НАДПРЕВАРА КЪМ ДЪНОТО

Valentin Stoyanov2013-а е най-турбулентната за България година от края на 90-те насам. Икономическата стагнация продължава вече пет години след единадесет на перманентен икономически растеж (1998-2008г.). Това в крайна сметка доведе и до политическа ескалация, която с различен интензитет беше налице през цялата година в страната ни. Нека не забравяме, че предсрочни избори за последно имаше във вече далечната 1997г., което е обективен индикатор за нестабилноств държавата. От тогава не помним и подобно противопоставяне в българското общество.Допълнително нагнетяване на напрежението създава и потокът от бежанци, който все по-интензивно и сякаш контролирано от външни фактори се насочва към страната ни. Има и спекулации, че ескалацията в България може да е допълнително подклаждана по международни линии, за да бъдат вземани или съответно възпрепятствани важни геополитически решения в една или друга посока.

Лоши и добри новини 

От геополитическа и стопанска гледна точка най-тежък удар за България през 2013-а беше провалът на Набуко. По този начин в една сериозна времева перспектива страната ни остава без диверсификация на газовите доставки и ще продължи да заплаща най-високи цени на входа на газопреносната си системата в целия Европейски съюз.

Друга лоша новина е продължаващият спад на чуждестранните инвестиции, който се очертава да бъде двоен през тази година спрямо предходната. Това е основен фактор, обричащ икономиката ни на забавено развитие в близките години. Три са основните компоненти на брутния вътрешен продукт (БВП) – брутно капиталообразуване (инвестициите най-общо), потребление и експорт. От тях някакво съживяване има на потреблението и на износа, което е фактор за поддържане на минимален икономически растеж. На практика обаче, след сривът на икономиката ни с 5 на сто през 2009-а година, ние едва сега се възстановяваме на нивото от 2008-а. Това е голямата картина в стопански план.

Все пак като положителни събития с многоаспектно значение могат да бъдат посочени окончателното пускане в експлоатация на Дунав мост 2 и на пътя през Маказа, както и завършването на магистрала „Тракия“. Туризмът и ИТ секторът продължават да бележат ръст, а положителни развития се наблюдават и в селското стопанство. Въпреки протестите и цялостната политическа нестабилност, все пак се наблюдават и нови индустриални инвестиции.

Бизнес климатът обаче остава на рекордно ниски нива, на които не сме били свидетели от края на 90-те. Това е и процес, съпътстван от един все по-засилващ се олигархичен модел на българската икономика, при който се наблюдава концентрация на националното богатство в малък брой групи със съответните политически и международни обвързаности. Този модел въздейства негативно на конкуренцията в множество икономически сектори, а от там и на цялостното представяне на националното ни стопанство.

Всичко това превръща 2013-а в най-песимистичната за България година от 1997-а насам. В края на 90-те обаче поне имаше повече надежди и очаквания, а и населението на страната беше с един милион души по-многобройно.

Можем да допълним, че през 2013-а България изглежда в състояние на безтегловност. Липсват големи национални цели, които да сплотят нацията. Влизането в Шенген или в Еврозоната категорично не могат да бъдат такива цели, а и те така или иначе сякаш са на заден план.

Какво ни чака през новата година 

            Всички анализи сочат, че стопанският растеж на България през 2013-а ще е анемичен – ок. 0,6%. По най-оптимистичти прогнози растежът за 2014-а също ще е скромен – до ниво от 1,8%. За преодоляване на последиците от кризата и за намаляване на безработицата обаче е нужен ръст от поне 3% годишно и то за продължителен период – нещо което не присъства в никоя прогноза за страната ни в периода 2014-2016г.

Най-вероятно очакваният минимален стопански ръст ще е за сметка на увеличена задлъжнялост на страната, като някакъв принос ще имат износът и потреблението, при които, както отбелязахме, са налице известни положителни тенденции. Същевременно не могат да бъдат очаквани чудодейни събития или „големи проекти“, които ударно да изтеглят икономиката от блатото на стагнацията.

            Говорейки за големи проекти, трябва да кажем, че около средата на 2014-а може да излезе окончателно решение на арбитража по делото за Белене. Реално стартиране на строителството на Южен поток към момента не се очертава, но не е невъзможно такова да започне през следващата година. Истината е, че ключът тук се държи от Европейската Комисия, която трябва да освободи проекта Южен поток от правилата на т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС. Докато това не се случи официално, няма да има реални строителни работи, които потенциално могат да създадат по-сериозна заетост основно в Северна България. На проекта за VII блок в Козлодуй на този етап можем да гледаме само като на добро пожелание – реално евентуално изграждане отстои много напред във времето. Към момента се очаква единствено стартиране на хидроенергийната каскада „Горна Арда“, което е реалистично да започне в съвсем близко бъдеще.

            Надали и през идната година ще станем свидетели на сериозен приток на чуждестранни инвестиции, които да подхранят анемичния ни растеж. Актуалните глобални инвеститори са от групата на т.нар. БРИК държави (Бразилия, Русия, Индия и Китай), както и богатите петролни монархии от Близкия Изток. Истината е, че към момента България не е предпочитана инвестиционна дестинация от тези страни, за разлика от една съседна Гърция например.

            Иначе от политическа гледна точка първата половина на годината ще мине под знака на изборите на Европейски парламент. Непрекъснато ще звучи и рефренът за предсрочни парламентарни избори. Броят на бежанците на наша територия ще расте, надхвърляйки може би неколкократно сегашните ок. 11-12 000. Всички тези фактори ще продължат да дестабилизират държавата и през 2014-а, т.е. социално-политическите трусове няма да спрат. И никъде не е казано, че предсрочни избори ще доведат до качествена промяна. 

Голямото решение е само едно – 

връщане на пътя на икономически растеж. Това е факторът, който може да стабилизира България, успокоявайки обществено-политическите страсти и намалявайки безработицата и неумолимо продължаващата емиграция на хиляди наши сънародници. Това е и факторът за генерално стабилизиране на положението в страната. След 2000г. до началото на сегашната стопанска криза се наблюдаваше и ежегоден ръст на раждаемостта, който беше пресечен през 2009-а. И тук също не трябва да имаме илюзии – без добре функционираща икономика няма да има преодоляване на демографските проблеми.

Съзнават ли всичко това българските политици? До голяма степен да. Но явно не са те отговорните фактори, които могат да предлагат решения на предизвикателствата пред страната ни. Вече и най-оптимистично настроените българи са убедени, че има необходимост от генерална подмяна на политическия „елит“ с хора, които са национално отговорни, компетентни и най-вече – не разединяват нацията.Може би е крайно време да приемем, че промяната към по-добро зависи най-вече от нас самите и от нашия избор.

Автор: Валентин Стоянов

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8292

Posted by on Дек. 12 2013. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

1 Коментар for “НАДПРЕВАРА КЪМ ДЪНОТО”

  1. Жени

    Нашите политици не искат икономически растеж! Те продадоха България!

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.