НЕМСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА ИЛИ MMP SYSTEM (MIXED-MEMBER-PROPORTIONAL), А ЗАЩО ПЪК НЕ

Nemska izbiratelna sistema

В началото трябва да направя кратко уточнение, от години съм привърженик на немската избирателна система, което съм подчертавал или изказвал като мнение не еднократно. Настоящият текст е направен на основата на малки извадки от дисертационната ми разработка, изчистен и преработен за да бъда колкото се може по-лесно разбираем и достъпен.

            И така след края на Втората световна война във Федерална република Германия (ФРГ) се въвежда т.нар. персонифицирана (персонализирана) пропорционална избирателна система, която има за цел да се съчетава предимствата на пропорционалната и мажоритарната система, с 5 % избирателна бариера на национално ниво.  Избирателят разполага с два гласа: първият може да го даде за предпочитан от него кандидат, а вторият да подкрепи политическа партия, която може да е различна от политическата принадлежност на кандидата подкрепен с първия глас.

            Именно наличието на два гласа дава възможност на политеческите формации да извършват и необходимото за тях обновление и експертност. За какво става въпрос. Известните лица, националните политици се кандидатират като мажоритарни, а тези, които са млади и са нужни на политическите формации със своите експертни умения и качества, но но не са толкова известни и популярни са кандидати в пропорционалната листа. За по-голяма сигурност партиите поставят мажоритарните си кандидати и в пропорционалната листа, но е ясно, че бидейки избран като такъв от мажоритарния вот той остъпва мястото на друг от пропорционалната листа.

            Правото на два гласа дава възможност и на даден избирател да гласува различно, а именно по един начин за мажоритарен кандидат и по друг за пропорционален. Първият глас може да се използва за подпомагане на кандидат на  евентуален бъдещ коалиционен партньор, с  шанс да спечели директен мандат. Според Дитер Нолен „правителствата се опират върху коалиционни мнозинства, които не се образуват изкуствено чрез диспропорционалния ефект на избирателната система, а обединяват действителното мнозинство от гласовете на избирателите.“ В Германия, която е известна и като „страната на коалиционните правителства“ това се извършва от малка част от избирателите, но добре информирани, които не подкрепят основния опонент на собствената партия, а на тази, която би могла да бъде част от една обикновена, а не голяма коалиция.

            Въпреки елемента на мажоритарност в немската избирателна система, възприетата пропорционалност води до утвърждаване на водещата роля на политическите партии.  Сравнително високата бариера е възприета като мярка срещу придобиване на представителство във федералния парламент на множество малки партии.

            В Нова Зеландия след провеждане на два референдума през 1993 г. се въвежда персонифицирана пропорционална избирателна система по модела на Германия, под наименованието „Mixedmemberproportional(MMP) system”. На 26 ноември 2011 г., след проведен референдум eзапазена MMPсистемата, която е била подкрепа с 57,77% от действителните гласове. Избирателят има два гласа единият е за партия, а другият за едномандатни избирателни райони, като отделно от това коренното население маорите имат собствени избирателни райони.

            Общоприето е в политологията да се смята, че избирателната система е важна за политическия режим на управление, определя видът на партийната система, двупартийна или многопартийна, както и нивото на фрагментация. Избирателната система не само структурира електоралното пространство, но и оказва влияние върху  него, или на избирателите. Изходът от изборите се определя от една страна от предпочитанията на избирателите, а от друга от правилата на изчисляване на техните гласове. Изборите имат три основни функции: поданиците, гражданите назначават своите управители; официално се установява съотношението на политическите тенденции; дава се или се взима легитимност на публичната власт, на властови пълномощия. Не случайно, споделям мнението на  американският политолог Майкъл Уолърстайн, който смята, че „изборът на избирателната система е много важен за бъдещето на самата демокрация“.

            Възможно ли е да се въведе избирателна система у нас, която да е пропорционална със силен мажоритарен елемент, каквато е немската или MMP system е въпрос, който подлежи на дискусия и постигане на съгласие. Дискусия, която ще постави и множество други въпроси, като един от тях ще бъде за броя на избирателните райно и тяхната големина от гл. т. на мандатите. Какво имам предвид? При наличие на избирателни райони от четири мандата у нас евенутално избиране на два от тях мажоритарно, а другите два пропорционално може да ни постави с последните в ситуация каквото имаме при Александър Стамболийски. А именно раздробяването на  избирателните райони, съчетано с начина на разпределение на мандатите облагодетелства големите формации. През 1923 г. във връзка с предстоящите избори и в последната парламентарна сесия, 15 избирателни колегии стават 72 избирателни околии. Всяка една административна околия образува избирателна околия. Средната големина от 15,27 от 1919 г. става 3,4 мандата, което при пропорционална избирателна система на практика дава предимство на управляващите, а не на опозицията, въпреки обратното твърдение. Изборите все едно се провеждат при проста мажоритарна система, където първият в дадена околия взима всичко, което се случва и в изборите за 20 Обикновенно народно събрание земеделците спечелват 211 места от 245. Това обаче не пречи след преврата на 9 юни Демократическия сговор да се възползва в бъдеще от тази избирателна система.

            Накрая и не на последно място в страните – членки на ЕС тенденцията, която се наблюдава е към предпочитане на пропорционална система с префенция, което поставя въпросът как да се направи действаща самата преференция,  да е задължителна или не, да има или да няма праг, колко да е голям и т.н. Това обаче не пречи да бъде поставян на дебати въпросът и за останалите избирателни системи, отчитайки времето, мястото и условията на развитие на самото общество днес, политическата му култура и търпение.

Borislav AngelovБорислав Ангелов

политолог

25 юни 2013 г.

 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6693

Posted by on юни 26 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.