РОЛАН ДЮМА: ХЪРВАТИЯ БЕШЕ ПРИЗНАТА ЗА НЕЗАВИСИМА С ГОЛЯМАТА ПОМОЩ НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА И ХЪРВАТСКИТЕ ЕПИСКОПИ

©PHOTOPQR/VOIX DU NORD/ Patrick JAMES - Lille, le 10/06/2011 : Roland Dumas a Lille pour la sortie de son livre Coups et blessures. Roland Dumas raconte les souffrances, les revoltes et les passions qui ont anime cinquante ans de carriere politique.ШИРАК ВОДЕШЕ  ПОЛИТИКА С ЮМРУК ПО МАСАТА

Ролан Дюма е роден на 23 август 1922 година. Юрист по образование. Френски политик от кариерата. Два пъти е външен министър на Франция (1984 – 1986; 1988 – 1993) при президента Франсоа Митеран, с когото имат близки отношения. Противопоставя се категорично на военните удари на НАТО срещу режима на Кадафи през 2011 година. Продължава да е активен и деен и днес. Интервю за сръбския в. „Политика”. Публикуваме интервюто, защото то е свидетелство за това, че в Европа винаги е имало и има зони на влияние, независимо от историческия контекст и епоха.

Наскоро заявихте, че Слободан Милошевич е казал на Митеран – „никога с немците“, обвързвайки го с това, че в европейските военни сили, за чието идване в бивша Югославия се говореше като за възможно решение на кризата в СФРЮ, да няма немци. Това е ново за обществеността в Сърбия. Ще се появи ли това и във френските архиви, когато се публикуват детайли от закритите преговори, или това са само ваши спомени?

Това е ясен мой спомен, но е и известно. Това се знае! Един ден ще излезе и от архивите. Тoва изявление  на Милошевич тогава беше голяма работа. На французите им стана много неприятно, защото тогава бяха в добри отношения с немците. Аз им го предадох, но те казаха, че „това няма да се вземе под внимание“.

Не сте ли могли да застанете срещу немците?

Ханс Дитрих Геншер тогава беше министър на външните работа. Той беше категорично против. Тогава Митеран каза: „Не можем срещу немците“.

По време на избухването на кризата в Сърбия ни се струваше, че Германия от сърце и душа подкрепя Хърватия и Словения, а по-късно и Босна и Херцеговина. Изглеждаше, че Франция и Англия, съюзници на Югославия в световните войни, отстъпиха пред немците и им позволиха на бързо да признаят независимостта на Словения и Хърватия без гаранции за сръбското и други малцинства.

Истина е, че немците помагаха за независимостта на Хърватска. Хелмут Кол беше водещ в това. Не Геншер, а най-вече Кол. Имал е слабост към Хърватия заради своите избори в Бавария, където му трябваше мнозинство. Католическа Бавария натискаше за Хърватия, а ние искахме единна европейска политика.

„Хайде да се договорим да обявим независимостта на всички републики на Югославия в настоящия момент“, предложи Геншер. „Пази, Боже!“, каза Кол. „Хърватска ще бъде първа. Преди Коледа.“ Аз тогава реагирах остро. Хърватия беше призната за независима с голямата помощ на Католическата църква и хърватските епископи.

Франция е отстъпила? Продадени ли бяха сърбите? Франция е била против бързата независимост на Словения и Хърватия, но е отстъпила в Маастрихт през 1991, в замяна на немски отстъпки около общата външна политика.

Не. Не е. Не сме отстъпили. Митеран настояваше, че трябва да помогнем на Сърбия и искаше Милошевич да дойде във Франция. Дълго съм говорил с Милошевич. Никога не се е случвало президентът на една държава така да отиде при министъра на външните работи. Същата вечер дойде Митеран и разговаряхме до 2 часа сутринта. Милошевич обеща да изпрати делегация в Ню Йорк заради мира. Месец по-късно започнаха сблъсъците, а после и войната. Опозицията жестоко ни пристискаше с лозунга „Митеран е просръбски“, в един негативен контекст.

Сърбите бяха изненадани от слабия отпор на френските граждани относно бомбардировките на НАТО през 1999 година. Защо са се чули гласовете на гражданите на Германия и Великобритания?

В нашите медии имаше статии срещи бомбардировките на НАТО. Но е така. Прави сте. Нямаше някакво голямо движение срещу това. Но и аз, и социалистите нямахме власт. Жак Ширак тогава беше начело на Франция. Той е, знаете ли, малко войнствено настроен и искаше да е едни гърди преди съюзниците.

Не можеше да се спаси Югославия, но това трябваше да стане по мирен път. Затова и викахме Милошевич, за да говорим с него, защото той беше много твърд в преговорите. Ширак обаче водеше друга политика. С юмрук по масата. Отиваме на война, ако не ни слушате. И стана каквото стана.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8346

Posted by on Дек. 21 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.