МОЖЕ ЛИ ДЕЙВИД КАМЕРЪН ДА ОБЯСНИ ЗАЩО НИ НАТРЕСЕ НА СТРАНАТА НА АЛ КАЙДА?

Peter Oborne

ТОЧНО КАКТО ТОНИ БЛЕЪР ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИРАК, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЗАГУБИ ВРЪЗКА С РЕАЛНОСТТА ПО ВЪПРОСА ЗА СИРИЯ

Автор: Питър Оборн

Питър Оборн е главният политически коментатор на консервативния британски вестник Телеграф. Водещ британски журналист и политически коментатор, известен със своето изобличение на политическото лицемерие и лъжите на съвременните политици. Носител на различни награди. Автор на книгите Възходът на политически лъжи и Триумфът на политическата класа. Текстът е публикуван в британския Телеграф.

Колкото повече един министър-председател стои на Даунинг стрийт 10, толкова по-вероятно е той или тя да се побърка. Нещо подобно се случи с Гордън Браун и също от 2003, ако не и по-рано, с Тони Блеър. Нито един премиер не е напуснал офиса си напълно наред с главата от Джим Калахан през 1979 година насам.

Едно от прекрасните качества на Дейвид Камерън беше неговият здрав разум. Той не е раздразнителен. Не е параноичен, не заговорничи срещу колегите си до сутринта, не мята неща из стаята в изблици на ярост. Не изпада във внезапни, ирационални смени на настроенията.

Нищо от това, обаче, не бива да се приема за даденост и със сигурност може да се вярва на Саманта Камерън, когато казва на приятелите си: „Моята работа е да го изведа оттук нормален“.

Но министър-председателят заема поста вече 3 години ( лидер на торите е почти 8), и когато го видях да отговаря на въпрос в Парламента в началото на седмицата, за пръв път започнах да се чудя.

Той направи изявление, което се отнася до гражданската война в Сирия и даде закъснял парламентарен отговор за убийството на барабанчика Лий Ригби. Повечето от коментарите му бяха много слабо свързани с реалността. Това, което липсваше беше здравият разум. Виждали сме го много пъти преди.

Сър Питър Тапсъл, председател на Парламента, каза, че Сирия сега преживява „изначално религиозна война между шиити и сунити, която бушува в исляма от 1300 години“.

Камерън не би можа да приеме това изказване и отговори:  „Когато гледам официалната сирийска опозиция не виждам чисто религиозна група. Виждам група хора, които декларират, че са за демокрация, човешки права и бъдеще за малцинствата, включително християните, в Сирия. Това е фактическата ситуация“.

Тогава Джак Строу, бившият външен министър, попита дали министър-председателят съгласен ли е, че Иран би могъл да бъде част от някакви мирни преговори. Камерън не успя да отговори на този основен въпрос.

По време на иракската инвазия преди 10 години, нещо подобно се случи с Тони Блеър. Дойде момент в който той също влезе в един виртуален свят.

Подобно на Блеър, Камерън започна да проповядва политика в страховит вакуум, лишена от истинност или разбиране. Той също демонстрира нежелание да приеме неприятните реалности на човешкото състояние. Точно като Блеър, Камерън не проявяваше интерес към света извън Британия, преди да влезе на № 10. Те и двамата научиха за външната политика като премиери, и двата могат да бъдат обвинени, че се отнасяха към темата като към голяма, теоретична абстракция.

От самото начало, Камерън (точно като Блеър с Ирак) е щастлив да се забавлява с твърдението, че Сирийският конфликт по същността си е битка между доброто и злото – добрите демократи и либерали водят добродетелна борба срещу ужасния тиранин Асад. Всъщност, бунтовниците не са толкова добри (а президенът Асад не е толкова зъл), колкото господин Камерън си мисли.

В резултат на това, министър-председателят сбърка от самото начало. Той много подцени подкрепата, която има Асад и запазването на властта му. Той беше абсурдно надменен спрямо руснаците, които отдавна ни надхитриха. Но най-важното, той не успя да разбере бунтовниците.

До голяма степен както Блеър и неговите американски съюзници бяха излъгани от Ахмед Чалаби и неговия Иракски национален конгрес, Камерън направи грешката да приеме сериозно Сирийския национален конгрес. Те са интелигентни, образовани, с добри намерения костюмирани мъже – хотелски партизани – и същевременно ирелевантни към това, което се случва в Сирия. Премиерът ще направи добре да прочете mea culpa (моята грешка /лат/) публикувана в Ал Монитор, под псевдоним на автор от Алепо, който се е нарекъл Едуард Дарк. (dark – тъмнина, мрак /англ./).

„Какво се обърка?“, пита господин Дарк. „Или, за да съм по-точен, какво объркахме ние? Как някога вдъхновяващото и благородно въстание борещо се за свобода и основни човешки права се изроди в кръвожадна сектантска оргия на насилие, с извратеност, която не приляга дори за животни“.

Дарк описва как революцията е превзета от букет от гангстери и фанатици. „Това не беше това за което се борехме“, казва той в отчаяние от зловещата съдба, която превзема страната, която той обича, „за да заменим една група престъпници с друга“. Авторът казва, че сега се отказва от революцията. Той вижда единственият път напред в „помирение и отказ от насилие“.

Камерън иска да увеличи бойните действия като урежда военна помощ за бунтовниците. Той каза пред Парламента в понеделник, че се надява с това да „наклони баланса“ в тяхна полза. Иран, всъщност основна част от всяко решение, няма да е добре дошъл на масата за преговорите, и в главата на Камерън няма бъдеще за Асад, което вероятно означава, че войната ще се влачи и протака.

Осмелявам се да кажа, че премиерът е искрен, когато твърди, че Сирия е въвлечена в гражданска война, с демократи и активисти за човешки права застанали срещу зъл диктатор. Не съм бил в Сирия, но ми е ясно, че сър Питър Тапсел е много по-близо до истината.

Със сигурност либералният елит, на който министър-председателят възлага такива надежди, е бил въвлечен в началото на бунта. Но въоръжените елементи, които са финансирани и подпомагани от заинтересовани страни в Саудитска арабия и Катар също са представени от самото начало. Тяхната фундаментална цел няма нищо общо с човешките права и защитата на малцинствата. Тя е да се дестабилизира и унищожи президента Асад, най-близкия съюзник на Иран в региона, и така да се установи саудитска доминация.

До каква степен Британия и Америка са съучастници? Трудно е да се прецени. Това, което може да се каже със сигурност е, че през последното десетилетие Близкият изток, и до известна степен ислямският свят, се раздели на два въоръжени лагера. От една страна е Саудитска арабия и страните от Персийския залив, подкрепяни от Съединените щати и (тихичко) от Израел. За огромен срам Ал Кайда стабилно стои в този лагер.

От другата страна са Иран, Хизбула и следвоенен Ирак, силно подкрепяни от Русия и Китай. Гледано от тази по-широка перспектива, твърдението на Камерън, че е на страната на демокрацията и човешките права, и срещи диктатурите, не е просто измамно – то е откровено абсурдно.

Ние не сме на страната на демокрацията. Като намекна сър Питър Тапсел в Парламента, Британия подкрепя от все сърце лагера на сунитите – саудити, страните от Залива и Ал Кайда – в техния кръвожаден и ужасен конфликт с шиитския ислям. Може би има някои много основателни причини за това, но на мен ми се иска министър-председателят да се ангажира с реалният свят, да излезе публично и да каже кои са те.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6548

Posted by on юни 6 2013. Filed under Анализ. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.