ПАНИХИДА ЗА СДС…

Petia Pachkova

Основна публика в храма – носталгично настроените сини софиянци плюс платените от олигархията безработни и готови да служат всекиму българи.

         Не е случайно, че протестите вече станаха софийски.

         Защото софиянци като цяло са с доста по-висок материален и социален статус в рамките на страната. Те в най-голяма степен има какво да губят от рокадите във властта. Защото от техния контингент в най-голяма степен се назначават и преназначават държавни и всякакви други служители. И тези, които не са на власт, повече ги боли.

         По тази причина те са и по-дясно ориентирани от мнозинството от хората в провинцията, дори от тези в останалите по-големи градове. И тук говоря не само за електората на СДС и сие, но и за този на БСП. В София са най-много и тези гласуващи за БСП, които нямат илюзии за нейната дясност и не очакват от нея особено лява политика. А очакват постове и облаги. Но в конкретния случай зад протеста застават най-вече обезвластените сини избиратели.

         Затова и се борят за нов автентичен десен политически субект. А не за ляв политически субект, който би трябвало да защитава жертвите на олигархията и мафията. Затова въпросът “къде са били в последните четири години?” и защо не са реагирали на бойковата олигархия дразни голяма част от протестиращите и те нямат отговор за него. Затова и основно лице на опитващия се да се роди с много тежко и рисково цезарово сечение нов политически субект е един от хората на Иван Костов. Затова вероятно не се притесняват особено, че зад гърба на техния протест всъщност се осъществява прегрупиране на икономическите акули. Защото се надяват да дойдат на власт техните акули…

         В София са най-активните и атрактивни бивши, първи, автентични и т.н. седесари. София от началото на прехода е най-голямата крепост на СДС и неговите дъщерни издания. „Старите седесари“ изиграха важна роля, участвайки активно на протестите и в медиите и опитвайки се да направят театрална  възстановка на 1990 г. Тук те се сдобиха с власт. Започнаха да управляват редом с БСП, тъй като не им беше дадена възможност да управляват на времето във и чрез БКП. В София те станаха символ на прехода, на промяната. Тук изживяха своя политически разцвет.

         Затова и зад протеста застават, както някои грубо ги наричат, „стари муцуни” от първите години на демокрацията, загубили власт и авторитет от дълго време – Едвин Сугарев, Евгени Михайлов, Иво Инджев и други като тях – в последен отчаян опит да възвърнат величието си. И най-безотговорно и несамокритично активират антикомунистически истерии от миналото. Та чак до гладната стачка на Едвин.

                В София започна втората младост на десните интелектуалци. Според Петър Волгин „десният интелектуалец, особено този, който е надхвърлил 50-те, преди 1989 г. е активен комсомолски или комунистически деец. Той пламенно защитава правата линия срещу “идеологическата диверсия на империалистическия Запад”. След 10 ноември обаче тези му умения стават напълно излишни и той трябва бързо да преформатира хард-диска си. Да се превърне от представител на партийната комунистическа интелигенция в пазарно-ориентиран десен интелектуалец. Някогашният активен партиец бързо осъзнава, че ако иска да има пари и влияние, трябва моментално да зареже комунизма и да прегърне пазарните принципи. Единствено тази прегръдка ще му осигури постоянен достъп до финансов и всякакъв друг капитал. Има обаче една опасност, с която новопокръстеният десен интелектуалец трябва да се справи максимално бързо. Публиката трябва да забрави какво е говорил и вършил в “мрачните комунистически времена”. А най-бързо тази забрава се постига с постоянна възхвала на всичко дясно и с непрекъснато ругаене не само на комунизма, но и на такива понятия като солидарност, взаимопомощ, защита на общите интереси. Ето така, напълно естествено, десният интелектуалец стига до либертарианството, прославата на егоизма и възхвалата на пазара. Убеден е, че като повтаря до безкрай неолибералните мантри е застрахован срещу опасността някой да разпознае в него някогашния нахъсан партиен идеолог /Волгин, Петър, Десният интелектуалец – амебата на българския преход, Публикувано на от afera/.

         Оттам се пръкна яростната антикомунистическа реторика, доносническата тематика, дъвченето на Държавна сигурност, подменянето на оплютия и очернен капитализъм по времето на „социализма” с искрящата от младост и сила красива демокрация. И днес те са активирани в името на нови властови победи. Звучат отчайващо остарели, обезсмислени и като опело над безвъзвратно загинал политически труп. Но продължават да играят своята разделителна функция, която по принцип антикомунизмът играеше по времето на прехода. Политиката е изкуство на възможното. Щом е възможно да има хора, които след 24 години преход още да вярват, че доносниците са виновни за дереджето им, защо да не актуализираме антикомунистическата реторика! В политиката всичко е възможно. Дори да се издигат отново и отново изтъркани и безсмислени лозунги.

         Първосигналният антикомунизъм отблъсква от протестите значителен брой потенциални негови участници. Например бесепари, които искрено се гневят на ходове на правителството. Това отново говори, че протестът се превръща в механизъм за ново преразпределение на властта, за настъпление на нови политически субекти, използващи културата на антикомунизма, на синята идея. А не е борба против мафията и олигархията на Пеевски. Ако беше така, щяха да бъдат заедно на площадите. Това отново говори, че не става дума за протест на действително страдащите от правителството, от олигархията, от икономическата и политическата система. За това говори  и липсата на много от основните лица от пролетните протести, които действително се вдигнаха в защита на интересите на ощетените от прехода.

        Тъкмо този първосигнален антикомунизъм е неоценима услуга за участниците в аферата „ДАНС“. Той сплотява твърдите избиратели на БСП и удобно им помага да забравят да потърсят отговорност от Станишев за назначението на Делян Пеевски. А също и да пребивават в амнезия по въпроса – заради какво точно започнаха протестите. Същата втвърдяваща функция, но с приложение върху електората на ДПС, имат и познатите от стадиона крясъци „Турци сте!” /Внимание – провокатори! – Калин Първанов, сп. ТЕМА/.

         По петите на този тип десни интелектуалци „върви една бодра млада гвардия, която не е особено многобройна, но за сметка на това е особено гласовита. Става дума за младежи и девойки, които много искат да бъдат възприемани като генетично десни, либертарианци, гонители на всичко държавно и апологети на несмущавания от никакви регулации пазар. Разбира се, в тази любов към дясното няма нищо генетично. Тя е резултат на най-обикновено подражателство и желание да се следва интелектуалната мода. Понеже българският преход към демокрация съвпадна със световния възход на неолиберализма и пазарничеството, желаещите да бъдат модерни граждани моментално станаха десни” /Волгин, Петър, Десният интелектуалец – амебата на българския преход, Публикувано на от afera/. По „социалистическо” време такива като тях се наричаха „кариеристчета”. Те не се вълнуват много от проблемите на неможещите да си плащат сметките.

         София е мястото на най-хубавите емоции, на политическите илюзии и невинност и на „обикновени” седесари. Тя олицетворява времето на техните все още непопарени надежди. Затова зад протеста застават и обикновени хора без големи икономически и политически амбиции и възможности, дори социално слаби хора, идентифицирали се някога със синята идея и не виждащи днес с кого другиго да се идентифицират. Това е част от непредставените в парламента български граждани. Това е част и от повече или по-малко пострадалите от прехода.

         Всички те са настроени носталгично по ония времена на големите сини митинги.

         На мен като на човек, никога не гласувал за СДС, много ми харесваше като талантлива хрумка на онези наистина вълнуващи времена, песента „Последен валс”. Дори на лекции съм я пяла на моите студенти, давайки я като пример за талантливо, не агресивно, културно средство за изразяване на политическата воля, на политическите симпатии и антипатии по време на предизборна кампания. Но днес тази песен ми звучи грозно. Звучи ми и като символ на последните конвулсии на едни политически трупове, които дойдоха с гръм и трясък, ентусиазираха хората и ги излъгаха. И беше време да легнат там, където им е мястото. 

         Част от тези носталгично настроени хора вече имат и какво да прикриват от биографиите си по времето на прехода – като подкрепа на разни икономически и социални процеси и хора, с която съдействаха за сегашното дередже на българина. Затова настръхват когато на власт дойде политическа сила или сили, които биха могли по някакви свои съображения да изнасят неудобна за тях информация. Затова сега с гражданска активност се опитват да измият петната по лицето си. Дори претендират, че сега, пак от тях, се ражда истинското гражданско общество. Те все трябва да са първи и единствено прави.

         Това, че през тези повече от 20 години и други са били активни граждани, че са заемали активна гражданска позиция – няма никакво значение. Забравили са, че учителките и учителите през 2007 г. цял месец дефилираха по десетки хиляди всеки ден, като в някои моменти броят им достигаше 70 хиляди. И издигаха разумни и неидеологизирани лозунги.

         Не вярвам например, че Александрина Пендачанска е напълно невинна, както напоследък твърди – нямала нищо общо с олигархията. Както и Велислава Дърева. Те и двете са отговорни, защото съдействаха активно на партиите – създателки и покровителки на олигархията и мафията в България. Доколко Пендачанска си е давала сметка за това, си е неин морален проблем или политическа недалновидност. Но тя не е невинна.

         Както не са напълно невинни /обикновено така се твърди/ тези, които загинаха на 11 септември в рухналите сгради в Ню Йорк. Защото те съдействаха на най-мразеното по света управление – американското. Те допринасяха с професионалната си дейност и личното си поведение върху него да се концентрира все повече и повече омразата на големи части от населението на планетата. И погромът беше естествена последица от тази натрупана негативна енергия.

         На панихидата присъства и поредното чедо, изтърсачето на СДС – новите десни, новите демократи, каквото и да означава това. А зад кулисите – неговите спомоществуватели.

         Автор: Петя ПАЧКОВА

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6724

Posted by on юли 9 2013. Filed under Позиция. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.