МАРИН ЛЬО ПЕН: ДНЕС ИМА ДВЕ ФОРМИ НА ТОТАЛИТАРИЗЪМ И ТЕ СА НА ГЛОБАЛИЗМА И НА ИСЛЯМА

Marin Le Pen

НЕ ВИЖДАМ ЗАЩО ТРЯБВА ЕВРОПА ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В УБЕЖИЩЕ НА ВСИЧКИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ, КОИТО ПО ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРИЧИНА ИМАТ ТРУДНОСТИ В СВОЯТА СТРАНА.

СЕГАШНИЯТ ЕС СЪЧЕТАВА НАЙ-ЛОШОТО НА СОЦИАЛИЗМА С НАЙ-ЛОШОТО НА ЛИБЕРАЛИЗМА. ТОЙ Е НЕЗАКОНОРОДЕНОТО ДЕТЕ НА ДВЕ ЧУДОВИЩА – НА СТАЛИНИЗМА И УЛТРАЛИБЕРАЛИЗМА.

Марин льо Пен е избрана за председател на Националния фронт (НФ) на 16 януари 2011 г., след като баща й Жан-Мари льо Пен (тогава 82-годишен) подава оставка. 45-годишната юристка е най-младата от неговите три дъщери. Майка е на три деца. Кандидат за президент на Франция през 2012 г., Марин льо Пен печели в първия тур 17,9% от гласовете, повече, отколкото баща й е постигал в което и да било от петте си участия в такива избори.Националният фронт (НФ) е дясна националистическа партия, създадена през 1972 г., но спечелила влияние 10-12 г. по-късно. Подемът й е свързан с икономическите трудности от края на 70-те години с прилива на имигранти от бившите френски колонии, най-вече от Северна Африка, както и с личността на Жан-Мари льо Пен. Първият голям пробив на НФ е на евроизборите през 1984 г. (11% от гласовете), а най-сензационният му успех –  на президентските избори през 2002 г. Тогава Жан-Мари льо Пен изпреварва кандидата на социалистите и стига до балотаж, който губи от десния Жак Ширак.

Г-жо Льо Пен, в България предизвика голям интерес вашето и на Геерт Вилдерс нежелание да включите българската партия „Атака” в обединението, което сформирате за участие в европейските избори догодина. Защо не харесвате „Атака”?

– Доколкото ми е известно, „Атака” е заедно с правителството на социалистите в България в момента. Според мен тук става въпрос за избор и не разбирам как, от една страна, „Атака” би могла да подкрепя председателя на ПЕС и неговата европейска политика, която се бори за намаляване на националния суверенитет на държавите-членки, а от друга страна, да иска да се присъедини към обединението на европейските патриотични партии. Не може едновременно хем да се застъпваш за Шенген, хем да се бориш за национален суверенитет. Аз това не го разбирам. Аз виждам в това проблем, дори тази подкрепа за правителството да е  дадена само в замяна на позиции и влияние. Ние се борим за идеи, а не за мандати. Не можем да се съюзяваме с хора, които правят точно обратното на това, за което ние призоваваме.

На какво според Вас се дължи нарастващата популярност на вашата партия Национален фронт и на другите сродни партии в останалите  европейски страни?

– В продължение на години Националният фронт неизменно поставя правилната диагноза: неспособност на държавата да се справи с имиграционната вълна, която вече излиза извън контрол, провал в  системата за социално подпомагане заради подкрепа на десетките и  стотици хиляди хора, приети на територията ни, тежки социални последици в резултат на прилагането на  ултралибералната идеология на ЕС, водеща до мащабна децентрализация, отслабване на селското стопанство заради масивния внос, отслабване властовата мощ на държавата пред нечии  големи финансови интереси, правителствена толерантност пред настъпващата  престъпност.

Все повече и повече французи осъзнават, че единственото политическо движение, което може да ги защити и да запази нацията, е Националният фронт. Историята категорично доказва, че единствено нацията като политическа организация на хората е най-ефективното средство за солидарност и гарантиране благоденствието на сънародниците.

Всичко, което изброих, важи и за много други страни от ЕС. Мисля, че все повече хора и народи  ще се надигат срещу сегашното положение, в което са ги поставили  управляващите елити. Патриотизмът се завръща. Но нашите лидери, вместо да се застъпват за жертвите на европейските политики, защитават европейската олигархия. Ние сме в една олигархична система. Само малка част от обществото се възползва от наложените от ЕС правила, докато по-голямата част от хората са просто техни жертви. Предпочитам този бунт на жертваното мнозинство да се изразява на избори и чрез гласуване. Но за да се осъществи това, са нужни истински политически движения, които да станат изразители на тези стремежи. При липса на политическа трансмисия протестите може да доведат до насилие и репресии. Затова се нуждаем от повече демокрация. Погледнете Франция. Управляващите партии правят всичко възможно, за да не бъде допусната изборна победа на НФ. Събрахме почти 20% от гласовете на последните избори и получихме само 2 от 577 депутатски места и 0 сенатори. Можем ли да наречем това демокрация?

Как си обяснявате факта, че за вас гласува и значителна част от някогашния електорат на комунистите?

– В миналото във Франция имаше патриотичен комунизъм. Комунизъм, привързан към Франция. Но той бе предаден от новото поколение ръководители на ФКП, което се обяви за привърженик на имиграцията. А първоначалното идване на чуждестранни работници във Франция бе по инициатива на едрите работодатели с цел да понижат разходите си за заплати.

Фактически сегашните комунистически партийни лидери предават интересите на своите поддръжници от работническата класа. Днес имаме  рекорден брой безработни във Франция и те ясно виждат, че комунистическата партия предпочита да обърне внимание на тежкото положение на т.нар. преследвани малцинства като малтретирани жени, хомосексуалисти и др., вместо да се погрижи за липсата на перспектива пред работниците. Изправени пред това предателство, много бивши избиратели на ФКП действително се обърнаха към НФ, защото виждат, че той защитава интересите им. Тази защита става възможна само чрез защитата на съществуването на нацията. Учредителят на Френската социалистическа партия Жан Жорес беше казал, че нацията е това, което остава на онези, които нямат нищо друго. Днес нацията е това, което остава на онези, които са загубили или рискуват да загубят работата си.

Много пъти сте казвали, че не искате да определят вас и партията ви Национален фронт като крайнодясна или ксенофобска. Вие самата къде бихте се поставили в политическия спектър?

– Това е едно остаряло разграничение в политическата терминология. Днес политиците и отляво, и отдясно водят абсолютно една и съща политика. Французите вече си дават сметка за това. Няма разлика между политиката на Никола Саркози и Франсоа Оланд. И двамата правят онова, което международните висши финансови кръгове искат от тях. И двамата  са подчинени на идеологията на пасивността както в икономиката, така и в областта на имиграцията. И двамата са подчинени на строгите икономии, наложени от ЕС. Няма разлика в действията им. Истинската разлика днес е между тези, които все още искат запазването на нацията като естествена референтна рамка за вземане на политически решения, и тези, които искат да я премахнат за сметка на отдалечени и много по-малко демократични нива за вземане на глобални управленски решения – като Обединена  Европа, МВФ и ООН. Разликата е между тези, които продължават да вярват, че ние сме част от народите, и тези, които твърдят, че понятието за нация е демодирана сантиментална концепция. Тези последните успяха, въпреки че по-голямата част от французите гласува против това договорите от Маастрихт и Лисабон да прехвърлят териториалния, законодателния, монетарния, фискалния суверенитет на френския народ в ръцете на ЕС.

Народ, който няма думата при решаване на собствената си съдба, е роб. Няма друга дума. Ето във всичко това се състои реалната разлика днес между различните играчи на политическата шахматна дъска. Между глобалистите и тези, които са защитници на националната структура. НФ е именно за защитата на националната структура. Всички останали са от другата страна.

Ето защо мисля, че това ляво-дясно политическо позициониране вече е остаряло. Още повече че нищо в позициите на НФ не е крайно. Ние просто предлагаме една програма, която е точно обратното на предлаганото от политическите партии, управляващи Франция днес. Няма нищо крайно в искането за ограничена имиграция, за осигуряване на социална помощ първо на французите, за намаляване на данъчната тежест върху малките предприятия, за икономии в бюджетните разходи.

Неотдавна отстраниха Ален Делон от организационния комитет на „Мис Франция”, след като той публично изрази симпатия към вас и Националния фронт? Как ще коментирате това – като вид репресия?

– За съжаление, да. Това е интелектуален тероризъм и ние страдаме от него всеки ден във Франция. Страната ни се кичи със славата, че е родина на концепцията за правата на човека, но всъщност у нас днес се преследват, понякога законно, хора, които не мислят като управляващата класа. Всеки, който показва близост с идеите на НФ, е системно преследван. Това е показателно за методите, използвани от онези, които не се колебаят да дават уроци по демокрация на останалия свят.

Национализмът не означава ли повече национален егоизъм? Къде слагате понятия като взаимопомощ, солидарност, грижа за по-слабия и по-бедния?

– Солидарността между хората може да бъде само национална. За да подкрепяте някого, трябва да имате чувството за принадлежност към една и съща група. То ви мотивира доброволно да жертвате прекия си интерес, за да помогнете на тези, които са близо до вас, които са подобни на вас, които имат една и съща култура, говорят на един и същ език, имат едни и същи ценности. Чрез глобализацията този тип естествена човешка  солидарност изчезва. Това, което днес се нарича солидарност, е само взимане на данъци от една част от хората и прехвърлянето им в полза на други. От нас се иска да покажем солидарност към хора, които не зачитат въобще нашите ценности, закони, нрави или начина ни на живот. Истинската солидарност между хората върви и в двете посоки. Който получава, трябва също да бъде солидарен с даващия. Терминът национализъм днес е станал отрицателен, защото президентът Митеран беше казал, че „национализмът значи война”. Добре, да говорим  за патриотизъм тогава. Не разбирам защо трябва да криминализираме и чувството на патриотизъм. Казва ни се, че трябва да се защитават всички местни култури като например културата на австралийските аборигени. Но защо тогава ние, народите на Европа, не разполагаме със същото право на адекватна защита на собствената си национална култура и ценности?

Може би това са естествени процеси в условията на глобализация, тръгнала от по-развития западен свят?

– Днес има две форми на тоталитаризъм и те са на глобализма и на исляма. Последното е религиозен тоталитаризъм, т.е. религията е над всички закони и традиции. Глобализмът е тоталитаризмът на ненамесата – неограничена имиграция, свободна търговия и др. Тази свобода на движение стои над всичко. Следователно всичко, което пречи на глобализма, в това число естествената привързаност на човека към мястото, където е роден, откъдето са корените му, трябва да бъде изтръгнато и унищожено. Всичко, което е чувство за принадлежност към дадена група – народ, идентичност, семейство и т.н., се оказва пречка за налагането на глобализма, т.е. на глобалната търговия. Когато това е постигнато, когато на света му е надяната еднаква униформа, вижте предимствата за големите предприятия: те могат да продават своите едни и същи напитки, едни и същи маратонки на милиарди потребители. Потребители, чиито вкусове са стандартизирани от мощно работещата явна и скрита реклама.

Вие как искате да видите бъдещето на Европа? Какви промени във функционирането на ЕС предлагате?

– Всяка империя неизбежно се сгромолясва рано или късно. Европейският съюз е империя, която ще се срине точно така, както се срина и Съветският съюз. Неминуемо е, защото, както при всяка изкуствено създадена империя, в името на някаква идеология се отрича чувството за принадлежност, което всеки от нас има – към родината на своите родители и предци. Предлагам да заменим настоящата система със система, при която центърът на властта да не са Европейската комисия, Председателството на ЕС и Европейският парламент, а сътрудничеството на европейските нации, гъвкави и съобразени с различните национални нужди на различните европейски държави. Например, както беше с Airbus и с „Ариана”, когато решихме задно да стартираме космически проект. Държавите, желаещи да участват в една бъдеща Европа на нациите, ще декларират подкрепа и ще финансират проекта. Другите няма да бъдат принудени да участват. При тази форма на коопериране вече няма да има принуда и да се приемат решенията на мнозинството. Системата ще бъде по-прозрачна и ясна за гласоподавателите. Същевременно ще се стимулира все по-тясното сътрудничество между европейските страни.

Настоящият ЕС има четири главни порока, срещу които ние се борим. Първо, ЕС ни лиши от правен суверенитет, националните закони  не могат да се отклоняват от правовите разпоредби на ЕС, което е проблем на демократичната легитимност.

Второ, ЕС ни лиши от нашата валута, която заменихме с еврото.

Трето, ЕС ни лиши от нашия фискален  суверенитет, тъй като първо Европейската комисия трябва да одобри бюджетите на отделните страни членки.

И четвърто, ЕС ни лиши и от суверенитета на нашите граници. Когато тези четири суверенитета бъдат върнати на държавите членки, европейските институции вече ще се нуждаят само от неколкостотин служители, които  да управляват другите сфери.

Застъпвате идеята за отказ от еврото. Как това би помогнало за подобряване живота на европейците?

– Мисля, че еврото е обречено. То е инструмент, с който се оправдава по-нататъшното разрушаване суверенитета на европейските нации. След появата на еврото се появиха и кризите.

Всеки път ни казват, че за да се справят с перманентните му кризи, трябва да им прехвърлим повече правомощия. Еврото не е устойчиво. Виждаме го ясно. Колко спасителни плана и стратегии вече имахме? Освен това еврото унищожава нашите икономики, тъй като стойността му е твърде висока в сравнение с производителността в някои държави членки. Имаме  загуба до 30% на  конкурентоспособността ни.

Разумно е да подготвим координирано излизане от еврото заедно с някои европейски страни, за да предотвратим бурната му експлозия, която би довела до сериозни социални проблеми.

Натрупахте доста опит като депутат в Европарламента. Защо според вас европейските институции не съумяват да повишат авторитета и популярността си сред гражданите на страните от ЕС?

– Най-големият провал на ЕС днес е, че той е  мразен от хората. Когато прословутата Тройка се появява на общи събирания, стотици полицаи трябва да я пазят от хората. Кога сме виждали подобна картина освен в тоталитарните държави? ЕС се превръща по-скоро в Европейския съветски съюз, построен без живото участие на народите – само с пасивното им търпение и поддържан дори против желанието на тези народи.

Сегашният ЕС съчетава най-лошото на социализма с най-лошото на либерализма: широко разпространено и повсеместно налагано регламентиране, множество санкции, съчетани с крайна икономическа ненамеса, които водят неизбежно до деиндустриализация на ЕС и до масова безработица. ЕС е незаконороденото дете на две чудовища – на сталинизма и ултралиберализма.

Как да се възстанови неговият престиж и популярност?!

Във Франция се разгоря голям спор около репатрирането на незаконно пребиваващи роми от Източна Европа, включително от България. Вашата позиция?

– Ние бяхме първите, които обяснихме  проблема. Липсва логика в мисленето на онези, които критикуват последиците от собствените си решения.

Първо отстраниха вътрешните граници на територията на ЕС, а сега се оплакват, че ромите от една европейска страна тръгват да се установят в друга. Проблемът не е в ромите. Ние трябва да възстановим граничния контрол.

Същото е и при  оплакването, че се укриват данъци – а нали искаха и гласуваха единен капиталов пазар, което естествено позволява анонимни трансфери на огромни суми извън всяка страна.

Управляващите елити и техните поддръжници пропускат началото на проблема с ромите. Не само че го предизвикаха, не само че нямат решение, но и ??правят всичко, за да утежнят ситуацията. Франция дава всички социални права на хората, пребиваващи на нейната територия, без разлика на националност: безплатно образование, социални грижи, подкрепа от 75 евро на ден на бежанците.

Като се прибави и гарантираното свободно движение, без никакви граници и ограничения, какво по-естествено е граждани на други държави членки да сравняват къде е по-изгодно да се живее? И да стигат до извода, че Франция е финансово привлекателна за тях. За да се овладее проблемът, трябва да се ограничи действието на онова, което аз наричам „имиграционни смукателни помпи”. Резултатът ще дойде оттук, а не от безполезното връщане на мигранти.

В България в момента е много парлив и въпросът с прииждащите у нас бежанци както от Сирия, така и от други арабски и африкански страни. В обществото ни се подклажда напрежение, избуяват и прояви на брутална агресия…

– Познавам донякъде този проблем в България. Вярно е, че южните европейски страни поемат по-голямата част от имиграционните потоци. Но нека още веднъж да подчертая, че това на първо място е резултат от премахването на границите. На второ място е логично следствие на изопачения от постулатите на ЕС статут за даване на убежище, който е напълно отклонен от първоначалния си замисъл. Днес правото на убежище е превърнато просто в една нова форма и нов начин на имиграция. На трето място, наблюдаваме как някой внася войни и военни действия в страни, в които се поставят правителства на ислямския фундаментализъм. Свидетели сме на това вече в редица страни, а след това ние активно трябва да поемем грижата за милиони хора, които са жертви на тези нови политически схеми. В контекста на геополитическите отношения на здравия разум трябва да се поиска от Саудитска Арабия и Катар, които са и  големи приятели на либийското правителство, да приемат и подслонят потоците от либийски бежанци или да поемат финансирането на подкрепата за тях. Не виждам защо трябва Европа да се превръща в убежище на всички хора от целия свят, които по една или друга причина имат трудности в своята страна. В културно отношение изглежда много по-легитимно точно арабските страни, които споделят една и съща религия и едни и същи цивилизационни ценности, да приемат  бежанците от другите  арабски и мюсюлмански държави, отколкото това да прави  християнска Европа.

Нуждаем се спешно от международна политика на здравия разум. Европейският парламент даде тазгодишната награда „Сахаров” на малката пакистанка Малала. Гласувах „за”, защото намирам, че това е добро решение. Но защо не потърсим сметка на политиците от Англия и Франция, довели на власт ислямистите, на които сега е жертва това момиче? Първото, което направиха тези ислямисти, е да въведат шериата. Защо в Сирия искаме на всяка цена да помогнем на фундаменталистките ислямистки бунтовници да дойдат на власт? Това е напълно непоследователна политика, водеща до много опасни последици.

Що се отнася до ситуацията в България, която има своите сериозни проблеми, бих искала да цитирам френската поговорка – „Добре организираната благотворителност започва първо от и във собствения ти дом”. Първото задължение на всяко правителство е да се погрижи за собствените си сънародници. Разбираемо е желанието да бъдете щедри към световните скърби, но това не може да бъде извинение да не обръщате  внимание на бедността в собствената си страна. 

(в. Преса, печатно издание, брой 327 (678 от 30 ноември 2013) 

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8135

Posted by on Ное. 30 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.