ПРОФ. ЕМИЛИО ОНТИВЕРОС : САМАТА ИДЕЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е ПОД ВЪПРОС

Emilio Ontiveres

УПРАВЛЕНИЕТО НА КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА ГЕНЕРИРА МНОГО ДЪЛБОКО РАЗДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ

Емилио Онтиверос Баеза е испански професор по икономикс. Президент на Analistas Financieros Internacionales (AFI). Преподава в Свободния университет в Мадрид.

Професор Онтиверос, няма голямо съмнение, че Европа преминава през безпрецедентна криза. Самата криза се проявява в различни посоки. От ваша гледна точка, какъв е най-важният й аспект?

Парадоксът при тази криза е, че тя не се зароди в Европа, а най-тежките последици от нея се чувстват именно в този регион на света. На първо място, в реално изражение, тя се прояви в дълготрайна рецесия, много висока безработица и висока бизнес смъртност. На второ място, във финансов план, със свирепа банкова криза, финансова фрагментация и голямо напрежение на пазара за държавни облигации в някои от страните. И третият ефект, също толкова важен, е безпрецедентната институционална криза, която накара много хора да се съмняват в еврото и същевременно драматичния спад в доверието към европейските институции.  

Вероятно най-трудния за оценяване ефект е този върху институциите. В частност кризата в Еврозоната отслаби доверието в европейската интеграция като основа за благосъстоянието на мнозинството граждани. Самата идея за Европейския съюз е под въпрос.

Кои са основните причини за кризата и какви са потенциалните политически отговори, които биха били ефективни срещу нея?

Произходът на кризата е свързан със сериозните проблеми в лошото управление на риска от финансовите институции на Съединените щати и Европа, както и с не много ефективния финансов надзор от двете страни на Атлантика. Знаем, че от разпадането на Бретън Уудската система повечето финансови кризи вече не са локални.

След появата на кризата, политическите действия бяха доста различни в американската и европейските икономики.  В САЩ отговорът беше разширяване на монетарната и фискална политика. В Еврозоната, мерките за икономии бяха наложени, а монетарната политика беше много нерешителна. Резултатите са добре известни. Американската икономика расте, а Еврозоната е в рецесия.

В краткосрочен план, Европа се нуждае от дългосрочни политики, които трябва да са ясно ориентирани към увеличаване на общото търсене. На второ място трябва да се подобри Европейският валутен съюз с Банковия съюз и с Фискалния съюз. И двата пакета мерки са необходими условия, за да се преодолеят трите основни последствия от кризата, които споменах преди малко.

Европа споделя една валута, но социално, културно и политически е хетерогенна. Сега някои говорят дори за необратим разрив между европейския север и европейския юг. Мислите ли, че кризата изостря това разделение или по-скоро укрепва европейската солидарност?

Факт е, че управлението на кризата в Еврозоната генерира много дълбоко разделение между отделните страни. Най-засегнатите, тези смятани за периферни, страдат от про-циклични политики, които са много концентрирани във времето.

От друга страна, някои страни от централна и северна Европа спечелиха от прекаленото нежелание да рискуват, и успяха да консолидират своите публични дългове до исторически ниски лихвени проценти. Наличното емпирично доказателство, включително наскоро дадено от проф. Паул де Грауве, демонстрира неуместността на приложените политики: икономики, които се опитват да въведат крайни мерки за икономии в момента са тези, които имат по-малък растеж и намалиха с по-малко своите публични дългове. Индикаторите за благополучие се влошават много по-бързо при тези икономики. Не е лесно без растеж да оправиш публичните и частни финанси.

Ако институциите продължават да въвеждат крайни мерки за икономии, рискът от разделение ще се остане висок. Има усещане, че в Европа днес има по-голямо неравенство отколкото, когато и да било. Вярвам, че доказателството за лошите резултати в периферните страни ще помогнат да се промени тази политика, за да се подобри икономическият растеж и заетостта. Това би била най-добрата форма на солидарност и ангажимент за бъдещето на ЕС.

Лондон скул от екъномиск блог (със съкращения)

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6908

Posted by on сеп. 17 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.