази политика на Путин все пак е свързана с даване на определени предимства на някои приближени до него олигарси – тези, които го подкрепят политически. Той дава пример с Р.Абрамович. Този олигарх по време на губернаторството си в Чукотка има възможност да плаща много по-ниски данъци за износа на нефт, възползвайки се от данъчните облекчения на този регион. Но в същото време влага значителни лични средства за социални политики в Чукотка. Изглежда такава е “търговската” сделка между Путин и лоялните олигарси – държавата ще ви подкрепя, но вие спазвайте “правилата на играта” и инвестирайте за развитие на руското образование, наука, култура, спорт и пр. Виж: Рар, А., Владимир Путин “Немецът” в Кремъл, изд.”Слънце”, С., 2003 г., стр.373-376.

[17] В САЩ влиянието на юдаизма върху еврейската диаспора се засилва. А юдаизма е един от най-важните фактори за влияние на американския еврейски елит върху местните еврейски елити на диаспората.

[18] Имам предвид, че “Любе” са състав със силна руска патриотична насоченост.

[19] Специално за Ходорковски, който по препоръка на Путин развива нефтения бизнес със САЩ, мълвата твърди, че е вербуван от американците и е поел ангажимент към тях, като стане президент на Русия, да унищожи нейните ядрени оръжия.

[20] Виж: “За Путин са виновни САЩ, Европа и робската психика на руснаците”, интервю на Г.Коритаров с Б.Березовски, сп.”Leuropeo” Кат Русия няма втора, №24, февруари 2012 г., стр.74.

[21] Преди две години зададох следния въпрос на моя руски приятел проф.В.Пантин, който беше на конференция в България: “Защо вие – руснаците, плащате рента на чеченците? Не ви ли е обидно? Вие сте нация с хилядолетна история, с хилядолетни военни традиции, със съкрушителни победи над вашите врагове. Защо се примирявате сега да плащате за мир? Той ми отговори – “А какво да правим?” Замислих се. Действително! Планинския масив на Кавказ надвесен над Южна Русия прави невъзможен друг вариант за мир, освен изселване в равнината на планинското население. Това е правено два пъти от руската държава – по време на Империята и през Втората световна война от Сталин. Доколкото такова изселване е практически етническо прочистване, в сегашната ситуация то е невъзможно за руската държава.

[22]Самият Березовски е пределно откровен. Той категорично твърди, че руснаците са си поначало роби. Цит. произв., стр.72. Така че неговият бизнес със славянска робска плът, за него е нещо съвсем резонно, естествено и морално.

[23]Гумильов счита, че тази теза пренебрегва историческото наследство на руския хаганат от 4-ти до 9-ти век. Той използва понятието славяно-руси и счита, че те са в основата на руската народност и имат държавност още от 4-ти век.

[24]Хазарския хаганат се формира като самостоятелна държава през средата на 7-ми век, след като хазарите поканват и издигат за хан тюркютски принц от рода Ашина, от загубилата битката фракция при разпадането на Западния тюркски каганат. Виж: Гумильов, Л., „Хазарите: Откриването на Хазария”, библиотека Посоки, изд. Ирина Галчовска-Гея-11, С., 2008 г.; Хазарите: Зигзагът на историята,  библиотека Посоки, изд. Ирина Галчовска-Гея-11, С., 2008 г., стр. 13.

[25]Формално хаганата се управлява от династията Ашина, но реалната власт е на принцове родени от браковете на тюрките и местни дами от рахдонитските фамилии (Термин с персийски произход. Означава „знаещите пътя”. Това е еврейска колония от търговци по „Пътя на коприната” – важен транзитен пункт в търговията с луксозни стоки между „Изтока” и „Запада”.)

[26]Не искам да преувеличавам значението на това взаимно предателство. Самата случка, колкото и да е значима, не би оказала такова значение в отношенията между руси и евреи, ако не се закрепва съзнателно в обществената психика от управляващите елити. А причината за това е, че след като през 834 год. хазарите стъпват на брега на Дон и построяват укрепения пункт Саркел, техния хаганат влиза в териториално съприкосновение с Киевския хаганат. Съответно започват взаимните вражди и войни. Те се засилват, когато варяжкия конунг Олег през 882 год. установява контрол по Днепър на знаменития воден път „от варягите до гърците”. В този период евреите-рахдонити контролират другите два пътя от „Изтока” до „Запада” – „пътя на коприната” и волжския път съединяващ Багдат и Велика Перм. Гумильов е прав, че „Между тези два хишника не може да има мир”, Виж: Гумильов, Л., Хазарите: Зигзагът на историята,  библиотека Посоки, изд. Ирина Галчовска-Гея-11, С., 2008 г., стр.39.

[27]Впрочем Путин контролира „изкъсо”, следи и наказва всякакви криминални прояви на национализъм. 

[28]Виж: Найденов, Г., Причини за засилващия се в България антиамериканизъм, В: “Единство в многообразието”, изд.на “Съюз на учените в България”, С., 2011 г., 244-249.

[29]Виж:

[30]Използвам този израз, за да разгранича политическите организации на Каспаров, например, от опозиционните партии на Жириновски, Зюганов и пр.

[31]Лично аз бих искал и в България да се появи такъв „лош” политик като Путин, който да ни „подкупва” повишавайки жизнения ни стандарт. Засега такъв политик на се „межделее” на хоризонта.

[32]Руската наука добре съзнава този проблем. Виж например: “Есть ли у России несырьевое будущее?”, Институт экономики РАН, Москва, 2008 год; Кузык Б. Н. Высокотехнологичный комплекс в экономике России. Проблемы настоящего и будущего, М.: ИНЭС, 2002.; Кузык Б. Н. У России один эффективный путь развития – свой., М.: Знания, 2004; Кузык Б. Н. Россия и мир в XXI веке., М.: ИНЭС, 2005.; Кузык Б. Н., Агеев А. И. и др. Ритмы российской истории. Опыт многофакторного исследования., М.: ИНЭС, 2003; Кузык Б. Н., Агеев А. И. и др. Россия в пространстве и времени. История будущего., М.: ИНЭС, 2004; Кузык Б. Н., Кушлин В. И., Яковец Ю. В. На пути к водородной энергетике., М.: ИНЭС, 2005; Кузык Б. Н., Яковец Ю. В. Россия_2050: стратегия инновационного прорыва. 2-е изд., М.: Экономика, 2005.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=7232

Posted by on окт. 23 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “РУСКИЯТ АНТИСЕМИТИЗЪМ, ПУТИН И ПОЛИТКОВСКА”

  1. Славомир Бозев

    … Будно, умно, правдиво…Но и Бог да пази Русия – общочовешкото християнско бъдеще!!!
    Адмирации за автора!

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.