МАЙКЪЛ СУСАН ЕКСКЛУЗИВНО ЗА ОБЩЕСТВО.НЕТ: ЗАБЛУЖДАВАХМЕ СЕ, ЧЕ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИСЛЯМ И ДЕМОКРАЦИЯТА СА СЪВМЕСТИМИ

Michael Soussan

СВЕТЪТ В КОЙТО ЖИВЕЕМ Е ИЗПЪЛНЕН С НАСИЛИЕ, НО ТОЛЕРАНТНОСТТА ОТНОВО Е В НАСТЪПЛЕНИЕ

НЯКОИ ЛИДЕРИ, КОИТО ИДВАТ НА ВЛАСТ ЧРЕЗ ИЗБОРИ ПРЕКАЛЕНО МНОГО СВИКВАТ СЪС СВОИТЕ СТОЛОВЕ И НЕ ИСКАТ НИКОГА ДА СТАНАТ ОТ ТЯХ

Майкъл Сусан е роден през 1973 година. Бакалавър от Университета Браун, има магистърска степен от Института за политически науки в Париж и сертификат за режисура и продуциране от Нюйоркския университет. Работил е за CNN и ООН. В световната организация е назначен в иракската програмата Петрол-срещу-Храни (най-скъпата в историята на  международните институции), където координира информационните потоци между Секретариата на ООН, Съвета за сигурност, военните инспектори и 8 агенции на ООН. За известен период от време дори е говорител на програмата. Пътува често до Ирак и се е срещал с повечето влиятелни личности в региона. В момента живее в Ню Йорк и е писател, журналист на свободна практика, съветник по международни отношения, автор на статии в редица издания сред които: The Wall Street Journal, The International Herald Tribune, The New Republic, Huffington Post. Преподава международни отношения и писане в Нюйоркския университет. Той е автор на световния бестселър “Backstabbing for Beginners: My Crash Course in International Diplomacy“(2008). Сусан е един от основните свидетели по разследването на милиардни злоупотреби и корупция по програмата Петрол срещу храни. По нея БСП получава 12 млн. барела иракски петрол от иракския лидер.  

Ексклузивно интервю на Калоян Методиев

Господин Сусан, ООН обяви, че търси допълнителни 5 млрд. долара за хуманитарната си мисия в Сирия. Мислите ли, че историята може да се превърне в римейк на Иракската програма „Петрол срещу храни“? Вашата книга дава множество предупреждения в тази посока…

Надявам се не! Има напълно невинни цивилни, които всекидневно са убивани и превръщани в бежанци. Проблемът с хуманитарните помощи е, че понякога е опасно и прекалено скъпо да бъдат доставяни. В случая с Ирак парите всъщност не бяха дарявани на Ирак, а вземани от продажбите на нефт на страната по време на санкциите. Това изглеждаше дори по-лошо, когато се разкри, че толкова много хора са действали за задоволяване на собствения си интерес след тайни договорки със Садам Хюсеин, докато иракчаните имаха толкова голяма нужда от помощ. Парите, които трябваше да се харчат за храна и медикаменти отиваха в джобовете на Садам и неговите приятели и на практика в хиляди големи международни корпорации, много от които бяха подведени под юридическа отговорност след избухването на скандала.

При все това, истината е, че дори хуманитарните намерения могат лесно да се корумпират, а и международните организации все още не са достатъчно добри в изкореняването на подобни злоупотреби. Има известен прогрес, но има и много какво още да се направи.

Международната общност и т.нар. „големи играчи“ отново са силно разделени по повод на Сирийския конфликт, точно както бяха в ООН по време на Иракската война. Как мислите, че ще свърши цялата история  и как виждате моментното разпределение на силите?

Що се отнася до Сирия, си мисля, че едно нещо е ясно. Нищо от това, което прави международната общност от този момент нататък няма да е съвършено. Но това не причина да не се опитва. Всичко, което правим всъщност може да се подчинява на едно просто правило: Ще се чувстваме ли добре ако се погледнем в огледалото след това?

Когато казваме „ние“ и „международната общност“ фразата предполага единство на идентичност и цел, което просто не съществува. Вие споменахте „големите играчи“, нека ги наречем постоянните 5 члена на Съвета за сигурност на ООН. Просто следвайте парите. Режимът на Асад е голям клиент на Русия.

Идеологически наблюдаваме слаб алианс от демокрации от една страна и от друга  Русия, Иран и до известна степен Китай, по-авторитарни държави, които са се озовали в странен съюз срещу бунта. Всичко това играе роля в Съвета за сигурност на ООН и води до разногласия и бездействие.

После, когато се погледне от по-близо региона се вижда подравняване на религиозни, етнически и племенни линии. Но помнете, че историята на политиката в Близкия изток е показала, че съюзите могат да се променят много бързо и да образуват странни  приятелски конфигурации.

Какво може да направим в цялата тази работа? Е, вече имаме милион бежанци. От ден на ден повече семейства се озовават в палатки с неясно за себе си бъдеще. Трябва да инжектираме пари в кеш, които да отидат директно за подобряване на лечението на тези бежанци и за администрацията, която да планира евентуалното им завръщане. Най-лошото е бежанските лагери да станат постоянни. Чиста вода, лекари, канализация, лекарства, храна, всичко това струва по-малко да кажем от 10 бомбардировача F35. Това би било инвестиция в бъдещето, а ситуацията е много трудно предвидима.

Доколкото напрежението в Турция нараства всекидневно, как виждате това да повлияе върху целия регион?

Турция е страна, която може да има огромна полза от едно по-малко арогантно и авторитарно управление. Ердоган дойде на власт по демократичен път. Но така са идвали и други авторитарни фигури. Нека си спомним колко близко приятелско беше неговото правителство със Сирийския режим само преди две години. Неговите ислямистки възгледи накараха Турция да промени това, което трябваше да бъде бързо политическо развитие в нещо, което е скоростен икономически бум. Хората изразяват своето неудовлетворение, фрустрация. Това е началото на нещо. Зависи от хората там какви средства ще използват, за да се изразят. Ако се съди по начина, по който правителството използва полицията и съда и по същество разрушаваше пресата в миналото, има много какво да се прави. Надявам се, че медиите отново ще  стъпят на краката си и си мисля, че има възможност за положителна промяна, която да се извърши без насилие. Но решението е в ръцете на настоящето правителство. Ако то е решило да играе твърдо със своето цивилно население и да вади ислямистки групи на улиците като контра протести, нещата може да се объркат. Това не бива да се допуска.

Мнозина регионални наблюдатели гледат на вълненията в Турция като на началото на края на политическия път на турския лидер Реджеп Ердоган. Какво ви подсказва вашата интуиция и опит?

Някои лидери, които идват на власт чрез избори прекалено много свикват със своите столове и не искат никога да станат от тях. Това е довело до граждански войни в редица страни в миналото. Моментът за повече демокрация в Турция е изключително важен. Скоро ще разберем дали Ердоган наистина вярва или не в демокрацията.

Мислите ли, че сегашната ситуация ще създаде трудности в отношенията между ЕС, САЩ и Турция?

Да. Заблуждавахме се, че политическият ислям и демокрацията са съвместими. Всичко показва, че се стига до голямо напрежение ако оставиш религията да управлява административно живота на хората. Същото това се случи преди векове в Европа. Турците са разделени, когато стане въпрос за наследството на Ататюрк. Но това, че някои хора искат да носят бурки не означава, че всички трябва да носят бурки. Колкото повече виждаме свободата на словото, правата на жените и свободата на сдружаване да са притискани от управляващите, толкова по-внимателни трябва да сме в отношенията си с подобни управляващи.

Мислите ли, че ислямо-центристката доктрина на Ердоган по отношение на турската армия може да създаде проблем вътре в НАТО?  

Възможно е, ако този режим продължи да се движи по посока на увеличаване на авторитаризма, да се наложи страната да бъде изгонена от НАТО, просто защото уставът на НАТО е писан само за демократични държави. Но ако сега говорите с дипломати това звучи по-скоро като фантастика. Размерът на турската армия, стратегическото й положение, произходът на нейното въоръжение, всичко това показва едно силна връзка с т.нар. „западна съюзническа система“. Разбира се тя е продукт на Студената война. Ако Турция иска да действа регионално по начини, които са несъвместими с Устава на НАТО, това ще създаде  напрежение. Засега сме далеч от този момент.  

Вие сте имали привилегията да посещавате Иракски Кюрдистан и да се срещнете с някои от най-влиятелните хора там. На базата на вашия опит на място, мислите ли, че светът скоро ще стане свидетел на създаването на някаква независима Кюрдска държава?

Самите кюрди не могат да отговорят на този въпрос. Но кюрдският регион на Ирак де факто се самоуправлява. Почти същото може да се каже да кюрдския регион на Сирия. В Турция, поне засега, има споразумение, съгласие. Проблемът относно създаването на Кюрдска държава е да се очертаят границите й. Ще искат ли кюрдите войни на всичките си териториални граници? Мисля, че всичко, което те искат е да не бъдат потискани, собствената им култура да бъде признавана и да плащат колкото може по-ниски данъци. Каквото би искал всеки друг.

В този смисъл, как една такава държава би променила политическата и географска карта на региона?

Появата на Кюрдска държава за никой не означава края на света. Въпросът кой кого управлява се решава най-добре чрез диалог. Според мен в случая става дума за приходите от петрола и данъците. Ако правителствата в региона акцентират върху това да имат възможно най-добрите отношения с кюрдите, населяващи ключови планински райони, които винаги са разделяли империи, ако самите кюрди ограничат екстремистите в редиците си, ситуацията може да се развие по един продуктивен начин. Самите кюрди традиционно са толерантни и умерени религиозно. Степента до която те са били потискани в миналото не бива да се подценява.

Картата на региона се променя всеки ден на място. Колкото по-надеждни и отговорни станат правителствата в региона, толкова по-малко границите между етническите или религиозни групи ще са причина за насилие и кръвопролития.

Накрая на интервюто бих искал да ви задам един малко клиширан въпрос, но все пак планирате ли да издадете нова книга в близко бъдеще и ако да, може ли да подскажете каква ще е основната й тема?

Гледайте филма! Backstabbing for Beginners в момента се адаптира за голям екран. Тези неща отнемат време, но това ми помага да пускам повече филмови проекти. Работя върху голям диапазон от документални и телевизионни проекти, които включват международна политика и (когато е възможно) сатира. Светът в който живеем е изпълнен с насилие. Толерантността отново е в настъпление. Малко хумор понякога помага да се борим с екстремизма. Винаги, когато мога да си го позволя, ще го правя.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=6594

Posted by on юни 15 2013. Filed under Интервю. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.