МАЙДАН: ОПТИМИСТИЧНАТА ТРАГЕДИЯ

MaidanРАЗМИСЛИТЕ НА ИСТОРИКА ЗА НАСТОЯЩОТО И БЪДЕЩЕТО НА УКРАЙНА

Украйна загиваЗагива като нещо цяло, имащо самостоятелно значение. За напрегнатият сюжет на противопоставяне на Майдана става все по-видна ерозията на така и не случилата се напълно държавност, демографската катастрофа, унищожаването на промишлеността (по-точно, изчезването на нейните остатъци), и най-важното окончателната дискредитация на самата идея на украинците.

Украйна е била създадена от болшевиките на основата на австрийско-йезуитския регионален проект  Украйно-Галиция. Впоследствиегалицанският партикуларизъм е бил използван от болшевиките за създаването на небивалата по-рано украинскадържавност и нация. Напомням на интересуващите се, че процесът на комунистическото „производство на народи“ е ярко показан в класическатахарвардска монография на Тери Мартин The Affirmative Action Empire: Nations and Nationalism in the Soviet Union, 1923-1939 (на руски езикИмперия «положительной деятельности». Нации и национализм в СССР, 1923-1939).Изкуственото  раждане“ определя комплексите и фобиите на „истинските украинци“ („щирых украинцев“), основната дейност на които стават  натрапчивоистеричните опити да докажат, че не са руснаци или, че руснаците не са руснаците (въобще не са и славяни).

 Разпадът на СССР е придружен в Украйна с масирана, напълно лъжовна пропаганда за ненаситната Москва, разривът с която ще превърне ставащата независима УССР във втора Франция.

Но, както е говорил незабравимият Илич: практиката е критерият на истината“. А практическотосъществуване на Украинската държава е път  на разочарование, страдание, бързо растяща бедност и културно подивяване. За някакъв период неуспехът в изграждането на новата държава е можело да се обясни с интригите на бившата метрополия, коварството на чиновниците от старата съветска номенклатура, недостатъците при растежа.Все пак двадесет и три години са значителен срок и сега практически единствената психологическа основа на  малоруската независимост се оказва мечтата за „земен рай“ – Европа. Ирационална в своята основа, тази мечта игнорира  „скучната“ реалност, но реалносттазадължително ще напомни за себе си с празните чинии или неотоплените сгради. Колкото до вечното „Западът ще ни помогне“, основателно се съмняват даже и жителите на Галиция.

Действията на европейските политици са очевидни и в същност са елементарни. Поглъщайки Източна Европа, данимичният преди това ЕС се превърна в малко ефективна, затънал в безброй кризи, лошо управляван пъстър конгломерат с мъгливо бъдеще. Да се прибави още и обширната депресивна Украйна ще бъде просто безумие. Но и да се позволи съединяването отново на голямата руска нация с перспектива възстановяване на великата държава европейците също не желаят. От тук и „споразумението за асоциация“. Впрочем, това споразумение се оказва не просто „морков пред магарето“,  тъй като то есъставено по такъв начин, че „морковът“ сам ще изяде „магарето“. Казано по-просто,  бъдещата асоциация налага на крехката малоруска икономика„тежкото бреме“на западните икономически норми.

Ентусиазмът на Съединените щати по повод европейския избор на Украйна, на свой ред е основан на очевидното обстоятелство, че възможните икономически издръжки от асоциирането ще носи Европа , а политическите бонуси ще  се паднат на американците.

Мисля, обаче, че западните политици и от двете страни на Атлантика напразно харчат и вече силно износения ресурс на своето основно идеологическо оръжие – борба за демокрация и върховенство на закона. Никаквадиалектика не е в състояниеотчетливо да обясни, как може, бъдещите демократи и хуманисти, да приветстват стрелбата срещу парламента в Москва или да подкрепят радикалния майдановски национализъм.

Управляващите в Русия, според мен, проявяват разумна сдържаност и за разлика от Запада, не излизат от рамките на международните правови норми и обичаи. Следва, обаче да се боим от излишния икономизъм присъщ на част от руския елит. Тезата „твърдо скъпо е“ по отношение възможността за присъединяване на Украйна (или нейни части) към Русия изглежда за мнозина напълно сериозна.

Итака, Украйна загива. Нейните експортни възможности са вече напълно използвани, а властите не могат да се справят даже и със силно намалените социални задължения.  Бързо расте външният дълг и съответно разходите по неговото обслужване.  Общият проблем на всички постсъветски държави – високото ниво на социално неравенство придоби в Украйна абсолютно неприемливи форми. Истеричната полунасилствена украинизация през последните десетилетия актуализира въпроса заезика и положението на руското и рускоговорящето населения. Относителното спокойствие в източните и южни области може да се превърне в експлозия, при това дългото игнориране на интересите на тези „тихи“ региони значително увеличава възможността на кумулативен ефект.

Воят и писъкът на настоящия Майдан, при какъвто и да е изход, това е камбана, звъняща над умиращите отломки на ленинската национална политика, сред която е държавата, странно наречена У(о)краина (в превод от руски покрайнина – б.пр.), една от най-големите.

Безусловно, разрушението често се оказва пролог към съзидание и нима не би било прекрасно създаването на Православна, славянска, обединяваща цялата голяма руска нация (белоруси, малоруси и великоруси) цивилизация?

Автор: Александър Ефремов ; материалът е публикуван в Столетие“ (17.02.2014)

Превод от руски: Борислав Ангелов (Политолог)

Общество.нет-  цитирането и активните линкове са задължителни.

Коментари

comments

Short URL: http://obshtestvo.net/?p=8810

Posted by on февр. 18 2014. Filed under Гледна точка. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0. You can leave a response or trackback to this entry

Оставете вашето мнение

Валутни курсове

 AUD =  1.36409 лв
 CHF =  1.82243 лв
 EUR =  1.95583 лв
 GBP =  2.27071 лв
100  RUB =  2.73897 лв
 USD =  1.79368 лв

Реклама

Позиция

cialis buy viagra
За нас | Връзки
Общество.нет - Всички права запазени © 2006-2013г. При цитирането на авторски материали от Общество.нет, позоваването на сайта е задължително.